Коригирана възраст и детско развитиеКоригираната възраст може да ни даде ценни насоки какво да очакваме в съответния възрастов период. Важно е обаче да имаме предвид и индивидуалния темп на развитие на нашето дете и да сравняваме напредъка му със самото него, а не непременно със строго определени параметри. Ако въпреки отчитането на коригираната възраст забелязвате, че детето не напредва в развитието си и сякаш се намира в застой, то потърсете консултация с педиатър или други специалисти, работещи в областта на ранното детско развитие – психолози, логопеди, ерготерапевти.Езиково-говорно развитиеЕзиково-говорното развитие при всяко дете се случва с различен темп. По-голямата част от недоносените деца успяват бързо да догонят родените в термин, но при част от тях се наблюдава забавяне в появата на реч или трудности в разбирането й. Колкото по-рано е родено едно дете, толкова по-значима е вероятността да срещне трудности в процеса на езиково-говорното си развитие. Можете да помогнете на детето в развитието на речта му като се стремите да създавате достатъчно речеви ситуации у дома – четене на приказки и текстове в мерена реч, назоваване на думи по картинки, пеене и др.Ако детето ви има изоставане в езиково-говорното развитие, то колкото по-рано потърсите специализирана подкрепа и ранна интервенция, толкова по-лесно…

Наблюдение сред близо 51 000 бебета, направено между 2004 и 2017 година, показва, че преживяемостта на недоносените бебета се е повишила с 25 процента в следствие въвеждането на нови практики в неонатологични болници в Канада. Въведените през 2003 година промени включват повишен прием на стероиди от майките 48 часа преди раждането, за да се подпомогнат бебетата, чиито бели дробове не са напълно развити; повишаване телесната температура на новородените и намаляване използването на инвазивна вентилация, подпомагаща дишането. Изследване, публикувано от Канадската Медицинска Асоциация (Canadian Medical Association Journal) показва, че бебетата, родени преди 33 гестационна седмица показват преживяемост, повишила се от 56.6 на 70.9% без значителни здравословни проблеми. В него се казва, че подобрените практики са инициирани от Канадската неонатална организация, в която членуват изследователи и специалисти по неонатални здравни грижи като лекари, медицински сестри и респираторни терапевти. Д-р Пракеш Шах, директор на организацията и автор на изследването, започнато в Sinai Health, Торонто, споделя че взетите мерки са допринесли за увеличаване с 5% на преживяемостта при недоносените, родени между 23 и 25 гестационна седмица. Организацията споделя данни от цялата страна за непрекъснато подобряване качеството на грижите в дългосрочен план за бебета, родени преждевременно и страдащи от усложнения, като инфекции, недобре развити бели…

За някои това е просто въпрос, а не поздрав. За други, той е изпълнен с грижа и съчувствие към случващото се с нас. За съжаление, лично аз изпитвам затруднение, търсейки правилния отговор на такава загриженост. На въпроса „Как си?" обикновено не желая да отговоря искрено, особено на публични места, тъй като не искам да излагам на показ своите често променящи се емоции. Обикновено започвам с думи, които не довършвам. И, въпреки че „Добре, а ти?" е може би най-лесният и очакван отговор, това нито е моята истина, нито показва почитта към сина ми Том, който вече не присъства в живота ни. Приятел ми беше предложил вариант със „Справям се", което вършеше работа за няколко месеца и дори намирах нещо забавно, наблюдавайки как хората възприемат този отговор. Но в последно време, има моменти, когато съм по-добре от „Справям се", така че и това не действа постоянно. Най-трудно е да отговориш на човек, който очаква искрен отговор и се интересува как си по един по-различен начин – тъжен глас, сведен поглед и сбръчкано чело. И тонът, и изражението му показват истинска загриженост и очакване да те изслушат. Тези моменти ме изпълват с огромна благодарност. Усещането, че Том не е забравен, означава всичко…

Трудно можем да ви опишем колко е вдъхновяващо, когато срещнеш млади и мечтаещи хора, които искат да променят средата, в която живеят, превръщайки я в едно по-добро място за всички. Днес ще ви запознаем с Аделина, която е едва на 18, но вече има свое сдружение, чиято първа благотворителна инициатива е посветена на най-малките герои. Здравей, Аделина! Разкажи ни малко за себе си и за Сдружение „Екип Вдъхновителите". Аделина: Здравейте! Аз съм момиче на 18 години, уча икономика и танцувам. Доста упорит човек съм и искрено вярвам, че за да получаваме добро, трябва да правим добро! Сдружение „Екип Вдъхновителите" сме малки личности, с големи мечти. Борбени младежи на възраст между 14 и 18 години. Екипът е създаден от мен, Аделина Андонова и историята започва да се пише още през 2016 година. Всичко започва от двама приятели, уж на шега... 4 години по-късно, благодарение на вдъхновението, което получих от господин Пламен Попов, заедно с екипа си, създадохме сдружение! Новото десетилетие е началото на едно приключение! Поглеждайки в миналото, никой от членовете не е мечтал и не си е представял, че ще се случи такова ЧУДО! Как се роди идеята за сдружение? Аделина: Нашата мисия е да мотивираме, сплотяваме и вдъхновяваме. Посланието,…

Нека ви разкажем за чудесната практика на сестрите от едно неонатологично отделение. Те изпълняват служебните си задължения, носейки на гърдите си малките бебета, за които се грижат, докато родителите им не са там. Снимките, споделени от Kangatraining Australia, показват медицински сестри от Отделение за неонатологични интензивни грижи (NICU) в Германия да вършат това, което умеят най-добре - да обичат и да се грижат за нуждаещите се новородени. Всички знаят колко много бебетата обичат да бъдат гушкани и носени - това ги успокоява и приспива. Недоносените бебета получават още повече любов. Снимките са затрогващи и в същото време напомнят, че медицинските сестри са като ангели на земята. Всеки родител на недоносено бебе или малко дете, което е трябвало да остане в интензивно неонатологично отделение ще бъде силно развълнуван от тези кадри. Такива са и коментарите: "Това е любов! Изживях най-силните си стрес и тревога в дните, когато бебето ми беше в интензивното отделение. Не мога да ви опиша колко пъти казвах на съпруга си, че поне един от нас трябва да бъде там, защото просто знаех, че то иска да бъде гушкано и докосвано. Сестрите в отделението са най-невероятните човешки същества." Наистина, невероятни човешки същества. Снимките показват сестрите, носещи на гърдите…