Самоизолацията може да звучи стряскащо и неудобно, но по този начин моите преждевременно родени бебета оцеляха. Инфекциите и смъртните случаи в следствие на новия коронавирус продължават да се разпростират в света и Световната здравна организация официално обяви пандемия. Много хора започнаха да говорят за социалното дистанциране като стратегия да преборим вируса, което означава ограничаване дейностите извън дома до снабдяване с медикаменти, храна или работа, ако последната не позволява да се извършва от дома. Този подход за някои звучи като нови и дори драстични мерки, но за мен е нещо познато.Освен това – работи. Знам това. Аз съм лекар, практикувал социална изолация 18 месеца, за да защити недоносените си бебета. Концепцията е проста - по време на социалната изолация трябва да стоим възможно повече време вкъщи и да се опитаме да спазваме дистанция помежду си от поне 1,5 м. или повече. Причината - по-малкото взаимодействие с хора и прилаганата дистанция, когато е необходимо, водят до по-малък шанс на възможна инфекция с вируса. Ако се заразите, социалното дистанциране намалява възможността за разпространение на инфекцията към околните. През 2003 г. моите тризнаци се родиха твърде рано. Ейдън почина по време на раждането, а оцелелите момчета, Оливър и Виктор, родени в 26 седмица, бяха…

Внимание! Във времена като днешните имаме нужда и от малко добри новини! От 01 април (не е първоаприлска шега) всички консултации с нашите терапевти по детско развитие стават напълно БЕЗПЛАТНИ! Благодарение на подкрепата на нашите дългогодишни партньори Борика АД, можем да предложим на родителите на деца с трудности в развитието достъп до дистанционни консултации с нашите логопеди, психолози, ерготерапевти, специални педагози. Родителите на недоносени деца могат да се възползват от виртуални срещи с неонатолози и педиатри. В този момент дистанционните консултации са изключително ценни и същевременно напълно безплатни за семействата, които традиционно посещават Центъра за детско развитие „Малки чудеса", но в момента са възпрепятствани. Провеждането на дистанционни консултации дава възможност и на семействата от по-малките населени места, които нямат достъп до специализирани услуги, да се консултират и да получат информация относно всички въпроси, свързани с развитието на децата им. Историята на Рали е пример за необходимостта от развитие на тези услуги. Тя е родена цели 56 дни по-рано и вече е на 9 години. Още в ранна възраст родителите й усещат, че се справя по-трудно от връстниците си с обичайните неща. С времето разбират, че притесненията им са били основателни и Рали има дислексия и диспраксия, които не са изключение…

Фондация "Нашите недоносени деца" води началото си като родителска организация, чиято висша цел е подобряването на грижите за недоносените деца и техните семейства в България. Носим пълното съзнание относно факта, че постигането на тази цел зависи пряко от благополучието на неонатологичната общност и всички здравни специалисти, ангажирани с лечението и грижите за недоносените новородени и тези, нуждаещи се от интензивни грижи. Ето защо, ние, от Фондация "Нашите недоносени деца" винаги сме работили за подобряването на условията, в които практикуват неонатологичните екипи, както и за своевременното осигуряване на материална и морална подкрепа, както и на ценни информационни ресурси в подкрепа на работата им. Настоящата ситуация, налагаща преустановяване на свижданията на родители в неонатологичните отделения и прилагането на извънредни мерки за превенция на разпространението на коронавирусна инфекция в страната, неминуемо оказва неблагоприятно въздействие както върху психо-емоционалните преживявания на семействата и новородените, така и върху медицинските специалисти. Нарушаването на психическата стабилност на родителите в ситуации като настоящата, повлиява пряко и затруднява и работата на здравните специалисти. Депресивните преживявания, както и тези на подтиснатост и паника при родителите, следствие от преждевременната поява на новороденото, се задълбочават и обострят в условия на невъзможен контакт с него. Като резултат, това би могло да доведе до нарушаване…

Като организация, работеща изключително в областта на застъпничеството, ние от Фондация "Нашите недоносени деца" не останахме безучастни и в създалата се ситуация на форсмажорни обстоятелства в страната, свързани с COVID-19. Водени от висока загриженост относно условията на труд и организацията на работния процес в здравните заведения в страната при въведеното извънредно положение, на 18.03.2020 г. депозирахме Отворено писмо до Министерството на здравеопазването на Р България. В него насочихме вниманието към условията, в които здравните специалисти работят, липсата на наличност на базови санитарни материали като медицински маски, ръкавици, защитни очила и шлемове, защитни облекла и препарати за дезинфекция, както и към липсата на протоколи за действие за специалисти, работещи в здравни заведения, в случаи на пациенти със съмнение за COVID-19 или на случаи с пациенти с положителни проби. Днес, получихме и отговор от Министерство на здравеопазването, който гласи следното: "В отговор на Ваше писмо, получено в Министерство на здравеопазването, с рег. № 92-Ф-28/18.03.2020 г., с което ни информирате за липса на медицински маски, ръкавици, защитни очила и шлемове, защитно облекло и препарати за дезинфекция и др. в неонатологични отделения в цялата страна, бих искал да Ви информирам следното: Със заповед на министър-председателя е създаден Логистично-координационен център, който организира и координира информацията…

Понякога животът ни предлага изпитания, които разтърсват на най-дълбоко ниво вътрешните ни устои. Поставени сме в ситуации, от които не знаем как ще излезем и дали имаме ресурса да го направим изобщо. Високата тревожност, която преживяваме в моменти на несигурност и страх търси своята пролука, за да се разтовари. Овладяването и изглежда като непосилна задача, дори осъзнавайки колко важно е да сме спокойни, за да не внасяме допълнителни тревоги към децата и любимия човек. Как да се справим с всичко това, когато предишните методи за разтоварване вече не са налични? Търсенето на решение отвън - социалните контакти, спорт, изкуство, пътуване във време на масова изолация не са особено приложими. Въпреки съпротивите, фокусът навътре става все по-неизбежен и ни заставя да се срещнем с вътрешните страхове, саботиращи вярвания, мисли и желания. Успокоително е, обаче, че понякога промяната, на дори една съвсем малка нагласа, може да отключи неподозирана сила у нас. Достатъчно е само да си зададем въпроса „Но, какво ако...". Какво, ако не трябва да имаме всички отговори на момента? Егото често ни тласка към това да поемаме контрол над нещата и да търсим правилните решения, като че ли това зависи само от нас и собствената ни прозорливост и действеност. То…