Добрите практики: неонатологичното отделение към УМБАЛ гр. Русе

Разговаряме с Боряна Тодорова, щатен психолог в отделението по неонатология на УМБАЛ Русе от края на 2016 год.


Здравейте, разкажете ни за Вашите усилия да подобрите грижите за недоносените бебета и техните майки в УМБАЛ Русе?


Това, към което ние като екип се стремим, е да правим нещата по-добре. По-добре от преди, по-добре за майките, по-добре за бебетата. Започнахме с някои малки, но необходими материални подобрения. Благодарение на наши дарители и приятели подменихме спалното бельо в някои болнични стаи, осигурихме платове за нови пелени за бебчетата, „гнезда" за недоносените бебета, които да им дават по-осезаемо чувство за сигурност, създадохме „Библиотеката на мама" с книги, които да облекчат и разнообразят болничния престой на майките, а и да донесат знание, свързано с отглеждането на дечицата и психологическите аспекти на майчинството. Да родиш дете и да си в болница е безспорно стресово преживяване за майките, което ние се стремим да облекчим с общите усилия на целия екип.


А конкретно Вашата работа като психолог в отделението в какво се изразява?


Моята работа е предимно с майките на бебетата. А да си родител, особено на дете в неонатологично отделение, е изключително предивикателство. Смесицата от емоции и мисли е често предимно в негативния спектър, и това е съвсем нормална реакция. Трудно е, но майките се справят и всеки ден ме впечатляват със своята борбеност и устойчивост. Нашите майки на недоносени деца са герои и търпеливо понасят безкрайно дългите дни между понеделник и четвъртък - дните за посещение, когато родителите могат да дойдат при своите деца. Това, което виждам у тях, е безкрайно силна любов, търпение и устойчивост. Силата, които те имат, понякога е неподозирана и за самите тях. Човек често се справя с неща, за които не е и предполагал, че е способен да преодолее. Нашите майки на недоносени бебета са пример за това. Изпитвам огромно възхищение и уважение към тези жени. А всички ние се учим от тях на търпение, на вяра, на отдаденост и любов, на непреклонност и оптимизъм. Сърдечно съм благодарна на всяка от нашите майки-герои! Да споделяш тяхната радост, когато най-после могат да подържат своето бебе в ръце, е толкова хубаво!


Тази година Вашето отделение се включи в отбелязването на Световния ден на кенгуру-грижата, разкажете ни повече за това!


По покана на фондация „Нашите недоносени деца" ние се включихме в инициативата за отбелязване на Световния ден на кенгуру-грижата, 15. май, и в нашето отделение майките за пръв път можеха да гушнат своите деца. Какво видяхме през този един час? Радост, щастие, блаженство, спокойствие, хармония, любов! Това беше изписано на малките личица на децата, които се сгушваха за пръв път на гръдта на своите майки. Сълзи от радост и умиление в очите на мама. Блажен и спокоен сън на детето. Да присъстваш там беше изключително преживяване и за всички нас, работещите в отделението. Дори показателите на децата доказваха, че кенгуру-грижата работи!
Не едно изследване потвърждава, че контактът с родител допринася за подобряване на физическото състояние и развитие на детето, а също така и за неговото психосоциално развитие. Контактът и прегръдката на мама наистина лекуват! Те помагат на бебето да изгради своето базисно доверие в света, в другите и в себе си, както и една сигурна привързаност към значим за него човек. Светът се превръща е безопасно и сигурно място, започва да се изгражда привързаността на бебето към първият значим друг човек – мама! И ето, малкият борец вече се учи на любов! Да си на топло и сигурно, сгушен, да чуваш как бие сърцето на мама – това помага да разбереш, че си защитен, че си обичан, че си значим, че не си сам.
Това са първите моменти на детето, в които то изгражда взаимоотношения с друг човек. От изключително значение за детето са посланията, които мама му отправя, любовта и хармонията, която му дава чрез своята топла прегръдка, спокойствието, което детето усеща чрез нея.


Кенгуру-грижата има ли ползи и за майките на недоносени и болни деца, с които работите?

DSC05371


Кенгуру-грижата е нещо безценно и за мама. Така тя може да се почувства полезна и, знаейки че помага в грижите за своето бебе, да бъде по-спокойна, по-уверена в себе си и по-позитивна относно бъдещето на детето си. Невъзможността за контакт с бебето поставя жената в една невероятна и неприемлива ситуация – такава, в която знае, че е родила дете, но в същото време неговото присъствие на света и нейната роля на майка са някак недостъпни, не могат да бъдат преживени.
Мама е разделена от своето бебе чрез стъклото на кувьоза. Не може да го пипне, не може да го прегърне. Тя знае, че това е за негово добро и невъзможността за контакт, изолацията цели да се предпази детето от възможни външни негативни влияния. Изолацията на детето зад стъклото обаче е изолация и на майката. Как копнее тя да може само за момент да прегърне своето бебе и да му каже, че всичко ще е наред! А трябва да чака и това чакане нерядко й се струва безкрайно дълго! Нерядко минават седмици или месеци преди бебето да може да си иде у дома, а това време е невероятно изпитание за мама. Тя идва в понеделник и разполага с час да бъде майка. След това си тръгва с празни ръце и се налага да остави бебчо там, зад стъклото, на грижите на другите, докато тя се прибира сама към техния дом. Всичко това често затвърждава чувството за вина, за неспособност, за неизпълнена майчинска мисия. Дните са дълги и очакването, неизвестното предразполага към тревожност.
А до четвъртък има цели три дни!
Възможността в тези дни на среща родителите да контактуват с бебето без бариерата на кувьоза дава усещане за сигурност и спокойствие на майката, дава ѝ увереност, че ще се справи. Това ѝ дава и облекчението, че е добра майка, обичана от детето си майка, защото усеща, че бебето ѝ е спокойно и доволно в нейната прегръдка. Тя вече може да си представи майчинството след като детето бъде изписано и заедно се приберат у дома. Тя вече може да си позволи да се радва и с нетърпение да чака бъдещето, нейния ден, техния ден, в който на нея и нейното бебе ще се случи това, което другите майки имат радостта да изживеят само броени дни след раждането – изписването, и всички слънчеви емоции, свързани с него!
Ето защо кенгуру-грижата е препоръчвана от колеги психолози по целия свят. Тя помага както и на детето, така и на майката през времето, в което се налага те да са разделени и бебето да се бори за своето развитие, а мама да се справя с притесненията си, с раздялата от своето бебе и тревожността, свързана с нея. С радост мога да споделя, че кенгуру-грижата се случва вече втора поредна седмица при нас и се очерта като практика в нашето отделение при всички деца, чието състояние позволява това. И благодарение на готовността на целия отдаден екип да се включи кенгуру-грижата ще се утвърди при нас по време на посещенията на родителите на нашите малки пациенти.


Разкажете ни повече за екипа на неонатологичното отделение...


Лекарите, специализантите, стажантите, акушерките, сестрите и санитарките, и изобщо всички, които работят при нас и чрез своите умения се грижат за бебетата и майките в нашия АГ-комплекс, са изключителни професионалисти и приемат своята професия за мисия, за призвание. Независимо от трудностите и стреса в работата, те съумяват да се погрижат за всяка майка и всяко дете с разбиране, с майчинска топлота и отдаденост. Удоволствие е да се работи в такъв екип, където пациентите са на първо място и с общи усилия всички се стремим да направим най-доброто за тях, за да сме максимално полезни. Веднъж един от нашите лекари сподели: „Всяка майка за мен е светица" и това е може би мотото на нашата работа, това е идеята, която ни сплотява и, която дава израз на нашето отношение към жените, даващи живот при нас. А ние имаме възможността да наблюдаваме магията на живота всеки ден. И чудеса, както вече знаем, не се случват само в приказките. Всичко това прави работата ни едно изключително преживяване на радост, дава ни усещане за полезност и удовлетвореност, за способност да помагаме чрез нашите професионални умения, но и чрез човещина. Мой преподавател в университета често казваше, че преди да си професионалист, преди да си каквото и да е, първо трябва да си човек. Това се опитваме да правим и ние като не забравяме, че нямаме право да съдим и да оценяваме, защото призванието ни е да разбираме и подкрепяме.
Надявам се, че успяваме да осигурим нужната подкрепа на всички майки и, че ще успяваме да правим това все по-добре занапред!


Благодарим Ви за този разговор и за Вашата ангажираност и готовност заедно да подобряваме грижите за недоносените бебета и да подкрепяме техните родители в тежките моменти, през които преминават.
За финал няколко думи за кенгуру-грижата от д-р Лиляна Ташкова, завеждащ неонатолгоичното отделение в УМБАЛ Русе:

DSC05365Приветствам вашата инициатива за популяризиране на кенгуру-грижата. Благодаря ви за ентусиазма, отговорното отношение и загриженост за недоносените деца.
34 години работя в Неонатологично отделение гр. Русе. Изпитвам уважение и благодарност към всяко недоносено дете за доверието, търпението и спокойствието, което проявява към всяка манипулация и към всеки допир с нашите ръце.
Съвместните ни усилия ще бъдат още по-успешни, ако осигурим активно участие на родителите. Повечето от майките са склонни да поддържат лактацията си, но единици са тези, които остават в здравното заведение (имам предвид майките на деца с много ниско и експтремно ниско тегло). Установена практика в отделението е да ги приемаме повторно при изваждане на децата им от кувьоза. Така всяка майка се обучава да храни и да се грижи за своето дете. Уверена съм, че и кенгуру-грижата ще се утвърди като практика в отделението.

Банер

Консултация с психолог

Михаела Виденова - клиничен психолог Михаела Виденова
клиничен психолог
Консултация с психолог
ПРИЕМНО ВРЕМЕ
четвъртък от 18:30 до 20:00 ч
след предварително записване на
mvidenova@premature-bg.com