"Как си?" - труден въпрос, когато скърбиш

За някои това е просто въпрос, а не поздрав. За други, той е изпълнен с грижа и съчувствие към случващото се с нас.

За съжаление, лично аз изпитвам затруднение, търсейки правилния отговор на такава загриженост. На въпроса „Как си?" обикновено не желая да отговоря искрено, особено на публични места, тъй като не искам да излагам на показ своите често променящи се емоции.

Обикновено започвам с думи, които не довършвам. И, въпреки че „Добре, а ти?" е може би най-лесният и очакван отговор, това нито е моята истина, нито показва почитта към сина ми Том, който вече не присъства в живота ни. Приятел ми беше предложил вариант със „Справям се", което вършеше работа за няколко месеца и дори намирах нещо забавно, наблюдавайки как хората възприемат този отговор. Но в последно време, има моменти, когато съм по-добре от „Справям се", така че и това не действа постоянно.

Най-трудно е да отговориш на човек, който очаква искрен отговор и се интересува как си по един по-различен начин – тъжен глас, сведен поглед и сбръчкано чело. И тонът, и изражението му показват истинска загриженост и очакване да те изслушат.

Тези моменти ме изпълват с огромна благодарност. Усещането, че Том не е забравен, означава всичко за мен. Когато бъда попитана по този начин, аз дори мога да си позволя да отговоря с нещо позитивно. И въпреки че се очаква да се разпадна, всъщност, отвръщайки така, сякаш ги разочаровам и не им позволявам да навлязат по-дълбоко в моята скръб.

Наскоро, приятел преживял внезапна загуба преди няколко години, предложи друг поздрав за страдащи като мен - „Радвам се да те видя". Това е не само добро начало за разговор, но и начин да поздравиш човека, намерил сили да излезе навън и да продължи живота си. С неизречени думи, му показваш, че ти е липсвал и че разбираш неговата скръб. Позволяваш му да отговори по удобен за него начин, само с усмивка и „благодаря" или с желание да те въведе в своето лично пространство.

Но, нека изясним нещо. Не преставайте да се интересувате от тези от нас, които страдаме. Вашите думи, действия, прегръдки са като спасителни лодки в морето на скръбта. Но просто не забравяйте как този обикновен въпрос може да бъде твърде труден за отговаряне.

Източник: https://themighty.com

Превод: Татяна Христова



Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446