До майките на недоносени бебета в болница по време на COVID-19

Виждам те как стоиш до бебето си в неонатологичното интензивно отделение. Наметната с болничен халат, свободно вързан на гърба ти, колкото да те покрие. След дълга бременност, изпълнена с инвазивни ултразвукови прегледи, дразнения от прогестеронови инжекции и абокати, като че ли е минало известно време, откакто тялото ти се е чувствало само твое. Пресен червен разрез по средата на тялото ти, физически белег, който завинаги ще припомня спомена от спешното секцио, наложило се, за да бъде спасен живота на твоето бебе.

А може би, твоята бременност е протичала без усложнения и нито лекарят, най-малко пък ти, бихте предрекли, че вместо снимки от напредващата бременност и раждането, ти си тук сега, приведена в инвалидния стол, с потреперващи и все още слаби крака в следствие на епидуралната упойка. Раждането, което си си представяла и безценните първи моменти от живота на бебето ти, за които си мечтала, са завинаги променени от преждевременното раждане. Знам какво си загубила.

Когато любезна медицинска сестра те заведе за пръв път в интензивното, студената светлина, сигналите от уредите, закачени за бебетата и застоялият болничен въздух, едва ли ще те подготвят за първата среща с твоето бебе. Самичко в кувьоза, малко по-голямо от кукла Барби, с живот, зависещ от кислорода и сондата за хранене. Осъзнаването, че без тези апарати бебето ти може да не оцелее, засяда като камък в гърдите ти. Усещаш се безсилна и безпомощна, за да защитиш детето си.

Бебето ти се е родило в момент, когато целият свят е наопаки. Тревожността от коронавируса и сериозните, дори фатални респираторни усложнения, които може да причини, е очевидна. Всяко закашляне или кихане на децата, кара майките по цял свят да се чудят дали не е нещо повече от настинка или сезонна алергия. Докато притиска ръката си към челото на детето си, всяка майка си задава въпроса дали нейното не е следващото заразено. Тя също е безсилна да спре вируса да се промъкне в дома им и да зарази детето й, както и ти не можеш да контролираш обстоятелствата, довели до преждевременното раждане на бебето ти.

Всеки неочакван шум или промяна в апаратите, наблюдаващи и поддържащи детето ти, носят със себе си страх. Дали, въпреки всички взети мерки за предпазване на крехкия живот в отделението, вирусът не се е прокраднал вътре? Най-лошите сценарии непрекъснато се въртят из главата ти. Ами, ако днешният скенер на мозъка, установи значително кървене? Какво ще стане, ако бебето ти отново спре да диша, но този път не може да бъде реанимирано? Ами, ако днес е денят, в който лекарите диагностицират детето ти с доживотно състояние, причинено от преждевременното раждане?

В тъмната тишина на безсънната нощ, майките по света мислят отново и отново за най-лошите сценарии, предвидени в новините. Какво ще стане, ако детето й започне да кашля? Ако синът й или дъщеря й се събудят с треска, дали ще хукне по пижама към спешното или ще извика линейка? Ами, ако стигнат до спешното, но няма достатъчно лекари и сестри, които да се погрижат за детето й? Със сигурност първо биха дали респиратор на дете.

Тя не може да държи този страх твърде дълго в себе си, защото сутринта ще настъпи, а с нея идват и задълженията покрай децата и дистанционното им обучение. Тя трябва да продължи да работи по имейла или чрез Zoom-срещи, а с пандемия или не, вечерята трябва да е готова, прането сгънато, а пелените - сменени.
Но това не е нищо ново за теб.

Ти може би имаш и по-големи деца, които не спират да питат защо бебето не е вкъщи все още. Тяхната тревожност става все по-явна и забележима. Но и да искаш да си с него сега, не можеш. Забранено е. И все пак, намираш сили да отидеш до магазина, за да купиш храна за семейството, което също се нуждае от теб. Взимаш си горещ душ, докато парата замъглява огледалото в банята, чувствайки вина, че намираш време да се изкъпеш, вместо да прекараш тези моменти с бебето си, но ако не се погрижиш първо за себе си, как ще се погрижиш за бебето си?

Ти, майко от неонатологичното интензивно отделение, наблюдаваш как светът придобива вкуса на това, което преживяваш ежедневно. Човечеството е свикнало да разчита на експерти и лекари, вярвайки че те притежават знанията и уменията, необходими, за да спрат дадена болест да убие стотици хиляди по целия свят. И тъй като времето ти в интензивното се променя от дни на седмици и месеци, ти си научила какво е да поставиш живота на детето си в ръцете на непознати, знаейки че техните опит и експертиза ги правят по-способни да се грижат за него, отколкото си ти.

Чела си за това как COVID-19 убива безразборно - това, че си млад и здрав, не е гаранция, че ще бъдеш пощаден. Но повече от всичко, въпреки статистиките и предупрежденията на учените, въпреки празните стадиони, затворените ресторанти и обърканите планове, ти знаеш кой е най-лошият сценарий. Майките от цял свят вече могат да придобият някаква представа защо престоят в интензивното отделение е толкова непоносим. Мисълта, че детето ти се бори за живота си само, без майка си до себе си, е истинската дефиниция за страх.

В крайна сметка, твоето време в интензивното ще приключи, пандемията също ще отмине. Магазините ще отворят отново, учениците ще се върнат в училищата и животът ще започне отначало. Вярвам, че ще има ден, когато няма да гледаш на детето си като на недоносено, а раните от престоя в болницата ще бъдат излекувани. Въпреки че престоят в интензивното отделение винаги ще бъде част от живота на детето ти, както и COVID-19 ще запълни страница от историята на 2020 година, един ден това ще бъде само спомен, период от живота ти, изпитващ твоите сила, вяра и устойчивост.

Наложило ти се е да носиш твърде тежък товар. Когато почувстваш, че силата ти започва да се разпада, когато отвориш очи за нов ден, осъзнавайки че той може да е най-лошият, не забравяй, че даваш пример на майки по целия свят, които са изплашени и търсят своите герои. Ти показваш на другите как да имат вяра във времена на несигурност и че нито някакъв Речник вирус, нито усложнения, нито периоди на изолация биха могли да се конкурират с любовта на майката към детето й.

 

Източник: https://themighty.com/

Превод: Татяна Христова

 



Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446