K2_DISPLAYING_ITEMS_BY_TAG хранене

Родителите, чиито деца са имали продължителен престой в болницата, са обезпокоени за тяхното изписване. В идеалният случай, майката и бащата би трябвало да бъдат в една стая с бебето си, или най-малкото да спят в болницата, в близост до него за няколко дни и нощи до изписването, така че те да добият увереност и да се научат да се грижат за своето преждевременно родено дете. Преди изписването родителите трябва да получат съвети за храненето, добавянето на желязо и витамини, захранването, имунизациите и т.н. Те трябва да получат епикриза /една за тях и една за личния лекар/, която отразява грижите по време на изписването и нуждата от проследяване. Групи за помощ на родители на преждевременно родени деца могат да осигурят подкрепа за родителите, когато детето им е в болницата и съвети за преместването в къщи.

 

Стайна температура

Родителите трябва да знаят, че стайната температура на първо време трябва да е по-висока от тази, при която се отглеждат доносените деца, а именно 23-24 С през деня и 20-21 С през нощта. Проветряване на стаята: 3-4 пъти дневно по 10-15 минути. По това време детето да бъде в друга стая или завито по-топло и с шапчица на главата.

Къпане

Къпането на недоносеното дете трябва да става при стайна температура 24-25 С и температура на водата 38 С. Кожата му е много нежна и трябва да се къпе със специален шампоан за бебета. Нежни са и лигавиците – внимателен тоалет на уши, очи и нослето. Специалната козметика за грижа за кожата е особено полезна.

Обличане

Обличането на недоносеното не се различава особено много от това на доносените, с изключение на това, че в началото са необходими много малки размери. Използват се памперси съобразно теглото. Облеклото включва ризка от трико, камизолка, ританки, боди, терлички.

Съвети за хранене

Най-ценната храна за недоносеното е кърмата.

Майката трябва щателно да изцежда гърдите си от кърмата и да я предоставя за храна на детето, докато у него укрепне сукателният Речник рефлекс и то има вече сили да суче. Кърменето трябва да става при строго спазване на хигиенните правила.

Ако кърмата е недостатъчна или изобщо няма, трябва да се премине към смесено/изкуствено хранене. За тази цел се използват специални адаптирани млека за недоносени.

Честотата на храненията зависи от зрелостта и неврологичното състояние на детето.

Количеството храна, което трябва да приема на едно хранене зависи от теглото му и способността да поема храна. Най-често недоносеното /изписано с тегло 2500 г/, трябва да получава на един прием около 80-90 мл кърма/адаптирано мляко. Особено важен показател е наддаването на тегло. Ако недоносеното на първо време наддава поне 180г, а по-късно 150г на седмица, това означава, кърмата е достатъчна.

Интервали на кърмене: 3-4 часови интервали между храненията са обикновено нужни по време на изписването от болницата. Интервалите на хранене зависят и от това как детето наддава. При недостатъчно наддаване храненето трябва да бъде 8 пъти, през 2,5 часови интервали. За други оптимален хранителен режим е 7 пъти през 3 часа, а за трети – 6 пъти през 3-4 часа.

Разходка

Извеждането на разходка трябва да започне при тегло не по-ниско от 2500 г, след навършване на 1 месечна възраст и при температура на въздуха не по-ниска от + 10 С. Детето да е добре облечено и завито през хладните сезони.

През есента, зимата и пролетта – да се извежда по обяд, а през лятото – до 10ч. и след 16ч. Продължителност на разходката в началото да бъде 5-10 минути и постепенно се увеличава, за да достигне няколко часа.

Масаж и гимнастика

Масажът и гимнастиката трябва да се провеждат по същия ред, както при доносените, но едва тогава когато недоносеното дете достигне 4000 г. Те трябва да бъдат съобразени със степента на нервно психическото му развитие.

Имунизации

Задължителните имунизации след раждането в ННО са: противохепатитна и БЦЖ ваксини.

Хепатит В имунизацията при деца с рождено тегло под 2000г обикновено се отлага до 1 месец или преди изписването. Родените с тегло под 1000г могат да бъдат имунизирани, когато достигнат минимум 2000г. или на 2 месечна възраст. БЦЖ ваксинирането се извършва най-рано при достигане тегло 2000г.

Имунизационният календар при здрави с лека степен недоносеност деца е същият както при доносените. В останалите случаи, те се провеждат на 3 месечна коригирана възраст. Противопоказания за имунизации са:

1. Фебрилно състояние.

2. Остро инфекциозно заболяване.

3. Исхемични, хеморагични, възпалителни, травматични увреждания на ЦНС.

4. Недоносеност: при ИВК /интравентрикуларен кръвоизлив/ имунизации след 6 месечна възраст. Деца с висок риск /родени с тегло под 1500г./ се освобождават от имунизации до навършване на 6 месечна коригирана възраст. Недоносени с клиника на Речник неонатален Речник сепсис не се имунизират до 6 месечна възраст. При деца с БПД се освобождават от имунизация с ДТК до 1 годишна възраст. Тук препоръчително е прилагането на Речник Синагис по съответна схема.

Родителите на недоносените деца трябва да знаят още:

1. Недоносеното дете е много по-застрашено от инфекции, поради по-слабите му съпротивителни сили срещу тях. Да се избягва всякакъв контакт и с най-леко болни /братче, сестриче с хрема/, тъй като лекото за възрастните може да се окаже фатално за недоносеното дете. Ако майката е болна от остра инфекция на ГДП трябва да носи маска не само по време на кърмене, а непрекъснато, когато е в контакт с бебето.

2. Недоносените боледуват по-често от Речник рахит, отколкото доносените, въпреки профилактичните мерки. Профилактиката с витамин Д започва още в Родилното заведение/отделение за недоносени. Ако там не е проведена, веднага след изписване трябва да се започне Вигантол по 1 капка сутрин на гладно с лъжичка с кърма/мляко. Профилактично витамин Д трябва да се дава и през есента, зимата и пролетта на втората година от живота на недоносеното дете.

3. Скоро след раждането често се развива т. нар. физиологична Речник анемия. Тя се дължи на липсата на желязо, което се отлага в депата на плода през последните месеци на бременността. Първа изява на тази анемия може да бъде безапетитие, а едва в последствие да се развие бледост по кожата и лигавиците. Анемията е най-силно изразена към 3-6 месец. Необходимо е да се следят периодично хемоглобин, хематокрит и при нужда да се дават железни препарати. Най-често преждевременно родените деца се нуждаят от допълнително желязо от 3 месечна възраст.

4. Витамини: преждевременно родените и болни деца се нуждаят от допълнително витамини. Мултивитаминни препарати могат да се започнат от 3-4 седмица от живота и да продължат до 6-12 месечна възраст.

5. Физическото развитие на недоносените е в зависимост от теглото при раждане. Деца родени с тегло 2000-2500г, обикновено настигат връстниците си на тегло и ръст до края на първата година от живота. При рождено тегло под 1200г. и особено под 1000г., могат да останат години наред /дори до пубертета/ по-дребни на ръст и тегло.

Проследяване на преждевременно новородените деца:

Личният лекар трябва да проследява растежа на преждевременно родените и високо рискови деца през първата година от живота и да представя графически теглото, ръста и обиколка на главата. Употребата на диаграми позволява точната преценка на тези важни показатели на физическото развитие.

При оценяване на растежа на тези деца винаги трябва да се има в предвид броя на седмиците на недоносеност. Растежът и развитието се оценяват спрямо коригираната възраст.

Коригирана възраст = постнатална възраст-брой седмици на недоносеност. За новородени в 28г.с. и по-малки корекцията да продължи до 4 години, за тези 29-30г.с. до 2 години, за 32-34 г.с. до 1 година, а за онези над 35г.с. не се прави корекция на гестационната възраст.

Растеж: здравите недоносени, които съответстват на гестацион. възраст би трябвало да растат със същата скорост както доносените деца: което е да достигнат рожденото тегло на 2 седмична възраст и след това да нарастват, така че, на термина бебето да е с тегло, близко до очакваното за доносено. При проследяване на дължината, теглото и обиколката на главата да бъдат около или малко под 50-я персантил.

Растежът на обиколката на главата често е трудно да бъде интерпретиран при тези деца. Това отчасти се дължи на скафоцефалната форма на главата. След 3-4 седмици след раждането, растежа на обиколката на главата е субоптимална - около 0,2см/седмица. След това следва период на бързо нарастване с около 1см/седмица за 1-2 месеца. Главата след това расте с нормална скорост от 1см/месец, за първите 6 месеца и след това 0,5см/месец, до края на първата година.

Опорните точки в развитието могат да се разделят на 4 групи:

1. Социални.

2. Реч и говор.

3. Моторно развитие.

4. Финна моторика.

При лека степен недоносеност и без усложнения протекъл неонатален период, психическото развитие на първо време може да бъде малко забавено, но скоро децата достигат връстниците си.

При екстемна недоносеност има тенденция да достигнат по-ниски нива на физическо и интелектуално развитие: по-нисък QI, намалена училищна успеваемост, дефицит на внимание, хиперреактивност и др., но това в не важи за всички.

Бъдете оптимисти! По-голяма част от недоносените имат високо качество на живот и са по-малко склонни към рисково поведение, алкохолизъм и употреба на наркотици.

И отново ще припомня, че Исак Нютон, Чарлз Дарвин, Виктор Юго, Наполеон Бонапарт и Волтер са били недоносени деца.

Д-р Таня Праматарова - неонатолог
ННО - МБАЛ „ Д-р Ив. Селимински"
гр. Сливен

Снимка: http://cloudberrybaby.com

 

 

 

 

K2_PUBLISHED_IN Статии
K2_DATE_FORMAT_LC2

Захранване

Изборът на подходящо време за въвеждане на твърди храни е спорен въпрос в продължение на векове. Дори към момента съществуват две напълно противоположни школи в педиатрията. Т.нар. стара руска школа на захранване препоръчва даване на плодов сок от третия месец на бебето и в България все още има педиатри, които се придържат към тази схема. Според съвременните препоръки за захранване на Световната Здравна Организация, захранването трябва да започне около шестия месец на бебето и не по-рано от четвъртия.

Кърмата е оптималният източник на хранителни вещества за недоносеното бебе. Тя съдържа ценни вещества като антитела, хормони, ензими, които са жизненоважни за недоносените. Кърмата се усвоява по-лесно от всяко друго мляко, което не е без значение, тъй като храносмилателната система на недоносените е все още незряла. Световната Здравна Организация препоръчва за бебета до шестмесечна възраст изключителното кърмене (т.е. прием единствено и само на кърма). Ако кърменето е неуспешно или пък не желаете да кърмите поради други причини, вече има добри заместители на кърмата - специални адаптирани млека за недоносени, които са допълнително обогатени с ценни за недоносеното бебе вещества.

Въвеждането на твърда храна в менюто на недоносеното бебе е препоръчително да се започне спрямо коригираната му възраст. Въпреки това тук няма правила и е важно да се ръководите от обективното състояние и развитие на детето. Твърде рано, т.е. преди 16-тата седмица от раждането на бебето, захранването може да повиши риска от алергия и храносмилателни проблеми, защото храносмилателната система все още е незряла. Повечето бебета все още нямат добър контрол върху езика и мускулите на устата. Вместо да поглъщат храната, те бутат с езиче срещу лъжицата и храната. Този Речник рефлекс за бутане помага на бебетата при кърмене и пиене от шише, но е знак, че за захранване все още е рано. Повечето бебета губят този рефлекс около 4-тия си месец, но е възможно да стане и по-късно.

Твърде късното въвеждане на твърда храна (след 7-10 месеца от раждането на бебето) може да доведе до съпротива у бебето да приема в устата си нещо различно от мляко. Късното захранване увеличава риска от Речник анемия, тъй като бебето се ражда със запаси от желязо, които ще му стигнат до около шестия месец, а след това вече трябва да си ги набави чрез храната.

Ако Вашето бебе е преждевременно родено и откривате неговото поведение в следните подточки, значи е готово за захранване:

  • Може да стои седнало в столчето за хранене или самостоятелно;
  • Може да държи главата си добре изправена;
  • Проявява интерес към храната;
  • Навежда се към храната, когато му се предлага и отваря уста;
  • Може да яде от лъжица;
  • Не изплюва веднага храната, въпреки че за някои недоносени бебета това не винаги е надежден индикатор, особено ако другите фактори показват, че бебето е готово;
  • Съкращава интервалите между кърменията и очевидно млякото не е достатъчно да задоволи апетита му.

Показателите, които могат да ви подскажат дали бебето е готово за захранване са различни и до известна степен разтегливи понятия. От гледна точка на физическото развитие е важно бебето да тежи повече от 5 кг; когато е поставено по корем може да държи главата си изправена, да стои на лакти, да се изправя на ръце с изправени лакти (Някои недоносени не могат да правят това добре, но пък отговарят на другите условия), стои седнало с малко помощ, посяга към играчки. Развитието на добрия контрол върху тялото и главата подпомага усъвършенстването на уменията за хранене.

По отношение на сетивното развитие: Бебето слага ръце и играчки често и лесно в устата си, изследва пръстите, палците и юмруците си с голям интерес. Бебето търси важна информация относно текстурата на храната и усъвършенства приемането на храната в предната част на устата. За да подпомогнете сетивното развитие, дайте на бебето играчки и му осигурете различни усещания за устата. Това подготвя устата на детето за различните текстури на твърдата храна и приемането на лъжицата.

Движенията на устатата и езика постепенно се подобряват, дъвкателните способности еволюират и храненето се усъвършенства с времето. Бебето приема добре храната, не я плюе, развива уменията си за изтласкване на храната от предната част на устата към задната част, дъвкателните способности стават все по-добри.

Преждевременно родените бебета имат по-ниски запаси от желязо при раждането спрямо доносените, следователно по-висок риск от дефицит на желязо. Желязото е необходимо за образуването на червените кръвни клетки, които пренасят кислород в тялото. Също така то играе важна роля за имунитета, развитието на мозъка и растежа. Бебетата, които имат недостиг на желязо изглеждат изморени, слаби, бледи, без желание за игра. Ниски нива на желязо в организма могат да доведат до анемия. При децата недостигът на желязо може да окаже неблагоприятно въздействие върху развитието на мозъка. Може също така да доведе до деформация и чупливост на ноктите, да влоши общото здравословно състояние като понижи имунитета и увеличи податливостта към инфекции. За да се подобри нивото на желязото в кръвта, бебетата имат нужда от разнообразни храни с високо съдържание на желязо всеки ден.

Кои са най-добрите източници на желязо?

  • Червени меса като телешко и агнешко;
  • Черен дроб, бъбреци, пастет;
  • Пиле (не е толкова богато на желязо);
  • Свинско, риба, миди (на по-късен етап), морските дарове (стриди, сьомга, скариди, октопод са с много високо съдържание на желязо);
  • Студени меса – шунка, филе.

Освен месата, опитайте и други храни, които съдържат желязо:

  • Зърнени закуски с добавено желязо (проверете етикета);
  • Зелени зеленчуци като спанак, магданоз, броколи, зеле;
  • Ряпа;
  • Яйца;
  • Плодове (портокал, грейпфрут, киви, ягоди).

Витамин C е от особено значение за абсорбирането на желязо в организма. Включете богати на витамин C храни, като плодове (най-вече шипки, също така цитрусови, киви, ягоди), зеленчуци (най-вече домати, броколи, чушки, картофи, карфиол). Например сервирайте зеленчуци или салата с основното ядене, плодове за десерт, добавете портокалов сок в пюрираните зеленчуци на бебето. Витамин C може да се разруши от термична обработка или при продължително съхранение на храните, така че е добре храните, които могат да бъдат давани в суров вид на бебето, да не се подлагат на топлинна обработка.

K2_PUBLISHED_IN Хранене
K2_DATE_FORMAT_LC2

Хранене

Пълноценното хранене е ключът към отглеждането на здраво и жизнено дете. А основите на здравословното и пълноценно хранене, поставяме именно ние - майките, още от най-ранна детска възраст.

През първата и втората година, детето се нуждае от специфичен режим на хранене, различен от този на възрастните. За здравето на бебето мазнините и холестеролът не само, че не са така опасни (както за възрастните), а се смята че са от изключително значение за пълноценното развитие на мозъка и нервната система.

Обезмаслените млека не са подходящи за бебета, защото имат голям коефициент на протеини и наситено натриево съдържание, което от своя страна води до натоварване на бъбреците. Поне до 1 годинка е важно бебето да консумира специални млека за кърмачета, чието съдържание е съобразено със специфичните нужди на бебешкия организъм. След като се спре приема на млечна формула, може да се започне с пълномаслено (3.6 %) мляко. Спорни са мненията на лекарите до каква възраст е важно детето да приема пълномаслено мляко.

Не е разумно от сега да ограничавате мазнините на бебето, но от друга страна е важно именно сега да започнете с изграждането на стабилни хранителни навици, които остават за цял живот.

Мазнините, които се използват в кухнята имат важно значение за здравето на всички членове на семейството, но е особено важно да се внимава с мазнините, които се дават на малкото дете. Организма се нуждае от мазнини, които да му дават 20% - 30% от дневния прием на калории. Въпросът е кои мазнини са нужни на организма?

Ето една сравнителна таблица, която би била полезна на много родители.

Полезни мазнини Най-полезни мазнини Вредни мазнини
Олио от памучно семе
Масло от авокадо Палмово масло
Фъстъчено масло Зехтин Кокосово масло

Маргарин с ненаситено
или слабо наситеномастно
съдържание
показател 2:1
или още по-добър

Масло от рапица
(рапично олио)

Какаово масло
Зехтин Шафран Хидрогенирани растителни масла
Слънчогледово олио Пилешка мазнина
Царевично олио Лой (говежда мас)

Соево масло

Сланина (свинска мас)
Ленено масло
Краве масло

 

Основни правила:

1. Избягвайте прекалената употреба на масло. Ако детето още от сега привикне да яде храните, без те да бъдат "подобрявани" с масло, в последствие няма да му се наложи да си налага някакви ограничения. Същото важи за всички вредни храни - сол, захар, тестени храни. Ако обичате филийка с масло, няма да увеличите прекалено много консумацията на холестерол, ако използвате съвсем малки количества (на ден не повече от резенче масло - 1 чаена лъжичка на човек).

2. Ограничете пърженото. Поднасяйте на детето печени храни, варени, варени на пара, задушени.

3. Добре е сирената да бъдат обезмаслени, тъй като високомаслените сирена съдържат прекомерни количества холестерол и наситени мазнини. Препоръчителното съдържание на мазнини, подходящи за бебета е около 20 %. В България овчето саламурено сирене има масленост около 50%, а кравето - около 20 %.

4. Подбирайте източниците на протеини. Добре е те да бъдат набавяни от риба, пилешко без кожата, зрял боб, грах. Важно е още от сега да бъдат създадени предпочитания към рибата и пилешкото месо, месото трябва да е крехко, без тлъстини. Внимавайте с консумацията на червени меса. Те доставят на организма желязо, но желязото може да бъде набавяно и по друг начин.

5. Четете внимателно етикетите. Често, без да усетим, приемаме големи количества вредни мазнини, чрез всякакви полуготови и готови храни.

6. Разумно количество мазнина при готвене. Съдовете с незалепващо покритие и спрейовете за готвене ще намалят значително необходимостта от използване на мазнина.

7. След края на втората годинка преминете към храни с ниско съдържание на наситени мазнини и холестерол.

8. Поддържайте редовна консумация на храни, богати на Омега-3 и Омега-6 ненаситени мастни киселини. Те се съдържат в големи количества в тлъстите риби като пъстърва, карагьоз, скумрия, лененото и рибеното масло. Набавяйте ги по естествен начин. Те предпазват от сърдечносъдови заболявания, намаляват “лошия” холестерол в кръвта, разширяват кръвоносните съдове, нормализират кръвното налягане, подсилват имунната система и намаляват възпалителните процеси в организма , подобряват функционирането на нервната система – повишават концентрацията, усилват паметта.

 

K2_PUBLISHED_IN Хранене

Примерна схема, разработена от експертите на FLORIDAS DEPARTMENT HEALTH от раждането до 6-я месец

Кърмене:

  1. От раждането до 2-я месец: кърма при поискване - средно 8 до 12 кърмения на ден.
  2. От 2-ия до 4-ия месец: кърма при поискване – средно 8 до 10 кърмения на ден.
  3. От 4-ия до 6-ия месец: кърма при поискване – средно 6 до 8 кърмения на ден.

Ако бебето не се кърми – хранене с мляко за кърмачета!

Количества

1. От раждането до 1-ия месец: 60-90 мл мляко на прием, 8 до 12 хранения на ден.

2. От 1-ия до 4-ия месец: 120-180 мл мляко на прием, 6 до 8 хранения на ден.

3. От 4-ия до 6-ия месец:150-240 мл мляко на прием, 5 до 6 хранения на ден.

Здравите бебета до 6 месеца не се нуждаят от допълнително вода.

Време за захранване: За кърмените бебета: около 6-я месец. За хранените с адаптирани млека: от 4-я до 6-я месец, индивидуално по преценка от лекар.

 

Примерна схема за хранене от 6-я месец до 8-я месец.

Кърмене, мляко за кърмачета:

  1. Кърма – средно 4 до 5 кърмения на ден.
  2. Ако бебето не се кърми – хранене с млечна формула/ мляко за кърмачета!/.
  3. 180 до 240 мл мляко за кърмачета на прием, 4 до 5 хранения на ден.

Захранващи храни:

1. Зърнени храни: Обогатени с желязо зърнени каши /оризова, ечемична, овесена/, в количество 4 до 8 супени лъжици на ден.

2. Зеленчуци, картофи: Моркови и други зеленчуци / карфиол, чушка, домати и др./, картофи – под форма на пюре, в количество 4 до 8 с. л. на ден.

3. Плодове: Ябълки, круши и др.- под форма на пюре, в количество 4 до 8 с.л. на ден.

4. Храни, богати на белтък: Крехко постно червено месо / телешко, заешко, агнешко/, пиле, пуйка, риба, яйчен жълтък, бобови храни / леща, лющен фасул/ - добре сварени, под форма на пюре, в количество 1 до 6 с. л./дн.

5. 100% плодов или зеленчуков сок: Прясно изцеден, в количество 60 до 100 мл на ден в чашка /не в шише/. Да се започне с ябълков сок. Сокът от грозде трябва да се разрежда с малко вода.

6. Вода: От 120 до 240 мл на ден.

 

Примерна схема за хранене от 8-я до 10-я месец:

Кърмене, мляко за кърмачета:

  1. Кърма - средно 3 до 4 кърмения на ден.
  2. Ако бебето не се кърми – хранене с млечна формула!
  3. 180 до 240 мл мляко за кърмачета на прием, 3 до 4 хранения на ден.

Захранващи храни:

1. Зърнени храни: Обогатени с желязо зърнени каши/ оризова, ечемична, овесена, пшеничена, зърнена смес/, в количество 4 до 8 с. л. на ден.

2. Зеленчуци, картофи: Моркови и други зеленчуци, картофи – под формата на пюре или намачкани, в количество 4 до 8 с. л. на ден, леко сварени зеленчуци на парченца за хранене с пръсти.

3. Плодове:Ябълки, круши и др. – меки, обелени / за хранене с пръсти/ или намачкани, в количество 4 до 8 с.л. на ден.

4. Храни, богати на белтък: Крехко червено месо, пиле, пуйка, риба, яйчен жълтък, лющен фасул, леща, грах – добре сварени, под форма на пюре, в количество 1 до 6 супени лъжици на ден.

5. 100% плодов или зеленчуков сок: Прясно изцеден, в количество 90 – 120 мл на ден в чашка.

6. Кисело мляко или меко обезсолено сирене: В много малко количество.

7. Храни за ядене с пръсти: Сухари, корички хляб, парченце питка, парченца меки и обелени плодове/ банан, круша, праскова, пъпеш/, парченца леко сварени зеленчуци/ моркови, зелен боб, карфиол, тиквичка/ и др.

8. Вода: от 120 до 240 мл на ден.

 

Примерна схема за хранене от 10-я до 12-я месец:

Кърмене, мляко за кърмачета:

  1. Кърма – средно 3-4 кърмения на ден.
  2. Ако бебето не се кърми – хранене с млечна формула /мляко за кърмачета!/.
  3. 180 до 240 мл мляко за кърмачета на прием. 3 до 4 хранения на ден.

Захранващи храни:

1. Зърнени храни: Обогатени с желязо зърнени каши / оризова, ечемична, овесена, пшенична, зърнена смес/ в количество 4 до 8 с.л. на ден.

2. Зеленчуци и картофи: Моркови и други зеленчуци, картофи – сварени, накълцани, в количество 6 до 8 с.л./дн, леко сварени зеленчуци на парченца за хранене с пръсти.

3. Плодове: Ябълки, круши и др. – меки, могат да не бъдат обелени, на парченца за хранене с пръсти или накълцани в количество 6 до 8 с.л. на ден.

4. Храни, богати на белтък: Крехко месо, пиле, пуйка, риба, яйчен жълтък, лющен фасул, леща, грах – добре сварени, под форма на пюре / месата е по-добре вече да бъдат смлени/, в количество 2 до 8 с.л. на ден.

5. 100% плодов или зеленчуков сок: Прясно изцеден, в количество 90-120 мл на ден в чашка.

6. Кисело мляко или меко обезсолено сирене – в малко количество.

7. Храни за ядене с пръсти: Сухари, корички хляб, парченце питка, парченца меки обелени плодове и леко сварени зеленчуци и др. – 2 -3 пъти дневно.

8. Вода: от 120 -240 мл на ден.

 

Примерна схема, разработена от експертите на Световната здравна организация.

 

Примерна схема за хранене от раждането до 4 месеца:

Кърмене:

  1. Кърма при поискване – средно 8 до 12 кърмения на ден.
  2. Ако бебето не се кърми – хранене с мляко за кърмачета.
  3. 108 ккал/кг АМ мляко за кърмачета на ден.

Примерна схема за хранене от 4 до 6 месеца:

Кърмене:

  1. Кърма при поискване – 5 и повече кърмения на ден.
  2. Ако бебето не се кърми – хранене с обогатено с желязо мляко за кърмачета.
  3. 108 ккал/кг ТМ мляко за кърмачета на ден.

Захранващи храни:

1. Зърнени храни:Обогатени с желязо зърнени каши /оризова, ечемичена, овесена/, в количество 1 до 2 с.л. на ден.

2. Зеленчуци: Моркови и други зеленчуци/ карфиол, чушки, домати/, картофи – под форма на пюре, в количество 1 до 2 с.л. на ден.

3. Плодове: Ябълки, круши и др. – прясно изцедени сокове или под форма на пюре, в количество 1 до 2 с.л. на ден.

4. Храни, богати на белтък: Крехко постно червено месо, пиле, пуйка, яйчен жълтък, бобови храни – добре сварени, под форма на пюре, могат да бъдат въведени в менюто на детето, ако храните, богати на желязо са недостатъчни.

 

Примерна схема за хранене от 6-я до 8-я месец.

Кърмене:

  1. Кърма – средно 3 до 5 кърмения на ден.
  2. Ако бебето не се кърми – мляко за кърмачета!
  3. 98 ккал/кг ТМ мляко за кърмачета на ден.

Захранващи храни:

1. Зърнени храни: Обогатени с желязо зърнени каши /оризова, ечемичена, овесена/, в количество 4 до 6 с.л. на ден.

2. Зеленчуци, картофи, плодове: Моркови и др. зеленчуци, плодове и картофи – под форма на пюре, в количество 3 – 4 с.л. на ден.

3. Храни, богати на белтък: Крехко постно червено месо, пиле, пуйка, яйчен жълтък, бобови храни – добре сварени, като пюре, в количество 1 до 2 с.л. на ден.

4. 100% плодов или зеленчуков сок:Прясно изцеден, в количество 60-120 мл на ден в чашка/ не шише/.

5. Сух хляб, парченце крекер, суха зърнена закуска, в количество 4 до 6 супени лъжици на ден.

 

Примерна схема за хранене от 8-я до 12-я месец.

Кърмене:

  1. Кърма – средно 3 до 4 кърмения на ден.
  2. Ако бебето не се кърми – мляко за кърмачета.
  3. 98 ккал/кг ТМ мляко за кърмачета на ден.

Захранващи храни:

1. Зърнени храни: Обогатени с желязо зърнени каши – количество 4 до 6 с.л. на ден.

2. Сух хляб, парченце крекер, суха зърнена закуска – 4-6 с.л./дн.

3. Зеленчуци, картофи, плодове – като пюре, намачкани, накълцани, в количество 3-4 с.л./дневно.

4. Храни, богати на белтък – 1 до 3 с.л. на ден.

5. 100% плодов или зеленчуков сок 60 -90 мл в чашка.

 

Количеството на захранващите храни зависи от възрастта на детето. Според препоръките на СЗО:

  1. На 6 – 8 месеца: хранене 2-3 пъти на ден ½ от 250 мл чаша /допълнително 1-2 закуски/.
  2. На 9 – 11 месеца: хранене 3-4 пъти на ден ½ от 250 мл чаша /допълнително 1-2 закуски/.
  3. На 12 – 24 месеца: хранене 3-4 пъти на ден ¾ от 250 мл чаша или пълна чаша /допълнително 1-2 закуски/.

Понастоящем действащата в Република България примерна схема за хранене на децата в кърмаческа възраст от 0 до 12-я месец е представена в Служебен бюлетин: Методично указание № 7 от 07.07.2000г.

 

Д-р Таня Праматарова - неонатолог
ННО - МБАЛ „ Д-р Ив. Селимински"
гр. Сливен

Снимка: интернет

K2_PUBLISHED_IN Статии

Захранване – включване в храненето на бебето на храни или напитки различни от кърмата /млека за кърмачета/. Според съвременните препоръки, захранването трябва да се осъществи около 6-месечна възраст на бебето.

Физическото съзряване на органите и системите на бебето, участващи в усвояването на други храни извън майчината кърма, е от 4 до 6 месечна възраст. Неблагоприятни последици за организма може да настъпят при захранване в неподходящо време.

Според експертите на Европейската общност за детска гастроентерология, хепатология и хранене (Europen Society for Pediatric Gastroenterology, Hepatology and Nutrition) включването на захранващи храни в храненето на бебето не трябва да бъде по-рано от 17 седмица и не по-късно от 26 седмица, а според експертите на СЗО – не по рано от 16 седмица.

Периодът на захранване на кърмачето е свързан с риск за недохранване, защото захранващите храни често са с неадекватно хранително качество, дават се твърде рано или твърде късно, в недостатъчно количество или недостатъчна честота. Захранващите храни трябва да имат висока енергийна плътност/0,8 -1,0 kcal/g/. Енергийната плътност на майчината кърма е 0,8 kcal/g. Ако захранващите храни са с по-висока енергийна плътност, е необходимо по-малко количество и съответно при по-ниска енерг. плътност – по-голямо количество храна. Течните храни обикновено имат енергийна плътност 0,3kcal/g, а обемът на стомахчето на бебето е 30мл/кг телесна маса.

ПРАВИЛА ЗА ЗАХРАНВАНЕ:

1. Признаци за готовност от страна на бебето да приема нови храни.
Около 4-6 месечна възраст бебето показва знаци за готовност да приема нови храни – може да стои седнало добре, само взема предмети и ги слага в устата си, слюнката в устата на бебето се увеличава, поникват първите зъбки, проявява интерес към храната на възрастните, скъсява интервалите между кърменията.

2. Включването на нова храна започва, само когато детето е напълно здраво.

3. Постепенно внасяне на новата храназапочва се с 1 чаена лъжичка първия ден, 2 - на втория и така за 7-8 дни се достига цяла порция. Препоръчително е новата храна да се дава в началото на храненето и след това детето да се дохранва с кърма/мляко за кърмачета/. Ако детето е много гладно, може да се даде първо малко мляко, а след това да се въведе новата храна.

4. Включване само по една храна седмично. Най-доброто време за включване на нова храна е сутрин. Така по-лесно ще се наблюдава детето за възможни прояви на хранителна алергия – обриви, разстройство, запек, повръщане.

5. Ако детето упорито отказва новата храна, временно спрете да му я предлагате. Може да се опита с друга, близка по състав храна.

6. Очакват се промени в цвета, консистенцията и честотата на изпражненията на бебето. Това е нормално и зависи от вида на храната, която се включва.

7. Храната да се приема по-често и в по-малки количества, съобразено с вместимостта на стомахчето на бебето.

8. Да се направи яденето приятно събитие за бебето, като му се позволи да бъде със семейството по време на хранене. Така то ще започне да се радва на това, че споделя яденето си с другите членове на семейството.

 

ПРОЦЕС НА ЗАХРАНВАНЕ – 4 СТАДИЯ
Стадий 1

Целта е на този етап детето да свикне да приема храна от лъжица. Предлагането на новата храна с лъжичка се осъществява преди едно обичайно млечно хранене или по средата на храненето. Новата храна може да се смеси с малко кърма или обичайното мляко за кърмачета.

Подходящи са следните храни:

1. Зеленчуково пюре от сварени моркови и други зеленчуци/чушки, карфиол, зелен фасул и др./

2. Плодово пюре от ябълка, круша, банан и др.

3. Зърнени храни/несъдържащи глутен/ - ориз, елда, царевица, просо и др.

4. Готови пюрета за кърмачета на зърнена основа, зеленчукови-плодови, обогатени с желязо.

Стадий 2

Майчината кърма или млякото за кърмачета остават основен източник на хранителни вещества. Постепенно се увеличава количеството на захранващите храни. В същото време те заместват постепенно от едно до три хранения на ден.

Може да се даде на бебето пълномаслено кисело мляко или обезсолено сирене като компонент на захранваща храна.

Необходимо е да се дават зърнени храни поне веднъж дневно. Може да се включат глутен съдържащи зърнени храни – пшеница, ръж, ечемик, овесени ядки. Да се включват разнообразни храни с различни вкусове, под формата на пюре или каши, без добавка на сол, захар или мед.

Да се включват зеленчукови пюрета или зърнени каши към някой от следните храни:

  • пюре от месо или птици.
  • пюре от риба.
  • пюре от бобови храни –лющен боб, леща, грах.
  • пюре от твърдо сварен жълтък.

Риба /бяла риба, риба тон/ е препоръчително да се въведе след 6-я месец, особено при деца, които не се кърмят, тъй като рибните мазнини съдържат полиненаситени мастни киселини, необходими за развитието на централната нервна система на бебето.

Пълномаслено кисело мляко може да се включи към плодово или зеленчуково пюре, или зърнена каша.

Стадий 3

Захранващите храни стават по-голямата част от храненето на бебето. Важно е да се предлага на бебето голямо разнообразие от храни, за да може то да получава всички витамини и минерали, от които се нуждае.

Майчината кърма или млякото за кърмачета остават около 500-600 мл на ден.

Да се дават два или три пъти на ден храни съдържащи нишесте – като картофи, ориз или хляб. Плодовете и зеленчуците да се включват два или повече пъти на ден под формата на парченца за приемане с пръсти от бебето. Една от предлаганите порции да бъде под формата на меко приготвено пюре от месо, риба, яйца или бобови храни/леща, лющен фасул/. Червеното месо – телешко, агнешко и свинско, е добър източник на желязо. Яйцата са евтин източник на висококачествен белтък.

През този период храната трябва да бъде с по-гъста консистенция, на парченца, което ще стимулира бебето да дъвче и управлява малки късчета храна, дори и ако няма зъбки. Да се предлагат храни за ядене с пръстикато сухар, парчета хляб или питка, обелена ябълка, банан, морков, сирене. Да се избягва даването на сладки бисквити и сухари, за да не придобие бебето навик да очаква сладки храни.

Стадий 4

Постепенно бебето преминава към храни, които се консумират от възрастните членове на семейството. Препоръчват се три пъти дневно накълцана и раздробена храна плюс хляб. Кърмата/ млека за кърмачета/ остава около 500мл на ден. Увеличава се количеството на захранващите храни. Бебето има малко стомахче, затова трябва да получава храни с висока хранителна плътност – като пълномаслени млечни продукти.

Да се дават три или четири пъти на ден храни, съдържащи скорбяла – картофи, ориз и хляб. Плодовете и зеленчуците – три или повече пъти на ден, на парченца, за хранене с пръсти. Ябълките и крушите може да не са обелени.

Да не се предлагат сладки кексове и бисквити, защото тези храни ще засищат бебето, без да му осигурят необходимите хранителни вещества.

Две от предлаганите порции да включват месо, риба, яйца или бобови храни/леща, грах, лющен боб/. Месото се дава смляно, а не на пюре.

 

Храни, които не трябва да се дават на бебето до 6 месечна възраст, тъй като предизвикват алергии или съдържат опасни бактерии:

  • Храни, съдържащи глутен /пшеница, ръж, ечемик, овес/ и храни приготвени от тях /хляб, зърнени закуски и др./.
  • Ядки и семена, включително фъстъци, фъстъчено масло или други масла от ядки.
  • Яйца.
  • Риба и рибни продукти.
  • Цитрусови плодове и сокове от тях – портокал, мандарина, грейпфрут и др.
  • Меки и непастьоризирани сирена.

Храни, които не трябва да се дават на децата до 1 годишна възраст, поради неблагоприятен здравен ефект:

  • Бонбони, шоколад, кексове и пай.
  • Храни и напитки с изкуствени подсладители.
  • Безалкохолни напитки.
  • Черен, зелен чай.
  • Подправки.
  • Козе и овче мляко поради риск от възникване на специфични алергични реакции.
  • Краве прясно мляко като самостоятелна напитка. Така се намалява рискът от алергии към млякото и развитието на автоимунни заболявания в по- късна възраст.

До 2 годишна възраст не е подходящо да се дават обезмаслени и нискомаслени млека и млечни продукти, тъй като мазнините са важен източник на енергия, и мастноразтворими витамини за малкото дете.

Заключение:
Пълноценното и здравословно хранене през първата година е много важно за добрия старт в живота – основа за оптимален растеж, развитие и здраве на малкото дете.

 

Поздрав на всички бебчета и техните родители. Успех при храненето!

 

Д-р Таня Праматарова - неонатолог
ННО - МБАЛ „ Д-р Ив. Селимински"
гр. Сливен

K2_PUBLISHED_IN Статии

Правилното, пълноценно хранене на детето още от първите дни след раждането е важен фактор за неговия растеж, за физическото и интелектуалното му развитие, за здравето му не само в ранно детство, но и в по-късна възраст.

 

Майчината кърма е най- добрата храна за бебето, защото:

1.Съдържа идеалния баланс от хранителни вещества за бебето

2.Лесно се усвоява от недоразвитата храносмилателна система на бебето.

3.Съдържа антитела от майката, които защитават бебето от инфекции.

4.Съдържа растежни фактори и хормони, които подпомагат развитието на детето.

5.Има изключителна чистота и не създава риск от инфекции.

6.Намалява вероятността от стомашни разстройства и запек.

7.Намалява риска от алергии.

8.Намалява риска от затлъстяване в по- късна възраст.

9. Кърмените деца имат по-здрави зъби.

 

Предимства на кърменето за майката:

1.Кърменето подпомага за по-бързо възстановяване на нормалните размери на матката и намалява кървенето, забавя възстановяването на менструацията.

2. Забавя овулацията и намалява риска от ранна следваща бременност.

3. По-бързо възстановяване на теглото на майката от преди раждането, тъй като за образуването на кърма се изразходва енергия.

4. Намалява риска от рак на гърдата, матката и яйчниците.

5. Кърменето е много по-лесно от храненето с шише, няма нужда да се приготвя мляко, да се стерилизират шишета и бебето да чака.

Как да се сложи бебето на гърдата?

Препоръчително е бебето да се сложи на гърдата на майката още през първия час след раждането. Ранното начало на кърменето е свързано с успешно иницииране и поддържане на лактацията. За успешното кърмене са необходими известни умения. Ако това е първото Ви бебе, помощта на акушерката или мед. сестра да сложи бебето правилно на гърдата ви е много важно. Ако въпреки усилията, детето не започне да сучи добре – майката да изцеди кърмата си и да храни бебето си с нея.

Кърменето при поискване е ключът към създаване и поддържане на оптимална Речник лактация. В началото малките бебета сучат по-дълго и по-често/8-12 пъти на 24часа/. С възрастта продължителността и честотата на кърменията намаляват.

Изключителното кърмене – прием единствено и само на майчино мляко в първите най- малко 4 месеца, препоръчително за първите 6 месеца от живота, без прием на никакви други храни или напитки, като при необходимост се приемат сиропи от витамини, минерали или лекарства на капки.

Нощното кърмене – важно при малките бебета. През нощта те могат да получават толкова кърма, колкото и през деня. Нощното кърмене стимулира отделянето на повече пролактин в организма на майката, който е отговорен за секрецията на кърмата.

Достатъчно ли суче бебето?

Много майки се тревожат дали имат достатъчно кърма и дали бебето приема нужното му количество. Тази загриженост е честа причина за дохранване с млека за кърмачета и рано да спрат да кърмят. При спазване на препоръките за поддържане на успешна лактация почти всички майки произвеждат кърма, колкото е необходимо в зависимост от възрастта му. Много рядко са случаите, когато някой жени нямат достатъчно кърма и това е свързано най-често с определени медицински проблеми – например операция за намаляване на бюста, нарушена функция на щитовидната Речник жлеза/хипотиреоидизъм/ при майката и други.

Бебето приема достатъчно кърма, ако:

1. Суче силно, бавно и постоянно, чува се преглъщане.

2. Изглежда спокойно и доволно след кърмене.

3. Мокрите и изцапани с изпражнения пелени отговарят на съответната възраст.

4. Расте и наддава на тегло. Някои бебета наддават непрекъснато на тегло, но други напълно здрави деца наддават малко или не повишават теглото си за 1 седмица, след което започват да сучат по-често и по-дълго. Те компенсират с наддаването на теглото през следващите 1-2 седмици.

Бебето не приема достатъчно кърма, ако:

1. Не расте на дължина и не наддава на тегло.

2. Често е неспокойно след кърмене или е сънливо и спи дълго.

3. Постоянни зеленикави изпражнения също могат да бъдат показател за недостатъчно хранене.

Бебето винаги показва кога се е нахранило достатъчно. То е приело достатъчно кърма, ако отпусне гърдата или заспи на нея. Ако бебето се кърми толкова често и продължително време, колкото то желае, майката ще установи, че то показва всички признаци, че се е почуствало нахранено.

Млякото, което се събира в едната гърда, обикновено е достатъчно, за да се нахрани бебето при едно кърмене. Ето защо не е необходимо при всяко кърмене да му се предлагат и двете гърди. Необходимо е да се уверите, че бебето е изсукало всичката кърма от едната гърда, преди да се поднесе другата. Всяко следващо кърмене започва от гърдата, която е предложена втора при предишното хранене.

Намаляване и спиране на кърмата:

При прекратяване на кърменето постепенно спира образуването на мляко поради липса на стимули за секреция на окситоцин и пролактин/хормони на лактацията/. Ако майката не кърми, овулацията и менструацията се появяват около 6 седмици след раждането.

Необходимо ли е да се приема допълнително вода?
Кърмата е едновременно течност и храна. Количеството вода, необходимо за посрещане на загубите от организма и за осигуряване на растежа, се съдържа в майчината кърма/87% от обема на кърмата е вода/. Здравите бебета до 6 месеца нямат нужда допълнително от вода, даже и при горещо време. След включване на захранващи храни бебетата вече имат нужда от вода като течност.

Кога майката не трябва да кърми?

Кърменето не се препоръчва при малък брой тежки заболявания на майката – активна туберкулоза, тежки хронични заболявания на сърд.- съдовата система

Някой вируси могат да бъдат предадени чрез майчиното мляко, като вирусът причиняващ СПИН. Жени, които за серопозитивни/ носители на вируса/ не трябва да кърмят.

Обичайните вирусни или бактериални заболявания не са причина за спиране на кърменето. Ако майката има грип, кърмата й ще съдържа антитела, които ще защитят бебето от заразяване с болестта.

Бебета родени с Галактоземия/ вродено метаболитно заболяване/, не могат да приемат кърма, защото не могат да разграждат и усвоят млечната захар- лактозата. Тези бебета трябва да се хранят със специални млека, несъдържащи лактоза.

Заместващо хранене:

При невъзможно кърмене или осигуряване на кърма по различни причини, специално произвежданите млека /млечна формула/ за кърмачета са единствената препоръчителна алтернатива на кърмата за бебето до 1 годишна възраст.

Кравето мляко не е подходящо да замести кърмата, тъй като е с много различен баланс на хранителни вещества. То съдържа много повече белтък, натрий и калий, както и недостатъчно желязо, витамин Е и незаменими мастни киселини, необходими за развитието на мозъка. Белтъкът и мазнините в кравето мляко много трудно се смилат и усвояват от храносмилателната система на кърмачето.

Козето мляко също не е подходящо да замести кърмата.

Заместването на кърмата с краве и друг вид животинско мляко до 1 годишна възраст води до хранителни дефицити, желязодефицитна Речник анемия, нарушения в растежа и развитието на детето, алергии и риск от автоимунни заболявания.

Необходимо ли е допълнително даване на витамини и минерали?

Майчината кърма съдържа всички витамини и минерали, необходими за бебето през първите 4-6 месеца. Основният източник за витамин Д за майката и за бебето обаче е образуваният витамин в кожата под влияние на ултравиолетови лъчи. Ако майката не излиза редовно и достатъчно време на открито, синтезираният витамин в кожата и съответно в кърмата й, ще бъде недостатъчен. Ако бебето не се извежда на разходка навън ежедневно и ако е завито така, че да няма достъп до светлина, образуваният вит. Д в кожата му също ще е малко. При тези условия съществува риск за развитие на Речник рахит, особено при деца, родени през зимата.

За профилактика на рахита в България още от края на първия месец от раждането на всички здрави и доносени кърмачета се дава ежедневно по 10мкг/400МЕ/ витамин Д на капки. При недоносените деца и други специални условия лекарят предписва специфични дози.

Успех в кърменето! Поздрав и весел празник -1 юни на всички български бебета и деца!

 

 

Д-р Таня Праматарова - неонатолог
ННО - МБАЛ „ Д-р Ив. Селимински"
гр. Сливен
Снимка: интернет
K2_PUBLISHED_IN Статии
Банер

Консултация с психолог

Михаела Виденова - клиничен психолог Михаела Виденова
клиничен психолог
Консултация с психолог
ПРИЕМНО ВРЕМЕ
четвъртък от 18:30 до 20:00 ч
след предварително записване на
mvidenova@premature-bg.com