K2_DISPLAYING_ITEMS_BY_TAG недоносени бебета
K2_DATE_FORMAT_LC2

Захранване

Изборът на подходящо време за въвеждане на твърди храни е спорен въпрос в продължение на векове. Дори към момента съществуват две напълно противоположни школи в педиатрията. Т.нар. стара руска школа на захранване препоръчва даване на плодов сок от третия месец на бебето и в България все още има педиатри, които се придържат към тази схема. Според съвременните препоръки за захранване на Световната Здравна Организация, захранването трябва да започне около шестия месец на бебето и не по-рано от четвъртия.

Кърмата е оптималният източник на хранителни вещества за недоносеното бебе. Тя съдържа ценни вещества като антитела, хормони, ензими, които са жизненоважни за недоносените. Кърмата се усвоява по-лесно от всяко друго мляко, което не е без значение, тъй като храносмилателната система на недоносените е все още незряла. Световната Здравна Организация препоръчва за бебета до шестмесечна възраст изключителното кърмене (т.е. прием единствено и само на кърма). Ако кърменето е неуспешно или пък не желаете да кърмите поради други причини, вече има добри заместители на кърмата - специални адаптирани млека за недоносени, които са допълнително обогатени с ценни за недоносеното бебе вещества.

Въвеждането на твърда храна в менюто на недоносеното бебе е препоръчително да се започне спрямо коригираната му възраст. Въпреки това тук няма правила и е важно да се ръководите от обективното състояние и развитие на детето. Твърде рано, т.е. преди 16-тата седмица от раждането на бебето, захранването може да повиши риска от алергия и храносмилателни проблеми, защото храносмилателната система все още е незряла. Повечето бебета все още нямат добър контрол върху езика и мускулите на устата. Вместо да поглъщат храната, те бутат с езиче срещу лъжицата и храната. Този Речник рефлекс за бутане помага на бебетата при кърмене и пиене от шише, но е знак, че за захранване все още е рано. Повечето бебета губят този рефлекс около 4-тия си месец, но е възможно да стане и по-късно.

Твърде късното въвеждане на твърда храна (след 7-10 месеца от раждането на бебето) може да доведе до съпротива у бебето да приема в устата си нещо различно от мляко. Късното захранване увеличава риска от Речник анемия, тъй като бебето се ражда със запаси от желязо, които ще му стигнат до около шестия месец, а след това вече трябва да си ги набави чрез храната.

Ако Вашето бебе е преждевременно родено и откривате неговото поведение в следните подточки, значи е готово за захранване:

  • Може да стои седнало в столчето за хранене или самостоятелно;
  • Може да държи главата си добре изправена;
  • Проявява интерес към храната;
  • Навежда се към храната, когато му се предлага и отваря уста;
  • Може да яде от лъжица;
  • Не изплюва веднага храната, въпреки че за някои недоносени бебета това не винаги е надежден индикатор, особено ако другите фактори показват, че бебето е готово;
  • Съкращава интервалите между кърменията и очевидно млякото не е достатъчно да задоволи апетита му.

Показателите, които могат да ви подскажат дали бебето е готово за захранване са различни и до известна степен разтегливи понятия. От гледна точка на физическото развитие е важно бебето да тежи повече от 5 кг; когато е поставено по корем може да държи главата си изправена, да стои на лакти, да се изправя на ръце с изправени лакти (Някои недоносени не могат да правят това добре, но пък отговарят на другите условия), стои седнало с малко помощ, посяга към играчки. Развитието на добрия контрол върху тялото и главата подпомага усъвършенстването на уменията за хранене.

По отношение на сетивното развитие: Бебето слага ръце и играчки често и лесно в устата си, изследва пръстите, палците и юмруците си с голям интерес. Бебето търси важна информация относно текстурата на храната и усъвършенства приемането на храната в предната част на устата. За да подпомогнете сетивното развитие, дайте на бебето играчки и му осигурете различни усещания за устата. Това подготвя устата на детето за различните текстури на твърдата храна и приемането на лъжицата.

Движенията на устатата и езика постепенно се подобряват, дъвкателните способности еволюират и храненето се усъвършенства с времето. Бебето приема добре храната, не я плюе, развива уменията си за изтласкване на храната от предната част на устата към задната част, дъвкателните способности стават все по-добри.

Преждевременно родените бебета имат по-ниски запаси от желязо при раждането спрямо доносените, следователно по-висок риск от дефицит на желязо. Желязото е необходимо за образуването на червените кръвни клетки, които пренасят кислород в тялото. Също така то играе важна роля за имунитета, развитието на мозъка и растежа. Бебетата, които имат недостиг на желязо изглеждат изморени, слаби, бледи, без желание за игра. Ниски нива на желязо в организма могат да доведат до анемия. При децата недостигът на желязо може да окаже неблагоприятно въздействие върху развитието на мозъка. Може също така да доведе до деформация и чупливост на ноктите, да влоши общото здравословно състояние като понижи имунитета и увеличи податливостта към инфекции. За да се подобри нивото на желязото в кръвта, бебетата имат нужда от разнообразни храни с високо съдържание на желязо всеки ден.

Кои са най-добрите източници на желязо?

  • Червени меса като телешко и агнешко;
  • Черен дроб, бъбреци, пастет;
  • Пиле (не е толкова богато на желязо);
  • Свинско, риба, миди (на по-късен етап), морските дарове (стриди, сьомга, скариди, октопод са с много високо съдържание на желязо);
  • Студени меса – шунка, филе.

Освен месата, опитайте и други храни, които съдържат желязо:

  • Зърнени закуски с добавено желязо (проверете етикета);
  • Зелени зеленчуци като спанак, магданоз, броколи, зеле;
  • Ряпа;
  • Яйца;
  • Плодове (портокал, грейпфрут, киви, ягоди).

Витамин C е от особено значение за абсорбирането на желязо в организма. Включете богати на витамин C храни, като плодове (най-вече шипки, също така цитрусови, киви, ягоди), зеленчуци (най-вече домати, броколи, чушки, картофи, карфиол). Например сервирайте зеленчуци или салата с основното ядене, плодове за десерт, добавете портокалов сок в пюрираните зеленчуци на бебето. Витамин C може да се разруши от термична обработка или при продължително съхранение на храните, така че е добре храните, които могат да бъдат давани в суров вид на бебето, да не се подлагат на топлинна обработка.

K2_PUBLISHED_IN Хранене

Родителите на недоносени деца често са учудени, ако детето им има проблеми със зъбите, свързани с преждевременното раждане. Проучванията показват, че преждевременно родените деца са с повишен риск за развитие на зъбни проблеми като закъснял пробив, Речник хипоплазия на емайла, промяна в цвета на зъбите, палатинална бразда, също и възможен повишен риск за нужда от ортодонтско лечение. Следва кратък преглед на всеки един от посочените възможни проблеми.

Закъснелия зъбен пробив е често срещан проблем при недоносените деца, особено тези, които са били много малки и/или много болни. Изследвания са показали, че това закъснение се причинява най-често от инфекция след раждането, лошо хранене и/или продължителна Речник интубация. Някои вярват, че раждането стимулира зъбния пробив, следователно преждевременното раждане ще промени този процес. Най-често пробива закъснява с 2 до 6 месеца от нормалния срок за това.

Хипоплазия на емайла означава, че има липса или недостиг на емайл – това е най-външното покритие на зъбите. Недоносените деца страдат от този проблем четирикратно по-често в сравнение с децата родени на термин. Левите горни предни зъби по-често имат хипоплазия от десните такива. Тя може да бъде открита и при постоянни зъби, но при тях проблемите са по-малко тежки. Причини за емайловата хипоплазия са интубация, механична вентилация, както и липсата на някои хранителни вещества по време на престоя в Неонаталното интензивно отделение. Децата с емайлова хипоплазия е по-вероятно да развият кариеси на тези зъби, затова се нуждаят от внимателно и правилно почистване на зъбите с четка и паста, както и редовно посещение и наблюдение от зъболекар.

Промяната в цвета на зъбите се среща най-често при онези недоносени, които са имали високи нива на Речник билирубин . При тях се наблюдава жълто или кафяво оцветяване само на временните зъби, което се дължи на отлагане на билирубин в зъбните структури. Това оцветяване не може да бъде отстранено чрез рутинното четкане на зъбите или чрез почистване от зъболекар и се преодолява едва при смяната на временните с постоянни зъби.

Палатиналната бразда представлява тясна бразда в покрива на устната кухина, наричан още твърдо небце. Основна причина за появата й е интубацията и колкото по-продължителна е тя, толкова вероятността за появата на такава бразда е по-голяма. Като резултат могат да се развият струпване на зъби или тяхното неправилно позициониране, проблеми със сученето, проблеми със слуха и говора.

Необходимостта от ортодонтско лечение може да се дължи не само на преждевременното раждане. Няколко изследвания са били правени в тази насока и зъболекарите продължават да дискутират този въпрос. Някои ортодонти лекуват недоносени деца със струпани зъби и палатинална бразда още в ранна детска възраст. Други смятат, че не може да се определи нуждата от носене на апаратче, докато не поникнат първите постоянни кътници или т.нар. шестгодишници и не лекуват проблеми, докато размерите на челюстта могат да бъдат измерени.

Понякога може да се появи проблем като липсващи зъби, но все още няма изследвания, които показват връзката им с преждевременното раждане.

Както при много други медицински проблеми, свързани с недоносеност, описаните по-горе зъбни проблеми е по-вероятно да се развият при много малки и/или много болни недоносени бебета.

Препоръчително е първият стоматологичен преглед на всяко дете да бъде направен до първия му рожден ден. Ако Вашето недоносено дете няма нито един пробил зъб до 1 годинка, потърсете Вашия детски зъболекар за съвет кога да бъде насрочено първото посещение. Но не бързайте да се тревожите! Това все още нищо не означава. Дори при напълно доносени деца понякога се наблюдава закъснял пробив на зъбките, но това не е проблем. Важно е обаче специалист да прегледа детето, за да знаете какво можете да очаквате.

 

Източник: http://www.prematurity.org/
Снимка: интернет

Превод: д-р Силвия Стайкова (стоматолог)

 

 

K2_PUBLISHED_IN Статии

По време на бременността, фетусът се развива и съзрява прогресивно, докато достигне способност да поеме рязката автономност, която му отрежда раждането.Тежкият преход от „водния” към „кислородния” живот, е едно впечатляващо изпитание, изискващо незабавна адаптация, ангажираща дишането, циркулацията, терморегулацията, метаболитното равновесие, бъбречните и храносмилателните функции.

От всички органи, които трябва да се адаптират към извън-утробния живот, белият дроб е без съмнение този, при който встъпването във функция е най-впечатляващо, но и най-богато на последствия поради влиянието му върху функцията на останалите органи. Тази непосредствена ефективност на дихателната система се постига благодарение на единството на факторите отговорни за правилното анатомично и функционално узряване.

Развитието на човешкия бял дроб се извършва в 6 последователни фази:

Четири фетални фази:

1. Ембрионална.

2. Псевдогландуларна.

3. Каналикуларна.

4. Сакуларна.

Две пост-натални фази /след раждането/:

1. Алвеоларна.

2. Микроваскуларно съзряване.

Каналикуларният период – от 16-17 г.с. до 24-26 г.с. Това е най-определящата фаза. Настъпва диференцирането на белодробните епителни клетки в I и II тип след 20г.с.

Пневмоцити I тип- покриват около 96% от алвеоларната тъкан.

Пневмоцити IIтип – имат основната функция синтез на сърфактант, неговото складиране и освобождаване в алвеоларното пространство.

Сърфактант – сложен фосфолипопротеин, изграден от фосфолипиди, неутрални липиди и протеини /белтъци/.

Лецитинът е главна съставна част на сърфактанта. Чрез проследяване на неговите нива в амниотичната течност се определя белодробната зрялост на плода.

Неговата синтеза нараства след 24 г.с., а съотношението: Лецитин/Сфингомиелин се приема като маркер за белодробна зрялост. При съотношение над 2 съзряването е адекватно, а стойност по-малка от 1 – определя висок риск за развитие на ХМБ.

Свойства на сърфактанта:

  • Главно свойство е намаляване повърхностното напрежение на границата въздух-вода в алвеолите и по този начин предотвратява колапса на алвеолите и дисталните бронхиоли по време на издишване.
  • Намалява налягането необходимо за разгъване на белия дроб и дихателната работа.
  • Хомогенна аерация /разгъване/ на белия дроб.
  • Стабилизира алвеолите и крайните бронхиоли.
  • Предотвратява белодробния оток.
  • Подобрява оксигенацията /кислородното насищане на кръвта/.
  • Антиинфекциозна защита.
  • Предпазва от изсушаване и изпарение и редица други.

До момента на раждането белият дроб на плода е запълнен с течност. Тя се секретира от белия дроб е има състав близък до този на амниотичната /околоплодна/ течност. Общото количество е около 20-30 мл/кг, около 60% от теглото на белия дроб. Очистването на белодробната течност започва 2-3 дни преди раждането чрез:

- намалява секреторната функция на белия дроб.

- променя се състава на белодробната течност.

- резобция /всмукване/ в дихателните пътища с помощтта на сърфактанта.

- механично очистване при преминаване през родовите пътища.

 

Хиалинно-мембранна болест /ХМБ/

Заболяване на недоносените новородени. Изявява се с дихателна недостатъчност, която започва веднага или малко след раждането и се влошава в първите два дни от живота. Ако не се лекува може да настъпи смърт, поради прогресивната Речник хипоксия и дихателна недостатъчност. При преживелите обратно развитие на състоянието започва след 2-4 дни. Рядко се среща при доносени новородени. Причина за възникването и е недостатъчната синтеза на сърфактант, нарушения в секрецията и метаболизма му, структурна незрялост на белия дроб /незавършено морфологично развитие/.

Редица Речник пренатални /преди раждането/ фактори могат да повлияят количествения и качествен състав на сърфактанта.

Фактори забавящи белодробното съзряване и увеличаващ риска за ХМБ:

  • много ниска гестационна възраст /под 28 г.с./.
  • липсваща или непълна антенатална кортикостероидна профилактика.
  • диабет у майката.
  • перинатална Речник асфиксия.
  • предишно дете с ХМБ.
  • мъжки пол.
  • раждане чрез цезарово сечение.
  • втори близнак при двуплодна бременност.

Фактори ускоряващи белодробното съзряване и намаляващи риска от ХМБ:

  • хроничен Речник фетален дистрес.
  • амнионит.
  • приложение на кортикостероиди или токолитична терапия при майката.
  • интраутеринна (вътреутробна) Речник хипотрофия на плода.
  • продължителен безводен период – преждевременно пукнат околоплоден мехур /над 18 часа/.

Хиалинно-мембранната болест се среща по-често при деца, родени чрез секцио (Sectio Caesarea), особено ако са и с ниска телесна маса.

Честота на хиалинно-мембранната болест:

  • 1% от всички новородени деца.
  • До 10% от недоносените новородени.
  • 50% от преждевременно родените под 30г.с.

Въпреки приложението на нови терапевтични методи, тя е причина за около 30% от неонаталната смъртност.

Патогенеза на хиалинно-мембранната болест:

Хиалинно-мембранната болест е резултат от намален или липсващ алвеоларен сърфактант в комбинация със структурна незрялост на белия дроб и ниска ензимна активност.

Дефицитът на сърфактант води до намаление на остатъчния въздух в алвеолите и затруднява вдишването. Развива се прогресираща ателектаза с ексудация /навлизане/ на течност в алвеолите и нарушение на дифузията на газовете. Развиват се Речник хипоксемия и Речник ацидоза, водещи до спазъм на белодробните съдове и намален приток на кръв към белия дроб (белодробна вазоконстрикция). Така се създават условия за образуването на хиалинни мембрани – хипоксия, увеличена капилярна пропускливост, излив на плазмени протеини в алвеолите, хиалинни мембрани.

Възниква порочен кръг – неадекватна продукция на сърфактант – хипоксия и ацидоза – подтиска се сърфактант синтезата. Това задълбочава дихателната недостатъчност и при липса на специфично лечение може да доведе до смърт.

Допълнителни фактори за развитието на заболяването са:

  • податлива гръдна клетка при недоносеното.
  • недоразвитост и слабост на спомагателната дихателна мускулатура.
  • незряла регулаторна функция на дишането.

Клинична изява на хиалинно-мембранната болест:

Началото на заболяването е веднага след раждането /в първите минути и часове/ или до 6-я час след раждането.

Клинично се представя с остро развиващо се влошаване на дихателната функция проявяваща се с:

1. Тахипнея /учестено Речник дишане/ - над 60/мин.
2. Ноздрено дишане.
3. Епигастрален и интеркостален тираж.
4. Експираторно стенене.

Оценката тежестта на дихателната недостатъчност се извършва чрез схемата на Silverman – практичен метод при който се оценяват клиничните симптоми и според сбора от точки се определя тежестта на респираторния дистрес.

Постепенно се развива цианоза, която обикновено е рефрактерна /неповлияваща се/ на кислородотерапия. С настъпването на циркулаторна недостатъчност крайниците стават студени, пулсът се учестява, кожата придобива сиво-синкав оттенък. Налице са признаци на шок.

Заболяването протича в две фази:

I. Остра фазаот раждането до 72-я час.

Този период се характеризира с нарастваща дихателна недостатъчност. При деца с екстремно ниско рождено тегло /под 1000 г/ още от раждането, без светъл период е налице тежка дихателна недостатъчност, прогресираща сърдечно-съдова недостатъчност /тахикардия, глухи сърдечни тонове, ниско артериално налягане, нарушена периферна циркулация/, олигурия /намалено количество отделена Речник урина за 24ч./, понижен мускулен тонус, чревна пареза – всичко това са белези на полиорганно увреждане.

II. Възстановителна фаза – от 3 до 7-я ден.

Наблюдава се бързо подобрение в състоянието, съпътствано или предшествано от рязко увеличаване на диурезата. Механиката на дишането е вече подобрена, с възможности за отвикване от апаратната вентилация. Намалели са симптомите на дихателна недостатъчност, но зачестяват апноичните пристъпи. Нормализират се циркулация и Речник диуреза. Обратно развитие на полиорганната симптоматика. При настъпил ИВК /интравентрикуларен кръвоизлив/ неврологичната симптоматиката може да персистира.

Усложнения при ХМБ:

Усложненията при ХМБ са чести. Те биват:

1. Ранни - извъналвеоларни газови колекции /интерстициален белодробен емфизем, Речник пневмоторакс, пневмомедиастинум и др./,

  • белодробен оток
  • белодробен кръвоизлив
  • шок
  • остра бъбречна недостатъчност
  • насложена инфекция и други.

2. Късни усложнения

  • интравентрикуларен кръвоизлив
  • бронхо-пулмонална Речник дисплазия,
  • ПАК /персистиращ артериален канал/ и др.

Диагноза на хиалинно-мембранната болест:

Диагнозата на хиалинно-мембранната болест се поставя въз основа на анамнеза, характерна клинична картина и хода на заболяването, рентгенография на бял дроб – налице са характерни прогресиращи изменения в четири стадия. Най-тежък е четвъртия стадий - бял дроб тип „матово стъкло”.

Диагнозата се потвърждава и чрез биохимично определяне на белодробната зрялост. Изследва се концентрацията на компоненти на сърфактанта в околоплодните води. С най-голяма достоверност е определяне концентрацията на фосфатидил-глицерола / N над 2mg/ml/.

Необходими допълнителни изследвания са:

  • непрекъснат мониторен контрол на жизнените показатели /транскутанна сатурация на кислорода, пулсова честота, артериално налягане, диуреза/,
  • КГА-периодично,
  • кръвна захар,
  • периферна кръвна картина с диференциално броене,
  • биохимични изследвания, CRP /маркер за инфекция/,
  • Речник хемокултура, Речник трахеален аспират и др.

Лечение на хиалинно-мембранната болест:

Лечението на ХМБ включва два основни компонента:

I. Симптоматично лечение.

II. Етиологично лечение.

Основен принцип на лечението: максимално щадене, ограничаване до минимум на инвазивните процедури, кислородолечение и апаратна вентилация.

Симптоматично лечение:

Насочено е към борбата с дихателната недостатъчност и нарушената хомеостаза, характерни за острата фаза на заболяването. Целта е да се неутрализират факторите потискащи синтезата на сърфактант, да не се допуска развитие на тежка белодробна вазоконстрикция и без последствия да се достигне до спонтанно възстановяване.

1. Кислородотерапия.

Цел – да се поддържа парциално налягане на кислорода в границите 60-85/90 mmHg. Провежда се чрез повишаване концентрацията на кислород във вдишания въздух в кувьоза или чрез кислородна палатка. Когато хипоксията не може да се преодолее по този начин се преминава към изкуствена белодробна вентилация.

2. Изкуствена белодробна вентилация /ИБВ/ – основен начин за преодоляване на хипоксемията/ниско ниво на кислорода/ и хиперкапнията/високо ниво на въглероден двуокис/ при дихателна недостатъчност.

Целта на механичната вентилация е осигуряване приемливи стойности на кръвните газове при минимален риск от увреда на белия дроб, хемодинамични разстройства, Речник хипокапния /ниско Pa CO2 – риск от неврологични увреждания/.

Съществуват различни методи на изкуствена белодробна вентилация със съответните показания, противопоказания, време на приложение съобразно състоянието на пациента.

  • CPAP - същност на метода: неинвазивен метод на прилагане на постоянно положително налягане в дихателните пътища, което поддържа отворени алвеолите и терминалните бронхиоли във фазата на издишване. Така осигурява достатъчно обем и вентилация при намалена консумация на сърфактант. Методът е приложим при налично спонтанно дишане на бебето. Прилага се чрез назални канюли, през които бебето получава затоплена и овлажнена газова смес. Назалният CPAP може да се използва в началото на лечението на болестта, но повечето автори го препоръчват в периода на отвикване от изкуствена белодробна вентилация.

Методът е приложим независимо от телесната маса на детето и е особено ценен за деца под 1000 г.

  • IPPV – инвазивен метод/необходима е ендотрахеална Речник интубация/ за осигуряване на оптимален газообмен при пациенти, които не са в състояние да дишат самостоятелно. Решението за преминаване към конвенционална механична вентилация е комплекс от клинични и параклинични показатели.

IPPV – апаратът периодично подава положително налягане и предизвиква инспириум /вдишване/, а експириумът /издишването/ е пасивно.

  • IMV – интермитентна мандаторна вентилация. Апаратът допълва спонтанното дишане на новороденото с периодични апаратни вдишвания. Използва се като режим за отвикване от изкуствена белодробна вентилация.
  • SIPPV и SIMV – варианти на горните два режима, при които спонтанното дишане на детето се синхронизира с апаратното.
  • Освен тези конвенционални методи на изкуствената белодробна вентилация в рутинната практика навлезе и един от методите за високочестотна вентилация – високочестотна вентилация с осцилации HFOV. Той се прилага с успех при неповлияваща се дихателна недостатъчност от конвенционалната изкуствена белодробна вентилация.

Добри са резултатите при съчетанието му с екзогенен сърфактант.

3. Осигуряване на адекватно хранене.

Новородените с хиалинно-мембранна болест имат повишени енергийни потребности и малка възможност за покриването им. Прилага се допълващо Речник парентерално хранене с глюкозно-солеви, аминокиселинни и липидни разтвори. Нуждите от електролити се осигуряват според йонограмата. Обдишването не е противопоказание за Речник ентерално хранене, което се започва в края на острата фаза с кърма.

4. Топлинен комфорт.

Охлаждането е свързан с понижен синтез на сърфактант, централизация на кръвообръщението, ацидоза и вазоконстрикция. Затова осигуряването на термонеутрална среда е задължително при лечението на хиалинно-мембанна болест. Това се постига чрез използването на съвременни интензивни кувьози и реанимационни маси с лъчисто отопление и възможности за проследяване на кожната и кувьозна температура.

Етиологично лечение на хиалинно-мембранна болест:

Болестта е резултат на първичен дефицит на сърфактант. Този дефицит се коригира с интратрахеално приложение на екзогенен сърфактант, максимално скоро след раждането.

Терапията със сърфактант е революция в грижите за дихателната система в неонаталния период.
Много проучвания доказват категорично, че с този терапевтичен метод съществено се намалява смъртността от хиалинно-мембанна болест, честотата на екстраалвеоларните газови колекции, интравентрикуларните кръвоизливи.

Начини на приложение:

  1. Профилактично приложениедо 15-30 минута след раждането.

Показания: всички новородени под 27г.с.; бебета 28-30 г.с., ако е необходима интубация в родилна зала; при липса на антенатална кортикостероидна профилактика.

2. Терапевтично приложениенад 2 часова възраст, при разгърната клинична картина на хиалинно-мембранна болест.

Съобразно клиничния ход на заболяването и параклиничните изследвания може да наложи двукратно или трикратно инсуфлиране на сърфактант.

Сърфактант препаратите са два вида.

- екстракти от животински бял дроб – говежди, свински.
- синтетични.

За сега се предпочитат естествените животински препарати, поради съдържаните в тях белтъчни компоненти. Най-разпространения у нас е Curosurf.

Сърфактант терапията се утвърди като рутинна методика в неонаталната интензивна терапия и дихателна Речник реанимация.

Лечение на съпътстващите заболявания:

Вродената Речник пневмония у недоносеното често е клинично и рентгенологично неотличима от хиалинно-мембранната болест. Това налага приложение на антибиотици в стандартната комбинация от пеницилинов препарат и аминогликозид или цефалоспорини от 2-ро поколение. В помощ при подбор на антибиотика са рутинно вземаните посявки с антибиотикограма от трахеален аспират.

За осигуряването на оптимална кислородопренасяща функция на кръвта е необходимо поддържане на хематокрит над 45%. Това понякога изисква допълващи хемотрансфузии с еритроцитен концентрат.

Профилактика на хиалинно-мембранната болест:

1. Антенатална профилактика.

  • Пренатална консултация
  • Централизация
  • Профилактика на преждевременното раждане
  • Индукция на белодробното съзряване – при заплашващо преждевременно раждане /28-34 г.с./ се прилагат на майката кортикостероиди – Дексаметазон или Бетаметазон в течение на 48 часа. Ако до 7 дни не настъпи раждане, курсът се повтаря. Ефективността и безвредността на тази профилактика са доказани. По ефект върху протичането на хиалинно-мембранната болест, тя е съпоставима с приложението на екзогенен сърфактант, но е стократно по-евтина.
  • Проследяване развитието на белодробната зрялост чрез изследване на амниотичната течност /съотношение Лецитин/Сфингомиелин равно или над 2 е критерий за белодробна зрялост/
  1. 2. Постнатална профилактика
  • Оптимално родоразрешение.
  • Постнатални грижи: затопляне, кислородотерапия, респираторно подпомагане /изкуствена белодробна вентилация/, сърфактант терапия, стабилно артериално налягане.

Прогноза:

Приложението на нови методи на изкуствена белодробна вентилация и екзогенен сърфактант доведоха до намаляване на смъртността от хиалинно-мембранна болест /при липса на съпътстващи заболявания/ под 15 %. Рязко се подобри преживяемостта на недоносените с телесна маса под 1000 г.

При 15-40% се развива хронична белодробна болест, означавана като бронхо-пулмонална дисплазия.

При деца с хиалинно-мембранна болест по-често са налице различни по тежест неврологични увреждания.

 

Д-р Таня Праматарова - неонатолог
ННО - МБАЛ „ Д-р Ив. Селимински"
гр. Сливен

Снимка: интернет

K2_PUBLISHED_IN Статии

Възрастта на всяко бебе се пресмята от деня, в който то е родено. Но когато става дума за растежа и развитието на недоносените, този начин не е особено ефективен или поне би могъл да ви донесе известни безпокойства. Ако сравнявате уменията, двигателното развитие и теглото на Вашето недоносено бебе с едно износено и здраво дете, е напълно нормално бебето да Ви се струва изостанало, дори и в действителност всичко да е наред. Това е така, защото при изчисляване на възрастта от рождената дата не се отчита пропуснатия период на вътреутробно развитие при недоносените. Поради тази причина се използва понятието коригирина възраст. Тя се изчислява спрямо датата на термина Ви, т.е. кога е трябвало да се роди детето, а не кога се е родило.

Ако например детето ви е родено два месеца по-рано, на двумесечна възраст то ще бъде като новородено по коригирана възраст.

Това трябва да се има предвид винаги, когато сравнявате с други, нормално родени деца, както и ако се ръководите по средностатистически таблици за развитие на бебето. Защото дори когато става дума за напълно нормално родени, здрави, доносени деца, тези таблици могат да създадат на родителите редица притеснения. Всяко дете е различно и уникално и има свой собствен темп на развитие. Темповете на развитие са предопределени най-вече генетично и именно от това зависи скоростта, с която съзрява нервната система. Но също така е много важно и в какви условия се развива детето. Рядко се среща дете, което с еднаква скорост да се развива във всяко едно отношение. При някои се развиват бързо социалните и езикови умения, при други - основните двигателни умения, при трети - фината моторика. Не бива да се тревожите, че темповете на развитие (особено в двигателно отношение) оказват влияние на интелектуалните заложби. Дали сте започнали да седите стабилно на 5 месеца или на 10, дали сте проходили на 9 или на 15 месеца - това едва ли ще окаже съществено влияние на пълноценността и способностите Ви като възрастни, зрели индивиди.

Дори когато едно дете усвоява основни умения по-късно от своите връстници, ако развитието му влиза в широките рамки за възрастта и щом все пак се развива, то едва ли има повод за притеснение. Отделно от това, всяко дете притежава потенциал да развие определени способности. Важно е и до каква степен то ще бъде стимулирано, за да ги развие. Ако смятате, че Вашето недоносено дете се развива по-бавно от връстниците си и по коригирана възраст, тогава вероятно се нуждае от по-сериозно внимание - повече игри, които стимулират уменията, внимание, общуване, говорене, подходяща двигателна активност и т.н.

Рехабилитацията е полезна дори за напълно доносени деца, а за преждевременно родените може да се каже, че е абсолютно задължителна.

Постоянството в работата с кинезитерапевт ще помогне на Вашето бебе да развие двигателните си умения, да нормалиризара подвижността на ставите, да нормализира мускулния тонус (който често пъти при недоносените е проблемен), да подобри защитните сили на организма. Добрата двигателна активност ще подпомогне нормалното физическо, психическо и емоционално развитие на бебето. Не е лоша идея и родителите да бъдат обучени за подходящи масаж и гимнастика, които могат да се извършват в домашна обстановка.

Колкото по-малко е родено детето, колкото по-тежки здравословни проблеми е имало в началото (колко време е било на апаратно Речник дишане /ако е било/, колко време е прекарало в кувьоз и т.н.), толкова повече време щу ме е необходимо, за да настигне своите връстници. Ако и след изписването, бебето е било болно или дори се е наложил болничен престой, то е напълно нормално нещата да се случват малко по-бавно.

В различните държави е различно времето, до което педиатрите отчитат коригираната възраст. Така например в САЩ, тази възраст е 2 г. - 2,5 г. Някои деца наваксват по-бързо, други по-бавно. Има деца, които до 1 годинка вече са догонили връстниците си. Няма особена разлика в развитието на едно 5 годишно дете и дете на 4 години и 10 месеца. Колкото повече расте детето, толкова повече намалява несъответствието между коригирана и рожденна възраст, докато в един момент изчезне напълно.

Често обаче родителите, в желанието си детето им бързо да навакса пропуснатото, са склонни да го пришпорват в развитието му. Този подход е грешен, не само спрямо самото дете, но и спрямо Вашите очаквания като родители. Отпуснете и се радвайте на детето си. Все пак то е живо и е при вас. Сега то има най-голяма нужда от Вашата обич, подкрепа и всеотдайност. Приемете, че Вашето дете е специално и се нуждае от специален подход. Това не означава, че не трябва да го стимулирате. Тъкмо напротив - колкото по-голямо внимание отделяте на детето, колкото повече стимули използвате за развитието му под формата на игри, упражнения и пр., толкова по-добре ще се развива детето ви. Само трябва да се ръководите от един простичък принцип - заниманията продължават до тогава, до когато бебето дава индикации, че му е приятно. Ако ви се усмихва - усмихвайте се и вие, ако ви гука - гукайте заедно с него. Ако се опитва да става - помагайте му, слагайте играчки на високо, за да ги достигне. Показвайте му как се правят различни неща. Ако прояви интерес се опитайте да го задържите и стимулирате. Но не насилвайте нещата, защото това може да доведе до отрицателен резултат. Никой не е щастлив, когато не може да отговори на очакванията на любимите си хора. Дори бебетата.

Оставяйте бебето често по корем, колкото може повече и колкото бебето понесе. Не е изключено бебето да се съпротивлява, защото голяма част от първите си седмици (а и месеци), то е прекарало легнало по гръб в кувьоза. Но стоенето по корем е изключително полезно за двигателното развитие на детето. Малко по малко то ще започне да изправя главичката си и да я държи стабилно, след няколко месеца ще започне да се опитва да се изправя на ръчичките си, след това на крачетата, след още няколко е възможно да пропълзи. Оставяйте интересни играчки около него, нека се опитва да ги достигне. Говорете му, като стоите зад него - ще се научи да се обръща по посока на гласа ви. Но нека всичко става бавно и постепенно, а ако бебето Ви покаже, че вече не му е приятно - прекратете заниманията.

Ако въпреки всичко бебето продължава да изостава осезателно в развитието си - задължително се консултирайте с Вашия педиатър, но не губете надежда!

 

Според доклад, изнесен на 28-мата годишна среща на Society for Maternal-Fetal Medicine в Dallas, Texas (28.01-02.02.2008), прилагането на магнезиевия сулфат непосредствено преди преждевременното раждане намалява риска от детска церебрална прализа (ДЦП) на половина.

Предположението, че MgSO4 е невропротектор се основава на теорията, че той действа като блокер на калциевите канали, което помага за стабилизиране на ендотела, а също може да има противовъзпалителни свойства.

Проучването е било двойно-сляпо, рандомизирано, плацебо-контролирано и е включвало 2241 жени със срок на бременността между 24 и 31г.с. с преждевременно пукнат околоплоден мехур (87% от включените), напреднало преждевременно раждане или планувано родоразрешение в следващите 24 часа поради интраутеринна ретардация. 9% от бременностите са били двуплодни.

На пациентките е прилаган MgSO4 в натоварваща доза от 6г, вливан за 20 до 30 мин, последван от поддържаща Речник инфузия от 2г/час. Ако раждането не се случи в следващите 12 часа, системата е спирана и е подновявана, когато преждевременното раждане стане неизбежно.

Оцелелите деца са оценявани след 2-годишна възраст за ДЦП.

По отношение на смъртността, разлика между двете групи (MgSO4 и плацебо) не е установена. Що се касае до оцелелите деца, умерена ДЦП се е срещала по-рядко при групата с магнезиев сулфат (4,2% срещу 7,3%), а тежката ДЦП - 0,5%  срещу 1,6% за групата плацебо.

Според изследователите, при тези данни се оказва, че за предотвратяване на 1 случай на умерена или тежка ДЦП горепосоченият протокол трябва да се приложи при 63 жени с преждевременно раждане.

Проучването хвърля светлина и върху друг въпрос - предполагаемата токсичност на MgSO4. Подобен феномен може да обясни намалението на ДЦП при оцелелите деца. Тъй като 2 г. възраст е най-ранния момент, когато заболяването може да се диагностицира, ако лекарството причинява по-голяма смърност преди този период на деца, които биха развили заболяването, те не биха достигнали възраст за поставяне на диагнозата. Проучването обаче показва еднаква смъртност при двете групи, което е в подкрепа на безвредността на магнезиевия сулфат. Не са наблюдавани и никакви сериозни усложнения от страна на майките по време на приложението му.

Източник: www.ag-specialist.com

Снимка: интернет

K2_PUBLISHED_IN Още статии

Алвеоларният сърфактант в белия дроб е сложна липид-белтъчна смес, която е жизненонеобходима за осъществяване на нормално Речник дишане. Основната му функция е да намалява повърхностното напрежение на алвеоларната повърхност и да я поддържа разгъната по време на дишането, т.е. да осигури стабилност на алвеолите. Липсата на  ”зрял”  сърфактант в белите дробове e  основна причина за развитие на Речник неонатален Речник респираторен дистрес синдром,  който може да има и летален изход. Съвременната терапия се осъществява чрез използване на различни нативни или синтетични екзогенни сърфактантни препарати, които изпълняват ролята на човешкия. Всяка година само в САЩ около 50 000  недоносени деца се раждат с риск от неонатален респираторен дистрес синдром.  За установяване на белодробната зрялост на преждевременно родени деца и необходимостта от прилагане на сърфактант терапия е от изключително значение изследването на състава и свойствата на алвеоларния им сърфактант.

Сърфактант терапията се провежда у нас благодарение на проф. Емилия Христова. Проф.Христова се посвещава на бебета през далечната 1981 г., когато заминава да специализира във водещата парижка болница "Порт Роял". Година по-късно се връща в България, за да въведе революционната по онова време сърфактант терапия при новородени с дихателни проблеми. Посвещава 40 години от живота си за утвърждаването на неонатологията като основна специалност в медицината, чрез нейното нормативно регламентиране. Работи активно за внедряване на европейските модели на неонатологична помощ в България, намерили отражение в Медицинския стандарт по неонатология.

Скъпоструващата сърфактант терапия се прилага у нас от 1992 година. Благодарение на нея от тогава до тази година са спасени над 15 000 деца. Понякога се налага да се прилага и на доносени деца, които са погълнали мекотални течности.

Снимка: интернет

 

 

K2_PUBLISHED_IN Още статии
Банер

Консултация с психолог

Михаела Виденова - клиничен психолог Михаела Виденова
клиничен психолог
Консултация с психолог
ПРИЕМНО ВРЕМЕ
четвъртък от 18:30 до 20:00 ч
след предварително записване на
mvidenova@premature-bg.com