K2_DISPLAYING_ITEMS_BY_TAG хипотрофия

Определение: Рискови новородени са тези деца, чиито живот и здраве са застрашени от различни патологични фактори, действащи преди, по време на раждането и в неонаталния период. Адаптацията им към екстраутеринните (извънутробни) условия на живот е затруднена. За да преживеят те се нуждаят от интензивно лечение и специализирани медицински грижи. В повечето случаи по-специалното поведение спрямо тях продължава седмици и месеци в амбулаторни условия, след изписването от родилното заведение.

Делът на децата с висок риск варира около 10-15% от всички новородени.

 

 

 

 

Главни фактори, предразполагащи повишен риск за новороденото дете са:

  • Нисък социално-икономически статус на майката.
  • Живот в среда с вредни външни въздействия.
  • Хронични заболявания на майката преди бременността.
  • Заболявания и усложнения на бременността.
  • Усложнения на раждането.

Класификация на рисковите новородени деца:

1. Деца с медицински риск:

  • Гестационна възраст по-малка от 37 г.с. или по-голяма от 42 г.с., тегло при раждането под 2500 г и над 4000 г.
  • Неадекватно за гестационната възраст тегло – хипотрофично или хипертрофично новородено дете.
  • Деца с тежка Речник асфиксия при раждането.
  • Деца с тежки родово-травматични увреждания.
  • Новородени с ранна /в първите часове след раждането/ и протрахирана /удължена/ Речник жълтеница.
  • Новородени с вродени малформации или наследствени заболявания.
  • Деца с вродени /по време на бременността/ или постнатално /след раждането/ придобити инфекции.
  • Деца с трайни неврологични увреждания.
  • Деца от многоплодна бременност /близнаци, тризнаци/.
  • Новородени подложени на интензивно лечение след раждането – изкуствена белодробна вентилация, интензивна кислородотерапия, продължително Речник парентерално хранене /венозни Речник инфузии на основните хранителни вещества/, вливане на биопродукти /кръв, плазма, тромбоцитна маса и др./.

2. Деца със социален риск:

Нежелано дете, дете на самотна майка, на родители наркомани и други вредни навици, неграмотност, бедност, възраст на майката под 16 и над 35 години.

 

Недоносени новородени

Новородените недоносени деца са едни от „специалните” пациенти на неонатолога. За тях са характерни незрялостта на всички органи и системи, което обуславя най-важните им клинични проблеми в ранния Речник неонатален период:

  1. Неадекватна адаптация на дихателната система:
  • дефицит на сърфактант /хиалинно –мембранна болест/,
  • ритъмни нарушения на дишането /дихателни паузи-апнеи/,
  • чести усложнения при провежданата апаратна вентилация / Речник пневмоторакс, Речник пневмония, бронхо-пулмонална Речник дисплазия/ и др.
  1. Несъвършен контрол на телесната температураРечник хипотермия, хипертермия /необходимост от продължително отглеждане в инкубатор/.
  2. Неадекватна кардио-циркулаторна адаптация:
  • артериална Речник хипотония,
  • ПАК /персистиращ артериален канал – често при недоносени, налагащо специфично медикаментозно и хирургично лечение/,
  • нарушения в сърдечния ритъм и други.
  1. Висока честота на церебралните увреждания:
  1. Нарушения в метаболитната хомеостаза:
  1. Недостатъчна имунологична компетентност /незряла имунна система/ - висока честота на ранни генерализирани бактериални инфекции.

Най-проблемни са децата родени преди 33-34 г.с. с тегло под 1500г.

В болнични условия се решават следните задачи:

а/ Постоянно мониториране /наблюдение/ на основните жизнени функцииРечник дишане, сърдечна дейност, кръвно налягане, Речник диуреза /количество Речник урина/, насищането на кръвта с кислород, въглероден двуокис, pH на кръвта и корекция на възникналите нарушения.

б/ Корекция на незрелостта на дихателната система – приложение на сърфактант, изкуствена белодробна вентилация и кислородотерапия, лечение на апнеите.

в/ Осигуряване на калорийните нужди чрез тотално или допълващо парентерално хранене в първите дни, съчетано в следващите дни с хранене чрез сонда с кърма или специални храни за недоносени.

г/ Продължително подпомагане на несъвършената терморегулация чрез отглеждане в инкубатор.

д/ Корекция на електролитни и метаболитни нарушения.

В амбулаторни условия след изписването на тези деца могат да са налице следните усложнения:

  • Ретинопатияна недоносеното.
  • Бронхопулмонална дисплазия.
  • Интравентрикуларен кръвоизлив.
  • Речник Анемия на недоносеното.
  • Изоставане във физическото и психомоторно развитие.

Недоносените родени след 34 г.с. са сравнително зрели и изискват по-кратка и в по-малък обем поддържаща терапия. Тези деца няколко дни след раждането се адаптират към кърмене или хранене с биберон и отглеждане на легло. За тях не са характерни описаните по-горе трайни усложнения на недоносеността. Физическото и психомоторно развитие се изравнява с това на доносените деца най-късно до 1 годишна възраст.

 

Новородени с интраутеринна Речник хипотрофия /малки за гестационната възраст деца/

Нарушеният Речник интраутеринен растеж може да се дължи на хронично заболяване на майката, плода или плацентарна недостатъчност.

Фактори повлияващи феталния растеж през първата половина на бременността, водят до т. нар. „симетрична фетална ретардация” /засегнати са теглото, ръста и обиколката на главата/. Такива фактори са – трансплацентарни инфекции /токсоплазмоза, цитомегаловирус и др./, хромозомни аномалии, хронични заболявания, интоксикации у майката.

Фактори, влияещи през последния триместър от бременността водят до развитието на „асиметрична фетална ретардация” /засегнато е само теглото, а ръстът и обиколката на главата съответстват на гестационната възраст/.

Клинични проблеми при новородени с интраутеринна хипотрофия са:

  • Перинатална асфиксия, Речник мекониум аспирационен синдром, синдром на хипервискозитет.
  • Неврологична симптоматика, свързана с Речник интраутеринни или перинатални увреждания на ЦНС.
  • Метаболитни отклонения – хипогликемии, хипокалциемии и др.
  • Специфични синдроми, свързани с трансплацентартарни инфекции и хромозомни аномалии.

 

Преносени новородени деца /гестационна възраст над 42г.с./

Това са новородени от бременност с продължителност повече от 42г.с. Честота: около 17% от всички живородени. Настъпват изменения на плацентата, които водят до нарушаване на основните и функции /респираторни и нутритивни/. Намалява количеството на околоплодната течност и тя често е мекониално оцветена.

Клинични белези на преносеност са:

а/кожата- суха, залющена, зеленикаво оцветена /мекониум в околоплодната течност/, пергаментоподобна, липсващ верникс, редуцирана подкожна мастна тъкан.

б/ длани и ходила – набръчкани и мацерирани.

в/ ноктите преминават върха на пръстите.

г/ пъпната връв е изтънена и оцветена зеленикаво.

Основни клинични проблеми в неонаталния период:

 

  1. Перинатална асфиксия.
  2. Мекониум аспирационен синдром.
  3. Речник Полицитемия
  4. Хипоглекимия и други.

Смъртността в тази група новородени е 3 пъти по-висока в сравнение с родените на термин деца.

 

Новородени от многоплодна бременност

Естествената честота на двуплодната бременност е 1:90 нормални бременности, а на триплодната 1:800. Изкуственото Речник оплождане води до увеличение честотата на многоплодната бременност.

Рискови фактори в тази група са:

  • Висока честота на патологичната бременност / Речник прееклампсия, патологично предлежание/ и преждевременните раждания.
  • Синдром на фето- фетална трансфузия /преминаване на кръв от единия към другия близнак/.

Това може да настъпи:

а/ остро– установява се разлика в стойностите на хемоглобина и хематокрита, надвишаващи съответно 50г/л и 10%.

б/ хронично– тогава близнаците се различават и по телесна маса /над 20%/.

Донорът /който отдава кръв/ е с ниско тегло, анемия, хиповолемия, хипогликемия.

Реципиентът/който получава повече кръв/ е с полицитемия, хиперволемия, понякога сърдечна и дихателна недостатъчност.

  • Перинатална асфиксия особено за втория близнак.
  • Речник Пренатални /вътреутробни/ исхемични и хеморагични мозъчни увреждания /перивентрикулна левкомалация, интравентрикуларен кръвоизлив/.
  • Интраутеринна хипотрофия.

 

Новородени на майка с диабет

Това са сравнително малка, но рискова група деца. Особено проблемни са родените деца от майки с неконтролиран, инсулинозависим диабет.

Тези новородени имат характерен външен вид:

а/ макрозомия - високо тегло при раждането /над 4000г/.

б/ кушигоиден фациес, кръгло лице.

в/ изразено окосмяване.

г/ обилно подкожна мастна тъкан по цялото тяло.

д/ кожата е лъскава, еритемна /интезивно червена/.

е/ висцеромегалия /уголемени вътрешни органи/ - кардиомегалия, хепатомегалия, спленомегалия.

Основни клинични проблеми:

  • Усложнения във връзка с раждането – травматизъм, пареза на раменния сплит, асфиксиа при раждането.
  • Речник Респираторен дистрес синдром – ХМБ. Нарушена е синтезата на сърфактант.
  • Вродени аномалии – недоразвита дистална част на гастроинтестиналния тракт, отделителната система, аномалии на краката, сърдечни аномалии и др.
  • Хипербилирубинемия /изразена жълтеница/.
  • Метаболитни отклонения – хипогликемия, хипокалциемия.
  • Синдром на хипервискозитет /високи хемоглобин и хематокрит/.

Функционалната незрялост при тези деца персистира няколко месеца. Те са склонни към затлъстяване и с повишен риск от развитие на диабет, особено при изкуствено хранене.

 

Новородени с перинатална асфиксия.

Дефиниране на понятието асфиксия: състояние, свързано с нарушена обмяна на газовете преди и по време на раждането, водещо до невъзможност за поява и установяване на ефективно спонтанно дишане и циркулация /сърдечна дейност/ непосредствено след раждането.

При 15-40% от починалите в неонаталния период основна причина за смърт е асфиксията. Голям процент от преживелите перинатална асфиксия остават с трайни увреждания: ДЦП, епилепсия, умствено изоставане.

Успешният изход за роденото в асфиксия дете зависи в голяма степен от:

  • добрата колаборация между акушер-гинеколози, акушерки, неонатолози и сестри,
  • от своевременното изясняване на основните рискови фактори, застрашаващи плода,
  • от осигуряването на адекватна по обем и качество първична Речник реанимация и последваща интензивна терапия.

На тази група рискови новородени деца ще се спрем в отделно изложение.

Д-р Таня Праматарова - неонатолог
ННО - МБАЛ „ Д-р Ив. Селимински"
гр. Сливен

Снимка: интернет

K2_PUBLISHED_IN Статии

Организмът на новороденото притежава редица съществени анатомични и физиологични особености, които го отличават много от организма на голямото дете и възрастния и го правят особено уязвим и лабилен през неонаталния период.

В зависимост от гестационната възраст /независимо от теглото/ новородените се подразделят на:

1. Недоносени – под 37г.с. /259 дни/.

2. Доносени – 38-42г.с. /259-293 дни/.

3. Преносени – над 42 пълни г.с. /294 дни/.

Според теглото при раждане /независимо от гестационната възраст/ те се разделят в три групи:

1. С ниско тегло – под 2500г /5-15% от живородените/.

2. С много ниско тегло – под 1500г /0,8-1,5% от живородените/.

3. С екстремно /изключително/ ниско тегло – под 1000г /0,3-0,6% от живородените/.

В зависимост от корелацията между гестационна възраст /ГВ/ и теглото при раждането /ТР/, новородените се определят като:

1. Еутрофични – тегло между 10 и 90 персантил.

2. Хипотрофични /малки за гестационната възраст/ - тегло под 10 персантил.

3. Хипертрофични /големи за гестационната възраст/ - тегло над 90 персантил.

В практиката най-често има корелация между гестационна възраст и тегло при раждане, но не са редки случаите, когато по гестационна възраст детето е доносено, а е с ниско тегло. Състоянието се нарича пренатална Речник хипотрофия. Причините за ниското тегло могат да бъдат от страна на майката или плода.

Освен по тези и някой други чисто количествени параметри, доносеното и зряло новородено има редица важни анатомо-физиологични характеристики, които го определят като такова и го отличават от недоносените и незрели деца.

Определянето на гестационната възраст и класифицирането на новородените има важни последици за тях:

а/ непосредствени – хранене, температурен режим, клинични проблеми.

б/ далечни – неврологичното развитие.

В това изложение ще се спрем на анатомо-физиологичните и биологични особености при доносени новородени.

Анатомични особености:

1. Телесна маса и ръст – два показателя за оценка развитието и зрелостта на новороденото. Те зависят от редица фактори като: генетични, конституционални, пол, паритет, възраст и режим на хранене на майката, срок на бременността, социално икономически условия, интоксикационни влияния и други.

Теглото на доносено еутрофично новородено варира от 2500 - 4500 г и е най-често около 3300-3600 г. Ръстът – в границите между 47-54 см, като най-често е 50+/-1 см. Родените с тегло над 4500 г се наричат „гиганти”.

2. Глава – новороденото има относително голяма глава. Тя е ¼ от дължината на тялото. Обиколката й е средно около 34-35см, с 2-4 см по-голяма от тази на гръдния кош. Лицевата част на черепа е малка. Костите са твърди, но шевовете не са сраснали, което улеснява конфигурацията на главата по време на раждането. Голямата/предна/ Речник фонтанела е отворена с размери 2/2 см /с индивидуални разлики/ и ромбовидна форма. Патология е хлътнала или напрегната фонтанела. Окципиталната/малка/ фонтанела обикновено е затворена. При недоносени новородени тя е отворена. Ушите на доносеното новородено са с добре оформени ушни миди и са отлепени от главата, докато при недоносените е обратно.

3. Крайниците са относително къси -1/3 от общата дължина, почти без разлика между долни и горни крайници, флектирани /свити/ в лакътните и коленните стави и приближени до тялото.

4. Кожата е гладка и розова, с добър тургор и еластичност, покрита с нежни косъмчета – лануго /по-обилно при недоносените/. Мастните жлези са по-добре развити от потните. Кожата е и орган на дишането, тя има голяма отделителна и регенераторна способност. Доброто и кръвоснабдяване и ниският локален Речник имунитет я правят лесна входна врата за инфекции. Нейният рецепторен апарат за температура, допир и болка е добре развит. Обикновено в първите 1-2 часа след раждането се наблюдава акроцианоза по длани и стъпала. Тя се дължи на недостатъчност на периферната циркулация и Речник хипотермия. При недоносени подобни прояви могат да се регистрират до 4-5-я ден.

5. Подкожна мастна тъкан – добре развита при еутрофичното и хипертрофично новородено и редуцирана при недоносени, тъй като най-голямото и отлагане става през последния триместър на бременността. Съдържа повече палмитинова и стеаринова киселина, отколкото олеинова и затова е по-плътна.

6. Ноктите - меки са и излизат извън нокътното ложе при родените в термин. Тяхното развитие завършва към 7-8 лунарен месец. При деца родени преди термин, растежът на ноктите не е приключил.

7. Лигавиците – нежни, богато кръвоснабдени, но бедни на еластична тъкан и сухи, поради оскъдния брой жлези в тях.

8. Мускулната система съставлява 23% от телесната маса. Тя е недобре развита с преобладаваща интерстициална тъкан и тънки влакна, особено на крайниците. Непосредствено след раждането се наблюдава краткотрайна Речник хипотония, заменена от физиологичен хипертонус, който е налице до 3-4 месец и е свързан с особеностите на ЦНС.

9. Костите – меки, еластични, съдържат много вода, малко плътни вещества и са богато кръвоснабдени. Образуването на хрущялния скелет постнатално започва след 2-я месец. При раждането рентгенологично се доказват ядра на вкостяване в os calcaneus, os talus, os cuboideum, os capitatum. Установяването им е признак за зрелостта на плода.

10. Дихателна система – анатомичните особености на гръдния кош /хоризонтален ход на ребрата, слабо развита интеркостална мускулатура и висок стоеж на диафрагмата/ обуславят косто-диафрагмален тип на Речник дишане с честота 40-60/мин. Новороденото диша само през носа, чийто хоани са тесни, с богато кръвоснабдена лигавица.

Преминаването към екстаутеринен начин на живот е свързано с установяване на белодробната вентилация. Важни условия за това са:

• зрелостта на белодробната тъкан.

• наличие на достатъчно сърфактант, чието нормално образуване и натрупване завършва към 32-34г.с.

• освобождаването на белия дроб от изпълващата го Речник антенатално течност, което се извършва по време на родовия акт и в първите часове след него.

• снижаване на парциалното налягане на кислорода след клампиране на пъпната връв.

• тактилни и температурни дразнения и други.

След появата на първата Речник инспирация /вдишване/ се формира функционалния резидуален обем /остатъчен обем/ и белият дроб се разгъва почти изцяло. Дишането остава повърхностно и характерът му се влияе от пола, теглото и състоянието на детето.

Забавената резорбция на белодробната течност обуславя задържане на тахипнея /учестено дишане/ до 24-48-я час.

Липсата на сърфактант /при недоносени/ предизвиква белодробни ателектази и развитие на хиалинномембранна болест /ХМБ/. В тези и други случаи, ангажиращи белодробния паренхим, съдовото съпротивление след раждането остава високо, а това се отразява на сърдечната функция.

11. Сърдечно-съдова система.

Сърцето на новороденото е относително голямо, почти хоризонтално разположено, с ударен обем 18-20 мл и пулсова честота 120-160/мин. Кръвното налягане е с ниски стойности: 40-80 ммНg, обусловено от редица анатомични и функционални особености в преходния период.

След раждането настъпва прекратяване на фето-плацентарния кръвоток и функционално затваряне на феталните шънтове. Персистиране на високо белодробно съдово съпротивление /ателектаза, аспирация на околоплодни води, ХМБ и др./, създава условия за шънтиране на кръвта, което при незрели деца най-често касае кръвоток през артериалния канал. Неблагоприятен ефект за неговото затваряне има и повишената активност на простагландин Е.

12. Кръвотворна система.

Кръвотворенето след раждането запазва ембрионалния си характер с огнища на екстрамедуларна хемопоеза. То е с подчертана неустойчивост спрямо външни фактори и голяма регенераторна способност. В първите дни след раждането настъпва физиологична хемолиза /разграждане/ на еритроцитите, чийто брой и съдържание на хемоглобин намаляват. Започва заместването на HbF с HbA. В този период се регистрира физиологична Речник хипопротромбинемия /чернодробна незрялост и намален синтез на витамин К/.

От 4-я ден диференциалната бяла кръвна картина е с преобладаваща лимфоцитоза. Високите стойности на еритроцити, хемоглобин и хематокрит клинически се изявяват с плетора, което най-често се дължи на забавено прерязване на пъпната връв или дехидратация. Ниското протромбиново време /при недоносени/ обуславя склонност към хеморагични прояви /кървене/. Свързано е със забавения синтез на факторите на протромбиновия комплекс /имат отношение към кръвосъсирването/. Общият белтък и белтъчните фракции зависят от нивото им у майката и активната роля на плацентата. Плодът синтезира сам албумини и гамаглобулини.

13. Храносмилателна система.

Тя функционира още вътреутробно, но има незавършено развитие и намалени функционални възможности постнатално. Стомашно-чревният тракт се отличава със значителна пропускливост и ниска ензимна активност. В първите 24-48часа той е стерилен /асептична фаза/, след което контаминацията му зависи от вида на приеманата храна /при естествено хранене – B. bifidum, при изкуствено хранене – B.coli/. Чернодробната активност е снижена. Това се отразява на билирубиновата обмяна / Речник иктер/, влошава защитните и дезинтоксикационни функции.

Устната кухина е малка, езикът е най-мощният мускулен орган. Вродени са сукателния и гълтателен Речник рефлекс. Поради малката вместимост на стомаха и освобождаването му от храна за 2-2,5 часа се налагат чести хранения /7 пъти дневно/. Широката Речник кардия и аерофагията водят до регургитация и по лесно повръщане. При незрелите деца се наблюдава забавено изпразване на стомаха, поради което често има остатъчно стомашно съдържимо. Образуваният още вътреутробно Речник мекониум се отделя веднага след раждането, най-късно до 24-я час. Липсата му налага да се изключат аномалии по хода на стомашно-чревния тракт.

14. Пикочо полова система.

Бъбреците са относително големи, ниско разположени и имат достатъчен брой гломерули /2 милиона/. Пикочният мехур е с вместимост 50-80 мл и съдържа Речник урина още вътреутробно. Снижената филтрационна и концентрационна способност на бъбрека обуславят отделянето на светла урина с ниско относително тегло /1008-1013/. Усилена е реабсорбцията на соли /натрий/, а това води до склонност към отоци. Екскрецията на азота е намалена.

Завършен е десцензусът на тестикулите, което често не се установява при недоносените. Налице е физиологична Речник фимоза. При момичетата белег на зрялост е припокриването на малките лабии и клитора от големите, докато при недоносените вулвата «зее».

Въпреки функционалната си незрялост бъбрекът на здраво новородено при физиологични условия е в състояние да осигури постоянен състав на вътрешната среда на организма.

15. Нервна система.

Главният мозък е относително голям /350-400г/, с тънка кора, набелязани големи бразди и добре представени ядра. Стволовите структури, гръбначният мозък и вегетативната нервна система са със завършен строеж и функционална зрялост. Постнатално ЦНС продължава да се развива, като преобладава подкорието /кората е слабо диференцирана/. Не е завършена миелинизацията на пирамидните пътища, но добре са представени екстрапирамидните. Подчертана е повишената ранимост на ЦНС / Речник хипоксия, родови травми/, лесно възникват възбудни и задръжни процеси, има склонност към генерализация с повишена гърчова готовност. Във връзка с незрелостта са физиологичната мускулна Речник хипертония и наличието на рефлекси, характерни за неонаталния период / рефлекс на Моро, автоматично ходене, пълзене и др./, които при по тежките степени на недоносеност са несъвършенни или липсват. Сетивните функции – вкус, обоняние, осезание са добре развити. Детето чува още от първите дни. Зрението се развива постепенно, като в началото има перцепция за светлина. При недоносените има изоставане в тази насока.

Биологични особености

Те са резултат на несъвършенството на обменните процеси, ензимните системи, хормоналната регулация и общата реактивност.

1. Хидролабилност.

Хидролабилността в периода на новороденото е свързана с високото съдържание на извънклетъчна вода, особеностите на бъбречната функция, хипернатриемията. Допълнително се намесват хормонални и ензимни фактори, регулиращи водно-солевата обмяна. Повишеният внос на течности и солеви разтвори води бързо до развитието на отоци. В обратния случай се наблюдава дехидратация.

2. Термолабилност.

Термолабилността се дължи на незрялостта на централния контрол от хипоталамуса. Вътреутробно фетусът произвежда топлина, а плацентата се явява регулатор на обмяната й. Постнатално детето продуцира топлина по химичен път, а я губи по физичен. Повишеното топлоотделяне зависи от температурата и влажността на околната среда, слабото развитие на подкожната мастна тъкан /при недоносени и хипотрофични новородени/, относително по-голямата телесна повърхност. Новороденото притежава механизми за запазване и увеличаване на топлопродукцията при екстремални условия:

• флексионно положение на крайниците – намалява загубите чрез радиация.

• периферна вазоконстрикция – тъканна изолация.

• повишена мускулна активност.

• Разграждане на кафявата мастна тъкан чрез окисляване на мастните киселини и директно освобождаване на топлина.

По- късно съзряващите в структурно и функционално отношение температурни анализатори при недоносените, допринасят за изключителната им термолабилност.

3. Трофолабилност.

Трофолабилността е обусловена от функционалното пренатоварване на храносмилателната система, ниската ензимна активност и лабилност на междинната обмяна на веществата. Бърза загуба на тегло, състояния на Речник хипогликемия /при недохранване/ или кетоацидоза при пълен глад се коригират , когато новороденото получава достатъчно количество балансирана храна. Осигуряването на необходимия калораж и положителен азотен баланс са гаранция за добър тегловен прираст.

4. Имунологична хипореактивност.

Интранатално фетусът е защитен до голяма степен от инфекции, поради бариерната функция на плацентата. След раждането клетъчният и хуморален имунитет са инсуфициентни. Ниската локална защита и наличието на входни врати /пъп, кожа/ повишават риска от възникване на инфекции със склонност към генерализиране.

Трансплацентарно се осъществява пренос само на Ig G от майката, които предпазват новороденото. Доказването на Ig M в първите 2-3 дни след раждането е указател за вътреутробно антигенно дразнене на плода и вероятна вродена инфекция.

При неусложнено раждане и нормални условия на отглеждане доносеното новородено притежава достатъчно ефективни защитни механизми срещу инфекциите. Съществената разлика между него и възрастния организъм е в антигенната му невинност – липсата на развита памет за различни антигенни стимули.

Д-р Таня Праматарова - неонатолог
ННО - МБАЛ „ Д-р Ив. Селимински"
гр. Сливен

Снимка: интернет

 

K2_PUBLISHED_IN Статии
K2_DATE_FORMAT_LC2

Хипотрофия

Забавеният вътреутробен растеж звучи доста мрачно и страшно, но всъщност се отнася само до забавения растеж в матката. Огромна част от децата, родени с Речник хипотрофия, имат нормален коифициент на интелигентност и неврологични функции. Хипотрофията е състояние, което настъпва при продължителен намален внос на белтъци или при състояния, които смущават тяхното усвояване от организма. Природата като че ли осигурява оцеляването на плода в матката, където поради една или друга причина, притокът на хранителни съставки през плацентата не е достатъчен.

Бебето е по-малко от нормалните за гестационната си възраст размери, но това му позволява да се развива добре, въпреки ограничения поток на хранителни вещества. Това е нещо като защитен механизъм на тялото, който се активира тогава, когато плацентата не функционира ефикасно и хранителните вещества, достигащи до плода, са по-малко от нужното или когато майката не се храни пълноценно, страда от заболяване, пуши и т.н.

Този механизъм за оцеляване прави така, че развитието на бебешкия мозък все пак да бъде предпазено. Мозъкът обикновено нараства нормално, за сметка на тялото. Поради това, повечето хипотрофични новородени са с пропорционално по-големи главички от телата им, в сравнение с родените с нормални размери бебета.

Бебетата с ниско тегло са рискови в първите дни след раждането си. Те са по-неустойчиви към инфекции, но при добри и качествени грижи, повечето се справят завидно добре. Чрез добра и пълноценна храна (за предпочитане е кърмата), такива бебета до първата си година догонват връстниците си в почти всички отношения.

В България честотата на децата с хипотрофия е около 1 до 2 %. Основните причини за настъпване на хипотрофия са недохранване, с намален прием на белтъци, както и различни заболявния, които възпрепядстват пълноценното усвояване на храната. При някои деца, родени с хипотрофия, могат да се наблюдават отклонения в храносмилателната и централната нервна системи. Хипотрофията се разделя на няколко степени, в зависимост от подкожната мастна тъкан, телесната маса и ръстта.

Степени на хипотрофия:

Първа степен: Подкожната мастна тъкан намалява по гърдите и корема , телесното тегло е с 20 % по-ниско от нормалното, ръста е нормален.
Втора степен: Подкожната мастна тъкан продължава да намалява и по крайниците, ръста изостава.
Трета степен: Подкожната мастна тъкан е по-малко по цялото тяло, теглото е с над 40 %  по-ниско от нормалното, растежът спира. Деца с трета степен на хипотрофия са в тежко състояние - не са жизнени, кожата им е набръчкана, намален мускулен тонус, сухи лигавици.

K2_DATE_FORMAT_LC2

Развитие

Децата, родени с ниско тегло, са хетерогенна група, която подлежи на диспансеризация и активно наблюдение от личния лекар. За оптималното решаване на техните проблеми е необходимо тясното сътрудничество с неонатолог, невролог, кинезитерапевт, офталмолог, често и детски хирург.

Децата, родени с ниско тегло, се разделят на три големи групи:

1. Недоносени - морфологично незрели с рождено тегло под 2500 гр.

2. Недоносени и с интраутеринна Речник хипотрофия /ниско за гестационната възраст тегло/.

3. Деца с интраутеринна хипотрофия /с оптимална гестационна зрялост/.

Теглото при раждането е съществена величина за очакваните проблеми, като особено внимание изискват деца, родени с тегло под 1500 г. и най-вече тези с екстремно ниско тегло под 1000 г.

 

Късни проблеми при деца родени под 1500 г.

Това е най-рисковият контингент, обикновено са деца с гестационна възраст под 32 г.с.

Най-честата причина за преждевременно пукнатия околоплоден мехур е инфекция на майката – вирусна или бактериална.

Често бременните неглежират тези инфекции и лаически се свеждат до настинки. От друга страна, поради широкото популяризиране на вредното въздействие на лекарствата върху плода, много от инфекциите на горни дихателни пътища не се лекуват своевременно и създават условия за заразяване на плода. В този аспект подходящо антибиотично лечение се явява и профилактика на евентуално преждевременно раждане.

След раждането основните проблеми при тези деца са свързани с анатомична и функционална незрялост, често на фона на инфекция и перинатална Речник асфиксия. За тяхното оцеляване в повечето случаи са необходими изкуствена вентилация и продължителна кислородотерапия, които допълнително повлияват нормалното съзраване и развитие на тъканите. При проследяването на тази категория деца, акцентът се пада върху нервно-психическото развитие и сензорните органи / Речник зрение и слух/, тъй като рискът от развитие на ИВК /интравентрикуларен кръвоизлив/ и ПВЛ / Речник перивентрикулна левкомалация/е значителен. Диагнозата се поставя чрез неинвазивното изследване ТФЕ/трансфонтанелна ехография/. Класифицирани са 4 степени на тежест. Еволюцията изисква ТФЕ проследяване през интервали от 1 месец от неонатолог или детски невролог, паралелно с подробен неврологичен статус. Необходимо е провеждане на кинезитерапия, назначена от детски невролог и кинезитерапевт. Диспансеризация в Център по ДЦП е нужно да се осъществи възможно най-рано, но не по-късно от 20-я ден от изписването на детето от болничното заведение, в което е родено или отгледано. Продължителността на рехабилитацията се определя от детския невролог въз основа на неврологичния статус и динамиката в образната/ТФЕ, скенер/ находка. Затова ежемесечния контрол е много важен за благоприятния изход. Възможно е някой от тези деца да развият епилепсия с различна гърчова изява, което прави уместно и ЕЕГ/ Речник електроенцефалография/ проследяване.

Специално внимание следва да се обърне на зрението. Недоносените под 32 г.с. са застрашени от развитие на Речник ретинопатия/РП/ поради две групи фактори:

1. Съзряването на ретината става при необичайни условия – липса на пълна тъмнина, въздушна среда и прочие.

2. Развиващите се незрели структури са изложени на жизненонеобходими операции, като допълнителен процент кислород, обдишване с респиратор, което е на фона на недостатъчно развити антиоксидантни системи.

Развитието на РП у недоносените носи риск от слепота. Еволюцията на заболяването изисква диагностичен преглед на 1-месечна възраст, което става още преди изписването. След това на 10-14-дневни интервали, които се определят от лекуващия офталмолог. Стриктното котролиране от компетентен офталмолог е необходимо с оглед своевременното лечение, което най-често е криотерапия.

Известна част от децата, родени тегло под 1000г., развиват Бронхо-пулмонална Речник дисплазия, а впоследствие - хронично белодробно страдание. То се изразява с бронхиална хиперреактивност, повишена възприемчивост към инфекции на дихателните пътища и различна по тежест хронична дихателна недостатъчност. Необходима е диспансеризация от детските пулмологични диспансери в страната.

Друг чест проблем, особено при момчетата, е наличие на съединително-тъканна инсуфициенция с развитие на хернии на предна коремна стена. Пъпната херния е често срещана, но рядко изисква хирургична намеса.Обикновено се коригира с превръзка и последващо развитие на мускулите на предна коремна стена.

Ингвиналните хернии са потенцирани и от незавършения Речник десцензус на тестисите при момченцата. Често са двустранни и с доста големи размери, но рядко се стига до Речник инкарцерация/заклещване/. Повечето съвременни автори препоръчват ранно коригиране на дефекта, т.е. наложителна е ранна консултация и проследяване от детски хирург.

Един по-рядко засяган проблем е анемията на недоносените. Тя е свързана основно с морфологичната незрялост на костния мозък. Неговата активност нараства с г.в., както и след раждането. Недоносените, в сравнение с доносените деца, имат по-ниски стойности на Hb/хемоглобин/ и Ht/хематокрит/. Те се адаптират и нямат клинични прояви при стойности на Hb 90-100g/l и Ht 0,32-0,30, без да се отразяват върху тегловната им крива и кислородното насищане. Прилагането на Еритропоетин и железни препарати ускорява компенсацията на анемичния синдром и нуждата от кръвопреливания. За повечето недоносени е достатъчно приложението на железен прерарат перорално. Когато са налице оплаквания от повръщане, ненаддаване на тегло независимо от храненето, отпуснатост, сънливост и обективна бледост, е уместно да се проследят Hb и Ht.

Често възникващ въпрос е и схемата на имунизации. По правило имунизациите се отлагат до навършване на полагаемата се не календарна, а коригирана/ спрямо очаквания термин на раждането/ възраст. Освен това се отчита и наличието на неврологични увреждания, което изисква допълнително отлагане. За деца, родени под 1000г., имунизациите се отлагат до навършване на 1 година или започват след навършване на 6 месечна коригирана възраст. Целта е да се избегнат страничните реакции, особено на живите ваксини. При рекомбинантните ваксини, каквато е противохепатитната Речник ваксина, този проблем не стои и те се прилагат по обичайната схема. БЦЖ се поставя при изписването от Неонатологичното отделение. Последващите контроли са по утвърдения Имунизационен календар. ДТК се отлага по описания по-горе начин. Препоръчителна за недоносени и високорискови деца е ваксина срещу респираторно-синцитиален Речник вирус.

Профилактика на рахита – провежда се както при доносените деца. По отношение на храненето е уместно да се приема от сериите храни, специфични за недоносени, които са съобразени с техните повишени белтъчини и енергийни нужди.

Времето на захранване е дискусионно, но повечето автори препоръчват по-късното. Трябва да се знае, че добра координация мужду сукане, гълтане и Речник дишане се достига едва след 36г.с. и рискът от аспирация остава дълго време. Тези деца се хранят по-бавно и с много почивки.


Деца, родени с тегло 1500 -2500 г.

Подобни са и късните проблеми на децата, родени след 32 г.с. и тегло 1500-2500 г. При тях се среща по-рядко ретинопатия/РП/ на недоносените. За възрастта над 33-34 г.с. РП е изключение.

При деца родени с тегло 2000-2500 г. и гестационна възраст под 37 г.с. РП не се среща. При тях обаче уврежданията на мозъка при асфиксия са по-чести по типа на Хипоксично-исхемичната Речник енцефалопатия при доносени деца. Тези деца също подлежат на контрол от педиатър, неонатолог или невролог. Често пъти за подсигуряване на благоприятния изход е необходима кинезитерапия.

Речник Анемия на недоносените също се наблюдава по-рядко.

Имунизациите при тази група деца се извършват според два месеца коригирана възраст, освен ако не се касае за наличие на прекаран ИВК –II, III степен, ПВЛ или Речник неонатален Речник сепсис. При тези случаи имунизирането се отлага до 6-месечна коригирана възраст или до 1 годино по допълнителна преценка.

Деца с интраутеринна хипотрофия

Известен процент от родените с ниско тегло са морфологично по-зрели и тегловният недостиг е резултат на пренатално/ преди раждането/ настъпила интраутеринна хипотрофия. Най-често това се дължи на патология през бременността – Речник прееклампсия, хронични заболявания на майката, вродени инфекции и др. Това са деца, малки за гестационната си възраст. След раждането те имат нарушен растежен потенциал, който се преодолява трудно. И след изписването им от Неонатологично отделение, растежът им остава за дълго забавен. Подлежат на неврологично проследяване и Речник рехабилитация. Имунизациите се извършват по общите указания и неврологичния статус, както и профилактиката на рахита.

 

 

Д-р Таня Праматарова - неонатолог
ННО - МБАЛ „ Д-р Ив. Селимински"
гр. Сливен

 

Снимка: интернет

Cъвременни практически препоръки за хранене

на кърмачетата
Банер

Консултация с психолог

Михаела Виденова - клиничен психолог Михаела Виденова
клиничен психолог
Консултация с психолог
ПРИЕМНО ВРЕМЕ
четвъртък от 18:30 до 20:00 ч
след предварително записване на
mvidenova@premature-bg.com