K2_DISPLAYING_ITEMS_BY_TAG апнея

Като новородени с ниска телесна маса се считат тези, чиито телесна маса е под 2500 г. Тези деца са родени преждевременно, преди 37 г.с. и/или с интраутеринна Речник хипотрофия.

Причини които водят до преждевременно раждане:

1. От страна на бременната

Инфекции
ЕПХ гестози
Хронични заболявания
Отлепване на плацентата
Аномалии на матката
Преждевременно пукване на околоплодният мехур

2. От страна на плода

Многоплодие /близнаци, тризнаци/
Инфекции на плода
Еритробластоза

Класификация на недоносените новородени според рожденото тегло

I степен – 2500 - 2000 г.
II степен – 2000 - 1500 г.
III степен – 1500 - 1000 г.
IV степен – под 1000 г.

Морфологични особености на недоносеното дете:

  • малки размери: ръст, тегло, диспропорция на телесните части.
  • глава относително голяма, крайниците са къси.
  • кожата е нежна и през нея прозират кръвоносните съдове, покрита е обилно с лануго.
  • слабо развита или липсваща подкожна мастна тъкан.
  • ноктите не достигат до края на пръстите.
  • костите на черепа са меки и податливи.
  • отворени са не само голямата, но и малката Речник фонтанела и шевовете между костите.
  • често има диастаза на правите коремни мускули.
  • ушните миди са меки, не добре моделирани, прилепнали към черепа.
  • очите са относително големи и изпъкнали.
  • при момичетата големите лабии са не добре развити и не покриват малките.
  • при момчетата често десцензусът на тестисите не е завършен /празна скротална торбичка/.

Функционални особености на недоносените деца
Те зависят от степента на недоносеност и се изразяват в:
1. Недоразвити или липсващи рефлекси на сукане и гълтане. Недостатъчна координация между Речник дишане и гълтане. Почти винаги е налице гастроезофагеален Речник рефлукс.
2. Несъвършена терморегулация и невъзможност да се поддържа нормална телесна температура.
3. Дефицит на сърфактант, който често се съчетава със структурно недоразвити бели дробове и податлив гръден кош, което предизвиква смущения във вентилацията.
4. Несъвършен централен контрол върху дишането със симптоми на брадипнея /забавено дишане/, апноични паузи /спиране на дишането/, Речник хипоксемия /ниско съдържание на кислород в кръвта/, Речник брадикардия /ниска сърдечна честота/.
5. Персистиране на дуктус артериозус / Речник фетален канал, характерен за плода, който след раждането нормално се затваря/. Това води до хиперперфузия на белите дробове /по-голям приток на кръв към белия дроб/ и смутена нормална обмяна на газовете.
6. Незавършено развитие на мозъчната съдова мрежа и неправилно разпределение на кръвния ток към вътрешностите на мозъка, което предразполага към субарахноидални и вентрикулни кръвоизливи.
7. Ненормална перисталтика на стомашно-чревния тракт със забавено изпразване на стомаха, чести регургитации и повръщания.
8. Недостатъчна активност на стомашните, панкреатичните и чревните ензими със смутени разграждане и абсорбция на хранителните вещества.
9. Несъвършенна бариера на чревната мукоза и безпрепятсвено проникване на антигени и алергени през нея.
10. Несъвършена бъбречна функция. Нефронът /основна функционална единица на бъбрека/ не е в състояние да поддържа водно-солевото равновесие в организма и често настъпват дехидратации и отоци.
11. Смущения в метаболизма, които водят до хипогликемии, хипокалциемии, нарушения в КАС и др.
12. Недостатъчно резерви, складирани по време на бременността от желязо и други микроелементи, които причиняват рано желязодефицитна Речник анемия.
13. Недостатъчно развита имунна система, включително и локалния Речник имунитет на кожата и лигавиците, което се отразява на устойчивостта на организма спрямо инфекции.
14. Недостатъчно развита хематоенцефална бариера и лесно проникване на инфекциозни агенти и токсични вещества до мозъчната тъкан.

Посочените морфологични и особено физиологични особености превръщат ниската телесна маса при раждане в основен рисков фактор , повишаващ заболеваемостта и смъртността при новородените.

Грижи за новороденото с ниска телесна маса

Недоносените новородени се нуждаят от специални условия на отглеждане и грижи, полагани от медицински персонал със специална подготовка. Когато новороденото е с ниско рождено тегло и особено под 1500 г., трябва да се отглежда в кувьоз, който позволява поддържане на оптимална температура, овлажняване на вдишания въздух и обогатяване с кислород, когато това е необходимо. Специфично лечение при съответна патология – хиалинно мембранна болест, апнеи, екстраалвеоларни газови колекции / Речник пневмоторакс и др./, некротизиращ Речник ентероколит, Речник жълтеница, инфекции и др. Поддържане на водния-електролитен баланс изисква внимателна преценка на загубите чрез Речник урина, изпражнения, през кожата, при повръщане, стомашни аспирации.

В първите дни след раждането недоносените с тегло над 1500г. се нуждаят от 80-100мл/кг/24ч вода, а тези с телесна маса под 1500г. по 100-120мл/кг/24ч. вода. Тя се доставя чрез кърмата или адаптираните млека, които съдържат 87% вода. Остатъкът се добавя чрез 5-10% глюкоза. Нуждите от електролити /натрий, калий, калций и др./ следва внимателно да бъдат изчислявани и набавяни.

Храненето на новородените с ниско тегло е все още дискусионно. Някой новородени не могат да сучат, а други не могат и да гълтат. Налага се да бъдат хранени със сонда – периодично или с постоянно капково вливане. Храненето на деца с р.т. над 1500 г. може да започне още в първите 6 часа като се внесат 5-6мл 5% глюкоза. При нормална чревна перисталтика, липса на повръщане и остатъчно стомашно съдържимо се внася кърма и само при липса - адаптирано мляко за недоносени. При добра поносимост, количеството постепенно се увеличава до 160-200мл/кг/24ч храна, с което се осигуряват нормално енергетичните и пластични нужди.

Храненето на новородени с рождено тегло под 1500 г. създава повече затруднения. Те се хранят със сонда. В началото се внасят 1-2 мл 5% глюкоза. Ако това количество се понесе, след 2 часа то се удвоява. При липса на остатъчно стомашно съдържимо се продължава хранене с кърма или специално адаптирано мляко.

Най-подходящата храна за недоносените новородени деца е кърмата от собствената майка. Кърмата на преждевременно родили жени съдържа повече белтък и електролити. За съжаление, лактацията на майки, родили преждевременно, е възможно да бъде недостатъчна и да не може да задоволи нуждите на новороденото, ако не се поддържа на необходимия интервал . Дарителската кърма не осигурява необходимите белтъчини от около 3г/кг/24ч. и достатъчно електролити. Специалните адаптирани млека за недоносени новородени осигуряват достатъчно белтък и електролити, но крият опасност от алергизация с алергени от белтъка на кравето мляко. За да се избегне това, дарителската кърма може да се обогати с белтъчни хидролизати или лиофилизирана майчина кърма.

Ефектът от прилагания хранителен режим се преценява по тегловния прираст, който при недоносени от I и II степен е 12-13 г дневно. Този прираст е по-нисък от прираста през 32-36 г.с., но не се отразява неблагоприятно върху бъдещето развитие на детето. При тегло под 1000 г. ежедневен тегловен приръст от 6-10 г дневно се счита за задоволителен.

Съдбата на новородените с ниско тегло

Зависи от степента на недоносеност и от полаганите грижи. Те са подложени на следните увреждания и техните последствия:
Увреждания Последици
1. Речник Хипоксия на ЦНС и мозъчни кръвоизливи Умствено изоставане, ДЦП, Речник хидроцефалия, епилепсия.
2. Респираторен дистрес Бронхопулмонална Речник дисплазия, Речник ретинопатия, субглотисна стеноза от травмиране при Речник интубация.

3. Некротизиращ ентероколит
Синдром на късо Речник черво, малобсорбция, хипотрофия.
4. Синдром на холестаза Чернодробна недостатъчност, цироза.
5. Смущения в храненето

Хипотрофия, анемия, Речник рахит.
6. Други Персистиращ артериален канал, ингвинална херния, крипторхизъм, гастро- Речник езофагеален рефлукс, чести респираторни и др. инфекции.

Към това се добавя и по-високия леталитет. Той е 10 до 20 пъти по- висок в сравнение с новородените с нормална телесна маса.

При такава прогноза основателен е въпросът за ефективността на положените усилия и дали се оправдават скъпоструващите грижи за деца, чийто живот е застрашен, чиято съдба, ако преживеят, е съмнителна и които често представляват тежест за семейството и обществото. Отговорът на този въпрос е категорично положителен и то по няколко причини:

1. Непрекъснато се усъвършенстват грижите за новородени с ниско тегло и се повишава тяхната ефективност.

2. С опитът, придобит при съхраняване живота на новородени с изключително ниско тегло /под 1000г./, се постигат вече много добри резултати. Леталитетът сред тях не само че намалява, но и качеството на живот у преживелите се подобрява.

3. При адекватни грижи за тези деца може да се постигне не само нормално физическо и нервно-психическо развитие, но дори и гениалност. Не бива да се забравя, че Дарвин, Нютон, Жан Жак Русо и Волтер са били родени с ниска телесна маса. Заслужава си, нали!?

С много топлота, отговорност и загриженост към нашите малки специални пациенти.

Д-р Таня Праматарова - неонатолог
ННО - МБАЛ „ Д-р Ив. Селимински"
гр. Сливен

Снимка: интернет

 

Срещата с новороденото винаги носи изненада и изумление. Няма бъдещ родител, който да не си представя с трепет и вълнение как ще изглежда малкото човече. И колкото и да сме си представяли нашето бебе, никога не е точно така, както е в действителност. Срещата с недоносеното бебе обаче освен изненада и изумление, често може и да шокира родителите.

АНАТОМО-ФИЗИОЛОГИЧЕСКИ ОСОБЕНОСТИ

Преждевременно роденото бебе може да тежи от около 600 до 2500 гр., като има случаи и на оцелели деца с тегло под 500 грама. Дължината е от 35 до 45 см. Човек трудно може да си представи, че изобщо е възможно да съществува живо човешко същество с толкова малки размери. Природата обаче често ни изумява и такива деца наистина оцеляват, а в последните години съвременната медицина все повече разширява своите възможности. Възможно е недоносеното бебе да се роди с високи за гестационната си възраст размери (над 2500 гр.), но неговите органи и системи все още са незрели. Възможно е също напълно доносено бебе да се роди с ниско тегло и ръст, което означава, че то се е развивало в неблагоприятна среда и в следствие на това е хипотрофично (Хипотрофията е хронично недоимъчно състояние, което настъпва при продължителен намален внос на белтъци или при състояния, които смущават тяхното усвояване от организма. В България честотата на децата с Речник хипотрофия е около 1 до 2 %.).

Най-дребните недоносени бебета се събират върху дланта на възрастен човек, а ръчичките и крачетата са толкова малки, че могат да преминат през обикновен пръстен. Кожата на недоносеното е почти прозрачна, през нея се виждат кръвоносните съдове, тъй като под нея все още не се е натрупала подкожна мазнина. Понякога е покрита с фини косъмчета, които се наричат лануго. При много висока степен на недоносеност, понякога и ноктите са недоразвити.

Недоносените деца имат специфична фигура - относително голяма глава, с изпъкнал череп, понякога открити черепни шевове, ниско разположено пъпно колело, слабо развита подкожна мастна тъкан.

Бебето не е в състояние да контролира телесната си температура, тъй като няма никаква подкожна мазнина. Поради това недоносените веднага се поставят в кувьоз (инкубатор), който може да поддържа температура до 37 градуса. Поддържането на висока температура е важно и заради това, че бебето изразходва калории, в опита на тялото да се затопли, а всяка калория е жизненоважна за него. Недоносените деца лесно се охлаждат, заради повишения топлообмен, нямат адекватно повишаване на температурата/адекватна терморегулация и лесно могат да прегреят в кувьоза. Претоплянето пък пречи на развитието на потни желези.

Ушичките на някои недоносени изглеждат странно, защото хрущялът, който им придава форма все още не е образуван. Те понякога изглеждат плоски, увиснали или навити. Това с времето ще се коригира. Костите на черепа са податливи, поради слабата минерализация.

Половите характеристики не са напълно развити. При момченцата тестесите не са спуснати към скротума, а при съвсем малките недоносени, те изобщо не са развити. При момиченцата половия отвор не се вижда заради слабото развитие на срамните устни и относителната Речник хипертрофия на клитора. Съдейки по външните белези на детето, може да се направи заключение за степентта на недоносеност. Разработени са и оценъчни таблиици за тези признаци.

Тъй като не е завършило развитието нито на мускулите, нито на нервната система, някои рефлекси все още липсват. Това могат да бъдат Речник рефлекс за хващане, сукателен и гълтателен рефлекс и др. Забавена е реакцията на дразнители. Възможен е намален мускулен тонус ( Речник хипотония).

Морофологията на мозъка се характерезира с изгладеност на мозъчните гънки, незавършена диференциация на сивото и бялото мозъчно вещество, непълна миелинизация на нервните влакна и проводящите пътища. Незрялостта на мозъчната кора обуславя преобладаването на дейност под кората: движенията й са хаотични, в следствие може да се наблючва тремор на ръцете, спазми.

Бебето все още е много слабо и немощно, а поради тази причина, както и поради липсата на достатъчно въздух, бебето или плаче много малко или изобщо не плаче. Понякога се случва така, че дишането внезапно спира. Това е известно като Речник апнея на преждевременно роденото. Вероятно сърцето на почти всяка майка е започвало бясно да бие, докато се е заслушвала в ритъма на дишането на заспалото си дете, който обаче от време на време внезапно спира за няколко секунди, макар да изглежда като цяла вечност. Именно това се нарича апнея и преждевременно родените са особено податливи. Поради тази причина кувьозите са снабдени със специални звукови системи, които сигнализират на лекарите ако има проблем с дишането. В такива ситуации обикновено е достатъчно просто леко да тупнете бебето, за да започне да диша отново. При недоносените координацията между инстинктивно и контролирано Речник дишане все още не е напълно развита. Обикновено за няколко седмици, недоносените се научават да контролират дишането си.

Дихателната и нервната система на недоносеното дете също са недоразвити (това е най-честата причина за патологии). Горните дихателни пътища са тесни, диафрагмата им е разположена по-високо, гръдната клетка е податлива на влияния, ребрата са разположени перпендикулярно на гърдите, при най-недоносените гърдите даже са вдлъбнати. Дишането им е повърхностно, слабо, обема на вдишване е малък, ритъмът е нередовен.

Синтезата на сърфактант започва след 24 г.с. Основна съставка на сърфактатнта са фосфолипидите, предимно лецитин (дипалмитоил – фосфатидил холин). Съотношението  лецитин / сфингомиелин в амниотичната течност е маркер за белодробната зрялост на плода. Сърфактантът намалява повърхностното напрежение на водния слой от вътрешната страна на алвеолите и предпазва белия дроб от оток. Недостигът на сърфактант пречи на алвиолите да се разгънат при вдишване.

Сърдечно-съдовата система на недоносеното дете в сравнение с другите системи се явява относително развита, понеже тя се развива най-рано. Въпреки това пулсът им е много лабилен, с честото 120 - 160 удара  в минута.

Кръвното налягане при недоносените в сравнение с донесените е по-ниско: 80/50 mmHg.

Стомашно-чревният тракт при недоносените се характеризира с недоразвитие на всички отдели, малък обем и по-вертикално положение на стомаха. Лигавицата на храносмилателния канал е нежна, тънка и лесно ранима, богато кръвоснабдена. Всичко това затруднява процесите на преработка и всмукване и води до развитие на Речник метеоризъм и дисбактериоза. При  2/3 от недоносените, даже и да се хранят естествено, има дефицит на биофлората в червата.

При недоносените са снижени резервните възможност на щитовидната Речник жлеза. Половите желези са малко активни, затова при тях по-често се появява т.нар полова криза в първите дни от живота. Процесите на метаболитна адаптация са забавени. Регулацията на бъбреците е несъвършена, водният обем е лабилен, могат да се получат отоци и бързо обездвижване (при лошо състояние или лоша грижа) Урината е слабоконцентрирана, честотата на изхождане е по-голяма от тази на доносените.

След като достигнат датата, на която е трябвало да бъдат родени, повечето недоносени бебета обикновено вече приличат и външно, и като поведение на едно нормално новородено бебе. На тези, които са родени значително по-рано и с екстремно ниско тегло, им трябва малко повече време, но в днешно време и те се справят поразително добре.

 

Болнична Грижа за недоносени деца

 

 

Средната продължителност на периода за адаптация с обкръжаващата среда при недоносените деца е  1 - 2 месеца. Поради незрялост на вътрешните органи и системи, при неадекватни условия, могат да се получат тежки усложнения. Затова организацията на адекватни условия за преживяване е от огромно значение.

Температурният режим трябва да отчита несъвършенствата на терморегулацията и опастността от охлаждане. Температурата на въздуха в родилното отделение трябва да е не по-малко от  22 - 23. Силно недоносените деца в някои страни се увиват в метализирани пелени, за да не губят топлина. Децата родени под 1500 г, а също и по-големи, но болни деца, се слагат в кувьози, в които се поддържа температура, различна в зависимост от степентта на недоносеност, около 32—36 °С.

Относителната влажност на въздуха в първата седмица от живота на детето се намалява постепенно от 90 % до 60 - 70 %; концентрацията на  кислород зависи от състоянието на детето.

Продължителността на пребиваване в кувьоза зависи от индивидуалните особеноси на детето. Всички медицински манипулации се извършват в кувьоза.

Трябва да се съблюдава строг санитарно-епидемиологичен и лечебно-охранителен режим. Необходим е контрол и за здравето на майката. Лицевите маски са повече от задължителни, трябва да се сменят с нови на 4 часа, както и чиста манта, калцуни, стриктно дезинфектиране на ръцете преди контакт с бебето.

Вторият етап на развитие на детето се явява рехабилитацията. Всички деца имат нужда от физическа Речник рехабилитация: масаж, упражнения във вода. Към рехабилитацията трябва да се привлекат и родителите на детето.

Изписавнето на дете е след като то се адаптира напълно към външната среда. Трябва да има самостоятелно дишане, регулярно покачване на теглото, добра терморегулация.

Снимка: интернет

Банер

Консултация с психолог

Михаела Виденова - клиничен психолог Михаела Виденова
клиничен психолог
Консултация с психолог
ПРИЕМНО ВРЕМЕ
четвъртък от 18:30 до 20:00 ч
след предварително записване на
mvidenova@premature-bg.com