K2_DISPLAYING_ITEMS_BY_TAG кувьоз

Казвам се Владислава, на 35 години съм от София. Майка съм на две дъщери и двете недоносени. Как и защо по-голямата, сега вече почти на 17 г., се роди в 8-ия месец, не знам и до днес. Бях само на 18 години и нямаше толкова много информация както сега, за да знам какво значи отглеждане на недоносено. Мария моята голяма дъщеря се появи на 27 януари 1995г., след една напълно безпроблемна бременност. Цял месец преди термина, който беше в края на февруари. Тогава нямаше платени прегледи, единствено в районната поликлиника се следеше бременността. Нищо не показваше, че има проблеми.

Имах Речник анемия, но тя си е наследствена и си приемах нужните лекарства. Имаше право само на 2 прегледа с ехограф единия за установяване на сърдечна дейност на плода, другия в началото на деветия месец за предлежанието на бебето и евентуално определяне на пола му. Е, аз втория го пропуснах. Спомените ми са малко замъглени от времето, единствения силен спомен от тогава ми е - незнанието какво става, не бях подготвена, нямаше литература по въпроса, нямаше интернет. Започна се на 26 януари сутринта с леки болки в кръста, цялата ми фамилия страда от бъбреци и си мислех, че това е поредната криза. Търпя на болка и не виждах нищо смущаващо в състоянието ми. Нямах личен лекар, нямаше и начин да се обадиш на някой доктор за съвет. Привечер болките, станаха много силни, имаше и леко прокървяване,било е тапата/обаче кой да знае за това/, аз уплашена от състоянието си, помолих съпруга ми, да отидем до баба ми с такси. Надявах се на нейния опит, като раждала жена, да ми каже какво става. В момента в който ме видя, баба ми веднага поиска да отидем в най-близката болница.

Отново с такси стигнахме до Втора градска болница и там ме приеха в спешен кабинет. Помня много ясно всичките манипулации извършени само от акушерка, без доктор до нея. Не знам защо тя реши, че раждането не може да бъде спряно. Нямах обичайните контракции, тоест само кръста и гърба ме свивах, но корема оставаше сравнително отпуснат. Казах, че остава още месец до термина, разкритието беше само 3 см, но въпреки това, направиха ми клизма, остъргаха ми окосмяването на пубиса и ми забодоха системата. Сега вече съм информирана, но тогава нямах никаква представа какво правят с мен. Приемането ми беше към 21-21.30 вечерта, родих чак на другия ден в 10.10. Цяла нощ се вливаха системи, сложиха апарат за тоновете на бебето, но разкритието до сутринта беше 7 см. Няма как пукнаха и водите към 9 сутринта и аз доста омаломощена и без никакви напъни, със 7см разкритие родих първото си дете - цели 2.360 гр. и 47 см.

Тя не проплака веднага и тогава вече разбрах, че нещо не е наред, слава богу след 2-3 минути Речник реанимация, тя си пое въздух и проплака. Аз въпреки малкото тегло на бебето, имах нужда от шевове, защото тя беше изкарана доста насилствено. Никой нищо отново не ми обясни. Тя беше в стаята с кувьозите, точно до моята стая. Беше ни спестено да сме заедно в стая с други бебета. В моята стая имаше още 3 жени, всички майки на недоносени деца. Черпехме информация една от друга и слава богу всички тези мъници бяха добре. Стоях в болницата цели 27 дена, но поне можех да виждам малката, всеки ден по 4-5 пъти.

Беше в кувьооз 10 дена, като първите 3 беше с кислородна маска. Стряскащо беше, защото маската беше по-голяма от лицето и. После още 20 дена останахме заедно в болницата за да наддаде тегло. Много злоядо дете се оказа и все още е такава, в първите 10 дена и даваха АМ или кърма със спринцовка, която бавно изцеждаха в лъжичка, която подпираше езика и. В резултата на което тя така и не се научи да суче. Пробивах по-голями дупки на биберона на шишето и после, защото тя беше свикнала само да гълта, без да полага усилия да суче. Живи, здрави изписаха я 2.300 гр на 27-я ден и после цели 4 месеца удържах да е само на кърма, въпреки че не сучеше. Отгледах я съвсем нормално, тоест захраних я с кисело мляко на 4-я месец и т.н. Тогава такава беше доктрината и така казваха педиатрите. Сега е нормален и буен тинейджър и никога с нищо не е изоставала от другите деца.

Втората ми дъщеря се роди в 32-33 г.с. Разликата от двете бременности и раждания е огромна. Бях вече информирана за всичко, знаех какво и как да направя, но пак тесногръдието на лекарския персонал ме направи майка на недоносено бебе. Този път имах много проблемна бременност. В годините преди да забременея се установиха доста проблеми с яйчниците ми и това бебе беше шок за всичките лекуващи ме лекари. Въпреки всичките им прогнози забременях и то по естествен път. Още от началото поради нередовния ми цикъл, бременността се определяше само по ехографските изследвания. В третия месец лежах 10 дена в болница след силен кръвоизлив, но малката героиня някак оцеля и то не благодарения на лекарите. Имах скъсена шийка на матката, ниско прилежание още тогава на плода, което запушваше цервикалния канал, регулярни и силни контракции. Все пак с голям стоицизъм и шепи лекарства плода нарастваше, плашеха ме с какви ли не болести включително и Даун, пожелах амниоцентеза и тя беше отрицателна. Не посмяха да сложат серклаж и така добутах до 7-мия месец. Бях в болница отново заради силни контракции за 7 дена. Изписаха ме, леко закрепили положението. Гледах да не се товаря, лежах но все пак трябваше да работя макар и от къщи пред компютъра. Имах си контракции, но след приемането на лекарства, те се успокояваха. Една вечер оправяхме апартамента където щяхме да посрещнем новороденото бебе, не съм се товарила, легнах си рано, отново с контракции с мисълта, че на другия ден явно пак ще трябва да постъпя в болница, защото почнаха да зачестяват тези "кризи".

Сутринта обаче положението беше неудържимо за 15 минутки от ставането ми контракциите зачестиха и станаха болезнени. Най-близката болница е Шейново,никога не съм я посещавала, обаче аз изплашена не на шега, исках само да се добера до място където могат да ми обърнат внимание. Делничен ден, трафика ужасен, изключено беше да се доберем до Майчин дом, където лежах преди или до доктора ми който е в другия край на София. В 8.45 влезнахме в Шейново. Бъдещия татко блед и неподготвен, тотално се беше панирал, изгониха го навън. Намерих спешния кабинет и набързо споделих оплакванията си. Последва следния разговор:
- В кой месец сте? - пита акушерката, в 7-мия отговарям аз.

- Кога беше последната ви менструация? аз чинно отговарям и почвам да обяснявам, как това няма нищо общо при мен. Тя обаче смята на кръглото календарче и не ме слуша, аз продължавам да обяснявам за какво става дума, нямам обаче грам изследване или епикриза в мен, не съм и очаквала така да стане. Обяснявам какво ми е било лечението и моля само да ми поставят поне система с магнезий, докато успеят да ми донесат документите или поне дойде моя лекар да говори с тях.

В този момент акушерката най после сметна, че ако се ръководи от моята последна менструация, термина ми би бил след седмица-две и нададе кански вик за санитар и количка. Тук вече нямах никаква дума, никой не пожела да ме изслуша, аз понечих да си тръгна, но къде ти в такова състояние. Обявиха ме за паникьосана родилка и край. Качиха ме на 2-рия етаж и спукаха водите, контракциите вече бяха много болезнени. Направо на родилната маса и след 5 минутки, в които аз се опъвах като магаре и не желаех да раждам преди да са извикали неонатолог и само 2 напъна се роди и втората ми дъщеря. В 9.15 на 14 декември 2005, 1980гр и 43 см. И тя не изплака веднага, разхвърчаха се чак тогава за неонатолог, когато видяха колко е малка. Проплака след 3 минути борба с нея, апгар на първата минута - 3. Идваше ми да крещя - аз казах ли ви, че бебето е малко!?!

След пословичното висене в коридора ме закараха в стаята. В 13.00 благоволиха да ми кажат следното нещо - "Намерете телефона на Клиниката по неонатология в Университетската детска болница, вашето бебе е там, аз повече сведения не мога да дам." Изпаднах в шок. Намерих телефона и разговора не беше лек. Не даваха никаква надежда. След една кошмарен ден в стая с още 6 жени които се радваха на бебета си и безсънна нощ, още на следващия ден си тръгнах въпреки всякакви протести. Видях дъщеря си чак на 10-я ден и то за 3 минутки. Беше 30 дена на командно Речник дишане. 2 дози сърфактант и вливаха, но тя не дишаше пълноценно. Имаше Речник пневмония от опитите да диша срещу апарата. 7 антибиотика и тегло от 1450 грама. На 31 ден я извадиха от кувиоза и я преведоха в 1-ва градска за до-отглеждане там още 14 дена за да се стабилизира.

Прибрахме си я в къщи на 46 ден от раждането 2.280 грама. Последваха куп рехабилитации и прегледи, малко късно започна да сяда и да се обръща, но на първата си година проходи и настигна нормално родените си връстници. Имаше разширени мозъчни стомахчета, на два пъти и преливаха кръв заради анемия, имаше и съмнения за Речник ретинопатия, които бяха отхвърлени. Ваксините по мое настояване, бяха отложени след навършване на годинка. За съжаление не бях запазила много кърма и съвсем малко я кърмих, но след изчетените безброй материали, този път захраних след навършване на 6 коригирани месеца. Сега тя е едно най-обикновено дете, развива се заедно с връстниците си и по нищо не личи, че старта в живота и бе много по-труден.

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории

По време на бременността, фетусът се развива и съзрява прогресивно, докато достигне способност да поеме рязката автономност, която му отрежда раждането.Тежкият преход от „водния” към „кислородния” живот, е едно впечатляващо изпитание, изискващо незабавна адаптация, ангажираща дишането, циркулацията, терморегулацията, метаболитното равновесие, бъбречните и храносмилателните функции.

От всички органи, които трябва да се адаптират към извън-утробния живот, белият дроб е без съмнение този, при който встъпването във функция е най-впечатляващо, но и най-богато на последствия поради влиянието му върху функцията на останалите органи. Тази непосредствена ефективност на дихателната система се постига благодарение на единството на факторите отговорни за правилното анатомично и функционално узряване.

Развитието на човешкия бял дроб се извършва в 6 последователни фази:

Четири фетални фази:

1. Ембрионална.

2. Псевдогландуларна.

3. Каналикуларна.

4. Сакуларна.

Две пост-натални фази /след раждането/:

1. Алвеоларна.

2. Микроваскуларно съзряване.

Каналикуларният период – от 16-17 г.с. до 24-26 г.с. Това е най-определящата фаза. Настъпва диференцирането на белодробните епителни клетки в I и II тип след 20г.с.

Пневмоцити I тип- покриват около 96% от алвеоларната тъкан.

Пневмоцити IIтип – имат основната функция синтез на сърфактант, неговото складиране и освобождаване в алвеоларното пространство.

Сърфактант – сложен фосфолипопротеин, изграден от фосфолипиди, неутрални липиди и протеини /белтъци/.

Лецитинът е главна съставна част на сърфактанта. Чрез проследяване на неговите нива в амниотичната течност се определя белодробната зрялост на плода.

Неговата синтеза нараства след 24 г.с., а съотношението: Лецитин/Сфингомиелин се приема като маркер за белодробна зрялост. При съотношение над 2 съзряването е адекватно, а стойност по-малка от 1 – определя висок риск за развитие на ХМБ.

Свойства на сърфактанта:

  • Главно свойство е намаляване повърхностното напрежение на границата въздух-вода в алвеолите и по този начин предотвратява колапса на алвеолите и дисталните бронхиоли по време на издишване.
  • Намалява налягането необходимо за разгъване на белия дроб и дихателната работа.
  • Хомогенна аерация /разгъване/ на белия дроб.
  • Стабилизира алвеолите и крайните бронхиоли.
  • Предотвратява белодробния оток.
  • Подобрява оксигенацията /кислородното насищане на кръвта/.
  • Антиинфекциозна защита.
  • Предпазва от изсушаване и изпарение и редица други.

До момента на раждането белият дроб на плода е запълнен с течност. Тя се секретира от белия дроб е има състав близък до този на амниотичната /околоплодна/ течност. Общото количество е около 20-30 мл/кг, около 60% от теглото на белия дроб. Очистването на белодробната течност започва 2-3 дни преди раждането чрез:

- намалява секреторната функция на белия дроб.

- променя се състава на белодробната течност.

- резобция /всмукване/ в дихателните пътища с помощтта на сърфактанта.

- механично очистване при преминаване през родовите пътища.

 

Хиалинно-мембранна болест /ХМБ/

Заболяване на недоносените новородени. Изявява се с дихателна недостатъчност, която започва веднага или малко след раждането и се влошава в първите два дни от живота. Ако не се лекува може да настъпи смърт, поради прогресивната Речник хипоксия и дихателна недостатъчност. При преживелите обратно развитие на състоянието започва след 2-4 дни. Рядко се среща при доносени новородени. Причина за възникването и е недостатъчната синтеза на сърфактант, нарушения в секрецията и метаболизма му, структурна незрялост на белия дроб /незавършено морфологично развитие/.

Редица Речник пренатални /преди раждането/ фактори могат да повлияят количествения и качествен състав на сърфактанта.

Фактори забавящи белодробното съзряване и увеличаващ риска за ХМБ:

  • много ниска гестационна възраст /под 28 г.с./.
  • липсваща или непълна антенатална кортикостероидна профилактика.
  • диабет у майката.
  • перинатална Речник асфиксия.
  • предишно дете с ХМБ.
  • мъжки пол.
  • раждане чрез цезарово сечение.
  • втори близнак при двуплодна бременност.

Фактори ускоряващи белодробното съзряване и намаляващи риска от ХМБ:

  • хроничен Речник фетален дистрес.
  • амнионит.
  • приложение на кортикостероиди или токолитична терапия при майката.
  • интраутеринна (вътреутробна) Речник хипотрофия на плода.
  • продължителен безводен период – преждевременно пукнат околоплоден мехур /над 18 часа/.

Хиалинно-мембранната болест се среща по-често при деца, родени чрез секцио (Sectio Caesarea), особено ако са и с ниска телесна маса.

Честота на хиалинно-мембранната болест:

  • 1% от всички новородени деца.
  • До 10% от недоносените новородени.
  • 50% от преждевременно родените под 30г.с.

Въпреки приложението на нови терапевтични методи, тя е причина за около 30% от неонаталната смъртност.

Патогенеза на хиалинно-мембранната болест:

Хиалинно-мембранната болест е резултат от намален или липсващ алвеоларен сърфактант в комбинация със структурна незрялост на белия дроб и ниска ензимна активност.

Дефицитът на сърфактант води до намаление на остатъчния въздух в алвеолите и затруднява вдишването. Развива се прогресираща ателектаза с ексудация /навлизане/ на течност в алвеолите и нарушение на дифузията на газовете. Развиват се Речник хипоксемия и Речник ацидоза, водещи до спазъм на белодробните съдове и намален приток на кръв към белия дроб (белодробна вазоконстрикция). Така се създават условия за образуването на хиалинни мембрани – хипоксия, увеличена капилярна пропускливост, излив на плазмени протеини в алвеолите, хиалинни мембрани.

Възниква порочен кръг – неадекватна продукция на сърфактант – хипоксия и ацидоза – подтиска се сърфактант синтезата. Това задълбочава дихателната недостатъчност и при липса на специфично лечение може да доведе до смърт.

Допълнителни фактори за развитието на заболяването са:

  • податлива гръдна клетка при недоносеното.
  • недоразвитост и слабост на спомагателната дихателна мускулатура.
  • незряла регулаторна функция на дишането.

Клинична изява на хиалинно-мембранната болест:

Началото на заболяването е веднага след раждането /в първите минути и часове/ или до 6-я час след раждането.

Клинично се представя с остро развиващо се влошаване на дихателната функция проявяваща се с:

1. Тахипнея /учестено Речник дишане/ - над 60/мин.
2. Ноздрено дишане.
3. Епигастрален и интеркостален тираж.
4. Експираторно стенене.

Оценката тежестта на дихателната недостатъчност се извършва чрез схемата на Silverman – практичен метод при който се оценяват клиничните симптоми и според сбора от точки се определя тежестта на респираторния дистрес.

Постепенно се развива цианоза, която обикновено е рефрактерна /неповлияваща се/ на кислородотерапия. С настъпването на циркулаторна недостатъчност крайниците стават студени, пулсът се учестява, кожата придобива сиво-синкав оттенък. Налице са признаци на шок.

Заболяването протича в две фази:

I. Остра фазаот раждането до 72-я час.

Този период се характеризира с нарастваща дихателна недостатъчност. При деца с екстремно ниско рождено тегло /под 1000 г/ още от раждането, без светъл период е налице тежка дихателна недостатъчност, прогресираща сърдечно-съдова недостатъчност /тахикардия, глухи сърдечни тонове, ниско артериално налягане, нарушена периферна циркулация/, олигурия /намалено количество отделена Речник урина за 24ч./, понижен мускулен тонус, чревна пареза – всичко това са белези на полиорганно увреждане.

II. Възстановителна фаза – от 3 до 7-я ден.

Наблюдава се бързо подобрение в състоянието, съпътствано или предшествано от рязко увеличаване на диурезата. Механиката на дишането е вече подобрена, с възможности за отвикване от апаратната вентилация. Намалели са симптомите на дихателна недостатъчност, но зачестяват апноичните пристъпи. Нормализират се циркулация и Речник диуреза. Обратно развитие на полиорганната симптоматика. При настъпил ИВК /интравентрикуларен кръвоизлив/ неврологичната симптоматиката може да персистира.

Усложнения при ХМБ:

Усложненията при ХМБ са чести. Те биват:

1. Ранни - извъналвеоларни газови колекции /интерстициален белодробен емфизем, Речник пневмоторакс, пневмомедиастинум и др./,

  • белодробен оток
  • белодробен кръвоизлив
  • шок
  • остра бъбречна недостатъчност
  • насложена инфекция и други.

2. Късни усложнения

  • интравентрикуларен кръвоизлив
  • бронхо-пулмонална Речник дисплазия,
  • ПАК /персистиращ артериален канал/ и др.

Диагноза на хиалинно-мембранната болест:

Диагнозата на хиалинно-мембранната болест се поставя въз основа на анамнеза, характерна клинична картина и хода на заболяването, рентгенография на бял дроб – налице са характерни прогресиращи изменения в четири стадия. Най-тежък е четвъртия стадий - бял дроб тип „матово стъкло”.

Диагнозата се потвърждава и чрез биохимично определяне на белодробната зрялост. Изследва се концентрацията на компоненти на сърфактанта в околоплодните води. С най-голяма достоверност е определяне концентрацията на фосфатидил-глицерола / N над 2mg/ml/.

Необходими допълнителни изследвания са:

  • непрекъснат мониторен контрол на жизнените показатели /транскутанна сатурация на кислорода, пулсова честота, артериално налягане, диуреза/,
  • КГА-периодично,
  • кръвна захар,
  • периферна кръвна картина с диференциално броене,
  • биохимични изследвания, CRP /маркер за инфекция/,
  • Речник хемокултура, Речник трахеален аспират и др.

Лечение на хиалинно-мембранната болест:

Лечението на ХМБ включва два основни компонента:

I. Симптоматично лечение.

II. Етиологично лечение.

Основен принцип на лечението: максимално щадене, ограничаване до минимум на инвазивните процедури, кислородолечение и апаратна вентилация.

Симптоматично лечение:

Насочено е към борбата с дихателната недостатъчност и нарушената хомеостаза, характерни за острата фаза на заболяването. Целта е да се неутрализират факторите потискащи синтезата на сърфактант, да не се допуска развитие на тежка белодробна вазоконстрикция и без последствия да се достигне до спонтанно възстановяване.

1. Кислородотерапия.

Цел – да се поддържа парциално налягане на кислорода в границите 60-85/90 mmHg. Провежда се чрез повишаване концентрацията на кислород във вдишания въздух в кувьоза или чрез кислородна палатка. Когато хипоксията не може да се преодолее по този начин се преминава към изкуствена белодробна вентилация.

2. Изкуствена белодробна вентилация /ИБВ/ – основен начин за преодоляване на хипоксемията/ниско ниво на кислорода/ и хиперкапнията/високо ниво на въглероден двуокис/ при дихателна недостатъчност.

Целта на механичната вентилация е осигуряване приемливи стойности на кръвните газове при минимален риск от увреда на белия дроб, хемодинамични разстройства, Речник хипокапния /ниско Pa CO2 – риск от неврологични увреждания/.

Съществуват различни методи на изкуствена белодробна вентилация със съответните показания, противопоказания, време на приложение съобразно състоянието на пациента.

  • CPAP - същност на метода: неинвазивен метод на прилагане на постоянно положително налягане в дихателните пътища, което поддържа отворени алвеолите и терминалните бронхиоли във фазата на издишване. Така осигурява достатъчно обем и вентилация при намалена консумация на сърфактант. Методът е приложим при налично спонтанно дишане на бебето. Прилага се чрез назални канюли, през които бебето получава затоплена и овлажнена газова смес. Назалният CPAP може да се използва в началото на лечението на болестта, но повечето автори го препоръчват в периода на отвикване от изкуствена белодробна вентилация.

Методът е приложим независимо от телесната маса на детето и е особено ценен за деца под 1000 г.

  • IPPV – инвазивен метод/необходима е ендотрахеална Речник интубация/ за осигуряване на оптимален газообмен при пациенти, които не са в състояние да дишат самостоятелно. Решението за преминаване към конвенционална механична вентилация е комплекс от клинични и параклинични показатели.

IPPV – апаратът периодично подава положително налягане и предизвиква инспириум /вдишване/, а експириумът /издишването/ е пасивно.

  • IMV – интермитентна мандаторна вентилация. Апаратът допълва спонтанното дишане на новороденото с периодични апаратни вдишвания. Използва се като режим за отвикване от изкуствена белодробна вентилация.
  • SIPPV и SIMV – варианти на горните два режима, при които спонтанното дишане на детето се синхронизира с апаратното.
  • Освен тези конвенционални методи на изкуствената белодробна вентилация в рутинната практика навлезе и един от методите за високочестотна вентилация – високочестотна вентилация с осцилации HFOV. Той се прилага с успех при неповлияваща се дихателна недостатъчност от конвенционалната изкуствена белодробна вентилация.

Добри са резултатите при съчетанието му с екзогенен сърфактант.

3. Осигуряване на адекватно хранене.

Новородените с хиалинно-мембранна болест имат повишени енергийни потребности и малка възможност за покриването им. Прилага се допълващо Речник парентерално хранене с глюкозно-солеви, аминокиселинни и липидни разтвори. Нуждите от електролити се осигуряват според йонограмата. Обдишването не е противопоказание за Речник ентерално хранене, което се започва в края на острата фаза с кърма.

4. Топлинен комфорт.

Охлаждането е свързан с понижен синтез на сърфактант, централизация на кръвообръщението, ацидоза и вазоконстрикция. Затова осигуряването на термонеутрална среда е задължително при лечението на хиалинно-мембанна болест. Това се постига чрез използването на съвременни интензивни кувьози и реанимационни маси с лъчисто отопление и възможности за проследяване на кожната и кувьозна температура.

Етиологично лечение на хиалинно-мембранна болест:

Болестта е резултат на първичен дефицит на сърфактант. Този дефицит се коригира с интратрахеално приложение на екзогенен сърфактант, максимално скоро след раждането.

Терапията със сърфактант е революция в грижите за дихателната система в неонаталния период.
Много проучвания доказват категорично, че с този терапевтичен метод съществено се намалява смъртността от хиалинно-мембанна болест, честотата на екстраалвеоларните газови колекции, интравентрикуларните кръвоизливи.

Начини на приложение:

  1. Профилактично приложениедо 15-30 минута след раждането.

Показания: всички новородени под 27г.с.; бебета 28-30 г.с., ако е необходима интубация в родилна зала; при липса на антенатална кортикостероидна профилактика.

2. Терапевтично приложениенад 2 часова възраст, при разгърната клинична картина на хиалинно-мембранна болест.

Съобразно клиничния ход на заболяването и параклиничните изследвания може да наложи двукратно или трикратно инсуфлиране на сърфактант.

Сърфактант препаратите са два вида.

- екстракти от животински бял дроб – говежди, свински.
- синтетични.

За сега се предпочитат естествените животински препарати, поради съдържаните в тях белтъчни компоненти. Най-разпространения у нас е Curosurf.

Сърфактант терапията се утвърди като рутинна методика в неонаталната интензивна терапия и дихателна Речник реанимация.

Лечение на съпътстващите заболявания:

Вродената Речник пневмония у недоносеното често е клинично и рентгенологично неотличима от хиалинно-мембранната болест. Това налага приложение на антибиотици в стандартната комбинация от пеницилинов препарат и аминогликозид или цефалоспорини от 2-ро поколение. В помощ при подбор на антибиотика са рутинно вземаните посявки с антибиотикограма от трахеален аспират.

За осигуряването на оптимална кислородопренасяща функция на кръвта е необходимо поддържане на хематокрит над 45%. Това понякога изисква допълващи хемотрансфузии с еритроцитен концентрат.

Профилактика на хиалинно-мембранната болест:

1. Антенатална профилактика.

  • Пренатална консултация
  • Централизация
  • Профилактика на преждевременното раждане
  • Индукция на белодробното съзряване – при заплашващо преждевременно раждане /28-34 г.с./ се прилагат на майката кортикостероиди – Дексаметазон или Бетаметазон в течение на 48 часа. Ако до 7 дни не настъпи раждане, курсът се повтаря. Ефективността и безвредността на тази профилактика са доказани. По ефект върху протичането на хиалинно-мембранната болест, тя е съпоставима с приложението на екзогенен сърфактант, но е стократно по-евтина.
  • Проследяване развитието на белодробната зрялост чрез изследване на амниотичната течност /съотношение Лецитин/Сфингомиелин равно или над 2 е критерий за белодробна зрялост/
  1. 2. Постнатална профилактика
  • Оптимално родоразрешение.
  • Постнатални грижи: затопляне, кислородотерапия, респираторно подпомагане /изкуствена белодробна вентилация/, сърфактант терапия, стабилно артериално налягане.

Прогноза:

Приложението на нови методи на изкуствена белодробна вентилация и екзогенен сърфактант доведоха до намаляване на смъртността от хиалинно-мембранна болест /при липса на съпътстващи заболявания/ под 15 %. Рязко се подобри преживяемостта на недоносените с телесна маса под 1000 г.

При 15-40% се развива хронична белодробна болест, означавана като бронхо-пулмонална дисплазия.

При деца с хиалинно-мембранна болест по-често са налице различни по тежест неврологични увреждания.

 

Д-р Таня Праматарова - неонатолог
ННО - МБАЛ „ Д-р Ив. Селимински"
гр. Сливен

Снимка: интернет

K2_PUBLISHED_IN Статии

Сега, почти 2 години след преждевременното раждане на моят син, мога да разкажа обективно какво се случи. Забременях някак бързо и неочаквано след като се преместих да живея на семейни начала с приятеля ми. Всички бяхме много щастливи. Аз, той, неговите родители, моите родители особено, защото и сестра ми се сдоби с дъщеричка докато още бях бременна. Всичко беше прекрасно, почти лека бременност, с едно прокървяване в трети месец. Ходех на работа, чувствах се като преди, като изключим, че от всякаква храна ми се гадеше и ми причиняваха киселини и почти не се хранех. И така всичко до последния ден, в който бях на работа - четвъртък 10.09.2009 г. От понеделник излизах в заслужен отпуск бременност и раждане и бързах да предам всичко от работата на заместничката си. Бях доста поуморена, но и в еуфория, очакваше ме ново начало, исках всичко да приключа на чисто и да започна "новия си живот" с очакваното дете. Но... плановете не се осъществяват, както ги планираш. Вечерта бях доста уморена. Легнах си рано със задължителните киселини след вечеря. Не можех да си намеря място в леглото от умора в краката и гърба. Около 1 часа сутринта много ми се доповръща от киселините и като успях да стигна до банята водите ми изтекоха. Не знаех какво да правя, беше още толкова рано да родя. Та аз дори не бях излязла в болнични?!? Нищо не ме болеше и бях някак спокойна. Казах си, че ще отида в родилното, сигурно ще ме прегледат и ще ме оставят за наблюдение. Тръгнахме с приятеля ми и сестра ми към УМБАЛ " Св. Георги" в Пловдив. Там ме приеха веднага, но не за задържане, а за раждане. Акушерката дори се опита да ми се скара защо не си нося багаж за раждане, но видяла притеснението в очите ми, се отказа да ми "чете задължителното конско".
В 6.05 часа на 11.09.2009 г. се роди моят син. Изплака и аз бях много щастлива. Роди се в 33 г.с. 2060 кг., 43 см. Малко, сладко, розово същество с тънки ръчички и крачето като клечки за зъби. В този момент на щастие не знаех,че след няколко минути ще ми го вземат, за да го сложат в кувьоз на кислородно Речник дишане, защото белите му дробчета са недоразвити. До обяд не знаех какво става с детето ми. Чувствах единствено щастие, защото съм родила. Когато на обяд доцентката ми каза, че не гарантира за живота му, че състоянието му е много тежко, целият свят се срина изведнъж за мен.

Не мога да опиша с думи какво е да излезеш от родилното отделение без детето си, с цветя в ръка, сякаш всичко е наред, а самата ти да знаеш, че нищо не е. Да се питаш защо ти си цяла, здрава и изглеждаш сякаш никога не си раждала, че се чувстваш физически перфектно, а твоето малко детенце лежи в една стая, в една "стъклена кошарка " с много тръбички по него и ти дори не можеш да го докоснеш?! Как и кога сгреших, за да се стигне до тук?


След около 40 дни, малко преди достигане реалната дата на термина ми, го изписаха. Малкият ми красавец беше вече 2300 г. Е, нищо че краченцата му стигаха до средата на ританките, а ръкавчетата нагъвахме по два пъти! Имаше голяма щръкнала коса и силен глас. Нямаше начин да не го чуят всички, когато е гладен.
Всичко, което преживяхме с баща му през тези дни се надявам да остане в миналото. Всичко , на което бе подложено това малко същество, нека е единствено в живота му. И до ден днешен се притеснявам за всичко, свързано със здравето и развитието му, въпреки че се развива прекрасно и Слава на Бога няма никакви увреждания. Вярвам,че така е трябвало да стане за мой житейски урок. Господ ми запази детенцето, сега аз ще бдя над щастието му и ще го защитавам с живота си!


Мили родители на недоносени дечица, мен ме спаси вярата и любовта и подкрепата на бащата на детето ми. Това беше най-важно в трудните дни след раждането.

Благодаря на лекарите от неонатологията в УМБАЛ "Св. Георги" Пловдив, за професионалното им отношение, за това, че спасиха живота на моя син.
Вечно ще съм им благодарна!

 

 

Снимка: интернет

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории

Медицината напредва с невероятни темпове и грижата за недоносените бебета е едно от най-значителните й постижения. До скоро оцеляването на дете родено с тегло под 1000 грама е било почти невъзможно. Неслучайно се водят толкова полемики за това кое бебе да се счита за живородено. С годините и подобряването на болничните грижи, теглото и седмиците, които са критерий дали се касае за аборт или раждане вървят надолу. Днес, дори бебе родено с тегло от 500 грама се счита за живородено, ако има каквито и да е признаци на живот. Нещо, което до скоро е било немислимо.

Няма смисъл да се заблуждаваме - недоносените наистина са деца в риск. Те се раждат с недоразвити органи и системи, което не им позволява да се адаптират към живот във външна среда. Именно поради тази причина е измислен кувьозът (или т.нар. инкубатор) - той имитира условията в майчината утроба.

Процентът на оцелелите недоносени бебета все повече расте, но за съжаление някои от тях остават с някаква степен на увреждане. Въпреки това вероятността вашето недоносено бебе да е живо и здраво е твърде висока. Смята се, че само 10 % от преждевременно родените бебета и 20 % от тези с тегло под 1500 гр. получават сериозни увреждания. Рискът от увреждания е много по-голям за родените между 23 и 25 г.с.  или тези, които са с тегло под 800 гр. и въпреки това повече от половината от оцелелите деца се справят добре.

Според статистиката, повече от 2 на всеки 3 нодоносени бебета стават напълно нормални деца, а останалите получат леки до средни увреждания. IQ -то (коефициент на интелигентност) често е нормален, макар че според някои данни недоносените са в по-голям риск от проблеми с ученето.

През първите две години недоносените се развиват спрямо коригираната си възраст, т.е. се очаква да са малко по-назад в развитието си от децата, с които са на еднаква рождена възраст. Ако детето се е родило с екстремно ниско тегло и/или е било със сериозни здравословни проблеми и дълъг период на адаптация и болничен престой, твърде вероятно е да се развива дори и с известно забавяне от коригираната възраст.

Възможно е да се проявят някои невромускулни аномалии. Дори да се вземе предвид коригираната възраст, възможно е те да изгубят по-късно от доносените някои първични рефлекси (например да сграбчват и да стискат). Възможно е мускулният тонус да не е нормален, което може да доведе или до прекалена отпуснатост или прекалена стегнатост (вдървеност), пръстите може да са изпънати в шпиц. При доносените бебета това определено е притеснително, но при недоносените е възможно да бъде просто етап. Във всеки случай е добре да се проследяват от специалисти, а рехабилитацията е повече от задължителна.

Сравнително бавното развитие при недоносените бебета е редно да се очаква. Те имат така да се каже, твърде много извинителни бележки за това. Но ако все пак ви се струва, че детето изобщо не се развива, не реагира на дразнители и т.н., задължително се обърнете към специалисти. Няколко мнения никога не са излишни. Не забравяйте, че вие сте с детето си всеки ден и вие сте най-добрият ориентир за лекарят! Педиатърът вижда детето веднъж месечно, а вие сте с него 24 часа в денонощието без почивка. Не подценявайте майчината си интуиция. По-добре напразна тревога, отколкото закъсняла намеса. Най-вероятно всичко ще бъде наред, но и вие ще се успокоите след преценката на специалист. Но дори и да бъде установен някакъв проблем, в по-голямата част от случаите ранната диагностика е гаранция за успешно лечение и максимално подобряване на качеството на живот на вашето дете.

K2_PUBLISHED_IN Още статии

Срещата с новороденото винаги носи изненада и изумление. Няма бъдещ родител, който да не си представя с трепет и вълнение как ще изглежда малкото човече. И колкото и да сме си представяли нашето бебе, никога не е точно така, както е в действителност. Срещата с недоносеното бебе обаче освен изненада и изумление, често може и да шокира родителите.

АНАТОМО-ФИЗИОЛОГИЧЕСКИ ОСОБЕНОСТИ

Преждевременно роденото бебе може да тежи от около 600 до 2500 гр., като има случаи и на оцелели деца с тегло под 500 грама. Дължината е от 35 до 45 см. Човек трудно може да си представи, че изобщо е възможно да съществува живо човешко същество с толкова малки размери. Природата обаче често ни изумява и такива деца наистина оцеляват, а в последните години съвременната медицина все повече разширява своите възможности. Възможно е недоносеното бебе да се роди с високи за гестационната си възраст размери (над 2500 гр.), но неговите органи и системи все още са незрели. Възможно е също напълно доносено бебе да се роди с ниско тегло и ръст, което означава, че то се е развивало в неблагоприятна среда и в следствие на това е хипотрофично (Хипотрофията е хронично недоимъчно състояние, което настъпва при продължителен намален внос на белтъци или при състояния, които смущават тяхното усвояване от организма. В България честотата на децата с Речник хипотрофия е около 1 до 2 %.).

Най-дребните недоносени бебета се събират върху дланта на възрастен човек, а ръчичките и крачетата са толкова малки, че могат да преминат през обикновен пръстен. Кожата на недоносеното е почти прозрачна, през нея се виждат кръвоносните съдове, тъй като под нея все още не се е натрупала подкожна мазнина. Понякога е покрита с фини косъмчета, които се наричат лануго. При много висока степен на недоносеност, понякога и ноктите са недоразвити.

Недоносените деца имат специфична фигура - относително голяма глава, с изпъкнал череп, понякога открити черепни шевове, ниско разположено пъпно колело, слабо развита подкожна мастна тъкан.

Бебето не е в състояние да контролира телесната си температура, тъй като няма никаква подкожна мазнина. Поради това недоносените веднага се поставят в кувьоз (инкубатор), който може да поддържа температура до 37 градуса. Поддържането на висока температура е важно и заради това, че бебето изразходва калории, в опита на тялото да се затопли, а всяка калория е жизненоважна за него. Недоносените деца лесно се охлаждат, заради повишения топлообмен, нямат адекватно повишаване на температурата/адекватна терморегулация и лесно могат да прегреят в кувьоза. Претоплянето пък пречи на развитието на потни желези.

Ушичките на някои недоносени изглеждат странно, защото хрущялът, който им придава форма все още не е образуван. Те понякога изглеждат плоски, увиснали или навити. Това с времето ще се коригира. Костите на черепа са податливи, поради слабата минерализация.

Половите характеристики не са напълно развити. При момченцата тестесите не са спуснати към скротума, а при съвсем малките недоносени, те изобщо не са развити. При момиченцата половия отвор не се вижда заради слабото развитие на срамните устни и относителната Речник хипертрофия на клитора. Съдейки по външните белези на детето, може да се направи заключение за степентта на недоносеност. Разработени са и оценъчни таблиици за тези признаци.

Тъй като не е завършило развитието нито на мускулите, нито на нервната система, някои рефлекси все още липсват. Това могат да бъдат Речник рефлекс за хващане, сукателен и гълтателен рефлекс и др. Забавена е реакцията на дразнители. Възможен е намален мускулен тонус ( Речник хипотония).

Морофологията на мозъка се характерезира с изгладеност на мозъчните гънки, незавършена диференциация на сивото и бялото мозъчно вещество, непълна миелинизация на нервните влакна и проводящите пътища. Незрялостта на мозъчната кора обуславя преобладаването на дейност под кората: движенията й са хаотични, в следствие може да се наблючва тремор на ръцете, спазми.

Бебето все още е много слабо и немощно, а поради тази причина, както и поради липсата на достатъчно въздух, бебето или плаче много малко или изобщо не плаче. Понякога се случва така, че дишането внезапно спира. Това е известно като Речник апнея на преждевременно роденото. Вероятно сърцето на почти всяка майка е започвало бясно да бие, докато се е заслушвала в ритъма на дишането на заспалото си дете, който обаче от време на време внезапно спира за няколко секунди, макар да изглежда като цяла вечност. Именно това се нарича апнея и преждевременно родените са особено податливи. Поради тази причина кувьозите са снабдени със специални звукови системи, които сигнализират на лекарите ако има проблем с дишането. В такива ситуации обикновено е достатъчно просто леко да тупнете бебето, за да започне да диша отново. При недоносените координацията между инстинктивно и контролирано Речник дишане все още не е напълно развита. Обикновено за няколко седмици, недоносените се научават да контролират дишането си.

Дихателната и нервната система на недоносеното дете също са недоразвити (това е най-честата причина за патологии). Горните дихателни пътища са тесни, диафрагмата им е разположена по-високо, гръдната клетка е податлива на влияния, ребрата са разположени перпендикулярно на гърдите, при най-недоносените гърдите даже са вдлъбнати. Дишането им е повърхностно, слабо, обема на вдишване е малък, ритъмът е нередовен.

Синтезата на сърфактант започва след 24 г.с. Основна съставка на сърфактатнта са фосфолипидите, предимно лецитин (дипалмитоил – фосфатидил холин). Съотношението  лецитин / сфингомиелин в амниотичната течност е маркер за белодробната зрялост на плода. Сърфактантът намалява повърхностното напрежение на водния слой от вътрешната страна на алвеолите и предпазва белия дроб от оток. Недостигът на сърфактант пречи на алвиолите да се разгънат при вдишване.

Сърдечно-съдовата система на недоносеното дете в сравнение с другите системи се явява относително развита, понеже тя се развива най-рано. Въпреки това пулсът им е много лабилен, с честото 120 - 160 удара  в минута.

Кръвното налягане при недоносените в сравнение с донесените е по-ниско: 80/50 mmHg.

Стомашно-чревният тракт при недоносените се характеризира с недоразвитие на всички отдели, малък обем и по-вертикално положение на стомаха. Лигавицата на храносмилателния канал е нежна, тънка и лесно ранима, богато кръвоснабдена. Всичко това затруднява процесите на преработка и всмукване и води до развитие на Речник метеоризъм и дисбактериоза. При  2/3 от недоносените, даже и да се хранят естествено, има дефицит на биофлората в червата.

При недоносените са снижени резервните възможност на щитовидната Речник жлеза. Половите желези са малко активни, затова при тях по-често се появява т.нар полова криза в първите дни от живота. Процесите на метаболитна адаптация са забавени. Регулацията на бъбреците е несъвършена, водният обем е лабилен, могат да се получат отоци и бързо обездвижване (при лошо състояние или лоша грижа) Урината е слабоконцентрирана, честотата на изхождане е по-голяма от тази на доносените.

След като достигнат датата, на която е трябвало да бъдат родени, повечето недоносени бебета обикновено вече приличат и външно, и като поведение на едно нормално новородено бебе. На тези, които са родени значително по-рано и с екстремно ниско тегло, им трябва малко повече време, но в днешно време и те се справят поразително добре.

 

Болнична Грижа за недоносени деца

 

 

Средната продължителност на периода за адаптация с обкръжаващата среда при недоносените деца е  1 - 2 месеца. Поради незрялост на вътрешните органи и системи, при неадекватни условия, могат да се получат тежки усложнения. Затова организацията на адекватни условия за преживяване е от огромно значение.

Температурният режим трябва да отчита несъвършенствата на терморегулацията и опастността от охлаждане. Температурата на въздуха в родилното отделение трябва да е не по-малко от  22 - 23. Силно недоносените деца в някои страни се увиват в метализирани пелени, за да не губят топлина. Децата родени под 1500 г, а също и по-големи, но болни деца, се слагат в кувьози, в които се поддържа температура, различна в зависимост от степентта на недоносеност, около 32—36 °С.

Относителната влажност на въздуха в първата седмица от живота на детето се намалява постепенно от 90 % до 60 - 70 %; концентрацията на  кислород зависи от състоянието на детето.

Продължителността на пребиваване в кувьоза зависи от индивидуалните особеноси на детето. Всички медицински манипулации се извършват в кувьоза.

Трябва да се съблюдава строг санитарно-епидемиологичен и лечебно-охранителен режим. Необходим е контрол и за здравето на майката. Лицевите маски са повече от задължителни, трябва да се сменят с нови на 4 часа, както и чиста манта, калцуни, стриктно дезинфектиране на ръцете преди контакт с бебето.

Вторият етап на развитие на детето се явява рехабилитацията. Всички деца имат нужда от физическа Речник рехабилитация: масаж, упражнения във вода. Към рехабилитацията трябва да се привлекат и родителите на детето.

Изписавнето на дете е след като то се адаптира напълно към външната среда. Трябва да има самостоятелно дишане, регулярно покачване на теглото, добра терморегулация.

Снимка: интернет

Когато се роди дъщеря ми, нямах достъп до информацията, която има в момента. Във форум "Бг мамма" намерих много информация, помощ, подкрепа и приятели, но ако имах възможност да чета всичко, което предстои, евентуално, на недоносеното ми бебе, щях да полудея от притеснение. Дъщеря ми се роди в 4 ден от 29 г.с., много незряла, 1300 гр., 39см. Престоя 48 дни в болница, 40 от които в кувиоз, и 8 на легло. Изписаха я 2.250 гр.,с препоръки за трансфонтанелна ехография, изледване на Речник урина заради наличие на бактерии, следене на хемоглобин и шум на сърцето. Имаше три кръвопреливания, една борба с инфекция и броене на всяко качено грамче. Карах тежка втора бременност, с Речник анемия, ниско кръвно и в края на 6 месец се разболях от грип. След седмица лечение получих слабо кървене и ме приеха в болница, престоях общо 19 дни. На 16 ден от престоясе роди дъщеря ми.

Следенето на бременноста ми беше в частна болница "Хигия", там мислех и да раждам

Когато получих кървенето, се оказа, че гинеколожката ми е на семинар и картона ми беше даден от нейната колежка с думите "това няма да го бъде". Бях приета в МБАЛ Пазарджик, с диагноза плацента превия. Една седмица след престоя ми там получих кръвоизлив, толкова силен, че чувах как кръвта бълбука докато изтича. На смяна се оказа гинеколог от така наречената "стара генерация". Обясни ми съвсем точно, какво евентуално да очаквам. Много вероятно аборт-раждане, придружено от кръвоизлив, или по-малко вероятно овладяване на положението. Включиха ме на системи и прекарах 6 часа в предродилна зала, като кръвоизлива намаля до незначителен.За съжаление седмица след това, получих контракции, от обяд на 28-ми ме държаха до обяд на 29-ти,като се има предвид, че към полунощ контракциите ми бяха на две минути.Същата нощ докараха и друг спешен случай и след преглед дежурната каза, че нямам разкритие и ме заряза. А аз още тогава раждах. На сутринта се събра екип, после и втори, и около обяд се разбра, че съм за спешно секцио. Стаята се напълни с лекари и много ясно осъзнах, че мога да не съм жива след половин час. Господ явно е имал други планове, защото на смяна се оказа доктора, който спря кръвоизлива. Докато чаках да ме свалят в родилна зала видях уплашения млад лекар, който изброяваше с ужас на сестрата -0 група, резус отрицателен, две, не 4 банки кръв и да имат готовност за още, кръвно 90 на 60, хемоглобин 94. знаех че не е на добре, но тази пълна информация за действителното ми състояние получих после от интернет. През цялото време бях в съзнание и напълно адекватна.Лекар от единия екип предложи да сложат монитор за да чуят тоновете на бебето (доктор Щерев, известен повече като бащата на Лейди Би),моят лекар-доктор Георгиев, му каза  следното - "Колега, какво бебе? В момента се борим за майката!" И реши да провери дали имам разкритие.От този момент нямам никакво съмнение, че Господ ми го прати. Имах 10 см. разкритие и можех да си родя нормално. раждането беше бързо, детето изплака вяло, правиха ми кюртаж, за да предотвратят евентуален кръвоизлив. Толкова бях уплашена, че изобщо не помислих за бебето. Кошмара за нея започна след час. Дойде д-р Георгиев, пак съвсем спокойно ми обясни, че колегите му са отлагали раждането до последно, защото като много рискова родилка, никой не е искал да се падна в смяната му. Каза, че детето е момиче, добре е, защото шанса им за оцеляване бил много по- голям от момчетата. Медицината и до днес не знае защо, но е факт. Детето е по-голямо за седмиците си, но все пак много незряло, но с добри шансове. Дъщеря ми се казва Ади и е на 7 годинки.

adiКакто писах, престоя  неонатологията на Пазарджишката болница беше 48 дни. Всяка сутрин имах право да звъня по телефона и да получавам информация. След което палех колата и отивах в отделението,около 11 часа ме пускаха за 5 минути и гледах през витрината малкото телце на дъщеря ми. Чета, че в много отделения тази практика липсва, при нас не е така. Информацията беше изчерпателна, в повечето случаи ми я даваше завеждащата отделение д-р Димитрова. По време на престоя на дъщеря ми имаше още 11 недоносени бебета, кувьозите бяха 7 нови дарени от италианска фондация и няколко доста старички. Детето ми беше поставено в един от новичките. Прекара 3 дни под палатка, но не е имала нужда от Речник изкуствено дишане. На третата седмица и прегледаха очите и с тях всичко беше наред. След изписването и три поседователни  трансфонтанелни ехографии, педиатъра при който я бах записала, каза, че детето няма мозъчни отклонения и да престанем с изледванията. Дъщеря ми се разболя за първи път на 11 месеца, Речник бронхиолит и престпй в болница.В епикризата пишеше, че е дете с нормални психични и физически показатели отговарящи на възраста и. Първите зъбки излязоха на 6 месеца, некоригирана възраст. Започна да седи стабилно на 8 месеца., а да се изправя на 11 месеца. По това време започна да повтаря съзнателно и думичката "ма ма". Проходи на година и три месеца. На 20 месеца започна да говори изречения и после нещата се изравниха с връстниците родени на термин. Пуснах я на детска градина на две години и 8 месеца, посещава я вече 4 години, смени 4 госпожи, никоя не е забелязала да е с нещо по различна от връстниците си. По чувствителна е, не обича да и говорят на висок глас, но е контактна и общителна. Упорита и самостоятелна е, храни се сама и се облича от момента, в който тръгна на градина, по същото време спрахме да ползваме и памперси.Трудно свикна с градината, но и оказа положително влияние. Спря да се страхува от непознати и да плаче когато посещава непознати места за първи път. Бързо помни стихчета, много внимава когато и преподават и според госпожите има всички данни да бъде добра ученичка. Грешката която допуснах при отглеждането й беше, че я захраних рано, бързах да навакса килограми, от това имаме здравословен проблем. Киселинен Речник рефлукс, който стои в основата на всичките ни кашлици и хреми, и 3-4 пневмонии. Три години търсихме причина за нощните давенки, с това само отложихме навременното лечение. Вина в случая нямам, лекарите ни толкова си могат. Обиколих две дузини, поставяха какви ли не диагнози, грешни лечения, обаче не се отказах, защото като родител усещах че грешат. Слушайте сърцата си, няма да ви подведат, що се отнася до децата ви. Много кураж, много оптимизъм, малко непукизъм трябва (когато някой случаен "приятел", знае че детето ти е недоносено, но въпреки това цъкне с Речник език,"ама много сте дребни!", "ама вие още ли не се смеете, ми време ви е!" Идвало ми е да ги помилвам с опакото на ръката ми. При всяко дете е индивидуално развитието. Нашите са специални, но не по-различни от всички други деца. Трябва им повече време, повече обич, повече търпение, и винаги има и доза съмнение "Ама нали това не се случва защото се родихме малки?". И този въпрос няма еднозначен отговор, аз поне не съм намерила верният. Трябва да приемаме децата си, такива каквито са, а не такива, каквито, ние искаме те да бъдат. Мисля, това е най-важно за да сме полезни на тях и на себе си.

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории
Банер

Консултация с психолог

Михаела Виденова - клиничен психолог Михаела Виденова
клиничен психолог
Консултация с психолог
ПРИЕМНО ВРЕМЕ
четвъртък от 18:30 до 20:00 ч
след предварително записване на
mvidenova@premature-bg.com