K2_DISPLAYING_ITEMS_BY_TAG undefined

Дъщеря ни е зачената ин витро. Цялата процедура протече много леко и се получи от първия път. След зачеването смятахме, че големите проблеми са останали зад нас - но, за съжаление, те тепърва предстояха.

Бременността ми беше много проблемна. Кървене в четвърти месец, силно скъсена шийка на матката (под 1 см в 14 седмица), серклаж, лежане, инжекции фраксипарин - и всичко това придружено от непрекъснатия страх, че всеки момент можеш да загубиш бебето, което съвсем скоро си усетила да се движи в теб.

В крайна сметка успяхме да стигнем до 30 г.с. Беше петък вечер, на 18 декември и бях решила да украсявам коледната елха. В момента, в който закачих първата играчка, усетих как водите ми изтичат. Обадих се на лекаря, който следеше бременността ми, и поехме към Майчин дом. Не си бях взела нито документи, нито дрехи - единствената ми мисъл беше какво ще се случи с бебето.

В болницата ме сложиха на системи - за задържане на контракциите и антибиотици и започнаха курс с кортикостероиди за разгъване на дробчетата. След четвъртата инжекция, на 21 декември, със секцио се роди дъщеря ни.

Не можах да я видя тогава. Помня огромното си отчаяние, когато ми съобщиха, че е само 1270 грама. Малко след това я чух, че изплака и за първи път в живота си се разплаках от щастие.

Мария прекара 2 месеца в болницата. Първия ден дишаше сама в кислородна палатка. След това всеки ден състоянието й се влошаваше. Оказа се, че има инфекция на дробчетата, резистентна на антибиотиците, които й бяха включили профилактично. Получи Речник пневмоторакс и няколко дни беше с дрен в дробчето, за да изкарва въздуха и течностите. Белегът още се вижда. Имаше Речник жълтеница, Речник анемия и мозъчен кръвоизлив.

Вляха й толкова много лекарства, колкото аз не съм приемала през целия си живот. А тя беше малко над килограм и памперсът й стигаше до гърдичките.

Няма да описвам всички тревоги за живота й, огромното чувство за вина, притесненията дали няма да има трайни увреждания - не мисля, че мога да ги предам с думи на някой, който не е минал през това.

През февруари я взехме у дома. Внезапно се оказа, че сме изчели толкова много за проблемите на бременността и на недоносените - а толкова малко знаем как се гледа бебе.

Аз бях поддържала Речник лактация с цедене, но Мария не искаше да пие кърма. В болницата беше свикнала с АМ и пиеше кърма само ако я добавя към млякото. В началото не плачеше изобщо. Имаше колики, но явно в болницата не беше свикнала, че ще й обърнат внимание, ако плаче - и тихичко се превиваше и пъшкаше.

Постепенно свикнахме една с друга. В първите месеци ходехме на много прегледи - неонатолог, офталмолог, ТФЕ, невролог. Четири месеца ходихме на Речник рехабилитация.

Мария проходи сравнително рано - преди да навърши 1 година коригирана възраст. Сега е на 1 година и 3 месеца коригирана възраст, знае доста думички и се опитва да ги свързва. Не се спира въобще на едно място и ужасно обича да е сред хора. Все още е дребничка. С изключение на две хреми, не е боледувала.

Надявам се преждевременното й раждане да е най-голямото препятствие в живота й и отсега нататък всичко да бъде наред.

На всички, които преминават сега през това изпитание, бих искала да кажа: Пазете си силите - те ще са нужни на децата ви. Не се самообвинявайте, не се оставяйте на черните мисли и страховете - и без това повечето са извън вашия контрол. Преждевременното раждане е изпитание за детето, но и за родителите. Трудно е да създадеш връзка с бебето, когато то е в болница и го виждаш веднъж на няколко дни. Когато го приберете у дома, постепенно това ще се промени - с грижите, с първата усмивка, със заспиването в прегръдката на мама.

Не правете далечни планове, радвайте се на малките успехи днес и оставете времето и обичта ви да свършат останалото.

 

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории

Тук ще направим преглед на една статия от American Journal of Public Health със заглавие „Вътрематочните инфекции и защо програмите за профилактика на преждевременните раждания не успяват“. Автори са д-р Робърт Голденбърг и д-р Уилям Андрюз от Университета на Алабама.

Статията описва резултатите от изследвания за ролята на вътрематочните инфекции при твърде ранните преждевременни раждания и предлага интересна хипотеза защо тези инфекции (често оставащи незабелязани) често са причина за раждане между 20 и 30 г.с. Ако вие сте родили по-рано поради Речник прееклампсия, HELLP синдром или усложнения поради многоплодна бременност, тази информация може би няма да ви е интересна. Но ако бебето ви се е появило по-рано заради преждевременно спукване на околоплодния мехур или родилните контракции са започнали без видима причина, то статията би била интересна за вас.

Авторите отбелязват, че рискът преждевременното раждане да се повтори е много по-висок за жените, които са родили между 20 и 30 г.с., отколкото за жените, които са родили по-близо до термин (макар и отново по-рано). Т.е. изглежда, че причините за ражданията преди 30 г.с. са различни от тези след 30 г.с. и при това тези причини често се повтарят при следваща бременност. Също така, бебетата, родени преди 30 г.с. много по-често страдат от остри инфекции непосредствено след раждането, отколкото недоносените, родени след 30 г.с.

Обикновено това се обяснява с незрелостта на имунната система, но авторите предлагат друго възможно обяснение: тези бебета биха могли да са инфектирани още в утробата. Авторите посочват, че при 80% от жените, които раждат преди 30 седмица, се наблюдава бактериална инфекция в амниотичната течност и/или околоплодния мехур. Най-често срещаните микроорганизми са Ureaplasma urealyticum, Mycoplasma hominus, Bacteroides и Gardnerella vaginalis. Когато такива микроорганизми се изолират в амниотичната течност на бременната жена преди 20 г.с., бременността обикновено не трае повече от 4 до 8 седмици след това. Според авторите: „Наблюденията, че инфекциите са толкова свързани с по-ранните преждевременни раждания и фактът, че преждевременните раждания често се повтарят, вероятно биха могли да се обяснят с наличието на бактерии в матката преди забременяването.“ Тези леки хронични инфекции на маточната лигавица обикновено не се проявяват със симптоми – освен някоя редки прояви на вагиноза.

Статията продължава: „Представете си какво се случва, ако в матката има такава бактериална инфекция преди бременността. Явно тя не е пречка за самото зачеване. Няма и достатъчно доказателства, че води до спонтанен аборт в ранните седмици. При жените с хронично Речник възпаление на маточната лигавица не се проявяват никакви симптоми до момента, в който околоплодният мехур не се прилепи плътно към лигавицата, което се случва около 20 г.с. Тъй като мехурът става достатъчно голям и „запечатва“ матката в този период, това предразполага към изостряне на хроничната инфекция. Освен ако организмът не се справи с нея, то това може да доведе до контракции и преждевременно раждане.

Много стратегии за предотвратяване на преждевременното раждане се фокусират или върху симптомите (като ползването на токолитици) или върху различни поведенчески особености или хранителни навици, статистически свързани с ранното раждане. Не е изненада, че тези стратегии не работят.“ В сравнение, скорошни изследвания върху прилагането на антибиотици при жени в риск от преждевременно раждане, са показали определено добри резултати.

И така, как може тази информация да ви е от полза? Първо, можете да обсъдите тази статия с вашия гинеколог, ако планирате забременяване. Добре би било да направите пълни изследвания за вагинални и вътрематочни инфекции. При нужда, лечението трябва да включва и партньора ви. След забременяване, също е добре да следите за инфекции. Също, опитайте се да се отървете от всякакви други хронични инфекции – като възпаление на венците ( Речник гингивит) или синузит, които също се свързват с преждевременно раждане. И ще завърша с един коментар по статията, публикуван в друго медицинско списание: „Това изследване може да доведе до огромно подобрение на пренаталната грижа.“

Източник: http://www.prematurity.org/

Превод: jp

K2_PUBLISHED_IN Още статии

Срещата с новороденото винаги носи изненада и изумление. Няма бъдещ родител, който да не си представя с трепет и вълнение как ще изглежда малкото човече. И колкото и да сме си представяли нашето бебе, никога не е точно така, както е в действителност. Срещата с недоносеното бебе обаче освен изненада и изумление, често може и да шокира родителите.

АНАТОМО-ФИЗИОЛОГИЧЕСКИ ОСОБЕНОСТИ

Преждевременно роденото бебе може да тежи от около 600 до 2500 гр., като има случаи и на оцелели деца с тегло под 500 грама. Дължината е от 35 до 45 см. Човек трудно може да си представи, че изобщо е възможно да съществува живо човешко същество с толкова малки размери. Природата обаче често ни изумява и такива деца наистина оцеляват, а в последните години съвременната медицина все повече разширява своите възможности. Възможно е недоносеното бебе да се роди с високи за гестационната си възраст размери (над 2500 гр.), но неговите органи и системи все още са незрели. Възможно е също напълно доносено бебе да се роди с ниско тегло и ръст, което означава, че то се е развивало в неблагоприятна среда и в следствие на това е хипотрофично (Хипотрофията е хронично недоимъчно състояние, което настъпва при продължителен намален внос на белтъци или при състояния, които смущават тяхното усвояване от организма. В България честотата на децата с Речник хипотрофия е около 1 до 2 %.).

Най-дребните недоносени бебета се събират върху дланта на възрастен човек, а ръчичките и крачетата са толкова малки, че могат да преминат през обикновен пръстен. Кожата на недоносеното е почти прозрачна, през нея се виждат кръвоносните съдове, тъй като под нея все още не се е натрупала подкожна мазнина. Понякога е покрита с фини косъмчета, които се наричат лануго. При много висока степен на недоносеност, понякога и ноктите са недоразвити.

Недоносените деца имат специфична фигура - относително голяма глава, с изпъкнал череп, понякога открити черепни шевове, ниско разположено пъпно колело, слабо развита подкожна мастна тъкан.

Бебето не е в състояние да контролира телесната си температура, тъй като няма никаква подкожна мазнина. Поради това недоносените веднага се поставят в кувьоз (инкубатор), който може да поддържа температура до 37 градуса. Поддържането на висока температура е важно и заради това, че бебето изразходва калории, в опита на тялото да се затопли, а всяка калория е жизненоважна за него. Недоносените деца лесно се охлаждат, заради повишения топлообмен, нямат адекватно повишаване на температурата/адекватна терморегулация и лесно могат да прегреят в кувьоза. Претоплянето пък пречи на развитието на потни желези.

Ушичките на някои недоносени изглеждат странно, защото хрущялът, който им придава форма все още не е образуван. Те понякога изглеждат плоски, увиснали или навити. Това с времето ще се коригира. Костите на черепа са податливи, поради слабата минерализация.

Половите характеристики не са напълно развити. При момченцата тестесите не са спуснати към скротума, а при съвсем малките недоносени, те изобщо не са развити. При момиченцата половия отвор не се вижда заради слабото развитие на срамните устни и относителната Речник хипертрофия на клитора. Съдейки по външните белези на детето, може да се направи заключение за степентта на недоносеност. Разработени са и оценъчни таблиици за тези признаци.

Тъй като не е завършило развитието нито на мускулите, нито на нервната система, някои рефлекси все още липсват. Това могат да бъдат Речник рефлекс за хващане, сукателен и гълтателен рефлекс и др. Забавена е реакцията на дразнители. Възможен е намален мускулен тонус ( Речник хипотония).

Морофологията на мозъка се характерезира с изгладеност на мозъчните гънки, незавършена диференциация на сивото и бялото мозъчно вещество, непълна миелинизация на нервните влакна и проводящите пътища. Незрялостта на мозъчната кора обуславя преобладаването на дейност под кората: движенията й са хаотични, в следствие може да се наблючва тремор на ръцете, спазми.

Бебето все още е много слабо и немощно, а поради тази причина, както и поради липсата на достатъчно въздух, бебето или плаче много малко или изобщо не плаче. Понякога се случва така, че дишането внезапно спира. Това е известно като Речник апнея на преждевременно роденото. Вероятно сърцето на почти всяка майка е започвало бясно да бие, докато се е заслушвала в ритъма на дишането на заспалото си дете, който обаче от време на време внезапно спира за няколко секунди, макар да изглежда като цяла вечност. Именно това се нарича апнея и преждевременно родените са особено податливи. Поради тази причина кувьозите са снабдени със специални звукови системи, които сигнализират на лекарите ако има проблем с дишането. В такива ситуации обикновено е достатъчно просто леко да тупнете бебето, за да започне да диша отново. При недоносените координацията между инстинктивно и контролирано Речник дишане все още не е напълно развита. Обикновено за няколко седмици, недоносените се научават да контролират дишането си.

Дихателната и нервната система на недоносеното дете също са недоразвити (това е най-честата причина за патологии). Горните дихателни пътища са тесни, диафрагмата им е разположена по-високо, гръдната клетка е податлива на влияния, ребрата са разположени перпендикулярно на гърдите, при най-недоносените гърдите даже са вдлъбнати. Дишането им е повърхностно, слабо, обема на вдишване е малък, ритъмът е нередовен.

Синтезата на сърфактант започва след 24 г.с. Основна съставка на сърфактатнта са фосфолипидите, предимно лецитин (дипалмитоил – фосфатидил холин). Съотношението  лецитин / сфингомиелин в амниотичната течност е маркер за белодробната зрялост на плода. Сърфактантът намалява повърхностното напрежение на водния слой от вътрешната страна на алвеолите и предпазва белия дроб от оток. Недостигът на сърфактант пречи на алвиолите да се разгънат при вдишване.

Сърдечно-съдовата система на недоносеното дете в сравнение с другите системи се явява относително развита, понеже тя се развива най-рано. Въпреки това пулсът им е много лабилен, с честото 120 - 160 удара  в минута.

Кръвното налягане при недоносените в сравнение с донесените е по-ниско: 80/50 mmHg.

Стомашно-чревният тракт при недоносените се характеризира с недоразвитие на всички отдели, малък обем и по-вертикално положение на стомаха. Лигавицата на храносмилателния канал е нежна, тънка и лесно ранима, богато кръвоснабдена. Всичко това затруднява процесите на преработка и всмукване и води до развитие на Речник метеоризъм и дисбактериоза. При  2/3 от недоносените, даже и да се хранят естествено, има дефицит на биофлората в червата.

При недоносените са снижени резервните възможност на щитовидната Речник жлеза. Половите желези са малко активни, затова при тях по-често се появява т.нар полова криза в първите дни от живота. Процесите на метаболитна адаптация са забавени. Регулацията на бъбреците е несъвършена, водният обем е лабилен, могат да се получат отоци и бързо обездвижване (при лошо състояние или лоша грижа) Урината е слабоконцентрирана, честотата на изхождане е по-голяма от тази на доносените.

След като достигнат датата, на която е трябвало да бъдат родени, повечето недоносени бебета обикновено вече приличат и външно, и като поведение на едно нормално новородено бебе. На тези, които са родени значително по-рано и с екстремно ниско тегло, им трябва малко повече време, но в днешно време и те се справят поразително добре.

 

Болнична Грижа за недоносени деца

 

 

Средната продължителност на периода за адаптация с обкръжаващата среда при недоносените деца е  1 - 2 месеца. Поради незрялост на вътрешните органи и системи, при неадекватни условия, могат да се получат тежки усложнения. Затова организацията на адекватни условия за преживяване е от огромно значение.

Температурният режим трябва да отчита несъвършенствата на терморегулацията и опастността от охлаждане. Температурата на въздуха в родилното отделение трябва да е не по-малко от  22 - 23. Силно недоносените деца в някои страни се увиват в метализирани пелени, за да не губят топлина. Децата родени под 1500 г, а също и по-големи, но болни деца, се слагат в кувьози, в които се поддържа температура, различна в зависимост от степентта на недоносеност, около 32—36 °С.

Относителната влажност на въздуха в първата седмица от живота на детето се намалява постепенно от 90 % до 60 - 70 %; концентрацията на  кислород зависи от състоянието на детето.

Продължителността на пребиваване в кувьоза зависи от индивидуалните особеноси на детето. Всички медицински манипулации се извършват в кувьоза.

Трябва да се съблюдава строг санитарно-епидемиологичен и лечебно-охранителен режим. Необходим е контрол и за здравето на майката. Лицевите маски са повече от задължителни, трябва да се сменят с нови на 4 часа, както и чиста манта, калцуни, стриктно дезинфектиране на ръцете преди контакт с бебето.

Вторият етап на развитие на детето се явява рехабилитацията. Всички деца имат нужда от физическа Речник рехабилитация: масаж, упражнения във вода. Към рехабилитацията трябва да се привлекат и родителите на детето.

Изписавнето на дете е след като то се адаптира напълно към външната среда. Трябва да има самостоятелно дишане, регулярно покачване на теглото, добра терморегулация.

Снимка: интернет

Банер

Консултация с психолог

Михаела Виденова - клиничен психолог Михаела Виденова
клиничен психолог
Консултация с психолог
ПРИЕМНО ВРЕМЕ
четвъртък от 18:30 до 20:00 ч
след предварително записване на
mvidenova@premature-bg.com