K2_DISPLAYING_ITEMS_BY_TAG инфекция

Една от целите на хилядолетието е намаляване на детската смъртност с 2/3 за периода 1990-2015 год. Неонаталната смъртност е отговорна за около 50% от смъртността до 5 годишна възраст и 2/3 от смъртността в първата година.

Най-честите причини за неонатална смъртност са:

1. инфекциите,

2. недоносеността и

3. асфиксията при раждането.

Плодът и новороденото са много податливи спрямо инфекции. Основните рискови фактори за неонатални инфекции могат да бъдат систематизирани в три големи групи:

1. Речник Интраутеринни – лошо хранене, лоши Речник пренатални грижи, употреба наркотици, множество аборти.

2. Речник Интрапартални – преждевременно пукнат околоплоден мехур повече от 12-18 часа, Речник фебрилитет при майката, продължително или трудно раждане, преждевременнно раждане, инфекция на пикочни пътища у майката, колонизация с гр. В стрептококи, без проведена профилактика.

3. Неонатални – ниско тегло при раждането, Речник асфиксия при раждането, мъжки пол и други.

В зависимост от момента на заразяване инфекциите биват:

1. Вродени инфекции – причиняват се от възбудители, които преминават в плода през плацентата при инфекция у майката, при проникване на инфекция от родовите пътища при пукнат околоплоден мехур или инфектиране на плода при преминаването му през родовите пътища.

2. Придобити инфекции – при тях инфектирането става след раждането. Те се срещат 10 пъти по-често и честотата им зависи от престоя в неонатологичното отделение, необходимост от инвазивно лечение, начин на хранене и други.

Най-честите бактериални причинители на неонатални инфекции са: Esch. coli, Group B Streptococcus, Listeria monocytogenes.

В зависимост от възрастта на изява на инфекцията, неонаталните инфекции се разделят на две групи:

1. С ранно начало: изява от раждането до 7 ден след раждането.

2. С късно начало: изява от 7 ден до 30 ден след раждането.

Новородените, с данни за бактериална инфекция, най-често имат неспецифични симптоми със засягането на множество органи и системи. Много по-рядко се наблюдава локализиране на инфекцията със симптоми характерни за засегнатия орган.

Начални симптоми на неонатална инфекция:

1. Общи – Речник хипотермия /под 36 С/, хипертермия / над 37,5 С/, нестабилна терморегулация, „не се справя добре”, оток.

2. Речник Гастроинтестинална система – повръщане, диария, балониран корем, хепатоспленомегалия /увеличен черен дроб и слезка/.

3. Дихателна система – смущения в дишането, учестено, затруднено Речник дишане, апноични паузи, ноздрено дишане, пъшкане, цианоза.

4. Отделителна система – олигурия /намалено количество отделена Речник урина/.

5. Сърдечносъдова система – бледост, студена, марморирана кожа, студени крайници, тахикардия /учестен пулс/, Речник брадикардия /забавен пулс/, ниско артериално налягане.

6. Нервна система – повишена раздразнителност, изписквания, вялост, унесеност, тремор, гърчове, напрегната Речник фонтанела.

Придобитите неонатални инфекции биват:

1. Локализирани – кожа и видими лигавици, бели дробове, Речник гастроинтестинален тракт, кости, стави и др.

2. Системни – Речник сепсис, Речник септикопиемия.

Инфекции на кожата

Най-чест етиологичен причинител е Staph. aureus.Той причинява Речник пустулозни, Речник булозни промени по кожата, абсцеси и Речник флегмони. Лечението се провежда с локално приложение на багрила и антибиотици, както и парентерална /мускулно или венозно/ терапия с антибиотици според причинителя и АБ-грамата.

Инфекции на пъпа и пъпната раничка

При стрептококова инфекция е налице подмокряне на пъпния остатък или пъпната раничка с минимални възпалителни прояви от страна на околните тъкани – катарален Речник омфалит.

При стафилококова инфекция ексудатът/секретът/ е гноен – супуративен омфалит. Когато инфекцията се разпространява към околните тъкани – Речник флегмон, има опасност от генерализиране на инфекцията.

Лечението се провежда промивки с кислородна вода, локално приложение на антибактериални средства: Bactroban, Gentamycin и други. Задължително е парентералното приложение на антибиотици, според предполагаемия или изолиран причинител.

Речник Пневмония у новороденото

Най-чест причинител е стептококи гр. В , но също и Грам /-/отр. микроорганизми.

Заболяването протича тежко с клиника на Речник респираторен дистрес синдром, дихателна недостатъчност с начало през втория ден и по-често след 72-я час.

Диагнозата се поставя чрез клинично наблюдение, рентгеногафия на бял дроб, кръвни и микробиологични изследвания.

Лечението включва: общи грижи/поставяне в кувьоз, температурен комфорт/, кислородотерапия, апаратна вентилация, Речник парентерално хранене, комбинирана антибиотична терапия, Речник пасивна имунотерапия, витамини и др.

Некротизиращ Речник ентероколит /НЕК/

Некротизиращия ентероколит е най-честото придобито заболяване на гастро-интестиналния тракт (стомашно-чревен) у новороденото, изискващо спешно лечение. В 90% от случаите се наблюдава при недоносените новородени. Некротизиращия ентероколит е заболяване с многофакторна етиология: недоносеност, депресивно състояние, инфекция, незрялост на локалния Речник имунитет, неправилно хранене и редица други. Основна причина за развитието му е инфекция, поразяваща стомашно-чревния тракт. Клиничното протичане на заболяването е в четири стадия с общи изяви и такива от страна на стомашно-чревния тракт.

I стадий – отпуснатост, апнеи, температурна нестабилност, брадикардия. Повръщане, остатъчно стомашно съдържимо, балониране на корема.

II стадий – добавя се диария, често кървава, болезненост и напрегнатост на корема, смутена чревна перисталтика.

III стадий – шок.

IV стадий – перфорация на Речник черво с признаци на Речник перитонит.

В повечето случаи при правилно поведение, заболяването се ограничава, но е възможно и Речник фулминантно/свръхостро/ протичане, с чревна перфорация и перитонит в рамките на 12 часа. Диагностични критерии за НЕК: анамнеза /недоносеност, възраст 3-15дни, изкуствено Речник ентерално хранене и др./, симптоми от страна на ГИТ и рентгенографии в динамика.


Лечение:

  • преустановяване на ентералното хранене,
  • трайна стомашна сонда за евакуация на стомашното съдържимо, - преминава се към тотално парентерално хранене,
  • поддържане на водно-електролитния баланс,
  • вливат се прясна плазма, при необходимост тромбоцитна маса.
  • срещу инфекцията се започва незабавно комбинация от ширикоспектърни антибиотици с продължителност на курса при неусложнен ход на заболяването 10-14 дни. При данни за перитонит е показано хирургично лечение.

Прогнозата е сериозна и зависи от своевременното и правилно лечение.

Сепсис у новороденото

Сепсисът у новороденото е генерализирана бактериална инфекция през първия месец от живота. Наблюдава се при 1 до 8 случая на 1000 раждания, като най-висока е честотата му при недоносените бебета/особено при много ниско тегло при раждането/. Всяко болно новородено трябва да се смята, че е изложено на риск от сепсис и възможно най-бързо след вземане на микробиологични култури е необходимо да се започне съответно антибиотично лечение. Последиците от нелекуван сепсис са унищожителни. Голямо е разнообразието на микроорганизмите, които причиняват Речник неонатален сепсис /НС/. Значителна роля играят и непатогенните за възрастни микроорганизми, които поселяват кожата, лигавиците на майката и обслужващия персонал.

Най-чести причинители са: стрептококи група Б, Коагулазо /+/пол. стафилокок, Грам /-/отр. микроорганизми и редица други.

 

В зависимост от началото на заболяването, различаваме:

1. С ранно начало – в първите 72 часа след раждането. В тези случаи се приема, че заразяването е станало вътреутробно или по време на раждането.

2. С късно начало – обикновено след 7-я ден, при което инфектирането е станало след раждането. Честотата му е по-висока, сравнена с ранния неонатален сепсис и по-често са засегнати недоносените деца.

Клиничната изява е различна при ранния и късен неонатален сепсис.

Ранен неонатален сепсис – започва бурно, обикновено с респираторен дистрес и бързо прогресиране до шок.

Късен неонатален сепсис – постепенно начало, бързо генерализиране на проявите и оформяне на огнищни поражения / Речник менингит, Речник остеоартрит, пневмония, уроинфекция и др./.

Диагнозата се поставя въз основа на:

CRP /маркер за инфекция, повишените му стойности са показателни както за инфекция, така и за ефекта от лечението/. Показатели за включването на множество органи и системи:

Лечението е комплексно и e: етиологично/с антибиотици/; патогенетично/поддържащо/ лечение.

Антибиотичната терапия се започва в пълен обем дори при съмнение за сепсис, след вземане на микробиологичните изследвания. До получаване на резултатите терапията е насочена срещу най-вероятния причинител. Най-често при ранен неонатален сепсис се назначава комбинацията: Ампицилин + Гентамицин/Амикацин/, тъй като двата антибиотика действат на над 90% от възможните причинители. Основни причинители на късния НС са Staph. epidermidis и Staph. aureus. В тези случаи се използува Ванкомицин в комбинация с аминогликозид. След изолиране на причинителя се назначават антибиотици съобразно чувствителността му. Продължителността на антибактериалната терапия при неонатален сепсис е минимум 7-10 дни, до негативиране на хемокултурата. Ако съмненията не се потвърдят клинически и с микробиологичните изследвания е уместно антибиотиците да се спрат на 3-5 ден, за да се предотврати създаването на резистентни щамове.

Пасивна имунотерапия – особено подходяща при недоносени деца. Прилага се Имуновенин в течение на няколко дни. При стафилококова инфекция е показана антистафилококова плазма и стафовенин.

Лечебен ефект при неонатален сепсис има обменното кръвопреливане. То има своите показания, предимства, очакван терапевтичен резултат и нежелани ефекти.

Поддържащо лечение: детето се поставя в кувьоз, на мониторен контрол и клинично наблюдение на основните жизнени функции. При нужда се започва кислородотерапия или апаратна вентилация. Целта е стабилизиране на циркулацията и лечение на шока. Включват се медикаменти, подпомагащи сърдечната функция – Допамин, прелива се Хуман серум Речник албумин, плазма. Корекция на флуидите, електролитите, глюкозата и Речник хематологичните разстройства. Нестабилното новородено обикновено има нужда от прекратяване на ентералното хранене. С преодоляване на шока и нормализиране на чревното кръвоснабдяване е показано захранване по възможност с кърма.

Редица фактори предопределят високата, спрямо възрастните, възприемчивост на новороденото и особено преждевременно роденото дете. Това изисква особено внимание, клинично, лабораторно и микробиологично мониториране на рисковите новородени и своевременна и съвременна терапевтична намеса.

Д-р Таня Праматарова - неонатолог
ННО - МБАЛ „ Д-р Ив. Селимински"
гр. Сливен

Снимка: интернет

K2_PUBLISHED_IN Статии

Като новородени с ниска телесна маса се считат тези, чиито телесна маса е под 2500 г. Тези деца са родени преждевременно, преди 37 г.с. и/или с интраутеринна Речник хипотрофия.

Причини които водят до преждевременно раждане:

1. От страна на бременната

Инфекции
ЕПХ гестози
Хронични заболявания
Отлепване на плацентата
Аномалии на матката
Преждевременно пукване на околоплодният мехур

2. От страна на плода

Многоплодие /близнаци, тризнаци/
Инфекции на плода
Еритробластоза

Класификация на недоносените новородени според рожденото тегло

I степен – 2500 - 2000 г.
II степен – 2000 - 1500 г.
III степен – 1500 - 1000 г.
IV степен – под 1000 г.

Морфологични особености на недоносеното дете:

  • малки размери: ръст, тегло, диспропорция на телесните части.
  • глава относително голяма, крайниците са къси.
  • кожата е нежна и през нея прозират кръвоносните съдове, покрита е обилно с лануго.
  • слабо развита или липсваща подкожна мастна тъкан.
  • ноктите не достигат до края на пръстите.
  • костите на черепа са меки и податливи.
  • отворени са не само голямата, но и малката Речник фонтанела и шевовете между костите.
  • често има диастаза на правите коремни мускули.
  • ушните миди са меки, не добре моделирани, прилепнали към черепа.
  • очите са относително големи и изпъкнали.
  • при момичетата големите лабии са не добре развити и не покриват малките.
  • при момчетата често десцензусът на тестисите не е завършен /празна скротална торбичка/.

Функционални особености на недоносените деца
Те зависят от степента на недоносеност и се изразяват в:
1. Недоразвити или липсващи рефлекси на сукане и гълтане. Недостатъчна координация между Речник дишане и гълтане. Почти винаги е налице гастроезофагеален Речник рефлукс.
2. Несъвършена терморегулация и невъзможност да се поддържа нормална телесна температура.
3. Дефицит на сърфактант, който често се съчетава със структурно недоразвити бели дробове и податлив гръден кош, което предизвиква смущения във вентилацията.
4. Несъвършен централен контрол върху дишането със симптоми на брадипнея /забавено дишане/, апноични паузи /спиране на дишането/, Речник хипоксемия /ниско съдържание на кислород в кръвта/, Речник брадикардия /ниска сърдечна честота/.
5. Персистиране на дуктус артериозус / Речник фетален канал, характерен за плода, който след раждането нормално се затваря/. Това води до хиперперфузия на белите дробове /по-голям приток на кръв към белия дроб/ и смутена нормална обмяна на газовете.
6. Незавършено развитие на мозъчната съдова мрежа и неправилно разпределение на кръвния ток към вътрешностите на мозъка, което предразполага към субарахноидални и вентрикулни кръвоизливи.
7. Ненормална перисталтика на стомашно-чревния тракт със забавено изпразване на стомаха, чести регургитации и повръщания.
8. Недостатъчна активност на стомашните, панкреатичните и чревните ензими със смутени разграждане и абсорбция на хранителните вещества.
9. Несъвършенна бариера на чревната мукоза и безпрепятсвено проникване на антигени и алергени през нея.
10. Несъвършена бъбречна функция. Нефронът /основна функционална единица на бъбрека/ не е в състояние да поддържа водно-солевото равновесие в организма и често настъпват дехидратации и отоци.
11. Смущения в метаболизма, които водят до хипогликемии, хипокалциемии, нарушения в КАС и др.
12. Недостатъчно резерви, складирани по време на бременността от желязо и други микроелементи, които причиняват рано желязодефицитна Речник анемия.
13. Недостатъчно развита имунна система, включително и локалния Речник имунитет на кожата и лигавиците, което се отразява на устойчивостта на организма спрямо инфекции.
14. Недостатъчно развита хематоенцефална бариера и лесно проникване на инфекциозни агенти и токсични вещества до мозъчната тъкан.

Посочените морфологични и особено физиологични особености превръщат ниската телесна маса при раждане в основен рисков фактор , повишаващ заболеваемостта и смъртността при новородените.

Грижи за новороденото с ниска телесна маса

Недоносените новородени се нуждаят от специални условия на отглеждане и грижи, полагани от медицински персонал със специална подготовка. Когато новороденото е с ниско рождено тегло и особено под 1500 г., трябва да се отглежда в кувьоз, който позволява поддържане на оптимална температура, овлажняване на вдишания въздух и обогатяване с кислород, когато това е необходимо. Специфично лечение при съответна патология – хиалинно мембранна болест, апнеи, екстраалвеоларни газови колекции / Речник пневмоторакс и др./, некротизиращ Речник ентероколит, Речник жълтеница, инфекции и др. Поддържане на водния-електролитен баланс изисква внимателна преценка на загубите чрез Речник урина, изпражнения, през кожата, при повръщане, стомашни аспирации.

В първите дни след раждането недоносените с тегло над 1500г. се нуждаят от 80-100мл/кг/24ч вода, а тези с телесна маса под 1500г. по 100-120мл/кг/24ч. вода. Тя се доставя чрез кърмата или адаптираните млека, които съдържат 87% вода. Остатъкът се добавя чрез 5-10% глюкоза. Нуждите от електролити /натрий, калий, калций и др./ следва внимателно да бъдат изчислявани и набавяни.

Храненето на новородените с ниско тегло е все още дискусионно. Някой новородени не могат да сучат, а други не могат и да гълтат. Налага се да бъдат хранени със сонда – периодично или с постоянно капково вливане. Храненето на деца с р.т. над 1500 г. може да започне още в първите 6 часа като се внесат 5-6мл 5% глюкоза. При нормална чревна перисталтика, липса на повръщане и остатъчно стомашно съдържимо се внася кърма и само при липса - адаптирано мляко за недоносени. При добра поносимост, количеството постепенно се увеличава до 160-200мл/кг/24ч храна, с което се осигуряват нормално енергетичните и пластични нужди.

Храненето на новородени с рождено тегло под 1500 г. създава повече затруднения. Те се хранят със сонда. В началото се внасят 1-2 мл 5% глюкоза. Ако това количество се понесе, след 2 часа то се удвоява. При липса на остатъчно стомашно съдържимо се продължава хранене с кърма или специално адаптирано мляко.

Най-подходящата храна за недоносените новородени деца е кърмата от собствената майка. Кърмата на преждевременно родили жени съдържа повече белтък и електролити. За съжаление, лактацията на майки, родили преждевременно, е възможно да бъде недостатъчна и да не може да задоволи нуждите на новороденото, ако не се поддържа на необходимия интервал . Дарителската кърма не осигурява необходимите белтъчини от около 3г/кг/24ч. и достатъчно електролити. Специалните адаптирани млека за недоносени новородени осигуряват достатъчно белтък и електролити, но крият опасност от алергизация с алергени от белтъка на кравето мляко. За да се избегне това, дарителската кърма може да се обогати с белтъчни хидролизати или лиофилизирана майчина кърма.

Ефектът от прилагания хранителен режим се преценява по тегловния прираст, който при недоносени от I и II степен е 12-13 г дневно. Този прираст е по-нисък от прираста през 32-36 г.с., но не се отразява неблагоприятно върху бъдещето развитие на детето. При тегло под 1000 г. ежедневен тегловен приръст от 6-10 г дневно се счита за задоволителен.

Съдбата на новородените с ниско тегло

Зависи от степента на недоносеност и от полаганите грижи. Те са подложени на следните увреждания и техните последствия:
Увреждания Последици
1. Речник Хипоксия на ЦНС и мозъчни кръвоизливи Умствено изоставане, ДЦП, Речник хидроцефалия, епилепсия.
2. Респираторен дистрес Бронхопулмонална Речник дисплазия, Речник ретинопатия, субглотисна стеноза от травмиране при Речник интубация.

3. Некротизиращ ентероколит
Синдром на късо Речник черво, малобсорбция, хипотрофия.
4. Синдром на холестаза Чернодробна недостатъчност, цироза.
5. Смущения в храненето

Хипотрофия, анемия, Речник рахит.
6. Други Персистиращ артериален канал, ингвинална херния, крипторхизъм, гастро- Речник езофагеален рефлукс, чести респираторни и др. инфекции.

Към това се добавя и по-високия леталитет. Той е 10 до 20 пъти по- висок в сравнение с новородените с нормална телесна маса.

При такава прогноза основателен е въпросът за ефективността на положените усилия и дали се оправдават скъпоструващите грижи за деца, чийто живот е застрашен, чиято съдба, ако преживеят, е съмнителна и които често представляват тежест за семейството и обществото. Отговорът на този въпрос е категорично положителен и то по няколко причини:

1. Непрекъснато се усъвършенстват грижите за новородени с ниско тегло и се повишава тяхната ефективност.

2. С опитът, придобит при съхраняване живота на новородени с изключително ниско тегло /под 1000г./, се постигат вече много добри резултати. Леталитетът сред тях не само че намалява, но и качеството на живот у преживелите се подобрява.

3. При адекватни грижи за тези деца може да се постигне не само нормално физическо и нервно-психическо развитие, но дори и гениалност. Не бива да се забравя, че Дарвин, Нютон, Жан Жак Русо и Волтер са били родени с ниска телесна маса. Заслужава си, нали!?

С много топлота, отговорност и загриженост към нашите малки специални пациенти.

Д-р Таня Праматарова - неонатолог
ННО - МБАЛ „ Д-р Ив. Селимински"
гр. Сливен

Снимка: интернет

 

Тук ще направим преглед на една статия от American Journal of Public Health със заглавие „Вътрематочните инфекции и защо програмите за профилактика на преждевременните раждания не успяват“. Автори са д-р Робърт Голденбърг и д-р Уилям Андрюз от Университета на Алабама.

Статията описва резултатите от изследвания за ролята на вътрематочните инфекции при твърде ранните преждевременни раждания и предлага интересна хипотеза защо тези инфекции (често оставащи незабелязани) често са причина за раждане между 20 и 30 г.с. Ако вие сте родили по-рано поради Речник прееклампсия, HELLP синдром или усложнения поради многоплодна бременност, тази информация може би няма да ви е интересна. Но ако бебето ви се е появило по-рано заради преждевременно спукване на околоплодния мехур или родилните контракции са започнали без видима причина, то статията би била интересна за вас.

Авторите отбелязват, че рискът преждевременното раждане да се повтори е много по-висок за жените, които са родили между 20 и 30 г.с., отколкото за жените, които са родили по-близо до термин (макар и отново по-рано). Т.е. изглежда, че причините за ражданията преди 30 г.с. са различни от тези след 30 г.с. и при това тези причини често се повтарят при следваща бременност. Също така, бебетата, родени преди 30 г.с. много по-често страдат от остри инфекции непосредствено след раждането, отколкото недоносените, родени след 30 г.с.

Обикновено това се обяснява с незрелостта на имунната система, но авторите предлагат друго възможно обяснение: тези бебета биха могли да са инфектирани още в утробата. Авторите посочват, че при 80% от жените, които раждат преди 30 седмица, се наблюдава бактериална инфекция в амниотичната течност и/или околоплодния мехур. Най-често срещаните микроорганизми са Ureaplasma urealyticum, Mycoplasma hominus, Bacteroides и Gardnerella vaginalis. Когато такива микроорганизми се изолират в амниотичната течност на бременната жена преди 20 г.с., бременността обикновено не трае повече от 4 до 8 седмици след това. Според авторите: „Наблюденията, че инфекциите са толкова свързани с по-ранните преждевременни раждания и фактът, че преждевременните раждания често се повтарят, вероятно биха могли да се обяснят с наличието на бактерии в матката преди забременяването.“ Тези леки хронични инфекции на маточната лигавица обикновено не се проявяват със симптоми – освен някоя редки прояви на вагиноза.

Статията продължава: „Представете си какво се случва, ако в матката има такава бактериална инфекция преди бременността. Явно тя не е пречка за самото зачеване. Няма и достатъчно доказателства, че води до спонтанен аборт в ранните седмици. При жените с хронично Речник възпаление на маточната лигавица не се проявяват никакви симптоми до момента, в който околоплодният мехур не се прилепи плътно към лигавицата, което се случва около 20 г.с. Тъй като мехурът става достатъчно голям и „запечатва“ матката в този период, това предразполага към изостряне на хроничната инфекция. Освен ако организмът не се справи с нея, то това може да доведе до контракции и преждевременно раждане.

Много стратегии за предотвратяване на преждевременното раждане се фокусират или върху симптомите (като ползването на токолитици) или върху различни поведенчески особености или хранителни навици, статистически свързани с ранното раждане. Не е изненада, че тези стратегии не работят.“ В сравнение, скорошни изследвания върху прилагането на антибиотици при жени в риск от преждевременно раждане, са показали определено добри резултати.

И така, как може тази информация да ви е от полза? Първо, можете да обсъдите тази статия с вашия гинеколог, ако планирате забременяване. Добре би било да направите пълни изследвания за вагинални и вътрематочни инфекции. При нужда, лечението трябва да включва и партньора ви. След забременяване, също е добре да следите за инфекции. Също, опитайте се да се отървете от всякакви други хронични инфекции – като възпаление на венците ( Речник гингивит) или синузит, които също се свързват с преждевременно раждане. И ще завърша с един коментар по статията, публикуван в друго медицинско списание: „Това изследване може да доведе до огромно подобрение на пренаталната грижа.“

Източник: http://www.prematurity.org/

Превод: jp

K2_PUBLISHED_IN Още статии

 

Всички родители очакват бебетата им да се родят около датата на термина, плюс-минус няколко дни или 1-2 седмици. И наистина повечето бебета се раждат тогава, когато са готови за живот извън утробата. Но една част от бебетата се раждат по-рано от очакваното, което носи след себе си редица рискове. В колкото по-голяма седмица се роди бебето, толкова по-голям шанс за оцеляване и за нормално развитие има то. Някои бебета прекарват месеци в неонатологичните отделения, докато достигнат необходимите размери и развитие, за да се приберат у дома и нямат необходимост от медицински грижи.

Родителите никога не си представят, че ще попаднат в такава ситуация и техните първи дни след раждането не са съпроводени с радостна еуфория и отговаряне на десетки благопожелания, нито с първите трепети около грижата за новороденото. За тях започва една тежка и мъчителна действителност, в която броят всяка минута, всяко качено грамче, всеки малък напредък на своето дете и чакат да дойде мигът, в който то ще бъде готово да се прибере вкъщи. И макар в днешно време медицината да е достатъчно напреднала, за да направи възможно оцеляването на все по-голям процент недоносени бебета, раждането на такова дете е изключителен стрес за родителите, а дори и след изписването му така желаното спокойствие не идва, защото тепърва трябва да се проследи начинът, по който се развива недоносеното бебе.

Продължителност на бременността и начини за изчисляване на термина

 Продължителността на бременността се изчислява по два начина:

- в седмици на аменорея (липса на менструация)
, смятани от 1-я ден на последната менструация;

- в седмици на реална бременност. Тя започва от 3-та седмица на аменореята, тоест с оплождането. Това прави: броя на седмиците без мензис минус две седмици.

Седмиците на бременност показват действителната възраст на бебето.

И двата начина на изчисление са правилни и еднакво използвани, но първият начин е възприет като международна норма за всичко, което се отнася до данните на бременността. По-сигурен е,понеже всяка жена знае точно датата на последния си мензис, а овулацията може да не е станала точно на 14-я ден от цикъла.

Продължителността на бременността е 280 дни, пресметнати от първия ден на последния цикъл и 266 дни, пресметнати от момента на оплождането.

280 дни се равняват приблизително на 10 лунарни месеца, или на 40 седмици без менструация. Лунарният месец се означава с пълнолуние на всеки 28 дни. Понеже се започва с 1-я ден на последната менструация, 10 лунарни месеца отговарят на 10 месеца без менструация. В англосаксонските държави продължителността на бременността се изчислява в лунарни месеци. 266 дни представляват приблизително 9 календарни месеца или 38 седмици. Това отговаря на реалната възраст на бебето.

Кога едно раждане се счита за преждевременно?

Продължителност на бременността от 37 до 42 седмици се смята за нормална. Раждането преди 37-ма седмица се счита за преждевременно, а детето – за недоносено. За преждевремнно раждане се говори от 25-та гестационна седмица. От 2009 година всяко дете, което е над 25 г.с. и с тегло над 600 грама, с признаци на живот, според българското законодателство се счита за живородено. Няма международно приета границата за преждевременно раждане и спонтанен аборт. Във Великобритания например тази граница е 24 г.с., а за повечето страни варира между 20 и 24 г.с.

Статистиката

В развитите страни през последните десетилетия преждевременните раждания са около 5-7% от общия брой раждания, като честотата на раждане преди 32 г.с. е около 1-2%. През последните години се наблюдава леко увеличение на процента преждевременни раждания, най-вече поради прилагането на методи за асистирана репродукция и свързаната с това повишена честота на многоплодната бременност.

В България 10.3% от новородените деца са преждевременно родени, а тенденцията е към увеличаване. Статистическите данни показват, че относителният дял на недоносените деца спрямо всички новородени, при които рискът от заболявания и смъртност е многократно по-висок, прогресивно нараства – от 6,6% през 1990 г. до 9,6% през 2007 г. и до 10.3% през 2008 г. В някои области като Бургас, Добрич, Враца, Монтана, Стара Загора, Сливен и Ямбол, относителният дял на преждевременно родените деца достига до 13%.

Причини

Вагинални инфекции - едни от най-честите причини за преждевременно раждане са вагинални инфекции от рода на хламидии, трихомоназа, микоплазма, токсоплазмоза, бактериална вагиноза и т.н. Нормално матката е стерилна, но всеки възпалителен процес прави стените й непълноценни, затова бременността продължава до тогава докато стените на матката могат да се разтягат, а след това организмът се опитва да се избави от плода.

Вирусни инфекции - рубеола, цитомегаловирус, херпес, грип, аденовирусна инфекция.

Нетипично закрепване на плацентата - т.нар. плацента превия.

От изключителна важност за всяка жена е преди да забременее, да се изследва обстойно, а след зачеването да следи бременността си при специалист. Задължителните изследвания по време на бременност са гаранция за ранното овладяване на майчино-феталните инфекции и други здравословни проблеми, а това от своя страна гарантира предотвратяване на преждевременното раждане. Здравословният хранителен режим, цялостното здравословно състояние и спокойствието на майката по правило водят до раждане на здраво, доносено дете.

Многоплодните бременностти (част от които са вследствие на ин витро Речник оплождане) крият риск от преждевременно раждане, макар че има и случаи дори на преносване на близнаци. Раждането на недоносено бебе може да се случи при 75% от жените, които стават майки за първи път и при 45 % от раждалите жени. Това се дължи на факта, че тъй като е по-разтегната от обикновено, матката се свива по-лесно. След влизането в седмия месец трябва изследванията да се правят по-често, прегледите да са през 15 дни и бременната да си почива максимално.

Възрастов фактор: При млади жени на 14 – 18 години или при пациентки над 35 години имаме рискова бременност.

Хронични заболявания – ако бременната има някакви заболявания от рода на Речник хипертония, сърдечно-съдови заболявания, Речник анемия, заболявания на белите дробовете или черния дроб и т.н., добрата пренатална грижа и стриктното проследяване от специалист са задължителни.

Особено внимателни трябва да са жените, които имат хронични и остри възпалителни процеси на матката; ендометрия; тези, които са правили аборти, а и тези които са имали спонтанен аборт. При наличие на възпалителен процес, той трябва да се излекува своевременно.

Удар, травма, прекалено физическо натоварване също са фактори, които могат да допринесат за преждевременното раждане.

Истмико-цервикална недостатъчност

Втората разпространена причина за преждевременното раждане е истмико-цервикална недостатъчност ИЦН (isthmus- мястото на преход от матката към шийката й , cervix- матка).
ИЦН е анатомична несъстоятелност на мускулите на шийката на матката в областта на вътрешния й отвор.

ИЦН може да бъде вродена (много рядко) и придобита. Развитие на ИЦН може да бъде предизвикано от травми на шийката на матката при аборти (особено при прекъсване на първа бременност), тъй като се използват метални инструменти. Разкъсвания на шийката на матката при предишни раждания (при голям плод или при използване на акушерски инструменти), грубо разширение на канала при изследване на матката. Много често ИЦН се появява при повишено съдържание в кръвта на тестостерон. При вродените състояния, основна причина за възникване на ИЦН е дефект на мускулната тъкан.

В резултат на това вътрешният отвор на маточната шийка не удържа растящия през бременността плод, шийката се отваря и настъпва спонтанен аборт или преждевременно раждане.

Методи за корекция на ИЦН. С обща анестезия (пълна упойка) на шийката на матката в областта на вътрешния отвор се правят шевове с копринен или найлонов конец, а в редица случаи се слага специален пръстен, в зависимост от анатомията на шийката на матката. Препоръчва се операцията да се прави от 13 до 18 седмица то бременността само в болнични условия. Този вид операция се нарича серклаж.

През деветия месец шевовете се свалят и се чака естественото настъпване на раждането. През цялото време пациентката се намира под лекарско наблюдение. На жените с ИЦН категорично не се разрешават сексуални контакти през цялата бременност.

Съществуват някои ситуации, в които раждането се предизвиква по-рано, за да се спасят живота на майката, и на плода. Причини за това могат да бъдат хронични заболявания на майката, Речник прееклампсия, отлепяне на плацентата.

Прееклампсия

Прееклампсия се характеризира с високо кръвно налягане (хипертония), отичане и подпухване на ръцете, глезените и лицето (в следствие задържане на вода в организма), бързо повишаване на телесното тегло (1,5 – 2 кг. седмично) и нарушения в съня. Всъщност обаче това са само видимите белези, че в организма на жената нещо не е наред. Характерно за преекплампсията е и повишеното ниво на белтъчини ( Речник албумин), отделяни от бъбреците, в урината и силно главоболие. Позната още като „токсемия” (наличие на отровни вещества в кръвта), прееклампсията обикновено се проявява през последния триместър на бременността и се развива много бързо.

Нарушава се функцията на бъбреците, а протеините на кръвта се пренасят в урината. При влошаване на състоянието се засягат и някои други жизненоважни органи, в това число черния дроб, белите дробове, сърцето и съсирването на кръвта. Така настъпват опасни усложнения като Речник еклампсия (гърчове), мозъчни кръвоизливи, белодробен оток (в следствие на течност в белите дробове заради нарушена сърдечна дейност), увреждания на черния дроб и разреждане на кръвта. За щастие тези усложнения са рядкост.

При прееклампсия организмът на майката не може да осигурява това количество кръв, което води до повишаване на налягането и недостиг на достатъчно кислород и хранителни вещества към бебето. Секцио се предприема при сериозни неблагоприятни вътрешно-утробни условия. Да се вземе такова решението е тежко, но трябва трезво да се прецени ситуацията: “В какво състояние е майката? Какви са рисковете за нея, ако бременността продължи? Какви са шансовете на детето да оцелее извън майчината утроба?”.

 


За да не се стигне до преждевременното раждане:

  • Проследяване на бременността при специалист, разполагащ с необходимото оборудване;
  • Влагалищен преглед - дава точна информация за състоянието на маточната шийка и за необходимостта от серклаж;
  • Преустановяване на всякакви вредни навици – употреба на цигари, алкохол, наркотични вещества;
  • Избягвайте работа с опасни вещества;
  • Избягвайте тежък физически труд;
  • Стремете се към здравословен начин на живот – добра храна, движение и чист въздух;
  • Избягвайте всякакви стресови ситуации, до колкото това е възможно;
  • Не омаловажавайте дори най-малките симптоми на преждевременно раждане - маточни контракции (втвърдявания на корема, придружени с чувство за болка в слабините и/или кръста), съмнение за изтичащи околоплодни води;
  • Ако имате влагалищно течение, задължително трябва да се направи микробиологично изследване и бързо да се вземат мерки за овладяване на инфекцията;
  • Безспорен е фактът, че най-безопасното място за развитието на бебето е утробата, но съществуват ситуации, при които животът на майката е застрашен, а средата в утробата е толкова неблагоприятна, че бебето е в по-голяма безопасност извън нея. Съвременната медицина е толкова напреднала, че процентът на оцелелите бебета, родени преди 28 седмица, в наши дни е забележителен. В световен мащаб - 90% оцелели бебета, родени с тегло над 800г, 50% оцелели над 500г и 80% оцелели преди 28-ма седмица. Преждевременното раждане крие сериозни рискове за недоносеното дете, но ако все пак това Ви се случи, трябва да знаете, че Вашето дете има сериозни шансове да оцелее и да бъде едно нормално и щастливо дете.

Снимка: интернет

Дъщеря ми се роди в 28 г.с., 1430г / 40 см .
Бременността ми беше проблемна, от 4 месец започнах да получавам безболезнени контракции, бях 40 дни в болницата за задържане. Пиех партусистен, магнерот + обезболяващи инжекции - папаверин и бусколизин. Вследствие на тези контракции шийката ми се скъси. Изписаха ме да продължа лекарствата и режима в къщи. Въпреки, че много внимавах, на 20.08.1999 г., по време на сън ми изтекоха водите ...

Постъпих веднага в Окръжна болница в Пловдив, където е най-доброто неонатологично отделение в града. Започнаха веднага кортикостероидна терапия за дробчетата, а на мен ми следяха всеки ден кръвните показатели за инфекция. 

На 25.08 вечерта започнаха болезнени контракции, поставиха ми система партусистен, за да спрат раждането, но въпреки това сутринта вече бях с 5 см разкритие и доктора каза, че няма смисъл да се задържат повече нещата...

Родих нормално, без никакви усложнения за мен, бебето изплака веднага, не е реанимирана. 
Благодаря на Бог и екипа на болницата, че всичко мина нормално и че дъщеря ми се роди точно в това родилно отделение. Веднага я поставиха в кувьоз, включиха и системи с антибиотик заради преждевременната руптура на мембраните, не е интубирана, дишаше си самичка, първите 4 дни беше под кислородна палатка. Захраниха я с 5 мл адаптирано мляко за недоносени.

Първите 14 дни бебчето ми беше в интензивен сектор, нещата вървяха добре, след което я преместиха в неонатологията за доотглеждане. 
Там обаче детенцето ми рязко се влоши, разви некротичен Речник ентероколит, вследствие стафилококова инфекция, беше буквално на ръба  ...
Влкючиха и 3 антибиотика едновременно + двукратно вливане на имуновенин и една трансфузия на еритроцитна маса.

Постепенно състоянието й се подобри, захраниха я отново и започна да качва грамчета.
След общо 50 дни престой в болницата, 42 от които в кувьоз настъпи дългоочакваният момент да гушна детенцето си.
В къщи се справяхме учудващо добре. Тъй като още в болницата ми спряха кърмата (не че съм имала изобщо), се хранехме с АМ. Но тя беше лакома и бързо наддаваше.
За щастие дъщеря ми не е боледувала изобщо като бебе, беше на 1г. 1 месец, когато вдигна температура за пръв път. Мъчителни колики и проблеми със зъбки също не е имала.
Проходи на 1 г. 2 месеца, но тръгна много смело, падна, уплаши се и след това 3-4 месеца не смееше да се отпусне, ходеше ако се придържа някъде.


Проговори малко по-късно (според мен),  до 2 години знаеше само отделни думи, но разбираше всичко. Записах я на ясли, да се социализира и тя изведнъж проговори с дълги изречения.
На 2г. 6мес. разказваше приказки, много артистично, можеше да брои  до 10 .
Научи се да чете на 5 години (майка ми е пенсионирана учителка и много я занимаваше) .

Сега е на 11 години , ученичка в 5 клас, пълна отличничка, кипи от енергия и върши лудории.

Всичко това го разказвам, за да знаят майките, че мъничките им бебенца ще пораснат и ше станат съвсем нормални деца, които по нищо не се различават от останалите.
Има и критични моменти , но вярата в Бог и дечицата ни вършат чудеса!

Към болницата имам забележки дотолкова, че тези инфекции в повечето случаи са вътрешно болнични, за съжаление.
От лекарите съм изключително доволна и признателна.
Специално благодаря на д-р Петров,  д-р Георгиева и д-р Апостолов, както и на ст. сестра Златанова.

Снимка: интернет

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории
Банер

Консултация с психолог

Михаела Виденова - клиничен психолог Михаела Виденова
клиничен психолог
Консултация с психолог
ПРИЕМНО ВРЕМЕ
четвъртък от 18:30 до 20:00 ч
след предварително записване на
mvidenova@premature-bg.com