K2_DISPLAYING_ITEMS_BY_TAG недоносено бебе

На 21 септември от 10 часа в залата на БТА ще се проведе пресконференция във връзка с представянето на фондация „Нашите недоносени деца".

На пресконференцията ще присъстват основателите на фондацията – Нина Николова, Надежда Дренска и Виолета Бакалова, представителите на PR агенция "Ив" и на федерация Български пациентски форум, както и няколко от водещите неонатолози в България.

Всяка година в България се раждат около 6 -7 хил недоносени бебета /за което няма точна статистика/, а това представлява огромен стрес за семейството. Недоносените бебета са много рискови и първите дни след тяхното раждане обикновено са критични – именно в този момент родителите имат най-голяма нужда от информация и подкрепа. А всички ние знаем през какво преминават семействата, защото и самите ние сме преминали през същото – именно заради това ще направим всичко възможно да бъдем наистина полезни на семействата и техните бебета.

Ако по някакъв начин чувствате близка нашата кауза, ще се радваме да споделм това важно събитие с всички вас. Очакваме ви.

 

 

 

Аз съм на 24 години и имам 2 деца - момченца. Разликата им е  2 години и 8 месеца. Големият се роди нормално, близо до термин,  но малкият не мислеше така. Той излезе много рано. И така ето я накратко нашата история.

Вторият ми син се роди в седмия месец - 30 г.с. само 1.240 гр. и то у дома, в рацете на мъжа ми и пред погледа на големия ми син. След това ме закараха в АГ-Варна и там му сложиха системи, апарат за Речник дишане, сонди и т.н. Беше кошмарно. Казваха ни какви ли не неща: че не диша, че не са му изградени дробчетата, че има Речник киста в главата, която за напред може да му окаже влияние в развитието и какво ли още не....

Казаха ни, че има мозъчен кръвоизлив, направо ни сринаха.... Синът ми спадна до 1.060 гр. Аз не ги обвинявам, че са ни говорили така - те си вършат работата и ни казваха истината, за което сме им благодарни - ако ги нямаше тях, нямаше да сме тук сега. Казаха ни че може да имаме изоставане в развитието, че е възможно да проходи, да има ДЦП или Речник хидроцефалия и куп още неща. Прекарахме в болницата около 2 мес., докато синът ми достигна 1700 гр. и след това го преместиха в Майчин дом Варна, кв.Виница за доодглеждане, докато направи 2500 гр. На 05.08.2011 г. си го взехме вкъщи и от там се започна голямото ходене по лекари - всяка седмица, по 2, а понякога и по 3 пъти. След това лежахме с Кристиян в терапията за хемоглобин и белтък - бяха много ниски и правиха преливане. Ето го сега вече на 6 месеца коригирана възраст и 9 месеца реална възраст.  Вече не ходим толкова по лекари и за сега казват, че синът ми е добре.  Най-често ходим да му следят кистата, но казват, че няма проблем - дори била намаляла с 1см., което е много добре.  А на тази снимка са моите слънца - тук малкият е на около 5 месеца,  а големият е на 3 години.

 

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории

Дъщеря ми се роди в 32 гестационна седмица и тежеше 1100 грама. Лекарите не ми казваха нищо категорично за състоянието й - един ден казваха, че е стабилна, друг път, че се влошава. Това безкрайно чакане беше ужасно. Винаги съм вярвала, че ще се оправи, но и знаех, че може да стане най-лошото... Така непрекъснато залитахме от състояние в състояние. Докато беше в болницата имаше доста усложнения. Получи Речник пневмоторакс и се наложи поставяне на дренаж. Всяка седмица ходех при лекарите за информация, но не ме пускаха да я видя. Причината за преждевременното раждане беше Речник прееклампсия - високо кръвно и Речник албумин в урината. Около два месеца беше на апаратно Речник дишане, горе долу толкова и в кувьоз. За тези два месеца не наддаде нито грам. След това изведнъж рязко започна да наддава и за около 20 дни наддаде 1300 гр.

Изписаха я 2400 гр., съвсем неочаквано за нас... дори не можехме да повярваме, но беше истина - нашето детенце се прибираше вкъщи! В болницата я хранеха със специално мляко за недоносени, със същото продължихме и вкъщи, докато стана 3 кг, а след това преминахме на адаптирано мляко за нормално родени бебета. Не успях да кърмя.

Препоръчаха ни прегледи за очите и невролог за главичката,  понеже имаше някакъв хематом, който  трябвало да се резорбира. Имаше леко изкривяване на очите, но го израстна. При невролога всичко беше наред. Имаше изоставане, но си беше горе долу в нормите за дете родено 3 месеца  по-късно. Много добре се развиваше, почти не се разболяваше като мъничка.

Дъщеря ми проходи на година и 6 месеца. Сега е  на година и 8 месеца. Казва мама, кака, баба и някакви бебешки неща, разбира като и говориш. Страхове и самнения винаги ще имам докато не се оформи като човек. Само една майка имала недоносено дете може да ме разбере. В момента наблюдаваме хипофизната Речник жлеза  и един хормон който беше висок - пролактин. За сега нещата са стабилни .

Родих в окръжна болница Пазрджик, след това преместиха бебето в Пловдив. Не пожелавам на никоя майка да й се случва това. Но ако все пак се случи - пожелавам много сила. Осъзнавам, че тази информация, която давам е нож с две остриета  - от една страна давам кураж на майките, че всичко завършва добре, но от друга  е възможно да ги стресирам и плаша. Нека знаят, че всяко дете е индивидуално и всеки случай е много различен. Зависи от много неща - в коя седмица се е родило детето, с какво тегло, има ли някакви усложнения и какви точно и т.н., и т.н. Някои недоносени бебчета се оправят много бързо, при някои няма никакви сериозни проблеми и скоро са си вкъщи. Пожелавам на всички майки скоро да гушкат своите бебчета у дома!

Автор: Василка Тупарова

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории

Една от целите на хилядолетието е намаляване на детската смъртност с 2/3 за периода 1990-2015 год. Неонаталната смъртност е отговорна за около 50% от смъртността до 5 годишна възраст и 2/3 от смъртността в първата година.

Най-честите причини за неонатална смъртност са:

1. инфекциите,

2. недоносеността и

3. асфиксията при раждането.

Плодът и новороденото са много податливи спрямо инфекции. Основните рискови фактори за неонатални инфекции могат да бъдат систематизирани в три големи групи:

1. Речник Интраутеринни – лошо хранене, лоши Речник пренатални грижи, употреба наркотици, множество аборти.

2. Речник Интрапартални – преждевременно пукнат околоплоден мехур повече от 12-18 часа, Речник фебрилитет при майката, продължително или трудно раждане, преждевременнно раждане, инфекция на пикочни пътища у майката, колонизация с гр. В стрептококи, без проведена профилактика.

3. Неонатални – ниско тегло при раждането, Речник асфиксия при раждането, мъжки пол и други.

В зависимост от момента на заразяване инфекциите биват:

1. Вродени инфекции – причиняват се от възбудители, които преминават в плода през плацентата при инфекция у майката, при проникване на инфекция от родовите пътища при пукнат околоплоден мехур или инфектиране на плода при преминаването му през родовите пътища.

2. Придобити инфекции – при тях инфектирането става след раждането. Те се срещат 10 пъти по-често и честотата им зависи от престоя в неонатологичното отделение, необходимост от инвазивно лечение, начин на хранене и други.

Най-честите бактериални причинители на неонатални инфекции са: Esch. coli, Group B Streptococcus, Listeria monocytogenes.

В зависимост от възрастта на изява на инфекцията, неонаталните инфекции се разделят на две групи:

1. С ранно начало: изява от раждането до 7 ден след раждането.

2. С късно начало: изява от 7 ден до 30 ден след раждането.

Новородените, с данни за бактериална инфекция, най-често имат неспецифични симптоми със засягането на множество органи и системи. Много по-рядко се наблюдава локализиране на инфекцията със симптоми характерни за засегнатия орган.

Начални симптоми на неонатална инфекция:

1. Общи – Речник хипотермия /под 36 С/, хипертермия / над 37,5 С/, нестабилна терморегулация, „не се справя добре”, оток.

2. Речник Гастроинтестинална система – повръщане, диария, балониран корем, хепатоспленомегалия /увеличен черен дроб и слезка/.

3. Дихателна система – смущения в дишането, учестено, затруднено Речник дишане, апноични паузи, ноздрено дишане, пъшкане, цианоза.

4. Отделителна система – олигурия /намалено количество отделена Речник урина/.

5. Сърдечносъдова система – бледост, студена, марморирана кожа, студени крайници, тахикардия /учестен пулс/, Речник брадикардия /забавен пулс/, ниско артериално налягане.

6. Нервна система – повишена раздразнителност, изписквания, вялост, унесеност, тремор, гърчове, напрегната Речник фонтанела.

Придобитите неонатални инфекции биват:

1. Локализирани – кожа и видими лигавици, бели дробове, Речник гастроинтестинален тракт, кости, стави и др.

2. Системни – Речник сепсис, Речник септикопиемия.

Инфекции на кожата

Най-чест етиологичен причинител е Staph. aureus.Той причинява Речник пустулозни, Речник булозни промени по кожата, абсцеси и Речник флегмони. Лечението се провежда с локално приложение на багрила и антибиотици, както и парентерална /мускулно или венозно/ терапия с антибиотици според причинителя и АБ-грамата.

Инфекции на пъпа и пъпната раничка

При стрептококова инфекция е налице подмокряне на пъпния остатък или пъпната раничка с минимални възпалителни прояви от страна на околните тъкани – катарален Речник омфалит.

При стафилококова инфекция ексудатът/секретът/ е гноен – супуративен омфалит. Когато инфекцията се разпространява към околните тъкани – Речник флегмон, има опасност от генерализиране на инфекцията.

Лечението се провежда промивки с кислородна вода, локално приложение на антибактериални средства: Bactroban, Gentamycin и други. Задължително е парентералното приложение на антибиотици, според предполагаемия или изолиран причинител.

Речник Пневмония у новороденото

Най-чест причинител е стептококи гр. В , но също и Грам /-/отр. микроорганизми.

Заболяването протича тежко с клиника на Речник респираторен дистрес синдром, дихателна недостатъчност с начало през втория ден и по-често след 72-я час.

Диагнозата се поставя чрез клинично наблюдение, рентгеногафия на бял дроб, кръвни и микробиологични изследвания.

Лечението включва: общи грижи/поставяне в кувьоз, температурен комфорт/, кислородотерапия, апаратна вентилация, Речник парентерално хранене, комбинирана антибиотична терапия, Речник пасивна имунотерапия, витамини и др.

Некротизиращ Речник ентероколит /НЕК/

Некротизиращия ентероколит е най-честото придобито заболяване на гастро-интестиналния тракт (стомашно-чревен) у новороденото, изискващо спешно лечение. В 90% от случаите се наблюдава при недоносените новородени. Некротизиращия ентероколит е заболяване с многофакторна етиология: недоносеност, депресивно състояние, инфекция, незрялост на локалния Речник имунитет, неправилно хранене и редица други. Основна причина за развитието му е инфекция, поразяваща стомашно-чревния тракт. Клиничното протичане на заболяването е в четири стадия с общи изяви и такива от страна на стомашно-чревния тракт.

I стадий – отпуснатост, апнеи, температурна нестабилност, брадикардия. Повръщане, остатъчно стомашно съдържимо, балониране на корема.

II стадий – добавя се диария, често кървава, болезненост и напрегнатост на корема, смутена чревна перисталтика.

III стадий – шок.

IV стадий – перфорация на Речник черво с признаци на Речник перитонит.

В повечето случаи при правилно поведение, заболяването се ограничава, но е възможно и Речник фулминантно/свръхостро/ протичане, с чревна перфорация и перитонит в рамките на 12 часа. Диагностични критерии за НЕК: анамнеза /недоносеност, възраст 3-15дни, изкуствено Речник ентерално хранене и др./, симптоми от страна на ГИТ и рентгенографии в динамика.


Лечение:

  • преустановяване на ентералното хранене,
  • трайна стомашна сонда за евакуация на стомашното съдържимо, - преминава се към тотално парентерално хранене,
  • поддържане на водно-електролитния баланс,
  • вливат се прясна плазма, при необходимост тромбоцитна маса.
  • срещу инфекцията се започва незабавно комбинация от ширикоспектърни антибиотици с продължителност на курса при неусложнен ход на заболяването 10-14 дни. При данни за перитонит е показано хирургично лечение.

Прогнозата е сериозна и зависи от своевременното и правилно лечение.

Сепсис у новороденото

Сепсисът у новороденото е генерализирана бактериална инфекция през първия месец от живота. Наблюдава се при 1 до 8 случая на 1000 раждания, като най-висока е честотата му при недоносените бебета/особено при много ниско тегло при раждането/. Всяко болно новородено трябва да се смята, че е изложено на риск от сепсис и възможно най-бързо след вземане на микробиологични култури е необходимо да се започне съответно антибиотично лечение. Последиците от нелекуван сепсис са унищожителни. Голямо е разнообразието на микроорганизмите, които причиняват Речник неонатален сепсис /НС/. Значителна роля играят и непатогенните за възрастни микроорганизми, които поселяват кожата, лигавиците на майката и обслужващия персонал.

Най-чести причинители са: стрептококи група Б, Коагулазо /+/пол. стафилокок, Грам /-/отр. микроорганизми и редица други.

 

В зависимост от началото на заболяването, различаваме:

1. С ранно начало – в първите 72 часа след раждането. В тези случаи се приема, че заразяването е станало вътреутробно или по време на раждането.

2. С късно начало – обикновено след 7-я ден, при което инфектирането е станало след раждането. Честотата му е по-висока, сравнена с ранния неонатален сепсис и по-често са засегнати недоносените деца.

Клиничната изява е различна при ранния и късен неонатален сепсис.

Ранен неонатален сепсис – започва бурно, обикновено с респираторен дистрес и бързо прогресиране до шок.

Късен неонатален сепсис – постепенно начало, бързо генерализиране на проявите и оформяне на огнищни поражения / Речник менингит, Речник остеоартрит, пневмония, уроинфекция и др./.

Диагнозата се поставя въз основа на:

CRP /маркер за инфекция, повишените му стойности са показателни както за инфекция, така и за ефекта от лечението/. Показатели за включването на множество органи и системи:

Лечението е комплексно и e: етиологично/с антибиотици/; патогенетично/поддържащо/ лечение.

Антибиотичната терапия се започва в пълен обем дори при съмнение за сепсис, след вземане на микробиологичните изследвания. До получаване на резултатите терапията е насочена срещу най-вероятния причинител. Най-често при ранен неонатален сепсис се назначава комбинацията: Ампицилин + Гентамицин/Амикацин/, тъй като двата антибиотика действат на над 90% от възможните причинители. Основни причинители на късния НС са Staph. epidermidis и Staph. aureus. В тези случаи се използува Ванкомицин в комбинация с аминогликозид. След изолиране на причинителя се назначават антибиотици съобразно чувствителността му. Продължителността на антибактериалната терапия при неонатален сепсис е минимум 7-10 дни, до негативиране на хемокултурата. Ако съмненията не се потвърдят клинически и с микробиологичните изследвания е уместно антибиотиците да се спрат на 3-5 ден, за да се предотврати създаването на резистентни щамове.

Пасивна имунотерапия – особено подходяща при недоносени деца. Прилага се Имуновенин в течение на няколко дни. При стафилококова инфекция е показана антистафилококова плазма и стафовенин.

Лечебен ефект при неонатален сепсис има обменното кръвопреливане. То има своите показания, предимства, очакван терапевтичен резултат и нежелани ефекти.

Поддържащо лечение: детето се поставя в кувьоз, на мониторен контрол и клинично наблюдение на основните жизнени функции. При нужда се започва кислородотерапия или апаратна вентилация. Целта е стабилизиране на циркулацията и лечение на шока. Включват се медикаменти, подпомагащи сърдечната функция – Допамин, прелива се Хуман серум Речник албумин, плазма. Корекция на флуидите, електролитите, глюкозата и Речник хематологичните разстройства. Нестабилното новородено обикновено има нужда от прекратяване на ентералното хранене. С преодоляване на шока и нормализиране на чревното кръвоснабдяване е показано захранване по възможност с кърма.

Редица фактори предопределят високата, спрямо възрастните, възприемчивост на новороденото и особено преждевременно роденото дете. Това изисква особено внимание, клинично, лабораторно и микробиологично мониториране на рисковите новородени и своевременна и съвременна терапевтична намеса.

Д-р Таня Праматарова - неонатолог
ННО - МБАЛ „ Д-р Ив. Селимински"
гр. Сливен

Снимка: интернет

K2_PUBLISHED_IN Статии

Родителите, чиито деца са имали продължителен престой в болницата, са обезпокоени за тяхното изписване. В идеалният случай, майката и бащата би трябвало да бъдат в една стая с бебето си, или най-малкото да спят в болницата, в близост до него за няколко дни и нощи до изписването, така че те да добият увереност и да се научат да се грижат за своето преждевременно родено дете. Преди изписването родителите трябва да получат съвети за храненето, добавянето на желязо и витамини, захранването, имунизациите и т.н. Те трябва да получат епикриза /една за тях и една за личния лекар/, която отразява грижите по време на изписването и нуждата от проследяване. Групи за помощ на родители на преждевременно родени деца могат да осигурят подкрепа за родителите, когато детето им е в болницата и съвети за преместването в къщи.

 

Стайна температура

Родителите трябва да знаят, че стайната температура на първо време трябва да е по-висока от тази, при която се отглеждат доносените деца, а именно 23-24 С през деня и 20-21 С през нощта. Проветряване на стаята: 3-4 пъти дневно по 10-15 минути. По това време детето да бъде в друга стая или завито по-топло и с шапчица на главата.

Къпане

Къпането на недоносеното дете трябва да става при стайна температура 24-25 С и температура на водата 38 С. Кожата му е много нежна и трябва да се къпе със специален шампоан за бебета. Нежни са и лигавиците – внимателен тоалет на уши, очи и нослето. Специалната козметика за грижа за кожата е особено полезна.

Обличане

Обличането на недоносеното не се различава особено много от това на доносените, с изключение на това, че в началото са необходими много малки размери. Използват се памперси съобразно теглото. Облеклото включва ризка от трико, камизолка, ританки, боди, терлички.

Съвети за хранене

Най-ценната храна за недоносеното е кърмата.

Майката трябва щателно да изцежда гърдите си от кърмата и да я предоставя за храна на детето, докато у него укрепне сукателният Речник рефлекс и то има вече сили да суче. Кърменето трябва да става при строго спазване на хигиенните правила.

Ако кърмата е недостатъчна или изобщо няма, трябва да се премине към смесено/изкуствено хранене. За тази цел се използват специални адаптирани млека за недоносени.

Честотата на храненията зависи от зрелостта и неврологичното състояние на детето.

Количеството храна, което трябва да приема на едно хранене зависи от теглото му и способността да поема храна. Най-често недоносеното /изписано с тегло 2500 г/, трябва да получава на един прием около 80-90 мл кърма/адаптирано мляко. Особено важен показател е наддаването на тегло. Ако недоносеното на първо време наддава поне 180г, а по-късно 150г на седмица, това означава, кърмата е достатъчна.

Интервали на кърмене: 3-4 часови интервали между храненията са обикновено нужни по време на изписването от болницата. Интервалите на хранене зависят и от това как детето наддава. При недостатъчно наддаване храненето трябва да бъде 8 пъти, през 2,5 часови интервали. За други оптимален хранителен режим е 7 пъти през 3 часа, а за трети – 6 пъти през 3-4 часа.

Разходка

Извеждането на разходка трябва да започне при тегло не по-ниско от 2500 г, след навършване на 1 месечна възраст и при температура на въздуха не по-ниска от + 10 С. Детето да е добре облечено и завито през хладните сезони.

През есента, зимата и пролетта – да се извежда по обяд, а през лятото – до 10ч. и след 16ч. Продължителност на разходката в началото да бъде 5-10 минути и постепенно се увеличава, за да достигне няколко часа.

Масаж и гимнастика

Масажът и гимнастиката трябва да се провеждат по същия ред, както при доносените, но едва тогава когато недоносеното дете достигне 4000 г. Те трябва да бъдат съобразени със степента на нервно психическото му развитие.

Имунизации

Задължителните имунизации след раждането в ННО са: противохепатитна и БЦЖ ваксини.

Хепатит В имунизацията при деца с рождено тегло под 2000г обикновено се отлага до 1 месец или преди изписването. Родените с тегло под 1000г могат да бъдат имунизирани, когато достигнат минимум 2000г. или на 2 месечна възраст. БЦЖ ваксинирането се извършва най-рано при достигане тегло 2000г.

Имунизационният календар при здрави с лека степен недоносеност деца е същият както при доносените. В останалите случаи, те се провеждат на 3 месечна коригирана възраст. Противопоказания за имунизации са:

1. Фебрилно състояние.

2. Остро инфекциозно заболяване.

3. Исхемични, хеморагични, възпалителни, травматични увреждания на ЦНС.

4. Недоносеност: при ИВК /интравентрикуларен кръвоизлив/ имунизации след 6 месечна възраст. Деца с висок риск /родени с тегло под 1500г./ се освобождават от имунизации до навършване на 6 месечна коригирана възраст. Недоносени с клиника на Речник неонатален Речник сепсис не се имунизират до 6 месечна възраст. При деца с БПД се освобождават от имунизация с ДТК до 1 годишна възраст. Тук препоръчително е прилагането на Речник Синагис по съответна схема.

Родителите на недоносените деца трябва да знаят още:

1. Недоносеното дете е много по-застрашено от инфекции, поради по-слабите му съпротивителни сили срещу тях. Да се избягва всякакъв контакт и с най-леко болни /братче, сестриче с хрема/, тъй като лекото за възрастните може да се окаже фатално за недоносеното дете. Ако майката е болна от остра инфекция на ГДП трябва да носи маска не само по време на кърмене, а непрекъснато, когато е в контакт с бебето.

2. Недоносените боледуват по-често от Речник рахит, отколкото доносените, въпреки профилактичните мерки. Профилактиката с витамин Д започва още в Родилното заведение/отделение за недоносени. Ако там не е проведена, веднага след изписване трябва да се започне Вигантол по 1 капка сутрин на гладно с лъжичка с кърма/мляко. Профилактично витамин Д трябва да се дава и през есента, зимата и пролетта на втората година от живота на недоносеното дете.

3. Скоро след раждането често се развива т. нар. физиологична Речник анемия. Тя се дължи на липсата на желязо, което се отлага в депата на плода през последните месеци на бременността. Първа изява на тази анемия може да бъде безапетитие, а едва в последствие да се развие бледост по кожата и лигавиците. Анемията е най-силно изразена към 3-6 месец. Необходимо е да се следят периодично хемоглобин, хематокрит и при нужда да се дават железни препарати. Най-често преждевременно родените деца се нуждаят от допълнително желязо от 3 месечна възраст.

4. Витамини: преждевременно родените и болни деца се нуждаят от допълнително витамини. Мултивитаминни препарати могат да се започнат от 3-4 седмица от живота и да продължат до 6-12 месечна възраст.

5. Физическото развитие на недоносените е в зависимост от теглото при раждане. Деца родени с тегло 2000-2500г, обикновено настигат връстниците си на тегло и ръст до края на първата година от живота. При рождено тегло под 1200г. и особено под 1000г., могат да останат години наред /дори до пубертета/ по-дребни на ръст и тегло.

Проследяване на преждевременно новородените деца:

Личният лекар трябва да проследява растежа на преждевременно родените и високо рискови деца през първата година от живота и да представя графически теглото, ръста и обиколка на главата. Употребата на диаграми позволява точната преценка на тези важни показатели на физическото развитие.

При оценяване на растежа на тези деца винаги трябва да се има в предвид броя на седмиците на недоносеност. Растежът и развитието се оценяват спрямо коригираната възраст.

Коригирана възраст = постнатална възраст-брой седмици на недоносеност. За новородени в 28г.с. и по-малки корекцията да продължи до 4 години, за тези 29-30г.с. до 2 години, за 32-34 г.с. до 1 година, а за онези над 35г.с. не се прави корекция на гестационната възраст.

Растеж: здравите недоносени, които съответстват на гестацион. възраст би трябвало да растат със същата скорост както доносените деца: което е да достигнат рожденото тегло на 2 седмична възраст и след това да нарастват, така че, на термина бебето да е с тегло, близко до очакваното за доносено. При проследяване на дължината, теглото и обиколката на главата да бъдат около или малко под 50-я персантил.

Растежът на обиколката на главата често е трудно да бъде интерпретиран при тези деца. Това отчасти се дължи на скафоцефалната форма на главата. След 3-4 седмици след раждането, растежа на обиколката на главата е субоптимална - около 0,2см/седмица. След това следва период на бързо нарастване с около 1см/седмица за 1-2 месеца. Главата след това расте с нормална скорост от 1см/месец, за първите 6 месеца и след това 0,5см/месец, до края на първата година.

Опорните точки в развитието могат да се разделят на 4 групи:

1. Социални.

2. Реч и говор.

3. Моторно развитие.

4. Финна моторика.

При лека степен недоносеност и без усложнения протекъл неонатален период, психическото развитие на първо време може да бъде малко забавено, но скоро децата достигат връстниците си.

При екстемна недоносеност има тенденция да достигнат по-ниски нива на физическо и интелектуално развитие: по-нисък QI, намалена училищна успеваемост, дефицит на внимание, хиперреактивност и др., но това в не важи за всички.

Бъдете оптимисти! По-голяма част от недоносените имат високо качество на живот и са по-малко склонни към рисково поведение, алкохолизъм и употреба на наркотици.

И отново ще припомня, че Исак Нютон, Чарлз Дарвин, Виктор Юго, Наполеон Бонапарт и Волтер са били недоносени деца.

Д-р Таня Праматарова - неонатолог
ННО - МБАЛ „ Д-р Ив. Селимински"
гр. Сливен

Снимка: http://cloudberrybaby.com

 

 

 

 

K2_PUBLISHED_IN Статии

Бронхо-пулмоналната Речник дисплазия е хронично белодробно заболяване, развиващо се у недоносени деца с дихателна недостатъчност, подложени на кислородотерапия и апаратна вентилация.

Описана за първи път през 1967 г. у недоносени деца с хиалинно-мембранна болест. По- късно са описани случаи и при доносени деца с вродена Речник пневмония и Речник мекониум - аспирационен синдром.

Основен диагностичен критерий при бронхо-пулмоналната дисплазия е нуждата от кислородотерапия след 36 седмици коригирана възраст.

Честота: Среща се при около 20% от новородените на апаратна вентилация. Налице е зависимост от зрелостта на децата. Честотата е значимо по-висока при гестационна възраст под 30 г.с. и рождено тегло под 1500 г., а в групата с тегло 500-699 г. достига до 85%.

Антенаталното приложение на кортикостероиди за ускоряване на съзряването на белия дроб, съфактант терапията и по-щадящите методи на обдишване водят до намаляване честотата и тежестта на заболяването.

Основни рискови фактори, за развитие на заболяването са:

1. Недоносено дете, обикновено с тегло под 1500 г.

2. Тежка дихателна недостатъчност с необходимост от продължителна и агресивна апаратна вентилация и кислородотерапия.

3. Възникване на усложнения по време на лечението – персистиращ артериален канал, интерстициален белодробен емфизем, инфекции и редица други фактори, свързани с белодробната незрялост, кислородната токсичност, дефицит на вит. А, вит. Е и прочие.

Патоморфологичните промени се развиват в 4 основни стадия:

1. Период на остър респираторен дистрес – 2-3-ти ден.

2. Период на Речник регенерация – 4-10-ти ден.

3. Преход към хронична белодробна лезия/увреда/ - 10-20-ти ден.

4. Хронична белодробна болест – след 30-я ден.

 

Клинична картина:
Повечето деца развили бронхо-пулмоналната дисплазия са родени с тежка степен недоносеност и съпътстваща хиалинно-мембранна болест. Проведена е продължителна апаратна вентилация с необходимост от високи/интензивни параметри на обдишване. Отвикването им от респиратора е трудно, налагат се реинтубации и повторно обдишване до 15-30 дни. След екстубацията, кислородната зависимост и симптомите на дихателна недостатъчност присъстват с месеци. Към 2-ия, 3-ия месец децата са с все още лош хранителен толеранс, наддават слабо на тегло и изостават във физическото си развитие. В някой случаи те са с генерализирани отоци, поради съпътстваща сърдечна недостатъчност. Болничното лечение продължава 2-4 месеца.

Диагноза: Поставя се въз основа на клинични и рентгенологични критерии.

Клинични: недоносеност, необходимост от продължителна апаратна вентилация, кислородотерапия, присъстваща дихателна недостатъчност и след екстубацията и други.

Рентгенологичните стадии са четири.

Компютърна томография и Магнитно-резонансна томография: обективизират по-детайлно остатъчните увреждания на дихателните пътища и белодробния паренхим.

Лечение: комплексно и продължително. То има за цел да поддържа хематологичната и биохимична хомеостаза, предпазване от инфекции, постепенно отвикване от респиратора и последващата нужда от допълнителен кислород.

Децата с бронхо-пулмонална дисплазия имат повишени енергийни нужди. Ранното и пълноценно Речник парентерално хранене с белтъчни, липидни и въглехидратни разтвори, с добавка на витамини и макроелементи/калций, желязо/ е предпоставка за ограничаване и по-бързо възстановяване на белодробните поражения. Препоръчва се ранно захранване с кърма. Кърмата освен основните хранителни вещества и енергия, доставя и микроелементи, които не се съдържат в разтворите за парентерално хранене.

Медикаментозно лечение:

  • Диуретици: фурантрил и др.
  • Бронходилататори: новфилин и др.
  • Кортикостероиди: дексаметазон по различни схеми. Лечението започва след 14-я ден от живота на дете с риск от развитие на бронхо-пулмонална дисплазия.
  • Белодробни вазодилататори.
  • Антибиотици: децата с бронхо-пулмонална дисплазия са много уязвими от инфекции, поради естеството на заболяването и използването на инвазивни лечебни методи.

 

Профилактика
Първична профилактика:

  • Пренатално /по време на бременността/ приложение на кортикостероиди.
  • Постнатално /след раждането/ приложение на сърфактант при деца с хиалинно-мембранна болест.
  • Щадящи методи и параметри на обдишване на апаратната вентилация.
  • Ентерално и парентерално хранене с оптимален калориен внос при минимално обемно натоварване.

Вторична профилактика и диспансеризация:
Децата с бронхо-пулмонална дисплазия се изписват в къщи към 2-3 месечна възраст, когато не е необходима кислородотерапия.

Основни задачи на семейния лекар:

1. Проследяване на растежа и развитието на детето, съобразно коригираната възраст.

2. Храненето, което почти винаги е изкуствено, следва да се провежда с възможно по-калорични адаптирани млека и избягване на излишните течности.

3. Консултации с педиатър-пулмолог и/или неонатолог за оценка динамиката в белодробния статус и установяване на съпътстващи церебрални увреждания.

4. Особено внимание се обръща за поява на симптоми на сърдечна недостатъчност.

5. Прави се всичко за профилактика на респираторните инфекции, в т.ч. и за RSV инфекция, която може да протече животозастрашаващо – приложение на Palivirumab/Synagis/.

Прогноза:

Леталитетът при 4-ти стадий на бронхо-пулмонална дисплазия е около 30 %. Качеството на живот на преживелите бронхо-пулмонална дисплазия се определя от няколко фактора:

1. Белодробен статус и хронична белодробна заболеваемост: в повечето случаи тези деца са астматици с трайно повишена бронхиална реактивност. Респираторните инфекции са чести и протичат тежко.

2. Речник Церебрален и очен статус: това са деца с тежка степен недоносеност, част от тях са увредени поради Речник постхеморагична Речник хидроцефалия, Речник перивентрикулна левкомалация, Речник ретинопатия на недоносеното.

3. Изоставане в растежа: теглото и ръстът на преживелите бронхо-пулмонална дисплазия изостават до края на 1-та година. При липса на церебрални увреждания изоставането във физическото и психомоторно развитие се преодолява през следващите години.

Д-р Таня Праматарова - неонатолог
ННО - МБАЛ „ Д-р Ив. Селимински"
гр. Сливен

Снимка: интернет

 
K2_PUBLISHED_IN Статии
K2_DATE_FORMAT_LC2

Захранване

Изборът на подходящо време за въвеждане на твърди храни е спорен въпрос в продължение на векове. Дори към момента съществуват две напълно противоположни школи в педиатрията. Т.нар. стара руска школа на захранване препоръчва даване на плодов сок от третия месец на бебето и в България все още има педиатри, които се придържат към тази схема. Според съвременните препоръки за захранване на Световната Здравна Организация, захранването трябва да започне около шестия месец на бебето и не по-рано от четвъртия.

Кърмата е оптималният източник на хранителни вещества за недоносеното бебе. Тя съдържа ценни вещества като антитела, хормони, ензими, които са жизненоважни за недоносените. Кърмата се усвоява по-лесно от всяко друго мляко, което не е без значение, тъй като храносмилателната система на недоносените е все още незряла. Световната Здравна Организация препоръчва за бебета до шестмесечна възраст изключителното кърмене (т.е. прием единствено и само на кърма). Ако кърменето е неуспешно или пък не желаете да кърмите поради други причини, вече има добри заместители на кърмата - специални адаптирани млека за недоносени, които са допълнително обогатени с ценни за недоносеното бебе вещества.

Въвеждането на твърда храна в менюто на недоносеното бебе е препоръчително да се започне спрямо коригираната му възраст. Въпреки това тук няма правила и е важно да се ръководите от обективното състояние и развитие на детето. Твърде рано, т.е. преди 16-тата седмица от раждането на бебето, захранването може да повиши риска от алергия и храносмилателни проблеми, защото храносмилателната система все още е незряла. Повечето бебета все още нямат добър контрол върху езика и мускулите на устата. Вместо да поглъщат храната, те бутат с езиче срещу лъжицата и храната. Този Речник рефлекс за бутане помага на бебетата при кърмене и пиене от шише, но е знак, че за захранване все още е рано. Повечето бебета губят този рефлекс около 4-тия си месец, но е възможно да стане и по-късно.

Твърде късното въвеждане на твърда храна (след 7-10 месеца от раждането на бебето) може да доведе до съпротива у бебето да приема в устата си нещо различно от мляко. Късното захранване увеличава риска от Речник анемия, тъй като бебето се ражда със запаси от желязо, които ще му стигнат до около шестия месец, а след това вече трябва да си ги набави чрез храната.

Ако Вашето бебе е преждевременно родено и откривате неговото поведение в следните подточки, значи е готово за захранване:

  • Може да стои седнало в столчето за хранене или самостоятелно;
  • Може да държи главата си добре изправена;
  • Проявява интерес към храната;
  • Навежда се към храната, когато му се предлага и отваря уста;
  • Може да яде от лъжица;
  • Не изплюва веднага храната, въпреки че за някои недоносени бебета това не винаги е надежден индикатор, особено ако другите фактори показват, че бебето е готово;
  • Съкращава интервалите между кърменията и очевидно млякото не е достатъчно да задоволи апетита му.

Показателите, които могат да ви подскажат дали бебето е готово за захранване са различни и до известна степен разтегливи понятия. От гледна точка на физическото развитие е важно бебето да тежи повече от 5 кг; когато е поставено по корем може да държи главата си изправена, да стои на лакти, да се изправя на ръце с изправени лакти (Някои недоносени не могат да правят това добре, но пък отговарят на другите условия), стои седнало с малко помощ, посяга към играчки. Развитието на добрия контрол върху тялото и главата подпомага усъвършенстването на уменията за хранене.

По отношение на сетивното развитие: Бебето слага ръце и играчки често и лесно в устата си, изследва пръстите, палците и юмруците си с голям интерес. Бебето търси важна информация относно текстурата на храната и усъвършенства приемането на храната в предната част на устата. За да подпомогнете сетивното развитие, дайте на бебето играчки и му осигурете различни усещания за устата. Това подготвя устата на детето за различните текстури на твърдата храна и приемането на лъжицата.

Движенията на устатата и езика постепенно се подобряват, дъвкателните способности еволюират и храненето се усъвършенства с времето. Бебето приема добре храната, не я плюе, развива уменията си за изтласкване на храната от предната част на устата към задната част, дъвкателните способности стават все по-добри.

Преждевременно родените бебета имат по-ниски запаси от желязо при раждането спрямо доносените, следователно по-висок риск от дефицит на желязо. Желязото е необходимо за образуването на червените кръвни клетки, които пренасят кислород в тялото. Също така то играе важна роля за имунитета, развитието на мозъка и растежа. Бебетата, които имат недостиг на желязо изглеждат изморени, слаби, бледи, без желание за игра. Ниски нива на желязо в организма могат да доведат до анемия. При децата недостигът на желязо може да окаже неблагоприятно въздействие върху развитието на мозъка. Може също така да доведе до деформация и чупливост на ноктите, да влоши общото здравословно състояние като понижи имунитета и увеличи податливостта към инфекции. За да се подобри нивото на желязото в кръвта, бебетата имат нужда от разнообразни храни с високо съдържание на желязо всеки ден.

Кои са най-добрите източници на желязо?

  • Червени меса като телешко и агнешко;
  • Черен дроб, бъбреци, пастет;
  • Пиле (не е толкова богато на желязо);
  • Свинско, риба, миди (на по-късен етап), морските дарове (стриди, сьомга, скариди, октопод са с много високо съдържание на желязо);
  • Студени меса – шунка, филе.

Освен месата, опитайте и други храни, които съдържат желязо:

  • Зърнени закуски с добавено желязо (проверете етикета);
  • Зелени зеленчуци като спанак, магданоз, броколи, зеле;
  • Ряпа;
  • Яйца;
  • Плодове (портокал, грейпфрут, киви, ягоди).

Витамин C е от особено значение за абсорбирането на желязо в организма. Включете богати на витамин C храни, като плодове (най-вече шипки, също така цитрусови, киви, ягоди), зеленчуци (най-вече домати, броколи, чушки, картофи, карфиол). Например сервирайте зеленчуци или салата с основното ядене, плодове за десерт, добавете портокалов сок в пюрираните зеленчуци на бебето. Витамин C може да се разруши от термична обработка или при продължително съхранение на храните, така че е добре храните, които могат да бъдат давани в суров вид на бебето, да не се подлагат на топлинна обработка.

K2_PUBLISHED_IN Хранене

Казвам се Владислава, на 35 години съм от София. Майка съм на две дъщери и двете недоносени. Как и защо по-голямата, сега вече почти на 17 г., се роди в 8-ия месец, не знам и до днес. Бях само на 18 години и нямаше толкова много информация както сега, за да знам какво значи отглеждане на недоносено. Мария моята голяма дъщеря се появи на 27 януари 1995г., след една напълно безпроблемна бременност. Цял месец преди термина, който беше в края на февруари. Тогава нямаше платени прегледи, единствено в районната поликлиника се следеше бременността. Нищо не показваше, че има проблеми.

Имах Речник анемия, но тя си е наследствена и си приемах нужните лекарства. Имаше право само на 2 прегледа с ехограф единия за установяване на сърдечна дейност на плода, другия в началото на деветия месец за предлежанието на бебето и евентуално определяне на пола му. Е, аз втория го пропуснах. Спомените ми са малко замъглени от времето, единствения силен спомен от тогава ми е - незнанието какво става, не бях подготвена, нямаше литература по въпроса, нямаше интернет. Започна се на 26 януари сутринта с леки болки в кръста, цялата ми фамилия страда от бъбреци и си мислех, че това е поредната криза. Търпя на болка и не виждах нищо смущаващо в състоянието ми. Нямах личен лекар, нямаше и начин да се обадиш на някой доктор за съвет. Привечер болките, станаха много силни, имаше и леко прокървяване,било е тапата/обаче кой да знае за това/, аз уплашена от състоянието си, помолих съпруга ми, да отидем до баба ми с такси. Надявах се на нейния опит, като раждала жена, да ми каже какво става. В момента в който ме видя, баба ми веднага поиска да отидем в най-близката болница.

Отново с такси стигнахме до Втора градска болница и там ме приеха в спешен кабинет. Помня много ясно всичките манипулации извършени само от акушерка, без доктор до нея. Не знам защо тя реши, че раждането не може да бъде спряно. Нямах обичайните контракции, тоест само кръста и гърба ме свивах, но корема оставаше сравнително отпуснат. Казах, че остава още месец до термина, разкритието беше само 3 см, но въпреки това, направиха ми клизма, остъргаха ми окосмяването на пубиса и ми забодоха системата. Сега вече съм информирана, но тогава нямах никаква представа какво правят с мен. Приемането ми беше към 21-21.30 вечерта, родих чак на другия ден в 10.10. Цяла нощ се вливаха системи, сложиха апарат за тоновете на бебето, но разкритието до сутринта беше 7 см. Няма как пукнаха и водите към 9 сутринта и аз доста омаломощена и без никакви напъни, със 7см разкритие родих първото си дете - цели 2.360 гр. и 47 см.

Тя не проплака веднага и тогава вече разбрах, че нещо не е наред, слава богу след 2-3 минути Речник реанимация, тя си пое въздух и проплака. Аз въпреки малкото тегло на бебето, имах нужда от шевове, защото тя беше изкарана доста насилствено. Никой нищо отново не ми обясни. Тя беше в стаята с кувьозите, точно до моята стая. Беше ни спестено да сме заедно в стая с други бебета. В моята стая имаше още 3 жени, всички майки на недоносени деца. Черпехме информация една от друга и слава богу всички тези мъници бяха добре. Стоях в болницата цели 27 дена, но поне можех да виждам малката, всеки ден по 4-5 пъти.

Беше в кувьооз 10 дена, като първите 3 беше с кислородна маска. Стряскащо беше, защото маската беше по-голяма от лицето и. После още 20 дена останахме заедно в болницата за да наддаде тегло. Много злоядо дете се оказа и все още е такава, в първите 10 дена и даваха АМ или кърма със спринцовка, която бавно изцеждаха в лъжичка, която подпираше езика и. В резултата на което тя така и не се научи да суче. Пробивах по-голями дупки на биберона на шишето и после, защото тя беше свикнала само да гълта, без да полага усилия да суче. Живи, здрави изписаха я 2.300 гр на 27-я ден и после цели 4 месеца удържах да е само на кърма, въпреки че не сучеше. Отгледах я съвсем нормално, тоест захраних я с кисело мляко на 4-я месец и т.н. Тогава такава беше доктрината и така казваха педиатрите. Сега е нормален и буен тинейджър и никога с нищо не е изоставала от другите деца.

Втората ми дъщеря се роди в 32-33 г.с. Разликата от двете бременности и раждания е огромна. Бях вече информирана за всичко, знаех какво и как да направя, но пак тесногръдието на лекарския персонал ме направи майка на недоносено бебе. Този път имах много проблемна бременност. В годините преди да забременея се установиха доста проблеми с яйчниците ми и това бебе беше шок за всичките лекуващи ме лекари. Въпреки всичките им прогнози забременях и то по естествен път. Още от началото поради нередовния ми цикъл, бременността се определяше само по ехографските изследвания. В третия месец лежах 10 дена в болница след силен кръвоизлив, но малката героиня някак оцеля и то не благодарения на лекарите. Имах скъсена шийка на матката, ниско прилежание още тогава на плода, което запушваше цервикалния канал, регулярни и силни контракции. Все пак с голям стоицизъм и шепи лекарства плода нарастваше, плашеха ме с какви ли не болести включително и Даун, пожелах амниоцентеза и тя беше отрицателна. Не посмяха да сложат серклаж и така добутах до 7-мия месец. Бях в болница отново заради силни контракции за 7 дена. Изписаха ме, леко закрепили положението. Гледах да не се товаря, лежах но все пак трябваше да работя макар и от къщи пред компютъра. Имах си контракции, но след приемането на лекарства, те се успокояваха. Една вечер оправяхме апартамента където щяхме да посрещнем новороденото бебе, не съм се товарила, легнах си рано, отново с контракции с мисълта, че на другия ден явно пак ще трябва да постъпя в болница, защото почнаха да зачестяват тези "кризи".

Сутринта обаче положението беше неудържимо за 15 минутки от ставането ми контракциите зачестиха и станаха болезнени. Най-близката болница е Шейново,никога не съм я посещавала, обаче аз изплашена не на шега, исках само да се добера до място където могат да ми обърнат внимание. Делничен ден, трафика ужасен, изключено беше да се доберем до Майчин дом, където лежах преди или до доктора ми който е в другия край на София. В 8.45 влезнахме в Шейново. Бъдещия татко блед и неподготвен, тотално се беше панирал, изгониха го навън. Намерих спешния кабинет и набързо споделих оплакванията си. Последва следния разговор:
- В кой месец сте? - пита акушерката, в 7-мия отговарям аз.

- Кога беше последната ви менструация? аз чинно отговарям и почвам да обяснявам, как това няма нищо общо при мен. Тя обаче смята на кръглото календарче и не ме слуша, аз продължавам да обяснявам за какво става дума, нямам обаче грам изследване или епикриза в мен, не съм и очаквала така да стане. Обяснявам какво ми е било лечението и моля само да ми поставят поне система с магнезий, докато успеят да ми донесат документите или поне дойде моя лекар да говори с тях.

В този момент акушерката най после сметна, че ако се ръководи от моята последна менструация, термина ми би бил след седмица-две и нададе кански вик за санитар и количка. Тук вече нямах никаква дума, никой не пожела да ме изслуша, аз понечих да си тръгна, но къде ти в такова състояние. Обявиха ме за паникьосана родилка и край. Качиха ме на 2-рия етаж и спукаха водите, контракциите вече бяха много болезнени. Направо на родилната маса и след 5 минутки, в които аз се опъвах като магаре и не желаех да раждам преди да са извикали неонатолог и само 2 напъна се роди и втората ми дъщеря. В 9.15 на 14 декември 2005, 1980гр и 43 см. И тя не изплака веднага, разхвърчаха се чак тогава за неонатолог, когато видяха колко е малка. Проплака след 3 минути борба с нея, апгар на първата минута - 3. Идваше ми да крещя - аз казах ли ви, че бебето е малко!?!

След пословичното висене в коридора ме закараха в стаята. В 13.00 благоволиха да ми кажат следното нещо - "Намерете телефона на Клиниката по неонатология в Университетската детска болница, вашето бебе е там, аз повече сведения не мога да дам." Изпаднах в шок. Намерих телефона и разговора не беше лек. Не даваха никаква надежда. След една кошмарен ден в стая с още 6 жени които се радваха на бебета си и безсънна нощ, още на следващия ден си тръгнах въпреки всякакви протести. Видях дъщеря си чак на 10-я ден и то за 3 минутки. Беше 30 дена на командно Речник дишане. 2 дози сърфактант и вливаха, но тя не дишаше пълноценно. Имаше Речник пневмония от опитите да диша срещу апарата. 7 антибиотика и тегло от 1450 грама. На 31 ден я извадиха от кувиоза и я преведоха в 1-ва градска за до-отглеждане там още 14 дена за да се стабилизира.

Прибрахме си я в къщи на 46 ден от раждането 2.280 грама. Последваха куп рехабилитации и прегледи, малко късно започна да сяда и да се обръща, но на първата си година проходи и настигна нормално родените си връстници. Имаше разширени мозъчни стомахчета, на два пъти и преливаха кръв заради анемия, имаше и съмнения за Речник ретинопатия, които бяха отхвърлени. Ваксините по мое настояване, бяха отложени след навършване на годинка. За съжаление не бях запазила много кърма и съвсем малко я кърмих, но след изчетените безброй материали, този път захраних след навършване на 6 коригирани месеца. Сега тя е едно най-обикновено дете, развива се заедно с връстниците си и по нищо не личи, че старта в живота и бе много по-труден.

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории

Казвам се Женя Драгомирова Димитрова, на 32 год. от Варна. Първата ми бременност завърши с кухо яйце и затова при втората ме наблюдаваха повече, пих хормони до 3-тия месец, но като цяло нямах проблеми, изследванията ми бяха добри, нямах високо кръвно, висока захар. Но въпреки всичко на 24.05.2010 г. ми изтекоха водите-бистра течност и по спешност се наложи да се предизвика раждане, но лежах за задържане за 3 дни, тъй като ми поставиха лекарство за по-добро разтваряне на дробчетата на бебето.

И така на 27.05.2010 г. родих моето момченце Добромир, 40 см, 1480 гр. 2-а месеца и 8 дни по-рано от термина ми (05.08.2010) в 30 г.с. Мен ме изписаха след 3 дни, но моето бебенце остана в кувьоз в болницата (АГ-Варна). Още докато бях в болницата по съвет на моята сестра, която кърми дъщеря си 1 год. и 4 мес., изцеждах на ръка дори и няколко капки от коластрата. За съжаление моето бебе не можа да опита и капка от моята коластра.

Като се прибрах в къщи вече имах зряла кърма. Първият ден изцедих гърдите на ръка, но се разраниха, тъй като не знаех точната техника за цедене на ръка. Излекувах ги с крем за зърна и като оставих капчици кърма да изсъхнат на въздух върху разранените гърди. След това от моята сестра се сдобих с помпа за кърма. С нея за мене беше много по-лесно цеденето. Така започнах да цедя през 3 часа като само вечерта в 3ч. си почивах и спях. В Неонатология към АГ-Варна можеше майките да даряват кърма, която се давала на бебетата. Това ставаше като се събираше кърма 24 часа и се носеше в отделението в 12 ч. на обяд. В този час се научаваха и сведения за бебетата - как е здравословното им състояние, дали наддават, дали се хранят и т.н. За съжаление можеше да видиш беебто си само веднъж в седмицата за ок. 5-10 мин. И то само през , без да можеш да го докоснеш поне за секунда, но аз си казвах трябва да съм силна, да не падам духом за доброто на моето момченце. Но това бяха правилата на болниците в България. Така около 10 дена бебето ми беше на командно Речник дишане, след това на кислород, а след време започна да диша самичко и беше в кувьоза само заради ниското си тегло. Започна да се храни добре, наддаваше, понякога връщаше назад, но това беше нормално. Поради обработката на белите дробове с медикаменти, изкара Речник пневмония и някаква инфекция, но Благодаря на Бога успя да ги превъзмогне.

Това цедене и носене на кърма продължи 34 дни, след това понеже ми е първо бебе го преведоха в отделение за Jenya_Dimitrova2доотглеждане на недоносени бебета към Дом, майка и дете – Виница. В същият ден имаше свиждане и аз за първи път успях да погаля моята рожба за секунда. Преведоха бебето с тегло 1810 гр. и го поставиха отново в  кувьоз във Виница за няколко дена докато стане 2000 гр. След това го извадиха на легло и можех да си го гушкам като отида на свиждане. Това бяха най-щастливите ми дни. Отново свиждането беше само веднъж в седмицата за ок 15 мин. Докато бебето е в ръцете ти изпитваш най-голямата радост на света, но когато стане време да го върнеш отново на акушерките се чувстваш много нещастна. Въпреки това си казваш остава още малко и моето бебе ще си е при мен у дома в неговото креватче. Най-лошото беше, че поради опасност от инфекции във Виница не ми разрешиха да нося кърма за моето бебе. Това е така в някои от Българските болници и според мене не е правилно, но правилата са си правила. Наложи се да се цедя и да замръзявам кърма, за да успея да запазя лактацията до завръщането на моят син. Това може би беше най-трудния период преди да успея да си го взема у дома.

Но въпреки всичко аз всеки ден си повтарях „Кърмата е най-доброто за моето бебе - мога да я запазя за него. Ще успея!”. Във Виница хранеха бебетата с АМ. Там ме уверяваха, че Добромир има много добър сукателен Речник рефлекс, добре се храни, добре наддава и най-вероятно ще успее да засуче гърдата. И наистина след като стана 2710 гр. на 40 дни изписаха моето малко същество. Аз не знаех как се гледа бебе, как се кърми, бях чела много книги, но все пак друга е реалността. За това много ми помогна моята майка с начина на постяване на бебето на гърда, и с грижите околко малкия Добчо. Майка ми успешно е кърмила мен и сестра ми. Може би най-големият ми страх беше дали бебето ще засуче...

За първи път поставих бебето на гърда в деня, в който Добчо си дойде в къщи, засука но много кратко време и аз се притесних и взех кантар от сестра ми, за да го тегля колко изсуква. Оказа се, че изсуква само 4 гр. кърма, наложи се да се доизцеждам и да го дохранвам с изцедена кърма. Той трябваше да изяжда 45 гр. кърма или АМ Фризопре. Така няколко пъти го дохраних с кърма, докато не се свързах с Иви (Лидер за кърмене към Ла Лече Лига). Тя ме посъветва да направя така наречената компресия на гърдата, аз я послушах и бебето изсука ок. 30 гр. Тогава бях най-щастливата майка на света. Така правих всеки път, постепено спрях да го захранвам, спрях и да доизцеждам гърдите си. Моята кърма се беше регулирала по нуждите на бебето. От страх, че не наддава, докато не направи 6000 гр. го теглих всеки ден. Когато имаше дни, в които бебето не наддава добре се съветвах отново с Иви и тя ми помагаше с тънкостите в кърменето (дали бебето да суче само от една гърда или от двете и т.н.) Голям резултат за мен като лактогонни средства се оказаха суровите орехи и други ядки, лактогонен чай и лук. Така Добчо се научи да суче, дори вече суче и за по-кратко време. Но това не е всичко, свързано с недоносените бебета. При раждането си те са с недоразвити Речник ретина, имат шум в сърцето, тъй като не всички кръвоносни съдове се затварят, има опасност от Речник Хидроцефалия на главичката. По препоръка на лекарите се ходи на контролни прегледи за всичко. При нас за сега всичко е наред, дай Боже да е така и за напред. По психическо и физическо развитие децата изостават, гледата се приравнените месеци( гестационната възраст). През цялото време ме подкрепяше мъжа ми и цялото ми семейство, което продължава и до сега.

С горните редове се надявам да дам кураж и сили на всяка една майка, родила по-рано своето бебе. В заключение искам да и кажа: Бъди силна, не се притеснявай твърде много, направи всичко възможно да запазиш кърмата си за своето мъничко същество, защото то има най-много нужда от нея - тази вълшебна храна за неговото развитие.

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории

Казвам Нина и съм майки на прекрасните близнаци Мартин и Йоана. Те са смисъла на нашия живот, една сбъдната мечта, за която чакахме почти 11 години да се случи.
Дълго време ни отне за да разберем, че не можем да имаме деца по нормалния начин, след много ходене по лекари, болници, клиники, ние намерихме нашия доктор в лицето на д-р Стаменов. За нас той не е само лекар, а човекът който ни направи щастливи, който ни накара да повярваме, че чудесата се случват. Но тогава не знаехме, че пътят по който трябва да минем ще бъде толкова труден, тежък, трънлив...пропит с много мъка, сълзи и болка. След много разговори, прегледи, изследвания решихме да пробваме и започнахме с ИКСИ. За наше щастие се получи още първият път. След няколко седмици ни казаха, че чакаме две момиченца. Нямаше по-голяма радост за моя мъж, бъдещ татко на две девойки. Ходехме често на прегледи, гледахме как малките девойки ритат, как се опитват да общуват с нас. За начало си имах една спокойна и прекрасна бременност. Един ден, бях в началото на 21 г.с. на поредният преглед един лекар ни каза, че водите на едното бебе са по-малко.

Изпаднах в ужас, как така, какво ще стане сега? Какво следва? Приеха ме в билница, бях в началото на 23 г.с. Лежах плътно цели две седмици. Непрекъснато ми влизаха какви ли не лекарства, атибиотици, през няколко дни правих прегледи, изследвания. Но явно съдбата беше решила друго и в началото на 25 г.с. водите на едната бебка се пукнаха и след 22 часови болезнени контрацкии аз родих по нормалне начин двете си бебета. Разбира се, не чух веселата песничка "Честит рожден ден", защото около мен по-скоро се суетяха лекари и неонатолози, които се опитваха да спасят двете бебета, родени в толкова ранна седмица и толкова рискови. Бяха много малки, едната бебка беше само 680 гр. а, другата 730 гр. Голяма дата 9 септември, няма що... В началото бях толкова изплашена, че дори не мислих дали са живи или не, отказвах да отида да ги видя. За мен някак си всичко беше приключило. Явно всичко е било плод на стреса, на шока който изживявах. След няколко часа съпругът ми дойде и каза, че е бил при тях. Че са малки, сладки и ме чакат да отида да ги видя.

До тогава не бях стъпвала в Неонатологичен интензивен сектор, кувьози, малки бебета, апарати. Но никога няма да ги забравя, моите две прекрасни кукли, бяха в един кувьоз, едната беше с розова шапка, а другата с бяла. Малки, сладки, целите в маркучета, прикачени към някакви машини, които на мен тогава не ми говориха нищо. При мен дойде д-р Масларска, завеждаща Неонатологичното отделение на болница Токуда и ми каза, че бебетата са в много критично състояние, много незряли  и че първите 72 часа за жизнено важни. На 11 септември ни се обадиха да отидем до болницата, не беше в часа за свиждането и наистина много се уплашихме. По-малката бебка не беше издържала, беше си отишла. Плаках много, като че ли не съм я имала за два дни, а за две години. Прибрахме се съкрушени у дома. Но си казахме, имаме още една бебка, трябва да сме силни за нея. Минаха седем дни и ни разрешиха да я кръстим. Дадохме й името Александра. Тя се бори много, всеки ден ходих при нея да я виждам, говорих й, тя започна да расте, постепенно махнаха тръбите, но тя все още се нуждаеше от кислород. Дробчето не се развиваше и след време се потвърди, че тя е с Бронхопулмонална Речник дисплазия, последен стадий, най-рисковия. Решихме да пробваме лечение в чужбина,открихме клиника в Израел и от тук започнаха истинските мъки. За няколко дни трябваше да се преведе огромна сума пари, да намерим  превоз или начин детето да бъде закарано до там. Оказа се, че в България няма въздушна линейка и ние сами трябваше да намерим и наемем такава. Удоволсвието струваше страшно много пари, но аз исках да дам последен шанс на Алекс, за да може тя да живее. Всичко се случи през февруари месец, вторник вечерта. д-р Масларска беше уредила полицейски ескорт до летището, закарахме я, изчакахме самолета и след като лекарите дойдоха установиха, че тя е в много критично състояние и има голям риск да бъде превозена и че може да почине още в самолета. Беше интубирана, а за целта трябваше да мине на амбу, за да може да лети. След 3 часова борба и разправии, върнахме детето обратно в болницата, където тя вече беше в много критично състояние. На следващият ден знаехме вече, че се влошава, бяха й включени няколко антибиотика.

В петък ни се обадиха сутринта и ни помолиха да отидем и да си вземем сбогом с нея. Гледката беше потресаваща. Няма да излъжа, че моя мъж остаря с 10 год пред очите ми. Шокът за него беше огромен. Седях и я гледах, погалих я, виждах послените искрици живот в очите й. Помилвах я за последно и й позволих да си отиде. Нямаше смисъл вече да се мъчи. Прибрахме се у дома и зачакахме най-ужасното телефонно обаждане. То дойде в 17ч. Сърчицето й беше спряло. Алекс живя 5 месеца и 11 дена.


Плаках няколко дни, вдигнах глава и реших, че няма да се откажа. Заради нея и нейната сестричка аз трябваше да продължа напред.
2010 год видях положителния тест за втори път. Беше ме ужасно страх, всяка минута се молех и треперех дали всичко ще е наред. Този път чакахме момче и момиче.
Минаха няколко месеца, прокървих, лежах 30 дни в болница на легло, само и само всичко да е наред с моите бебета. След 6 месец се поусокоих. За съжление този път в 25 г.с. загубих майка си. Белодробна Речник емболия. Тя като че ли спаси моите бебета, и вместо да загубя тях, Той взе нея. Мина 9 сепетемви и вече бях уверена, че всичко ще е наред. Да, но на 10  с/у 11 септември единия мехур се спука. Беше 01ч през нощта, но сега бях в 29 г.с. и 4 дни. Да, отново беше рано, но някак си бяхме се подготвили, с кортикостероиди, с антибиотично лечение. Обадих се на моята лекарка, д-р Колева, жената която ни помогна тази бременност да стигне толкова напред и й казах, че водите са ми изтекли. Веднага ме приеха в Токуда болница където се опитаха да спрат раждането поне с няколко часа, а ако е възможно и с няколко дена. Но, уви, децата не мислеха така. Оказа се, че Марти си е спукал мехура, човекът просто е искал вече да излиза.

И така на 11 септември в 11.05 първи проплака Марти, тежеше 1170 гр, а в 11.06ч проплака и Йоанка, която тежеше само 930гр. Малко преди да започне секциото д-р Масларска дойде до мен и ми стисна ръката, знаех, че сме в най-добрите ръце  и че всичко ще бъде наред. Лежах в една стая с още 3 майки, чиито деца бяха непрекъснато до тях. А аз бях сама, лежах и мсилих за Йоанка и Марти, как са, добре ли са. Гърдите ми протекоха, слезе и кърмата, а аз нямах дете за да го сложа да суче. Започнах да давам кърма от 4 ден на раждането им. Това се превърна във моя фикс идея и знаех, че е изключително важно за Марти и Йо. Ходех на свиждане всеки ден, говорих им, галех ги, но никога не си позволявах да плача до кувьоза. Не може едни малки бебета, които нямат един килограм да са по-силни от нас. Те се бореха, те даваха всичко от себе си.

Лека-полека виждах как растат, трупат грамчета и ето че дойде деня в който с Марти се гушнахме за първи път. Сложих го на гърда и нямаше по-голямо удоволствие да видя как сви ръчички и засука. Йо се развиваше малко по-бавно, при нея имаше малко повече проблеми. Помня денят в кой д-р Масларска ни каза, че утре можем да си заведем Марти у дома, бяхме толкова радостни, но и шокирани, как ли щяхме да се справим.. И така след 81 дена прекарани в Неонатологията на болница Токуда, на 30 ноември Марти си дойде у дома, а за наша радост Йо само 4 дни след него. От тогава нашата къща е изпълнена с детски смях и сълзи, а нашия живот с нещо смислено и уникално, нашите две прекрасни деца.

7


Минавайки през всичко това осъзнах, че да си майка на недоносено бебе звучи страшно. Ние не сме запознати с термина " недоносено бебе", никой не ни казва какво може да се случи, какво да очакваме, как да се държим. Никой не ни дава сила и надежда. За това реших да основа тази Фондация, за да помагам на всички Вас, които сте се или ще се сблъскате с проблема недоносено бебе. Но искам да Ви кажа, че нашите бебета са уникални, те са Дар Божи. А ние трябва да сме силни и да вярваме, да сме до тях и да им дадем най-доброто от себе си. Защото те го заслужават.

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории
Страница 1 от 2
Банер

Консултация с психолог

Михаела Виденова - клиничен психолог Михаела Виденова
клиничен психолог
Консултация с психолог
ПРИЕМНО ВРЕМЕ
четвъртък от 18:30 до 20:00 ч
след предварително записване на
mvidenova@premature-bg.com