Развитие

Децата, родени с ниско тегло, са хетерогенна група, която подлежи на диспансеризация и активно наблюдение от личния лекар. За оптималното решаване на техните проблеми е необходимо тясното сътрудничество с неонатолог, невролог, кинезитерапевт, офталмолог, често и детски хирург.

Децата, родени с ниско тегло, се разделят на три големи групи:

1. Недоносени - морфологично незрели с рождено тегло под 2500 гр.

2. Недоносени и с интраутеринна Речник хипотрофия /ниско за гестационната възраст тегло/.

3. Деца с интраутеринна хипотрофия /с оптимална гестационна зрялост/.

Теглото при раждането е съществена величина за очакваните проблеми, като особено внимание изискват деца, родени с тегло под 1500 г. и най-вече тези с екстремно ниско тегло под 1000 г.

 

Късни проблеми при деца родени под 1500 г.

Това е най-рисковият контингент, обикновено са деца с гестационна възраст под 32 г.с.

Най-честата причина за преждевременно пукнатия околоплоден мехур е инфекция на майката – вирусна или бактериална.

Често бременните неглежират тези инфекции и лаически се свеждат до настинки. От друга страна, поради широкото популяризиране на вредното въздействие на лекарствата върху плода, много от инфекциите на горни дихателни пътища не се лекуват своевременно и създават условия за заразяване на плода. В този аспект подходящо антибиотично лечение се явява и профилактика на евентуално преждевременно раждане.

След раждането основните проблеми при тези деца са свързани с анатомична и функционална незрялост, често на фона на инфекция и перинатална Речник асфиксия. За тяхното оцеляване в повечето случаи са необходими изкуствена вентилация и продължителна кислородотерапия, които допълнително повлияват нормалното съзраване и развитие на тъканите. При проследяването на тази категория деца, акцентът се пада върху нервно-психическото развитие и сензорните органи / Речник зрение и слух/, тъй като рискът от развитие на ИВК /интравентрикуларен кръвоизлив/ и ПВЛ / Речник перивентрикулна левкомалация/е значителен. Диагнозата се поставя чрез неинвазивното изследване ТФЕ/трансфонтанелна ехография/. Класифицирани са 4 степени на тежест. Еволюцията изисква ТФЕ проследяване през интервали от 1 месец от неонатолог или детски невролог, паралелно с подробен неврологичен статус. Необходимо е провеждане на кинезитерапия, назначена от детски невролог и кинезитерапевт. Диспансеризация в Център по ДЦП е нужно да се осъществи възможно най-рано, но не по-късно от 20-я ден от изписването на детето от болничното заведение, в което е родено или отгледано. Продължителността на рехабилитацията се определя от детския невролог въз основа на неврологичния статус и динамиката в образната/ТФЕ, скенер/ находка. Затова ежемесечния контрол е много важен за благоприятния изход. Възможно е някой от тези деца да развият епилепсия с различна гърчова изява, което прави уместно и ЕЕГ/ Речник електроенцефалография/ проследяване.

Специално внимание следва да се обърне на зрението. Недоносените под 32 г.с. са застрашени от развитие на Речник ретинопатия/РП/ поради две групи фактори:

1. Съзряването на ретината става при необичайни условия – липса на пълна тъмнина, въздушна среда и прочие.

2. Развиващите се незрели структури са изложени на жизненонеобходими операции, като допълнителен процент кислород, обдишване с респиратор, което е на фона на недостатъчно развити антиоксидантни системи.

Развитието на РП у недоносените носи риск от слепота. Еволюцията на заболяването изисква диагностичен преглед на 1-месечна възраст, което става още преди изписването. След това на 10-14-дневни интервали, които се определят от лекуващия офталмолог. Стриктното котролиране от компетентен офталмолог е необходимо с оглед своевременното лечение, което най-често е криотерапия.

Известна част от децата, родени тегло под 1000г., развиват Бронхо-пулмонална Речник дисплазия, а впоследствие - хронично белодробно страдание. То се изразява с бронхиална хиперреактивност, повишена възприемчивост към инфекции на дихателните пътища и различна по тежест хронична дихателна недостатъчност. Необходима е диспансеризация от детските пулмологични диспансери в страната.

Друг чест проблем, особено при момчетата, е наличие на съединително-тъканна инсуфициенция с развитие на хернии на предна коремна стена. Пъпната херния е често срещана, но рядко изисква хирургична намеса.Обикновено се коригира с превръзка и последващо развитие на мускулите на предна коремна стена.

Ингвиналните хернии са потенцирани и от незавършения Речник десцензус на тестисите при момченцата. Често са двустранни и с доста големи размери, но рядко се стига до Речник инкарцерация/заклещване/. Повечето съвременни автори препоръчват ранно коригиране на дефекта, т.е. наложителна е ранна консултация и проследяване от детски хирург.

Един по-рядко засяган проблем е анемията на недоносените. Тя е свързана основно с морфологичната незрялост на костния мозък. Неговата активност нараства с г.в., както и след раждането. Недоносените, в сравнение с доносените деца, имат по-ниски стойности на Hb/хемоглобин/ и Ht/хематокрит/. Те се адаптират и нямат клинични прояви при стойности на Hb 90-100g/l и Ht 0,32-0,30, без да се отразяват върху тегловната им крива и кислородното насищане. Прилагането на Еритропоетин и железни препарати ускорява компенсацията на анемичния синдром и нуждата от кръвопреливания. За повечето недоносени е достатъчно приложението на железен прерарат перорално. Когато са налице оплаквания от повръщане, ненаддаване на тегло независимо от храненето, отпуснатост, сънливост и обективна бледост, е уместно да се проследят Hb и Ht.

Често възникващ въпрос е и схемата на имунизации. По правило имунизациите се отлагат до навършване на полагаемата се не календарна, а коригирана/ спрямо очаквания термин на раждането/ възраст. Освен това се отчита и наличието на неврологични увреждания, което изисква допълнително отлагане. За деца, родени под 1000г., имунизациите се отлагат до навършване на 1 година или започват след навършване на 6 месечна коригирана възраст. Целта е да се избегнат страничните реакции, особено на живите ваксини. При рекомбинантните ваксини, каквато е противохепатитната Речник ваксина, този проблем не стои и те се прилагат по обичайната схема. БЦЖ се поставя при изписването от Неонатологичното отделение. Последващите контроли са по утвърдения Имунизационен календар. ДТК се отлага по описания по-горе начин. Препоръчителна за недоносени и високорискови деца е ваксина срещу респираторно-синцитиален Речник вирус.

Профилактика на рахита – провежда се както при доносените деца. По отношение на храненето е уместно да се приема от сериите храни, специфични за недоносени, които са съобразени с техните повишени белтъчини и енергийни нужди.

Времето на захранване е дискусионно, но повечето автори препоръчват по-късното. Трябва да се знае, че добра координация мужду сукане, гълтане и Речник дишане се достига едва след 36г.с. и рискът от аспирация остава дълго време. Тези деца се хранят по-бавно и с много почивки.


Деца, родени с тегло 1500 -2500 г.

Подобни са и късните проблеми на децата, родени след 32 г.с. и тегло 1500-2500 г. При тях се среща по-рядко ретинопатия/РП/ на недоносените. За възрастта над 33-34 г.с. РП е изключение.

При деца родени с тегло 2000-2500 г. и гестационна възраст под 37 г.с. РП не се среща. При тях обаче уврежданията на мозъка при асфиксия са по-чести по типа на Хипоксично-исхемичната Речник енцефалопатия при доносени деца. Тези деца също подлежат на контрол от педиатър, неонатолог или невролог. Често пъти за подсигуряване на благоприятния изход е необходима кинезитерапия.

Речник Анемия на недоносените също се наблюдава по-рядко.

Имунизациите при тази група деца се извършват според два месеца коригирана възраст, освен ако не се касае за наличие на прекаран ИВК –II, III степен, ПВЛ или Речник неонатален Речник сепсис. При тези случаи имунизирането се отлага до 6-месечна коригирана възраст или до 1 годино по допълнителна преценка.

Деца с интраутеринна хипотрофия

Известен процент от родените с ниско тегло са морфологично по-зрели и тегловният недостиг е резултат на пренатално/ преди раждането/ настъпила интраутеринна хипотрофия. Най-често това се дължи на патология през бременността – Речник прееклампсия, хронични заболявания на майката, вродени инфекции и др. Това са деца, малки за гестационната си възраст. След раждането те имат нарушен растежен потенциал, който се преодолява трудно. И след изписването им от Неонатологично отделение, растежът им остава за дълго забавен. Подлежат на неврологично проследяване и Речник рехабилитация. Имунизациите се извършват по общите указания и неврологичния статус, както и профилактиката на рахита.

 

 

Д-р Таня Праматарова - неонатолог
ННО - МБАЛ „ Д-р Ив. Селимински"
гр. Сливен

 

Снимка: интернет

Cъвременни практически препоръки за хранене

на кърмачетата
Банер

Консултация с психолог

Михаела Виденова - клиничен психолог Михаела Виденова
клиничен психолог
Консултация с психолог
ПРИЕМНО ВРЕМЕ
четвъртък от 18:30 до 20:00 ч
след предварително записване на
mvidenova@premature-bg.com