По време на бременността, фетусът се развива и съзрява прогресивно, докато достигне способност да поеме рязката автономност, която му отрежда раждането.Тежкият преход от „водния” към „кислородния” живот, е едно впечатляващо изпитание, изискващо незабавна адаптация, ангажираща дишането, циркулацията, терморегулацията, метаболитното равновесие, бъбречните и храносмилателните функции. От всички органи, които трябва да се адаптират към извън-утробния живот, белият дроб е без съмнение този, при който встъпването във функция е най-впечатляващо, но и най-богато на последствия поради влиянието му върху функцията на останалите органи. Тази непосредствена ефективност на дихателната система се постига благодарение на единството на факторите отговорни за правилното анатомично и функционално узряване. Развитието на човешкия бял дроб се извършва в 6 последователни фази: Четири фетални фази: 1. Ембрионална. 2. Псевдогландуларна. 3. Каналикуларна. 4. Сакуларна. Две пост-натални фази /след раждането/: 1. Алвеоларна. 2. Микроваскуларно съзряване. Каналикуларният период – от 16-17 г.с. до 24-26 г.с. Това е най-определящата фаза. Настъпва диференцирането на белодробните епителни клетки в I и II тип след 20г.с. Пневмоцити I тип- покриват около 96% от алвеоларната тъкан. Пневмоцити IIтип – имат основната функция синтез на сърфактант, неговото складиране и освобождаване в алвеоларното пространство. Сърфактант – сложен фосфолипопротеин, изграден от фосфолипиди, неутрални липиди и протеини /белтъци/. Лецитинът е главна съставна…

Определение: Рискови новородени са тези деца, чиито живот и здраве са застрашени от различни патологични фактори, действащи преди, по време на раждането и в неонаталния период. Адаптацията им към екстраутеринните (извънутробни) условия на живот е затруднена. За да преживеят те се нуждаят от интензивно лечение и специализирани медицински грижи. В повечето случаи по-специалното поведение спрямо тях продължава седмици и месеци в амбулаторни условия, след изписването от родилното заведение. Делът на децата с висок риск варира около 10-15% от всички новородени.         Главни фактори, предразполагащи повишен риск за новороденото дете са: Нисък социално-икономически статус на майката. Живот в среда с вредни външни въздействия. Хронични заболявания на майката преди бременността. Заболявания и усложнения на бременността. Усложнения на раждането. Класификация на рисковите новородени деца: 1. Деца с медицински риск: Гестационна възраст по-малка от 37 г.с. или по-голяма от 42 г.с., тегло при раждането под 2500 г и над 4000 г. Неадекватно за гестационната възраст тегло – хипотрофично или хипертрофично новородено дете. Деца с тежка асфиксия при раждането. Деца с тежки родово-травматични увреждания. Новородени с ранна /в първите часове след раждането/ и протрахирана /удължена/ жълтеница. Новородени с вродени малформации или наследствени заболявания. Деца с вродени /по време на бременността/ или постнатално…

Организмът на новороденото притежава редица съществени анатомични и физиологични особености, които го отличават много от организма на голямото дете и възрастния и го правят особено уязвим и лабилен през неонаталния период. В зависимост от гестационната възраст /независимо от теглото/ новородените се подразделят на: 1. Недоносени – под 37г.с. /259 дни/. 2. Доносени – 38-42г.с. /259-293 дни/. 3. Преносени – над 42 пълни г.с. /294 дни/. Според теглото при раждане /независимо от гестационната възраст/ те се разделят в три групи: 1. С ниско тегло – под 2500г /5-15% от живородените/. 2. С много ниско тегло – под 1500г /0,8-1,5% от живородените/. 3. С екстремно /изключително/ ниско тегло – под 1000г /0,3-0,6% от живородените/. В зависимост от корелацията между гестационна възраст /ГВ/ и теглото при раждането /ТР/, новородените се определят като: 1. Еутрофични – тегло между 10 и 90 персантил. 2. Хипотрофични /малки за гестационната възраст/ - тегло под 10 персантил. 3. Хипертрофични /големи за гестационната възраст/ - тегло над 90 персантил. В практиката най-често има корелация между гестационна възраст и тегло при раждане, но не са редки случаите, когато по гестационна възраст детето е доносено, а е с ниско тегло. Състоянието се нарича пренатална хипотрофия. Причините за ниското тегло могат да…

Раждането като физиологичен процес продължава да е най-късият, но и най-опасен период от живота на човека, обременен със заболеваемост и смъртност. Преминавайки през меките родови пътища и най-вече през костния тазов пръстен, плодът е подложен на силно механично въздействие, което изисква от него наличието на много добри компенсаторни резерви. При данни за страдание на плода /обект на акушер-гинеколозите: слаби или бурни движения на плода, промени в сърдечната дейност на плода и други/, той /плодът/ не е в състояние да се справи с тежките изпитания на раждането. В тези случаи има риск за неговия живот, здраве и неврологично развитие. След раждането настъпват няколко периода, които се считат за физиологични /нормални/. I. Период на повишена реактивност - продължителност 15-30 /максимум 60/ минути. Характеризира се с будно състояние, висока възприемчивост към дразнения: потрепвания, гримаси, резки очни движения, немотивиран рязко започващ и завършващ плач, спонтанни движения. Налице е повишено слюнкоотделяне, по-висока сърдечна честота /до 180уд./мин./, учестено дишане /около 60/мин./, понижаване на телесната температура. Постепенно детето изпада във втората фаза. II. Период на намалена активност – период на сън. Продължителност от 30 минути до 2-3 часа. Характеризира се с понижен мускулен тонус, подтиснати рефлекси, забавяне на сърдечната честота до норма, дишането също, може да стане…

Бебешките колики са характерни за кърмачетата до 4 месечна възраст и представляват необяснимо периодично неспокойствие и плач на бебето. Смята се, че те не са здравословен проблем за бебето. Срещат се в 10-25% от всички новородени. Обикновено започват около 3 седмична възраст, най-често са към 6 седмична възраст, след което постепенно намаляват и изчезват към 3-4 месечна възраст. Крясъците и плачът могат да са понякога ежедневни и с продължителност до 2-3 часа. Бебетата изглеждат страдащи и трудно утешими. Между тези периоди обикновено изглеждат много добре. Често имат доста газове. Коремчето е по-опънато при плач, присвиват краката си към него. Не е ясна точната причина за бебешките колики. Възможни са няколко обяснения: 1. Ако кърмите бебето си и неспокойствието му се появява след като вие сте консумирали определена храна, разумно е да не консумирате повече тази храна. 2. Известно е също така, че коликите се срещат по-често при деца, родени и кърмени от майки, които пушат. Спирането на тютюнопушенето е добър начин за предпазване от колики. 3. Затруднена моторика на червата. Спазмите на червата са една от причините за коликите, но също така и повишаването на налягането в ректума. Несъвършената функция на червата на малките бебета често е в основата на…