Родителите, чиито деца са имали продължителен престой в болницата, са обезпокоени за тяхното изписване. В идеалният случай, майката и бащата би трябвало да бъдат в една стая с бебето си, или най-малкото да спят в болницата, в близост до него за няколко дни и нощи до изписването, така че те да добият увереност и да се научат да се грижат за своето преждевременно родено дете. Преди изписването родителите трябва да получат съвети за храненето, добавянето на желязо и витамини, захранването, имунизациите и т.н. Те трябва да получат епикриза /една за тях и една за личния лекар/, която отразява грижите по време на изписването и нуждата от проследяване. Групи за помощ на родители на преждевременно родени деца могат да осигурят подкрепа за родителите, когато детето им е в болницата и съвети за преместването в къщи.   Стайна температура Родителите трябва да знаят, че стайната температура на първо време трябва да е по-висока от тази, при която се отглеждат доносените деца, а именно 23-24 С през деня и 20-21 С през нощта. Проветряване на стаята: 3-4 пъти дневно по 10-15 минути. По това време детето да бъде в друга стая или завито по-топло и с шапчица на главата. Къпане Къпането на недоносеното…

Бронхо-пулмоналната дисплазия е хронично белодробно заболяване, развиващо се у недоносени деца с дихателна недостатъчност, подложени на кислородотерапия и апаратна вентилация. Описана за първи път през 1967 г. у недоносени деца с хиалинно-мембранна болест. По- късно са описани случаи и при доносени деца с вродена пневмония и мекониум - аспирационен синдром. Основен диагностичен критерий при бронхо-пулмоналната дисплазия е нуждата от кислородотерапия след 36 седмици коригирана възраст. Честота: Среща се при около 20% от новородените на апаратна вентилация. Налице е зависимост от зрелостта на децата. Честотата е значимо по-висока при гестационна възраст под 30 г.с. и рождено тегло под 1500 г., а в групата с тегло 500-699 г. достига до 85%. Антенаталното приложение на кортикостероиди за ускоряване на съзряването на белия дроб, съфактант терапията и по-щадящите методи на обдишване водят до намаляване честотата и тежестта на заболяването. Основни рискови фактори, за развитие на заболяването са: 1. Недоносено дете, обикновено с тегло под 1500 г. 2. Тежка дихателна недостатъчност с необходимост от продължителна и агресивна апаратна вентилация и кислородотерапия. 3. Възникване на усложнения по време на лечението – персистиращ артериален канал, интерстициален белодробен емфизем, инфекции и редица други фактори, свързани с белодробната незрялост, кислородната токсичност, дефицит на вит. А, вит. Е и прочие.…

Родителите на недоносени деца често са учудени, ако детето им има проблеми със зъбите, свързани с преждевременното раждане. Проучванията показват, че преждевременно родените деца са с повишен риск за развитие на зъбни проблеми като закъснял пробив, хипоплазия на емайла, промяна в цвета на зъбите, палатинална бразда, също и възможен повишен риск за нужда от ортодонтско лечение. Следва кратък преглед на всеки един от посочените възможни проблеми. Закъснелия зъбен пробив е често срещан проблем при недоносените деца, особено тези, които са били много малки и/или много болни. Изследвания са показали, че това закъснение се причинява най-често от инфекция след раждането, лошо хранене и/или продължителна интубация. Някои вярват, че раждането стимулира зъбния пробив, следователно преждевременното раждане ще промени този процес. Най-често пробива закъснява с 2 до 6 месеца от нормалния срок за това. Хипоплазия на емайла означава, че има липса или недостиг на емайл – това е най-външното покритие на зъбите. Недоносените деца страдат от този проблем четирикратно по-често в сравнение с децата родени на термин. Левите горни предни зъби по-често имат хипоплазия от десните такива. Тя може да бъде открита и при постоянни зъби, но при тях проблемите са по-малко тежки. Причини за емайловата хипоплазия са интубация, механична вентилация, както и…

Жълтеницата е изключително важен признак в първите седмици след раждането. Значението и се определя не само от факта, че половината от новородените прекарват физиологична жълтеница, но и от това, че жълтеницата е задължителен или много чест симптом на редица вродени и придобити заболявания в неонаталния период. Особености на билирубиновия метаболизъм у фетуса и новороденото: Основен източник на билирубин в човешкия организъм е хемът. Той се получава при разграждането на хемоглобина при разрушаването на еритроцитите. Около 80% от билирубина се получава от метаболизирането на хемоглобина. Междинен продукт е биливердина, който след преработка се превръща в билирубин. В плазмата той се свързва с албумините под формата на билирубин-албуминов комплекс, известен като индиректен /неконюгиран/ билирубин. Той е мастноразтворим и не преминава през бъбречния филтър и хемато-енцефалната бариера. Недоносените новородени имат намален капацитет на плазмата за свързване на билирубина. Някой субстанции и редица лекарства могат да изместят билирубина от албуминовата молекула. Кръвният билирубин достига до хепатоцитите/клетки/ в черния дроб, където под въздействието на ензима уридин-дифосфат-глюкоронил трансфераза се превръща в директен /конюгиран/ билирубин (конюгация на билирубина). Той е водноразтворим и преминава през бъбречния филтър. У фетуса елиминирането на индиректния билирубин става чрез плацентата и черния дроб на майката. В първите дни след раждането се създават…

По време на бременността, фетусът се развива и съзрява прогресивно, докато достигне способност да поеме рязката автономност, която му отрежда раждането.Тежкият преход от „водния” към „кислородния” живот, е едно впечатляващо изпитание, изискващо незабавна адаптация, ангажираща дишането, циркулацията, терморегулацията, метаболитното равновесие, бъбречните и храносмилателните функции. От всички органи, които трябва да се адаптират към извън-утробния живот, белият дроб е без съмнение този, при който встъпването във функция е най-впечатляващо, но и най-богато на последствия поради влиянието му върху функцията на останалите органи. Тази непосредствена ефективност на дихателната система се постига благодарение на единството на факторите отговорни за правилното анатомично и функционално узряване. Развитието на човешкия бял дроб се извършва в 6 последователни фази: Четири фетални фази: 1. Ембрионална. 2. Псевдогландуларна. 3. Каналикуларна. 4. Сакуларна. Две пост-натални фази /след раждането/: 1. Алвеоларна. 2. Микроваскуларно съзряване. Каналикуларният период – от 16-17 г.с. до 24-26 г.с. Това е най-определящата фаза. Настъпва диференцирането на белодробните епителни клетки в I и II тип след 20г.с. Пневмоцити I тип- покриват около 96% от алвеоларната тъкан. Пневмоцити IIтип – имат основната функция синтез на сърфактант, неговото складиране и освобождаване в алвеоларното пространство. Сърфактант – сложен фосфолипопротеин, изграден от фосфолипиди, неутрални липиди и протеини /белтъци/. Лецитинът е главна съставна…