Двигателното развитие на бебето и специфични проблеми при недоносените. Интервю с доц. Чавдаров

Доц. Чавдаров има над 20 години опит в сферата на физикалната и рехабилитационната медицина при деца с двигателно изоставане и проблеми с координацията на движенията. В момента изпълнява длъжността управител на Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа "Света София". Допитахме се до професионалното мнение на доц. Чавдаров за отговорите на най-често задаваните въпроси, които вълнуват майките на преждевременно родени деца.

• Казват, че недоносените бебета са рискова група за детска церебрална парализа – каква е причината за това?
  
  Незрялата нервно-мускулна система, често пъти съпроводена и от кислороден недостиг по време на раждането.
  
  
• Има ли нещо, което може/трябва да се направи в периода от раждането до изписването на недоносеното бебе, което да подпомогне неговото двигателно развитие?
  
  Да, има - правилно позициониране на детето в т.н. „ембрионална позиция", която дава възможност за активиране на свободни движения, необременени от гравитацията.
  
  
• Трябва ли всяко недоносено бебе да се консултира с рехабилитатор , независимо дали има някакви симптоми или не?
  
  КОНСУЛТАЦИИ СЕ ИЗВЪРШВАТ САМО ОТ ЛЕКАРИ по неонатология, детски болести, детска неврология или физикална и рехабилитационна медицина. Рехабилитаторите/ Кинезитерапевтите извършват съответна кинезитерапия или апаратна физиотерапия, ако такава е назначена само от лекар по физикална и рехабилитационна медицина, съгласно стандартите на Министерство на Здравеопазването!
  
  
• На каква възраст трябва да е първия профилактичен преглед при детски невролог/ лекар по физикална и рехабилитационна медицина с опит в детска възраст?
  
  Не по-късно от 30-ия ден след изписване от болницата трябва да се осигури консултация от детски невролог или лекар по физикална и рехабилитационна медицина с опит в детската възраст.
  
  
• Колкото и да е относително, в кой месец какво трябва да може едно недоносено бебе като двигателна активност?
  Вижте развитие на общата моторика и манипулативните дейности - тук.
  
  
• За какви признаци да следим , кое в развитието е нормално и кое – не ?
  
  Следи се за: симетрия на движенията; изпълнение стъпалата на моторното развитие; мускулния тонус.
  
  
• Кога е абсолютно наложително детето да се заведе на преглед?
  
  Асиметрията на движенията; забавяне на стъпалата на моторното развитие с повече от 3 месеца; екстремни отклонения в мускулния тонус – силно изпънати долни и силно свити горни крайници и силно изпъване главата назад.
  
  
• Как една майка да разбере дали избрания рехабилитатор е добър?
  
  Няма добри и лоши рехабилитатори, а обучени по детска неврохабилитация и необучени. Детска неврохабилитация не се изучава специализирано в колежите и университети в България. Рехабилитатори, провели следдипломно обучение в Специализираната Болница за Рехабилитация на Деца с Церебрална Парализа в София, придобиват специфични умения за работа с рискови за церебрална парализа кърмачета, както и за деца с ДЦП.
  
  
• Каква е ползата и/или вредата от домашен масаж на недоносени и на какво да се набляга , за да сме сигурни, че е ефективен?
  
  Масажът и пасивните движения за доносено кърмаче могат да се прилагат и при недоносеното, като не се масажират дланите и стъпалата, за да не се хиперактивират преобладаващите примитивни рефлекси и механизми водещи до двигателни отклонения.
  
  
• Какви методи на рехабилитация съществуват? Методът "Войта" ли е най-подходящ и защо?
  
  В кърмаческата възраст в Западна и Централна Европа най-често се прилагат методиката на Войта (Рефлексно предизвикано придвижване) и методиката на Бобат (невро-развойно стимулиране). Кое е най-подходящо за детето решава лекарят по физикална и рехабилитационна медицина. Няма европейски или международни стандарти за лечението на недоносени деца или деца с церебрална парализа. Препоръчва се деца, родени под 30 гестационна седмица, да бъдат стимулирани с кинезитерапия.
  
  
• Смятате ли, че рехабилитацията е подходяща дори за недоносени бебета, които нямат никаква симптоматика за двигателно изоставане?
  
  След като детето няма двигателно изоставане, няма смисъл да бъде стимулирано.
  
  
• Какви последствия може да има за детето липсата на рехабилитация?
  
  Би могло да се стигне до забавяне на двигателното му развитие със съответни последствия.
  
  
• Кои са симптомите при деца с по-лека форма на ДЦП?
  
  ДЦП има много форми и степени на изразеност, но най-често наблюдаваме: отклонения в мускулния тонус, по-бавно прохождане, неправилна походка, по-бавно проговаряне, неясен говор; лош почерк и други, поединично или комбинирано.
  
  
• В каква степен с и без рехабилитация се възстановяват деца с ЦКС I , II и III степен?
  
  Без рехабилитация възстановяване при ЦКС: 1 ст – 90-95%; 2ст – 80%; 3 ст. – 60%, 4 ст. – 10%. Целта на рехабилитацията е рискът за фиксирането на двигателните отклонения след 18 мес. в картината на ДЦП, да бъде сведен до минимум.
  
  
• Какво бихте посъветвали родителите на недоносени деца от малките населени места, където е много трудно да се намерят добри специалисти?
  
  Да се консултират с НЗОК или неправителствени организации, които да ги упътят къде най-близко биха могли да открият специализирано лечебно заведение за консултация на рискови за ЦП кърмачета и за рехабилитация на ДЦП. НЗОК заплаща ежемесечно по 10 дни клинични пътеки за рехабилитация на рискови за ЦП кърмачета (КП №242) и за рехабилитация на ДЦП (КП №240).