Двигателното развитие на бебето и специфични проблеми при недоносените. Интервю с доц. Чавдаров

Доц. Чавдаров има над 20 години опит в сферата на физикалната и рехабилитационната медицина при деца с двигателно изоставане и проблеми с координацията на движенията. В момента изпълнява длъжността управител на Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и Речник рехабилитация на деца с церебрална парализа "Света София". Допитахме се до професионалното мнение на доц. Чавдаров за отговорите на най-често задаваните въпроси, които вълнуват майките на преждевременно родени деца.


  • Казват, че недоносените бебета са рискова група за детска церебрална парализа – каква е причината за това?

    Незрялата нервно-мускулна система, често пъти съпроводена и от кислороден недостиг по време на раждането.

  • Има ли нещо, което може/трябва да се направи в периода от раждането до изписването на недоносеното бебе, което да подпомогне неговото двигателно развитие?

    Да, има - правилно позициониране на детето в т.н. „ембрионална позиция", която дава възможност за активиране на свободни движения, необременени от гравитацията.

  • Трябва ли всяко недоносено бебе да се консултира с рехабилитатор , независимо дали има някакви симптоми или не?

    КОНСУЛТАЦИИ СЕ ИЗВЪРШВАТ САМО ОТ ЛЕКАРИ по неонатология, детски болести, детска неврология или физикална и рехабилитационна медицина. Рехабилитаторите/ Кинезитерапевтите извършват съответна кинезитерапия или апаратна физиотерапия, ако такава е назначена само от лекар по физикална и рехабилитационна медицина, съгласно стандартите на Министерство на Здравеопазването!

  • На каква възраст трябва да е първия профилактичен преглед при детски невролог/ лекар по физикална и рехабилитационна медицина с опит в детска възраст?

    Не по-късно от 30-ия ден след изписване от болницата трябва да се осигури консултация от детски невролог или лекар по физикална и рехабилитационна медицина с опит в детската възраст.

  • Колкото и да е относително, в кой месец какво трябва да може едно недоносено бебе като двигателна активност?
    Вижте развитие на общата моторика и манипулативните дейности - тук.

  • За какви признаци да следим , кое в развитието е нормално и кое – не ?

    Следи се за: симетрия на движенията; изпълнение стъпалата на моторното развитие; мускулния тонус.

  • Кога е абсолютно наложително детето да се заведе на преглед?

    Асиметрията на движенията; забавяне на стъпалата на моторното развитие с повече от 3 месеца; екстремни отклонения в мускулния тонус – силно изпънати долни и силно свити горни крайници и силно изпъване главата назад.

  • Как една майка да разбере дали избрания рехабилитатор е добър?

    Няма добри и лоши рехабилитатори, а обучени по детска неврохабилитация и необучени. Детска неврохабилитация не се изучава специализирано в колежите и университети в България. Рехабилитатори, провели следдипломно обучение в Специализираната Болница за Рехабилитация на Деца с Церебрална Парализа в София, придобиват специфични умения за работа с рискови за церебрална парализа кърмачета, както и за деца с ДЦП.

  • Каква е ползата и/или вредата от домашен масаж на недоносени и на какво да се набляга , за да сме сигурни, че е ефективен?

    Масажът и пасивните движения за доносено кърмаче могат да се прилагат и при недоносеното, като не се масажират дланите и стъпалата, за да не се хиперактивират преобладаващите примитивни рефлекси и механизми водещи до двигателни отклонения.

  • Какви методи на рехабилитация съществуват? Методът "Войта" ли е най-подходящ и защо?

    В кърмаческата възраст в Западна и Централна Европа най-често се прилагат методиката на Войта (Рефлексно предизвикано придвижване) и методиката на Бобат (невро-развойно стимулиране). Кое е най-подходящо за детето решава лекарят по физикална и рехабилитационна медицина. Няма европейски или международни стандарти за лечението на недоносени деца или деца с церебрална парализа. Препоръчва се деца, родени под 30 гестационна седмица, да бъдат стимулирани с кинезитерапия.

  • Смятате ли, че рехабилитацията е подходяща дори за недоносени бебета, които нямат никаква симптоматика за двигателно изоставане?

    След като детето няма двигателно изоставане, няма смисъл да бъде стимулирано.

  • Какви последствия може да има за детето липсата на рехабилитация?

    Би могло да се стигне до забавяне на двигателното му развитие със съответни последствия.

  • Кои са симптомите при деца с по-лека форма на ДЦП?

    ДЦП има много форми и степени на изразеност, но най-често наблюдаваме: отклонения в мускулния тонус, по-бавно прохождане, неправилна походка, по-бавно проговаряне, неясен говор; лош почерк и други, поединично или комбинирано.

  • В каква степен с и без рехабилитация се възстановяват деца с ЦКС I , II и III степен?

    Без рехабилитация възстановяване при ЦКС: 1 ст – 90-95%; 2ст – 80%; 3 ст. – 60%, 4 ст. – 10%. Целта на рехабилитацията е рискът за фиксирането на двигателните отклонения след 18 мес. в картината на ДЦП, да бъде сведен до минимум.

  • Какво бихте посъветвали родителите на недоносени деца от малките населени места, където е много трудно да се намерят добри специалисти?

    Да се консултират с НЗОК или неправителствени организации, които да ги упътят къде най-близко биха могли да открият специализирано лечебно заведение за консултация на рискови за ЦП кърмачета и за рехабилитация на ДЦП. НЗОК заплаща ежемесечно по 10 дни клинични пътеки за рехабилитация на рискови за ЦП кърмачета (КП №242) и за рехабилитация на ДЦП (КП №240). 
Банер

Консултация с психолог

Михаела Виденова - клиничен психолог Михаела Виденова
клиничен психолог
Консултация с психолог
ПРИЕМНО ВРЕМЕ
четвъртък от 18:30 до 20:00 ч
след предварително записване на
mvidenova@premature-bg.com