Правила и стадии на захранване. Д-р Т. Праматарова

Захранване – включване в храненето на бебето на храни или напитки различни от кърмата /млека за кърмачета/. Според съвременните препоръки, захранването трябва да се осъществи около 6-месечна възраст на бебето.

Физическото съзряване на органите и системите на бебето, участващи в усвояването на други храни извън майчината кърма, е от 4 до 6 месечна възраст. Неблагоприятни последици за организма може да настъпят при захранване в неподходящо време.

Според експертите на Европейската общност за детска гастроентерология, хепатология и хранене (Europen Society for Pediatric Gastroenterology, Hepatology and Nutrition) включването на захранващи храни в храненето на бебето не трябва да бъде по-рано от 17 седмица и не по-късно от 26 седмица, а според експертите на СЗО – не по рано от 16 седмица.

Периодът на захранване на кърмачето е свързан с риск за недохранване, защото захранващите храни често са с неадекватно хранително качество, дават се твърде рано или твърде късно, в недостатъчно количество или недостатъчна честота. Захранващите храни трябва да имат висока енергийна плътност/0,8 -1,0 kcal/g/. Енергийната плътност на майчината кърма е 0,8 kcal/g. Ако захранващите храни са с по-висока енергийна плътност, е необходимо по-малко количество и съответно при по-ниска енерг. плътност – по-голямо количество храна. Течните храни обикновено имат енергийна плътност 0,3kcal/g, а обемът на стомахчето на бебето е 30мл/кг телесна маса.

ПРАВИЛА ЗА ЗАХРАНВАНЕ:

1. Признаци за готовност от страна на бебето да приема нови храни.
Около 4-6 месечна възраст бебето показва знаци за готовност да приема нови храни – може да стои седнало добре, само взема предмети и ги слага в устата си, слюнката в устата на бебето се увеличава, поникват първите зъбки, проявява интерес към храната на възрастните, скъсява интервалите между кърменията.

2. Включването на нова храна започва, само когато детето е напълно здраво.

3. Постепенно внасяне на новата храназапочва се с 1 чаена лъжичка първия ден, 2 - на втория и така за 7-8 дни се достига цяла порция. Препоръчително е новата храна да се дава в началото на храненето и след това детето да се дохранва с кърма/мляко за кърмачета/. Ако детето е много гладно, може да се даде първо малко мляко, а след това да се въведе новата храна.

4. Включване само по една храна седмично. Най-доброто време за включване на нова храна е сутрин. Така по-лесно ще се наблюдава детето за възможни прояви на хранителна алергия – обриви, разстройство, запек, повръщане.

5. Ако детето упорито отказва новата храна, временно спрете да му я предлагате. Може да се опита с друга, близка по състав храна.

6. Очакват се промени в цвета, консистенцията и честотата на изпражненията на бебето. Това е нормално и зависи от вида на храната, която се включва.

7. Храната да се приема по-често и в по-малки количества, съобразено с вместимостта на стомахчето на бебето.

8. Да се направи яденето приятно събитие за бебето, като му се позволи да бъде със семейството по време на хранене. Така то ще започне да се радва на това, че споделя яденето си с другите членове на семейството.

 

ПРОЦЕС НА ЗАХРАНВАНЕ – 4 СТАДИЯ
Стадий 1

Целта е на този етап детето да свикне да приема храна от лъжица. Предлагането на новата храна с лъжичка се осъществява преди едно обичайно млечно хранене или по средата на храненето. Новата храна може да се смеси с малко кърма или обичайното мляко за кърмачета.

Подходящи са следните храни:

1. Зеленчуково пюре от сварени моркови и други зеленчуци/чушки, карфиол, зелен фасул и др./

2. Плодово пюре от ябълка, круша, банан и др.

3. Зърнени храни/несъдържащи глутен/ - ориз, елда, царевица, просо и др.

4. Готови пюрета за кърмачета на зърнена основа, зеленчукови-плодови, обогатени с желязо.

Стадий 2

Майчината кърма или млякото за кърмачета остават основен източник на хранителни вещества. Постепенно се увеличава количеството на захранващите храни. В същото време те заместват постепенно от едно до три хранения на ден.

Може да се даде на бебето пълномаслено кисело мляко или обезсолено сирене като компонент на захранваща храна.

Необходимо е да се дават зърнени храни поне веднъж дневно. Може да се включат глутен съдържащи зърнени храни – пшеница, ръж, ечемик, овесени ядки. Да се включват разнообразни храни с различни вкусове, под формата на пюре или каши, без добавка на сол, захар или мед.

Да се включват зеленчукови пюрета или зърнени каши към някой от следните храни:

  • пюре от месо или птици.
  • пюре от риба.
  • пюре от бобови храни –лющен боб, леща, грах.
  • пюре от твърдо сварен жълтък.

Риба /бяла риба, риба тон/ е препоръчително да се въведе след 6-я месец, особено при деца, които не се кърмят, тъй като рибните мазнини съдържат полиненаситени мастни киселини, необходими за развитието на централната нервна система на бебето.

Пълномаслено кисело мляко може да се включи към плодово или зеленчуково пюре, или зърнена каша.

Стадий 3

Захранващите храни стават по-голямата част от храненето на бебето. Важно е да се предлага на бебето голямо разнообразие от храни, за да може то да получава всички витамини и минерали, от които се нуждае.

Майчината кърма или млякото за кърмачета остават около 500-600 мл на ден.

Да се дават два или три пъти на ден храни съдържащи нишесте – като картофи, ориз или хляб. Плодовете и зеленчуците да се включват два или повече пъти на ден под формата на парченца за приемане с пръсти от бебето. Една от предлаганите порции да бъде под формата на меко приготвено пюре от месо, риба, яйца или бобови храни/леща, лющен фасул/. Червеното месо – телешко, агнешко и свинско, е добър източник на желязо. Яйцата са евтин източник на висококачествен белтък.

През този период храната трябва да бъде с по-гъста консистенция, на парченца, което ще стимулира бебето да дъвче и управлява малки късчета храна, дори и ако няма зъбки. Да се предлагат храни за ядене с пръстикато сухар, парчета хляб или питка, обелена ябълка, банан, морков, сирене. Да се избягва даването на сладки бисквити и сухари, за да не придобие бебето навик да очаква сладки храни.

Стадий 4

Постепенно бебето преминава към храни, които се консумират от възрастните членове на семейството. Препоръчват се три пъти дневно накълцана и раздробена храна плюс хляб. Кърмата/ млека за кърмачета/ остава около 500мл на ден. Увеличава се количеството на захранващите храни. Бебето има малко стомахче, затова трябва да получава храни с висока хранителна плътност – като пълномаслени млечни продукти.

Да се дават три или четири пъти на ден храни, съдържащи скорбяла – картофи, ориз и хляб. Плодовете и зеленчуците – три или повече пъти на ден, на парченца, за хранене с пръсти. Ябълките и крушите може да не са обелени.

Да не се предлагат сладки кексове и бисквити, защото тези храни ще засищат бебето, без да му осигурят необходимите хранителни вещества.

Две от предлаганите порции да включват месо, риба, яйца или бобови храни/леща, грах, лющен боб/. Месото се дава смляно, а не на пюре.

 

Храни, които не трябва да се дават на бебето до 6 месечна възраст, тъй като предизвикват алергии или съдържат опасни бактерии:

  • Храни, съдържащи глутен /пшеница, ръж, ечемик, овес/ и храни приготвени от тях /хляб, зърнени закуски и др./.
  • Ядки и семена, включително фъстъци, фъстъчено масло или други масла от ядки.
  • Яйца.
  • Риба и рибни продукти.
  • Цитрусови плодове и сокове от тях – портокал, мандарина, грейпфрут и др.
  • Меки и непастьоризирани сирена.

Храни, които не трябва да се дават на децата до 1 годишна възраст, поради неблагоприятен здравен ефект:

  • Бонбони, шоколад, кексове и пай.
  • Храни и напитки с изкуствени подсладители.
  • Безалкохолни напитки.
  • Черен, зелен чай.
  • Подправки.
  • Козе и овче мляко поради риск от възникване на специфични алергични реакции.
  • Краве прясно мляко като самостоятелна напитка. Така се намалява рискът от алергии към млякото и развитието на автоимунни заболявания в по- късна възраст.

До 2 годишна възраст не е подходящо да се дават обезмаслени и нискомаслени млека и млечни продукти, тъй като мазнините са важен източник на енергия, и мастноразтворими витамини за малкото дете.

Заключение:
Пълноценното и здравословно хранене през първата година е много важно за добрия старт в живота – основа за оптимален растеж, развитие и здраве на малкото дете.

 

Поздрав на всички бебчета и техните родители. Успех при храненето!

 

Д-р Таня Праматарова - неонатолог
ННО - МБАЛ „ Д-р Ив. Селимински"
гр. Сливен

Банер

Консултация с психолог

Михаела Виденова - клиничен психолог Михаела Виденова
клиничен психолог
Консултация с психолог
ПРИЕМНО ВРЕМЕ
четвъртък от 18:30 до 20:00 ч
след предварително записване на
mvidenova@premature-bg.com