Захранване – включване в храненето на бебето на храни или напитки различни от кърмата /млека за кърмачета/. Според съвременните препоръки, захранването трябва да се осъществи около 6-месечна възраст на бебето.

Физическото съзряване на органите и системите на бебето, участващи в усвояването на други храни извън майчината кърма, е от 4 до 6 месечна възраст. Неблагоприятни последици за организма може да настъпят при захранване в неподходящо време.

Според експертите на Европейската общност за детска гастроентерология, хепатология и хранене (Europen Society for Pediatric Gastroenterology, Hepatology and Nutrition) включването на захранващи храни в храненето на бебето не трябва да бъде по-рано от 17 седмица и не по-късно от 26 седмица, а според експертите на СЗО – не по рано от 16 седмица.

Периодът на захранване на кърмачето е свързан с риск за недохранване, защото захранващите храни често са с неадекватно хранително качество, дават се твърде рано или твърде късно, в недостатъчно количество или недостатъчна честота. Захранващите храни трябва да имат висока енергийна плътност/0,8 -1,0 kcal/g/. Енергийната плътност на майчината кърма е 0,8 kcal/g. Ако захранващите храни са с по-висока енергийна плътност, е необходимо по-малко количество и съответно при по-ниска енерг. плътност – по-голямо количество храна. Течните храни обикновено имат енергийна плътност 0,3kcal/g, а обемът на стомахчето на бебето е 30мл/кг телесна маса.

ПРАВИЛА ЗА ЗАХРАНВАНЕ:

1. Признаци за готовност от страна на бебето да приема нови храни.
Около 4-6 месечна възраст бебето показва знаци за готовност да приема нови храни – може да стои седнало добре, само взема предмети и ги слага в устата си, слюнката в устата на бебето се увеличава, поникват първите зъбки, проявява интерес към храната на възрастните, скъсява интервалите между кърменията.

2. Включването на нова храна започва, само когато детето е напълно здраво.

3. Постепенно внасяне на новата храназапочва се с 1 чаена лъжичка първия ден, 2 - на втория и така за 7-8 дни се достига цяла порция. Препоръчително е новата храна да се дава в началото на храненето и след това детето да се дохранва с кърма/мляко за кърмачета/. Ако детето е много гладно, може да се даде първо малко мляко, а след това да се въведе новата храна.

4. Включване само по една храна седмично. Най-доброто време за включване на нова храна е сутрин. Така по-лесно ще се наблюдава детето за възможни прояви на хранителна алергия – обриви, разстройство, запек, повръщане.

5. Ако детето упорито отказва новата храна, временно спрете да му я предлагате. Може да се опита с друга, близка по състав храна.

6. Очакват се промени в цвета, консистенцията и честотата на изпражненията на бебето. Това е нормално и зависи от вида на храната, която се включва.

7. Храната да се приема по-често и в по-малки количества, съобразено с вместимостта на стомахчето на бебето.

8. Да се направи яденето приятно събитие за бебето, като му се позволи да бъде със семейството по време на хранене. Така то ще започне да се радва на това, че споделя яденето си с другите членове на семейството.

 

ПРОЦЕС НА ЗАХРАНВАНЕ – 4 СТАДИЯ
Стадий 1

Целта е на този етап детето да свикне да приема храна от лъжица. Предлагането на новата храна с лъжичка се осъществява преди едно обичайно млечно хранене или по средата на храненето. Новата храна може да се смеси с малко кърма или обичайното мляко за кърмачета.

Подходящи са следните храни:

1. Зеленчуково пюре от сварени моркови и други зеленчуци/чушки, карфиол, зелен фасул и др./

2. Плодово пюре от ябълка, круша, банан и др.

3. Зърнени храни/несъдържащи глутен/ - ориз, елда, царевица, просо и др.

4. Готови пюрета за кърмачета на зърнена основа, зеленчукови-плодови, обогатени с желязо.

Стадий 2

Майчината кърма или млякото за кърмачета остават основен източник на хранителни вещества. Постепенно се увеличава количеството на захранващите храни. В същото време те заместват постепенно от едно до три хранения на ден.

Може да се даде на бебето пълномаслено кисело мляко или обезсолено сирене като компонент на захранваща храна.

Необходимо е да се дават зърнени храни поне веднъж дневно. Може да се включат глутен съдържащи зърнени храни – пшеница, ръж, ечемик, овесени ядки. Да се включват разнообразни храни с различни вкусове, под формата на пюре или каши, без добавка на сол, захар или мед.

Да се включват зеленчукови пюрета или зърнени каши към някой от следните храни:

  • пюре от месо или птици.
  • пюре от риба.
  • пюре от бобови храни –лющен боб, леща, грах.
  • пюре от твърдо сварен жълтък.

Риба /бяла риба, риба тон/ е препоръчително да се въведе след 6-я месец, особено при деца, които не се кърмят, тъй като рибните мазнини съдържат полиненаситени мастни киселини, необходими за развитието на централната нервна система на бебето.

Пълномаслено кисело мляко може да се включи към плодово или зеленчуково пюре, или зърнена каша.

Стадий 3

Захранващите храни стават по-голямата част от храненето на бебето. Важно е да се предлага на бебето голямо разнообразие от храни, за да може то да получава всички витамини и минерали, от които се нуждае.

Майчината кърма или млякото за кърмачета остават около 500-600 мл на ден.

Да се дават два или три пъти на ден храни съдържащи нишесте – като картофи, ориз или хляб. Плодовете и зеленчуците да се включват два или повече пъти на ден под формата на парченца за приемане с пръсти от бебето. Една от предлаганите порции да бъде под формата на меко приготвено пюре от месо, риба, яйца или бобови храни/леща, лющен фасул/. Червеното месо – телешко, агнешко и свинско, е добър източник на желязо. Яйцата са евтин източник на висококачествен белтък.

През този период храната трябва да бъде с по-гъста консистенция, на парченца, което ще стимулира бебето да дъвче и управлява малки късчета храна, дори и ако няма зъбки. Да се предлагат храни за ядене с пръстикато сухар, парчета хляб или питка, обелена ябълка, банан, морков, сирене. Да се избягва даването на сладки бисквити и сухари, за да не придобие бебето навик да очаква сладки храни.

Стадий 4

Постепенно бебето преминава към храни, които се консумират от възрастните членове на семейството. Препоръчват се три пъти дневно накълцана и раздробена храна плюс хляб. Кърмата/ млека за кърмачета/ остава около 500мл на ден. Увеличава се количеството на захранващите храни. Бебето има малко стомахче, затова трябва да получава храни с висока хранителна плътност – като пълномаслени млечни продукти.

Да се дават три или четири пъти на ден храни, съдържащи скорбяла – картофи, ориз и хляб. Плодовете и зеленчуците – три или повече пъти на ден, на парченца, за хранене с пръсти. Ябълките и крушите може да не са обелени.

Да не се предлагат сладки кексове и бисквити, защото тези храни ще засищат бебето, без да му осигурят необходимите хранителни вещества.

Две от предлаганите порции да включват месо, риба, яйца или бобови храни/леща, грах, лющен боб/. Месото се дава смляно, а не на пюре.

 

Храни, които не трябва да се дават на бебето до 6 месечна възраст, тъй като предизвикват алергии или съдържат опасни бактерии:

  • Храни, съдържащи глутен /пшеница, ръж, ечемик, овес/ и храни приготвени от тях /хляб, зърнени закуски и др./.
  • Ядки и семена, включително фъстъци, фъстъчено масло или други масла от ядки.
  • Яйца.
  • Риба и рибни продукти.
  • Цитрусови плодове и сокове от тях – портокал, мандарина, грейпфрут и др.
  • Меки и непастьоризирани сирена.

Храни, които не трябва да се дават на децата до 1 годишна възраст, поради неблагоприятен здравен ефект:

  • Бонбони, шоколад, кексове и пай.
  • Храни и напитки с изкуствени подсладители.
  • Безалкохолни напитки.
  • Черен, зелен чай.
  • Подправки.
  • Козе и овче мляко поради риск от възникване на специфични алергични реакции.
  • Краве прясно мляко като самостоятелна напитка. Така се намалява рискът от алергии към млякото и развитието на автоимунни заболявания в по- късна възраст.

До 2 годишна възраст не е подходящо да се дават обезмаслени и нискомаслени млека и млечни продукти, тъй като мазнините са важен източник на енергия, и мастноразтворими витамини за малкото дете.

Заключение:
Пълноценното и здравословно хранене през първата година е много важно за добрия старт в живота – основа за оптимален растеж, развитие и здраве на малкото дете.

 

Поздрав на всички бебчета и техните родители. Успех при храненето!

 

Д-р Таня Праматарова - неонатолог
ННО - МБАЛ „ Д-р Ив. Селимински"
гр. Сливен

K2_PUBLISHED_IN Статии
K2_DATE_FORMAT_LC2

Развитие

Децата, родени с ниско тегло, са хетерогенна група, която подлежи на диспансеризация и активно наблюдение от личния лекар. За оптималното решаване на техните проблеми е необходимо тясното сътрудничество с неонатолог, невролог, кинезитерапевт, офталмолог, често и детски хирург.

Децата, родени с ниско тегло, се разделят на три големи групи:

1. Недоносени - морфологично незрели с рождено тегло под 2500 гр.

2. Недоносени и с интраутеринна Речник хипотрофия /ниско за гестационната възраст тегло/.

3. Деца с интраутеринна хипотрофия /с оптимална гестационна зрялост/.

Теглото при раждането е съществена величина за очакваните проблеми, като особено внимание изискват деца, родени с тегло под 1500 г. и най-вече тези с екстремно ниско тегло под 1000 г.

 

Късни проблеми при деца родени под 1500 г.

Това е най-рисковият контингент, обикновено са деца с гестационна възраст под 32 г.с.

Най-честата причина за преждевременно пукнатия околоплоден мехур е инфекция на майката – вирусна или бактериална.

Често бременните неглежират тези инфекции и лаически се свеждат до настинки. От друга страна, поради широкото популяризиране на вредното въздействие на лекарствата върху плода, много от инфекциите на горни дихателни пътища не се лекуват своевременно и създават условия за заразяване на плода. В този аспект подходящо антибиотично лечение се явява и профилактика на евентуално преждевременно раждане.

След раждането основните проблеми при тези деца са свързани с анатомична и функционална незрялост, често на фона на инфекция и перинатална Речник асфиксия. За тяхното оцеляване в повечето случаи са необходими изкуствена вентилация и продължителна кислородотерапия, които допълнително повлияват нормалното съзраване и развитие на тъканите. При проследяването на тази категория деца, акцентът се пада върху нервно-психическото развитие и сензорните органи / Речник зрение и слух/, тъй като рискът от развитие на ИВК /интравентрикуларен кръвоизлив/ и ПВЛ / Речник перивентрикулна левкомалация/е значителен. Диагнозата се поставя чрез неинвазивното изследване ТФЕ/трансфонтанелна ехография/. Класифицирани са 4 степени на тежест. Еволюцията изисква ТФЕ проследяване през интервали от 1 месец от неонатолог или детски невролог, паралелно с подробен неврологичен статус. Необходимо е провеждане на кинезитерапия, назначена от детски невролог и кинезитерапевт. Диспансеризация в Център по ДЦП е нужно да се осъществи възможно най-рано, но не по-късно от 20-я ден от изписването на детето от болничното заведение, в което е родено или отгледано. Продължителността на рехабилитацията се определя от детския невролог въз основа на неврологичния статус и динамиката в образната/ТФЕ, скенер/ находка. Затова ежемесечния контрол е много важен за благоприятния изход. Възможно е някой от тези деца да развият епилепсия с различна гърчова изява, което прави уместно и ЕЕГ/ Речник електроенцефалография/ проследяване.

Специално внимание следва да се обърне на зрението. Недоносените под 32 г.с. са застрашени от развитие на Речник ретинопатия/РП/ поради две групи фактори:

1. Съзряването на ретината става при необичайни условия – липса на пълна тъмнина, въздушна среда и прочие.

2. Развиващите се незрели структури са изложени на жизненонеобходими операции, като допълнителен процент кислород, обдишване с респиратор, което е на фона на недостатъчно развити антиоксидантни системи.

Развитието на РП у недоносените носи риск от слепота. Еволюцията на заболяването изисква диагностичен преглед на 1-месечна възраст, което става още преди изписването. След това на 10-14-дневни интервали, които се определят от лекуващия офталмолог. Стриктното котролиране от компетентен офталмолог е необходимо с оглед своевременното лечение, което най-често е криотерапия.

Известна част от децата, родени тегло под 1000г., развиват Бронхо-пулмонална Речник дисплазия, а впоследствие - хронично белодробно страдание. То се изразява с бронхиална хиперреактивност, повишена възприемчивост към инфекции на дихателните пътища и различна по тежест хронична дихателна недостатъчност. Необходима е диспансеризация от детските пулмологични диспансери в страната.

Друг чест проблем, особено при момчетата, е наличие на съединително-тъканна инсуфициенция с развитие на хернии на предна коремна стена. Пъпната херния е често срещана, но рядко изисква хирургична намеса.Обикновено се коригира с превръзка и последващо развитие на мускулите на предна коремна стена.

Ингвиналните хернии са потенцирани и от незавършения Речник десцензус на тестисите при момченцата. Често са двустранни и с доста големи размери, но рядко се стига до Речник инкарцерация/заклещване/. Повечето съвременни автори препоръчват ранно коригиране на дефекта, т.е. наложителна е ранна консултация и проследяване от детски хирург.

Един по-рядко засяган проблем е анемията на недоносените. Тя е свързана основно с морфологичната незрялост на костния мозък. Неговата активност нараства с г.в., както и след раждането. Недоносените, в сравнение с доносените деца, имат по-ниски стойности на Hb/хемоглобин/ и Ht/хематокрит/. Те се адаптират и нямат клинични прояви при стойности на Hb 90-100g/l и Ht 0,32-0,30, без да се отразяват върху тегловната им крива и кислородното насищане. Прилагането на Еритропоетин и железни препарати ускорява компенсацията на анемичния синдром и нуждата от кръвопреливания. За повечето недоносени е достатъчно приложението на железен прерарат перорално. Когато са налице оплаквания от повръщане, ненаддаване на тегло независимо от храненето, отпуснатост, сънливост и обективна бледост, е уместно да се проследят Hb и Ht.

Често възникващ въпрос е и схемата на имунизации. По правило имунизациите се отлагат до навършване на полагаемата се не календарна, а коригирана/ спрямо очаквания термин на раждането/ възраст. Освен това се отчита и наличието на неврологични увреждания, което изисква допълнително отлагане. За деца, родени под 1000г., имунизациите се отлагат до навършване на 1 година или започват след навършване на 6 месечна коригирана възраст. Целта е да се избегнат страничните реакции, особено на живите ваксини. При рекомбинантните ваксини, каквато е противохепатитната Речник ваксина, този проблем не стои и те се прилагат по обичайната схема. БЦЖ се поставя при изписването от Неонатологичното отделение. Последващите контроли са по утвърдения Имунизационен календар. ДТК се отлага по описания по-горе начин. Препоръчителна за недоносени и високорискови деца е ваксина срещу респираторно-синцитиален Речник вирус.

Профилактика на рахита – провежда се както при доносените деца. По отношение на храненето е уместно да се приема от сериите храни, специфични за недоносени, които са съобразени с техните повишени белтъчини и енергийни нужди.

Времето на захранване е дискусионно, но повечето автори препоръчват по-късното. Трябва да се знае, че добра координация мужду сукане, гълтане и Речник дишане се достига едва след 36г.с. и рискът от аспирация остава дълго време. Тези деца се хранят по-бавно и с много почивки.


Деца, родени с тегло 1500 -2500 г.

Подобни са и късните проблеми на децата, родени след 32 г.с. и тегло 1500-2500 г. При тях се среща по-рядко ретинопатия/РП/ на недоносените. За възрастта над 33-34 г.с. РП е изключение.

При деца родени с тегло 2000-2500 г. и гестационна възраст под 37 г.с. РП не се среща. При тях обаче уврежданията на мозъка при асфиксия са по-чести по типа на Хипоксично-исхемичната Речник енцефалопатия при доносени деца. Тези деца също подлежат на контрол от педиатър, неонатолог или невролог. Често пъти за подсигуряване на благоприятния изход е необходима кинезитерапия.

Речник Анемия на недоносените също се наблюдава по-рядко.

Имунизациите при тази група деца се извършват според два месеца коригирана възраст, освен ако не се касае за наличие на прекаран ИВК –II, III степен, ПВЛ или Речник неонатален Речник сепсис. При тези случаи имунизирането се отлага до 6-месечна коригирана възраст или до 1 годино по допълнителна преценка.

Деца с интраутеринна хипотрофия

Известен процент от родените с ниско тегло са морфологично по-зрели и тегловният недостиг е резултат на пренатално/ преди раждането/ настъпила интраутеринна хипотрофия. Най-често това се дължи на патология през бременността – Речник прееклампсия, хронични заболявания на майката, вродени инфекции и др. Това са деца, малки за гестационната си възраст. След раждането те имат нарушен растежен потенциал, който се преодолява трудно. И след изписването им от Неонатологично отделение, растежът им остава за дълго забавен. Подлежат на неврологично проследяване и Речник рехабилитация. Имунизациите се извършват по общите указания и неврологичния статус, както и профилактиката на рахита.

 

 

Д-р Таня Праматарова - неонатолог
ННО - МБАЛ „ Д-р Ив. Селимински"
гр. Сливен

 

Снимка: интернет

Cъвременни практически препоръки за хранене

на кърмачетата

Термина ми беше 15 юли. Един ден прокървих и хоп, в болницата. Преемклампсия, такава беше диагнозата. На 6 май сутринта, около 4 часа ме заболя корем,отидох при сестрата и я помолих за помощ, тя ми сложи Но шпа. Болките продължаваха и пак се върнах при сестрата, а тя реши отново да сложи инжекция, без да му мисли. И така, към 5:30 вече не издържах на болките. Разпищях се и момичетата,с които бях в една стая повикаха сестрата. Дойде тя, погледна ме и бързо към кабинета, този път реши да повика дежурният лекар.

Read More

Като на куче ми се развика въпросната лекарка, бутайки ме към кушетката. И така, в 6:10 родих моето бебе - 900 грама, 31 см,толкова се роди Георги. "О Боже, какво е това" - извика акушерката, уплаших се. Жорко изплака веднага, тогава се размърдаха акушерките. Поставиха детето в кувьоз, а мен качиха в отделнието, при другите родили вече.


В стаята бяхме три момичета ,другите две майчeта гушкаха децата си, а аз само плачех. Минаваха лекари преглеждаха децата и майките, а мен поглеждаха и ми казваха "Ааа ти си с аборта". Жоро беше с разширени мозъчни стомахчета, които започнаха да отново да се свиват, благодаря на Бог и така не се наложи операция и клапа. Кръвоизливът с който се роди, се изчисти. Детето ми беше 3 месеца в болницата, ходила съм всеки божи ден. От болницата в църквата, и така. Един ден д-р Коларова ми казва: "Момиче преди да идваш, звънкай по-тлефона, да питаш дали е живо детето ти".

Гого стана 2 300 грама, отивам в болницата и ме посреща сестрата. Георги се бил влошил, спрял да диша положението е зле. А  сестрата му сложила в сондата храната и молкият се задавил. Понеже тя отишла да обядва нямало кой да види, въпреки че уж ги наблюдават децата. И с това с справи детенцето ми.


Тогава си казах Край "Взимам си детето у дома и ще го храня с шише както трябва, ще си го гледам няма да чакам да стане 2, 500. Не можело детето да се храни със шише ,трябвало със сонда не можело да го взимам у дома. Но аз настоях и си прибрах бебето вкъщи. Още първият ден детето свикна с шишето, храни се, смее се, а аз съм щастлива.


След сeдмица отидохме във Варна при офталмолог, оказа се че е с Речник ретинопатия, 3 стадий.
Направиха криотерапия и след седмица трябваше да отидем на преглед, за да се разбере, ще виждали детето ми или не. При прегледа д-р Николова каза: "Детето е добре, имаше кръвоизлив, изчистил се е сам, ретината е добре, всико е както трябва". И до ден днешен на всеки 6 месеца водим детето на преглед и благодаря Господи, всичко наистина  Ок с ретината.
Е има очила, които трябва да носи и окото трябва да се закрива с лепенка, ама трудно Жоро не иска нищо. Скоро от скачане по-леглото се търкулна и направи нещо крачето, заведохме го в болницата и случайно виждаме д-р Коларова.Не можа да повярва ,че детето ми е добре - върви играе, расте и е нормално дете. Сега ходим на Речник рехабилитация, въпреки чe върви проходи на 1 годинка и 6 месеца. На дупето си късно се научи да стои. Жоро е почти на 4 години, но не говори все още, не е догонил напълно връстниците си. Но и това ще стане ,знам!

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории
Банер

Консултация с психолог

Михаела Виденова - клиничен психолог Михаела Виденова
клиничен психолог
Консултация с психолог
ПРИЕМНО ВРЕМЕ
четвъртък от 18:30 до 20:00 ч
след предварително записване на
mvidenova@premature-bg.com