2010-12-06 19:57:29

".. Престраших се да споделя своята история, която още не е приключила, а в момента се пише."

Аз съм майка на бебе Мина, родена в 36 г.с., на прага на доносеността, но не съвсем, както ще разберете. Всичко се случи много бързо - от теста с две черти през септември 2020, до първият преглед, до подутите ми крака, високото кръвно и загуба на белтък през януари, до приема ми за предтерминно наблюдение в болницата, в която родих през април. Приеха ме с кръвно 155/90 и ме настаниха в патологията. Там успях да изкарам една нощ и на втората в 3 през нощта спонтанно ми изтекоха водите. Нищо, казах си, ще се ражда, не е фатално в 36 седмица, бебето по ехограф беше около 3 кг., без отклонения от нормата и аз бях спокойна, че съм успяла да го опазя пълни 8 месеца. Казаха ми, че ме подготвят за естествено раждане, колкото и странно да беше това - всички лекари досега казваха, че ще съм секцио заради високото кръвно, което иначе беше овладяно след постъпването ми в отделение. 13 часа по-късно, в 16:51 проплака Мина, моята прекрасна дъщеря. Сложиха я на гърдите ми за да се погушкаме, АПГАР на 1 минута - 8, АПГАР на 2 минута - 8. Качиха я за рутинните прегледи в неонатология и аз…

"Единственото за което мислех е детето ми да оцелее"

Здравейте, престраших се и аз да ви разкажа моята история, за да вдъхна надежда. В 26 г.с. ми се наложи да бъда приета по спешност в болница, тъй като имах обилно кървене без болки. След прегледа се установи, че имам 2 см. разкритие. Веднага ме включиха на системи за задържане. Моят АГ дойде веднага и ми каза да лежа без да ставам от леглото. Дори и до тоалетна не можех да ставам, защото трябваше да задържим детето възможно най-дълго. Започнаха да ми правят профилактики за бързо развитие на белите дробове, системите с магнерот за задържане не спираха да текат 24/7, вливаха ми и антибиотик за бебето ( не знаех какво точно. Единственото за което мислех е детето ми да оцелее.  Искаха да го задържат поне до 30 г.с., но в края на 28 г.с. седмица се роди дъщеря ми Рая. За щастие при раждането (нормално) изплака. Беше много тихо като котенце, но важното е че изплака. На 5-тата минута вече беше интубирана. Тя беше само 900 грама и 35 см. Първите 5 дни беше в спешно отделение на апаратно Речник дишане. Първите 24 часа бяха критични. След това състоянието и беше стабилизирано и беше на кислородно дишане. На 41 ден от…

"Моят малък голям герой се справи и издържа"

Здравейте! Казвам се Вася и съм майка на недоносено дете. Преди почти 14 години се появи моят син. Роди се твърде рано и твърде малък. Роди се в 28 г. с., само 900 гр. Бременността ми беше проблемна още от самото начало, но главно поради лекарска немарливост приключи с Речник прееклампсия и отлепена плацента. Получих силен кръвоизлив и се наложи моето бебе да бъде извадено след спешно секцио. И аз, както много други родители на недоносени деца съм минала през ада. Детето ми се роди в малка болница, в малък град. Лекарите правеха всичко по силите си, но нямаха нужната апаратура. Беше ми обяснено, че шансовете за живот на детето ми са нищожни, защото нямат с какво да го интубират, нито пък имат хубав транспортен ковьоз и не се знае дали ще издържи пътя до клиниката в София. Но моят малък голям герой се справи и издържа. Издържа множество кръвопреливания, издържа множество инфекции, издържа многократно интубиране. За да може да диша сам, му е правена два пъти терапия със сърфактант. Справи се с подутите мозъчни стомахчета. Опроверга прогнизите на лекарите, че няма никакви шансове за живот. Опроверга и прогнозите, че най - вероятно няма да може да вижда. Моят малък герой…

"22 април е дата, която не знам дали някога ще забравя, колкото и да се опитвам."

[...] Всичко започна още в началото на януари 2019 г., след първия ми преглед при АГ специалист, който не беше моята, следяща бременността, лекарка. Още тогава получих прокървяване и се наложи болнично лечение и лек режим с повече почивка за месец след това. След този един месец всичко изглеждаше наред и ми позволиха да се върна към нормалния си начин на живот. Бидейки многоплодна моята бременност беше определена още в началото като високорискова. Близначките ни са монохориални диамниоти, което допълнително усложняваше щастливото бременеене. Тоест децата бяха в обща плацента и за щастие - в два сака. През цялата ми бременност бяха преглеждани многократно за трансфузионен синдром, от който, ние и лекарите, се притеснявахме най-много. От самото начало прегледите ми се осъществяваха на всеки 2 седмци, като половината от прегледите бяха пти Речник фетален специалист - невероятната доц. Чавеева. Допълнително към всички възможни усложнения се добави и фактът, че съм с отрицателен Речник резус фактор, което доведе до допълнителни изследвания и следене на антитела, както и куп допълнителни неща. Един хубав априлски ден, беше понеделник, се запътихме с моя съпруг на преглед. Лекарката ми се прегледа, показа ни децата на видеозон и ме изпрати при феталния специалист, със заръката там да проверят шийката…

Той не би трябвало да е жив, той не би трябвало да се храни сам, той не би трябвало да изглежда така.....

Ние сме средностатистическо семейство, 2 деца, нормалните радости и семейни препирни, нормално ежедневие и рутина.....или поне в нашите очи изглежда така. Аз бях и "нормална" бременна жена, когато носех второто ни дете, докато не откриха "нещо" в мен. Варианти много-тумор, рак, миома.....каквото и да беше в онзи момент, се знаеше, че то ще е проблем за износването на бебето ми. И Денят дойде...."нещото" се спука и аз бях с Речник перитонит в 29 г.с. Много е лошо, когато в такъв момент видиш, че докторите са панирани, хората, които трябва да вдъхват респект, вяра и спокойствите, избягваха моя поглед. Още преди малкият да се роди, знаех, че пътят няма да е лек. Той бе от "тежките случаи". Две години по-късно, аз още помня часа, в който звъняхме за информация, а емоциите ме изпълват и в момента. Аз звънях, за да проверя дали е жив, всичко друго беше без значение, най-важното беше да е жив. А когато не ми вдигнеха телефона, си представях, че точно в този момент се борят за живота му. Появиха се, разбира се, много усложнения, с които едно по едно всички се борехме. Последното препятствие, преди да си го вземем, бе операция на главата, при която даваха нисък шанс…
Страница 1 от 14


Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446