2010-12-06 19:57:29

Отворено писмо от една майка на недоносено към друга

Ерин Томсън вече добре знае какво е да прекарваш дните си в интензивно неонатологично отделение. В това писмо тя споделя опита си с майките, тепърва тръгващи по този тежък път. Тихо гледах как те доведоха да видиш бебето си за първи път, спомняйки си своя собствен страх при тази първа среща. Усмихнах се с разбиране и промълвих „Честито". Изслушах заедно с теб разясненията на акушерката за всяка тръбичка, жица и монитор, знаейки без дори да те погледна, че не чуваш нито дума. Иска ми се да те уверя, че всичко ще е наред, но не мога... никой не може. Аз бях там и когато донесоха бебето ти, толкова мъничко сред всичките тръби. Гледах невярваща, че това крехко създание е вече част от този свят и усетих как очите ми се пълнят със сълзи. Искаше ми се да запечатам всеки миг във снимка, за да не пропуснеш тези първи часове. Аз срещнах моя син за първи път след деветчасова раздяла, питайки се какво му се случило през тези часове. Какво съм пропуснала? Никога няма да знам. През следващите месеци и ти ще разбереш тежестта на този въпрос. Толкова много мигове ще отминат без теб. Виждам следите от абокат на ръката ти,…

Моята история започва през пролетта

Една по-различна история, тази на Йорданка Янкова - за невидимите нишки, които свързват братя и сестри. Здравейте, пише Ви едно вече пораснало 32-годишно недоносено бебе :)Казват, че връзката на едно дете с майката не свършва с прерязването на пъпната връв, свързаност която се обяснява с инстинкти, усещания, които са понятни само на една майка към рожбата й и на рожбата към своята майка, но има една друга връзка, която според мен е много по-дълбока, това е онази невидима нишка свързваща братя и сестри, и единствено необяснима за тези, които никога не са я почувствали... Моята история започва през пролетта, по времето когато цъфтят вишните, когато света се събужда за живот и любов. Велики четвъртък сутринта,... и ето ме и мен... Никога не съм чувствала рождената си дата като празник, но с настъпването на Великденските празници, когато дойде моят четвъртък, усещането е някак си по-особено... Причината, за да поизбързам, е токсоплазмоза. Заболяване, което предизвиква изтъняване на плацентата, съответно и евентуално преждевременно раждане. И не, майка ми не се е заразила чрез контакт с котка, тя дори не им симпатизира чак толкова, истината е, че се е заразила на работното си място,... да, точно там, тъй като по професия е транжор и…

Благодаря на Бог, че го имам!

Здравейте, мили родители и бъдещи такива! Реших да разкажа моята история, та дано вдъхна кураж на поне един от вас. Съдбата реши рано да ме дари с рожба. Бях на 18 години, когато забременях. Слава на Бога имах стабилен мъж до себе си и родители, които ме подкрепяха безусловно. В мига, в който чух сърчицето на моето дете, аз зарових глава в книгите и интернет. Исках да бъда максимално подготвена за периода на бременността, раждането и разбира се отглеждането на детето. В далечната 2009 година повечето изследвания се заплащаха, а феталната морфология тъкмо се популяризираше. Бях си направила всички възможни изследвания, дори и тези които не бяха нужни. Спазвах стриктно всички препоръки на лекарите, храних се здравословно и т.н....Бях направила всичко… Бременността ми до края на 7 месец беше като по учебник… Но в сезона на „свинския грип“ и аз се разболях. В началото беше грип, нарасна в Речник пневмония. Една зимна вечер съм получила преекламсия, три поредни гърча и съм изпаднала в кома.... Чрез цезарово сечение, на което аз бях върл противник и бях решена на 100% да родя нормално, се е родил моя прекрасен син. В 35 г.с., 2.650 гр. и 47 см, в 01:15 през нощта. При раждането…

Алина се роди в 33 г.с., вследствие на прееклампсия

Нашата история започва преди раждането. В 5-я месец на дъщеричката ми Алина й откриха вродени сърдечни малформации - междукамерна и междупредсърдна дупчица. Съветът бе да прекъсна бременността, защото лекарите се съмняваха за Даун и никой не можеше да гарантира, че аз ще изкарам цялата бременност успешно.   В крайна сметка след поредица от изследвания, лекарства, които приемах, защото бях и с високо кръвно, чрез цезарово сечение по спешност я извадиха, вследствие на Речник прееклампсия в 33г.с. едва 1900гр, 44 см. Няколко часа е била в палатка, след това е дишала самостоятелно. Имала е кръвоизлив в мозъка, проблеми с бъбреците, задържане на вода, след това разви хеморагична болест. Междувременно я лекуваха и за проблемите със сърчицето, като няколко дни след раждането междукамерната дупка се затвори сама. След 24 дни в неонатологията на Майчин дом я изписаха. При преглед на фонтанелна ехография се установи асиметрия на фонтанелата, която беше видима и започнахме Речник рехабилитация с Войта терапия. Първите успешни резултати бяха налице след 3-4 месеца, като се установи, че няма да има ментални последствия.   Почти след година от началото на рехабилитацията в момента сме пуснати в почивка и сме обнадеждени, че няма да има никакви двигателни последствия. Вече е вертикализирана и я чакаме…

Ивайла се роди три месеца и един ден преди термина

Ивайла се роди на 30.05.2013г - три месеца и един ден преди термина, (1150кг ,35 см, 26-27 г.с.) "благодарение" на плацента превия тоталис. След три болници (105 дни в Майчин дом, три седмици в Трета градска болница и три седмици в Първа градска болница) за първи път я прегърнах на 7.10.2013 и на 11.10.2013 ни изписаха с трета степен бронхопулмонална Речник дисплазия и до ден днешен сме на 12 часови инхалации с пулмикорт. Слабичка и дребничка е, няма голям апетит, но е жизнена и енергична. Няма проблеми с очите, въпреки че е интубирана седем пъти и над 100 дни е била непрекъснато на кислородоподаване. Посещавахме клиниката на Чавдаров десет месеца и с леко закъснение седна и проходи. Сега не се спира. Все още не говори и ще започнем да посещаваме логопед. Ходили сме на хиляди прегледи - всеки месец на пулмолог, на очни прегледи, на ортопед, при неонатолог... В началото на трансфонтанелна ехография заради мозъчни разширени стомахчета. Също така на кардиолог, невролог и много други. Поставяхме две години Речник синагис и със закъснение и задължителните ваксини. Минахме през всички кръгове на ада ,но сега сме много по-спокойни. Влизахме заради бронхоплевмонии два пъти в болница, но вече боледува сравнително по-малко. Имаме телк 94% инвалидност.…
Страница 4 от 14


Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446