Нашата дъщеря се роди 1050 гр. и 37 см.

Раждане в : 28 г.с.Размер на бебето : 1050 грама и 37 см.Болничен престой : 2 месеца и 4 дниПричината за преждевременното раждане : ПреекламсияВъзраст на детето в момента : 2 г. и 9 м.Усложнения в следствие на недоносеността : Направена операция на мега уретери, късоглед астигматизъм на едното окоПослание към останалите родители : Вярвайте в децата си, те са силни и жадни за живот!Какво смятате, че трябва да се промени в българските болници и неонатологична грижа? : На първо място добра консултация на майката, какво й се случва, какво трябва да направи и какво не! Да се осигури достъп на родителите до недоносеното им бебе. Казвам се Силвия и също родих преждевременно. Забременях планувано и много бързо по естествен начин. През 2-3ти месец от бременността имах неразположения като гадене и повръщане, но бързо преминаха. В началото на шестия месец започна да ми се повишава кръвното налягане, следяхме го една седмица, но не спадаше и ме приеха в АГ болница, където също с никакви медикаменти не можаха да овладеят ситуацията. Важното беше, че бебето се развиваше добре. Изписаха ме с лекарства и домашно лечение, стоях само с апарата за кръвно и записвах едни и същи данни на листа - ефект…

Моето малко и силно момче!

Раждане в: 33 г.с.Размер на бебето: 2.500 кг., 45 смБолничен престой: 23 дниПричината за преждевременното раждане: неизвестнаВъзраст на детето в момента: 7 годиниПослание към останалите родители: Вярвайте и обичайте вашите малки деца - те са силни ! Моето малко момче е вече на 7 години. Роди се в 33 г.с. на 17.11.2005 г. Тогава не съм знаела, че това е важна дата! Като цяло бременността ми протече много спокойно и без притеснения. Аз бях щастлива с големия корем, разхождах го и го показвах с гордост! Една сутрин просто водите ми изтекоха и по-спешност отидох в родилното отделение - без багаж, с много страх от неизвестното. Вечерта в 20.30 ч. той се появи - 45 см., 2.500 кг, но не изплака, само тихичко изстена. Успях да му бутна крачето и го взеха. Последващият ужас не ми се разказва, не искам да се връщам назад. Само ще кажа, че който не е минал през това, той не знае, какво е да знаеш, че си майка и в същото време да не знаеш дали след 5 минути вече няма да си майка. Когато го видях малкото човече в кувьоза, цялото опасано с тръби, системи, навсякъде маркучи, сякаш някой ме стисна за гърлото и…

Моето пораснало вече момче.

Раждане в: 30 г.с.Размер на бебето: 1300 кг., 38 см.Болничен престой: 70 дниПричината за преждевременното раждане: отлепена плацентаВъзраст на детето в момента: 18 години и половинаПослание към останалите родители: Вярвайте в докторите! Казвам се Нина и съм майка на едно вече пораснало недоносено момче. На 15.03.1994г. ме приеха в болницата за задържане на бебето. При прегледа се установи, че е отлепена плацентата. Не даваха големи надежди за бебето, че сте се задържи, особено след като разбраха, че ще е момче. Включиха ми системи и ми казаха никакво ставане, само на легло. До кога никой не знаеше. На 16.03.1994г. по обяд водите ми изтекоха и ме свалиха в предродилна зала. Не знаех какво ме чака. Тогава бях на 23 години и ми бе първо раждане. Няколко часа по-късно родих момче, живо и здраво, но недоносено. Повиха го, сложиха му номерче и ми го подадоха. Беше най-хубавото малко момче! Миг запечатан в съзнанието и до ден днешен. Веднага го отнесоха в микрото и започна борбата за живота му. Тогава не позволяваха влизането на родители при недоносените деца. Сведения даваха всяка сутрин и така разбирах, че те правят всичко възможно за неговото оцеляване. След шест дни ме пуснаха да го видя. В неонатологичното…

Самуил и Далия - две звездички, две слънца!

Казвам се Нели. Майка съм на две прекрасни дечица – Самуил и Далия. Веднъж го изрекох спонтанно: Те са моите звездички, те са моите слънца! Разбрах, че не мога да забременея по естествен път при една операция за премахване на Речник киста. Лекарите бяха категорични, че единственият шанс да стана майка е чрез метода инвитро. Слава Богу, от първия път попаднах на правилното място - при Докторът с главно „Д", Георги Стаменов. Последваха изследвания, операции, манипулации. Направихме първият опит, имахме положителен резултат. Чакахме близнаци, две момчета. Радост, еуфория, но за кратко. Появи се слабо кървене, което продължи със седмици. Ходех редовно на прегледи, лекарите не виждаха нищо притеснително, всичко беше в норма. Чакайки за поредния преглед, в трепет да видя отново своите момчета на екрана, внезапно получих много силен кръвоизлив. Лекарите установиха, че са ми изтекли водите. Приеха ме в болница и предизвикаха раждане, в 21г.с. Бебетата нямаха шанс да живеят, а аз си тръгнах от болницата с празни ръце. Някак си се съвзех. Бях убедена, че следващият опит ще е успешен докрай. За мое голямо разочарование последваха два неуспешни инвитро опита. След време с голямо нетърпение започнахме да се готвим за четвърти опит. Внезапно преживях много тежка за мен загуба…

Моята малка Мими е Дар от Бога!

Здравейте и от мен. Дойде и моят ред да споделя своята история. През 2010 загубих първата си рожба в края на шести, началото на седми месец. Диагнозата беше ИУРП или иначе казано бебчето не растеше и тежеше само 400гр. Причината за това беше в лошият кръвоток от матката към бебето и до него не достигаше достатъчно кислород и храна. Момиченцето ми почина в мен. Предизвикаха ми раждане и след 11 часа неистови болки от предизвиканите контракции всичко приключи. От там агонията продължи. Не успяхме да погребем детето си, което ни травмира още толкова. Нямаше акт за раждане, а законът го третираше като биологичен отпадък и съответно телцето му беше изгорено като такъв. Направихме му паметна плочка на гробищата със снимка от ултразвука, за да почетем и изпратим душицата му както му се полага. Кръстихме я Мия. Лекарите казваха мал шанс, но аз не можах да го приема и да чакам да се повтори или потрети преди да предприемат съответните мерки. За мен за всяко нещо си има причина, а не просто мал шанс. Започнах да търся информация, да ровя и открих причините. След около година неуспешни опити последва втора бременност през 2011. Много тежка и патологична. Пиех 12 вида лекарства…
Страница 5 от 11
Банер

Консултация с психолог

Михаела Виденова - клиничен психолог Михаела Виденова
клиничен психолог
Консултация с психолог
ПРИЕМНО ВРЕМЕ
четвъртък от 18:30 до 20:00 ч
след предварително записване на
mvidenova@premature-bg.com