Историята на Десислава и малката Йоана, родена с тегло 1950 гр.

Казвам се Десислава Петрова от гр. Русе, на 30 години. Родих преждевременно в края на 32 г.с. Бременноста ми беше рискова – прокървяване в трети месец, последвал серклаж в 4-ти. Бях с разкритие явно почти от самото начало, а шийката ми, въпреки серклажа продължаваше да се скъсява. До края на седми месец беше стигнала рисковите размери от 7 мм., но все пак серклажа държеше и си вършеше работа. През почти цялата бременност лежах в къщи на легло. Работех от къщи, но понеже работата ми беше на компютър, работех легнала и то само и само времето да минава и да не изпадам в депресия. Всеки месец отивах обнадеждена на преглед и се връщах с наведена глава и сълзи в очите, и в главата ми отекваха думите на доктора за поредното скъсяване на шийката и последвалото увеличение на разкритието. С нетърпение чаках да вляза в осми месец, за да съм сигурна, че ако родя детето ми ще има шанс за живот и да диша само. Пиех по 14 хапчета на ден. Всичко вървеше добре до сутринта на 10 април. Събудих се около 6 часа с контракции на 4-5 мин. Дори не ме болеше, което за мен беше странно. Обадих се на сестра…

Историята на малкия Добромир, роден с тегло 1480 гр.

Казвам се Женя Драгомирова Димитрова, на 32 год. от Варна. Първата ми бременност завърши с кухо яйце и затова при втората ме наблюдаваха повече, пих хормони до 3-тия месец, но като цяло нямах проблеми, изследванията ми бяха добри, нямах високо кръвно, висока захар. Но въпреки всичко на 24.05.2010 г. ми изтекоха водите-бистра течност и по спешност се наложи да се предизвика раждане, но лежах за задържане за 3 дни, тъй като ми поставиха лекарство за по-добро разтваряне на дробчетата на бебето. И така на 27.05.2010 г. родих моето момченце Добромир, 40 см, 1480 гр. 2-а месеца и 8 дни по-рано от термина ми (05.08.2010) в 30 г.с. Мен ме изписаха след 3 дни, но моето бебенце остана в кувьоз в болницата (АГ-Варна). Още докато бях в болницата по съвет на моята сестра, която кърми дъщеря си 1 год. и 4 мес., изцеждах на ръка дори и няколко капки от коластрата. За съжаление моето бебе не можа да опита и капка от моята коластра. Като се прибрах в къщи вече имах зряла кърма. Първият ден изцедих гърдите на ръка, но се разраниха, тъй като не знаех точната техника за цедене на ръка. Излекувах ги с крем за зърна и като оставих…

Няма нищо по-хубаво от майчиното мляко за нашите дълго чакани малки бебета!

Казвам Нина и съм майки на прекрасните близнаци Мартин и Йоана. Те са смисъла на нашия живот, една сбъдната мечта, за която чакахме почти 11 години да се случи.Дълго време ни отне за да разберем, че не можем да имаме деца по нормалния начин, след много ходене по лекари, болници, клиники, ние намерихме нашия доктор в лицето на д-р Стаменов. За нас той не е само лекар, а човекът който ни направи щастливи, който ни накара да повярваме, че чудесата се случват. Но тогава не знаехме, че пътят по който трябва да минем ще бъде толкова труден, тежък, трънлив...пропит с много мъка, сълзи и болка. След много разговори, прегледи, изследвания решихме да пробваме и започнахме с ИКСИ. За наше щастие се получи още първият път. След няколко седмици ни казаха, че чакаме две момиченца. Нямаше по-голяма радост за моя мъж, бъдещ татко на две девойки. Ходехме често на прегледи, гледахме как малките девойки ритат, как се опитват да общуват с нас. За начало си имах една спокойна и прекрасна бременност. Един ден, бях в началото на 21 г.с. на поредният преглед един лекар ни каза, че водите на едното бебе са по-малко. Изпаднах в ужас, как така, какво ще стане…

Кога и как сгреших, за да се стигне до тук?!....

Сега, почти 2 години след преждевременното раждане на моят син, мога да разкажа обективно какво се случи. Забременях някак бързо и неочаквано след като се преместих да живея на семейни начала с приятеля ми. Всички бяхме много щастливи. Аз, той, неговите родители, моите родители особено, защото и сестра ми се сдоби с дъщеричка докато още бях бременна. Всичко беше прекрасно, почти лека бременност, с едно прокървяване в трети месец. Ходех на работа, чувствах се като преди, като изключим, че от всякаква храна ми се гадеше и ми причиняваха киселини и почти не се хранех. И така всичко до последния ден, в който бях на работа - четвъртък 10.09.2009 г. От понеделник излизах в заслужен отпуск бременност и раждане и бързах да предам всичко от работата на заместничката си. Бях доста поуморена, но и в еуфория, очакваше ме ново начало, исках всичко да приключа на чисто и да започна "новия си живот" с очакваното дете. Но... плановете не се осъществяват, както ги планираш. Вечерта бях доста уморена. Легнах си рано със задължителните киселини след вечеря. Не можех да си намеря място в леглото от умора в краката и гърба. Около 1 часа сутринта много ми се доповръща от киселините и като…

Преждевременното домашно раждане на малкия Криси

Здравеите на всички. Родих в началото на 7 месец по необичаен начин. Не всеки ден се вижда жена да роди вкъщи, в ръцете на мъжа си и голямото си дете, което е на почти 3 години и вижда всичко. Та да минем на историята. Цял ден ме болеше корема и бях сама у дома с големия ни син. Лазех по земята от болка и телефона ми званеше, а не можех да се добера до него, защото беше на плота. Тогава синът ми ми го подаде и така мъжът ми разбра какво се случва. Едва-едва, защото не можех да говоря и той се прибра за по-малко от 5 минути. Започна да звъни на бърза помощ, а те от там го питат: "Как се казва жена ти? Колко е годишна? Къде живеете? Кое дете ще ви е това?". Той се развика да идват, а те му затвориха. Той пак се обади за помощ, докато аз бях на земята, не можех да дишам, да говоря... Накрая склониха да изпратят линейка, но докато дойде детето се роди в ръцете на мъжа ми. Не дишаше, линейката дойде след по-малко от 2 минути след като родих. Отрязаха пъпната врав и го качиха в линейката, а след…
Страница 9 от 12
Банер

Консултация с психолог

Михаела Виденова - клиничен психолог Михаела Виденова
клиничен психолог
Консултация с психолог
ПРИЕМНО ВРЕМЕ
четвъртък от 18:30 до 20:00 ч
след предварително записване на
mvidenova@premature-bg.com