2010-12-06 19:57:29

"Човек е човек, независимо колко е малък." - Историята на Симеон, роден 1200 гр.

Здравейте, аз съм Михаела на 31 години. Майка на две щури момчета, второто от които родено преждевременно. Много дълго отлагах написването на нашата история, защото и до днес (година и девет месеца по-късно) ми е трудно да се връщам назад без да изпадам в същия ужас. И двете ми бременности бяха много желани и дълго чакани, първата много тежка, приключила с раждане в 36 г.с. заради Речник прееклампсия, но без никакви усложнения за мен и бебето. Вторият път (шест години по-късно) вече бях наясно за какво да съм на щрек и бях по-спокойна. Това привидно спокойствие обаче бе разрушено на пух и прах когато на първата фетална морфология и БХС се оказах с риск за Даун 1:13 едва на 30 години. Последваха консултации с още двама лекари и последващ Речник пренатален тест, който слава богу изключи всички съмнения. Но от тук нататък вече постоянно имах някакво ужасно предчувствие, че нещо не е наред. Следих бременността си паралелно при двама различни лекари. Пусках всички необходими изследвания и нещата уж бяха наред. Така в средата на седмия месец обаче се оказа, че плодът изостава в развитието с две седмици. Започнах прием на медикаменти и се надявах нещата да се повлияят. Една сутрин се събудих…

Историята на Ая - шепа любов

Казваме здравейте на всички родители, които ще отделят време да прочетат нашата история. Ние сме семейство Иванови или на кратко: тати Иван, мама Тереза и нашето вече голямо, щуро и щасливо дете Анастасия. Шепа любов родена едва 1,280 гр. и завидните 38 см. Ще се опитам да бъда кратка и да опиша нашата история по начина, по който аз я преживях. Всичко започна пред 2019 г. октомври месец точно на рождения ден на тати Иван, когато видяхме така исканите две чертички. Забременях много бързо и лесно и сякаш приказката, която бях планувала за нас започна. Тук е ред да вметна, че родих и водих цялата си бременост във Великобритания. До тук добре. Дойде ред и на първия Речник фетален преглед при който се установи, че бебето не отговаря на седмиците, в които съм и е доста малко. От тук започва и не толкова хубавата част. Установи се, че малката Ая не расте с темповете, които са нормални. Започнаха куп изследвания, прегледи при специалисти и много, много чуденки от тяхна страна какво точно се случва. Пътувахме до съседни по-големи градове с надежда да открият защо бебето ми не расте. Имаше различни предположения и диагнози, но нищо от тях не се оказа вярно.…

Историята за Вяра, нейния син и волята за живот

Днес, в нашата рубрика "Сподели история - вдъхни надежда", една силна майка ще ни разкаже за пътя, който нейното семейство изминава.  Здравейте, казвам се Вяра и преди почти 3 години се сблъсках с преждевременното раждане. Определено не бях подготвена нито информативно, нито емоционално, нито физически, бях в 31 гестационна седмица. Денят ми започна с леко течение, нямах болки или други симптоми, сложих си дамска превръзка и отидох на преглед. Направиха тест с контрастно вещество, за да видят дали имам изтичане на околоплодни води и за мое облекчение, то не се оцвети. Последва преглед с ехограф и околоплодния сак изглеждаше пълен и здрав. Денят си протече нормално - ходих на обяд с майка ми, която по-късно имаше полет и затова беше в София. Същата вечер пътуваше и моят съпруг. Приспа дъщеря ни, която тогава беше на две и половина и тръгна за летището. Докато се приготвях за лягане, за секунди напълних една нощна превръзка, смених я и си казах че не са околоплодни води, но утре първото нещо, което ще направя е да отида на преглед. Само се завъртях и напълних още една - часът беше 00:30. Сестрата на съпруга ми и нейният мъж ми се притекоха на помощ – тя,…

"Сподели история - вдъхни надежда"

Днес ще ви споделим историята на малкия Радимир, роден едва 1100 гр. Това е история за силата и желанието за живот на малкия Ради. "Здравейте и от нас! Ние сме тате Виктор и аз - мама Христомира, а това е нашият син - Радимир. Ради е плод на голяма любов, на една от най - големите любови, а за някой може би и единствената - на детската любов. Съвсем нормално след дълги години на гонене и обичане, ние с татко Виктор решихме да си имаме дете. Всичко беше приказно, бременността стана почти веднага, ние бяхме на седмото небе, бяхме много щастливи и млади. Млади, но знаещи какво искат. Но на една от редовните женски консултации в 27-ма г.с. се установи, че плода отговаря на 25-та г.с. Назначиха ми медикаментозна терапия, дадоха ми насоки за храненето и се разбрахме след месец да ме прегледат пак. Е, след месец нещата бяха доста по-зле, защото изоставането със седмиците беше вече с една повече. Трябваше да отговаря на 31-ва седмица, но отговаряше на 28-ма г.с. Наричало се Речник хипотрофия на плода. Естествено аз не разбирах нищо от това, което ми казват, само знаех, че нещата не са както трябва да са. Гълтах всекидневно по шепа…

Да се превърнеш в “кенгуру” за бебето си: история за прегръдката, която лекува

Привет, ние сме Рада, Митя, Матей и Сава. Когато се появи Сава, тежеше колкото пилетата, които купуваме от магазина. Всичко си вървеше нормално и както трябва и изведнъж Сава, от нетърпение, се появи толкова рано, че никой не го очакваше. Без предупреждение или каквито и да е предварителни съмнения, че е възможно и ще го направи. За щастие, с Рада всичко беше наред и притесненията се прехвърлиха само към нетърпеливия Сава. Колкото и да се притеснявахме, кой знае с какво не можехме да помагаме и постепенно ни остана единствено да се информираме за състоянието му. Разбира се, никой не се ангажираше с прогнози, просто стандартните фрази, зад които търсехме скрит смисъл и постепенно започнахме да се примиряваме и разбираме, че дори и някой да ни окуражи всичко може да се промени отново. Така ден след ден, обаждане, свиждане, отново и отново, превърна се в нещо привично, без което не можеш. Опознахме лекарите, сестрите и санитарите, наблюдавахме и Сава без да можем да си позволим да се зарадваме или изобщо да си мислим как ще се развие всичко нататък. Спомням се отчетливо 1-ви март - когато отидохме да го видим, сполучливо се падна ден със свиждане, и докато се чудехме дали…
Страница 2 от 14


Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446