Историята на малкия Стефан

Стефан е сбъднатата ми мечта след 8 годишен стерилитет, резултат от успешно in vitro. Имплантираха ми три ембриона, и трите се хванаха и после един по един започнаха да отпадат - серия кръвоизливи, отлепяне на плодни сакове и като цяло едно кошмарно начало на бременността. Всъщност цялата ми бременност беше много тежка - серклаж, контракции от 15 г.с., силни лекарства. В 32 г.с. ми се спука мехура - приеха ме в болница, лежах 1 седмица в предродилна зала на системи за задържане и в първата седмица на осмия месец се роди Стефан. Много мъка събрах в болницата, много огорчение и ненавист към персонала, който си правеше каквото поиска и никой не ме чуваше, като им казвах важни неща за бебето - имаше разширени вентрикули, които още пренатално бяха установени, дадох им снимка от видеозона, но те я изгубиха.. Така и не му направиха трансфонтанелна ехография, заведох го по собствено желание, като излязох от болницата. Стефан се роди 2300 кг, 43 см, 33 г.с. В добро общо състояние Пренатално му бяха установени разширени вентрикули от доктора, който следеше бременността ми, но лекарят който ми прави секциото не обърна внимание на това, дори не погледна УЗИ снимките които му дадох. Просто няма…

Историята на малкия Жорко

Термина ми беше 15 юли. Един ден прокървих и хоп, в болницата. Преемклампсия, такава беше диагнозата. На 6 май сутринта, около 4 часа ме заболя корем,отидох при сестрата и я помолих за помощ, тя ми сложи Но шпа. Болките продължаваха и пак се върнах при сестрата, а тя реши отново да сложи инжекция, без да му мисли. И така, към 5:30 вече не издържах на болките. Разпищях се и момичетата,с които бях в една стая повикаха сестрата. Дойде тя, погледна ме и бързо към кабинета, този път реши да повика дежурният лекар. Като на куче ми се развика въпросната лекарка, бутайки ме към кушетката. И така, в 6:10 родих моето бебе - 900 грама, 31 см,толкова се роди Георги. "О Боже, какво е това" - извика акушерката, уплаших се. Жорко изплака веднага, тогава се размърдаха акушерките. Поставиха детето в кувьоз, а мен качиха в отделнието, при другите родили вече. В стаята бяхме три момичета ,другите две майчeта гушкаха децата си, а аз само плачех. Минаваха лекари преглеждаха децата и майките, а мен поглеждаха и ми казваха "Ааа ти си с аборта". Жоро беше с разширени мозъчни стомахчета, които започнаха да отново да се свиват, благодаря на Бог и така не…
Страница 12 от 12
Банер

Консултация с психолог

Михаела Виденова - клиничен психолог Михаела Виденова
клиничен психолог
Консултация с психолог
ПРИЕМНО ВРЕМЕ
четвъртък от 18:30 до 20:00 ч
след предварително записване на
mvidenova@premature-bg.com