Историята на Вили и нейните смели момчета

Казвам се Вили и съм майка на две момчета - Стефан и Красимир. След дълго чакане дойде моментът, в който видяхме положителния тест за бременност. Със съпруга ми бяхме толкова щастливи, а новината че са две ни накара да полетим в небесата от щастие. Лекарите казаха, че бремеността ми ще е тежка, тъй като имам здравословни проблеми и поради това, че се касае за многоплодна бременност. Всичко вървеше наред до 27 г.с. когато ме приеха за задържане, тъй като имах контракции и 1 см разкритие. И така с помощта на лекарите успях да ги задържа до първия ден на 30 г.с. След много тежка операция се появиха на бял свят Стефан – 1230 гр и Красимир – 1140 гр. Изпаднах в депресия. Как така се родиха? Нали за това лежах в болница?! Постоянно плачех.

Когато ме изписаха от болницата, а те останаха там, аз всеки ден броях часовете до следващото ми свиждане с тях, за да ги докосна, да им поговоря и да усетят, че мама е до тях. Като всяко преждевременно родено дете Стефан и Красимир бяха в критично състояние и първите 72 часа бяха най-важни. Благодарение на кортикостеоридите които ми биха и сърфактант които им биха на тях, Стефан започна да диша още на третия ден с помощта на ЦИПАП, но Краси се влоши и направи десен Речник пневмоторакс. След лечение с антибиотици и куп други медикаменти, на тринадесетия ден започна и той да диша с помощта на ЦИПАП. Докато лежахме в отделението се преборихме с куп други болести. И двете ми момчета прекараха много тежка Речник анемия, което наложи многократно преливане на кръв. Стефан прекара Речник хипербилирубинемия, а Красимир се пребори с бъбречна недостатъчност и Речник ретинопатия на едното око. Обичам ги, те се моите борбени момчета. Целият престой в отделението ни беше: Стефан - 70 дни, а Красимир - 82 дни.

Когато ни изписаха, ни казаха че трябва всеки месец да ходим на консултации и че трябва да се прави задължително трансфонтанелна ехография, тъй като и двамата имат Речник дилатация на латералните вентрикули в мозъка. Изпълнявахме всичко и така на 6-тия месец календарна възраст (4 коригирана), нашият неонатолог ни каза че се нуждаем при Стефан от консултация с неврохурург, тъй като се съмнява за Речник хидроцефалия и че и двамата имат нужда от по специфична Речник рехабилитация и ни изпрати на преглед при специалист по детска неврохабилитация. Със Стефан направихме консултация при неврохирург, който ни изпрати да направим ЯМР, това изследване потвърди че имаме вътрешна хидроцефалия. От тогава до сега правим контролни ЯМР, тъй като ако тези вентрикули растат, трябва оперативна намеса. За сега нямаме поставена клапа и дай Боже да не стигаме до там. Също така направихме и консултация със специалист по детска неврохабилитация , който ни констатира централно координационно смущение. Запитахме се какви са тези глупости, нали тези деца си мърдат ръчички, крачета ..., но решихме да се доверим на лекаря и честно сега като се замислим, не съжаляваме. Този лекар с нищо не ни е излъгал. Започнахме усилена рехабилитация. Обикаляхме фондации, които подпомагат деца с ДЦП, тъй като държавата отпуска средства само за 2 седмици в месеца, а ние се нуждаехме от постоянна рехабилитация.
При Краси се видя ефекта от нея. На 1 година и 4 месеца той проходи, но си остана с лека форма на заболяването. При Стефан нещата малко се задълбочиха - направи фибрилен гърч. След консултация при невролог и направено ЕЕГ на мозъка ни се постави и диагноза Симптоматична епилепсия. Назначиха ни терапия с медикамент, с цел стопирането й. Вече сме на две годинки, правим усилена рехабилитация и се надяваме и вярваме, че скоро ще дойде момента в който и той ще може да ходи и да тича с дечицата.
Няма нищо по-хубаво от това да си родител, нашите деца са дар от Бога и сме достатъчно силни, за да се борим за тях!

 

Банер

Консултация с психолог

Михаела Виденова - клиничен психолог Михаела Виденова
клиничен психолог
Консултация с психолог
ПРИЕМНО ВРЕМЕ
четвъртък от 18:30 до 20:00 ч
след предварително записване на
mvidenova@premature-bg.com