Благодаря на Бог, че го имам!

Здравейте, мили родители и бъдещи такива! Реших да разкажа моята история, та дано вдъхна кураж на поне един от вас.

Съдбата реши рано да ме дари с рожба. Бях на 18 години, когато забременях. Слава на Бога имах стабилен мъж до себе си и родители, които ме подкрепяха безусловно. В мига, в който чух сърчицето на моето дете, аз зарових глава в книгите и интернет. Исках да бъда максимално подготвена за периода на бременността, раждането и разбира се отглеждането на детето. В далечната 2009 година повечето изследвания се заплащаха, а феталната морфология тъкмо се популяризираше. Бях си направила всички възможни изследвания, дори и тези които не бяха нужни. Спазвах стриктно всички препоръки на лекарите, храних се здравословно и т.н....Бях направила всичко… Бременността ми до края на 7 месец беше като по учебник… Но в сезона на „свинския грип“ и аз се разболях. В началото беше грип, нарасна в Речник пневмония. Една зимна вечер съм получила преекламсия, три поредни гърча и съм изпаднала в кома.... Чрез цезарово сечение, на което аз бях върл противник и бях решена на 100% да родя нормално, се е родил моя прекрасен син. В 35 г.с., 2.650 гр. и 47 см, в 01:15 през нощта. При раждането не е изплакал… нагълтал се е с токсична околоплодна течност.. В следващите минути лекарите се борят за живота му, в последствие е сложен за 7 дни в кувьоз и е бил на два вида антибиотична терапия и под кислородна палатка. Представяте си шока на моите близки.... майката в кома, а детето с неясно бъдеще. След 4 дни  излизам от комата, но тъй като съм на командно Речник дишане и не мога да говоря не знаех, че съм родила. Следващите дни бях почти под упойка постоянно, получих много усложнения и бях преместена в болница в София. Преди пътуването успях да зърна моята рожба за 1 минута отдалеч… Бях в болниците общо 30 дни. Слава Богу, синът ми се е възстановил и след 14 дневен престой в болницата е изписан с тегло 2300 гр.

Беше толкова мъничък въпреки, че го гушнах точно на термина ми, а той вече беше попораснал. Като  повечето недоносени деца имаше проблеми с очичките и слъзните канали, роди се със шум на сърцето и недоразвити бели дробове. Постоянно посещавахме неонатолог.... За съжаление на 6 месеца се наложи да го оперират, тъй като още от раждането се беше заразил със стафилококи, които предизвикаха линфадинит... Всичко се случваше късно - захранване, ваксини и т.н. А най-голямата ми болки беше, че заради лекарствата, които се наложи да пия не можех да кърмя, а бях твърдо решена .....

Към  днешна дата, вече на 7 години сме в първи клас. През тези години минахме през много трудности, на две годишна възраст разви астма със зверски пристъпи, алергия, имаше лениви черва, късно проговори....сега в училище му е доста трудно. Има симптоми на дислексия.

Благодаря на Бог, че го имам! Макар, че минах през ада по време на раждането… благодарение на некомпетентните за мен лекари, които не ми приложиха адекватно лечение и нито веднъж не ми премериха дори кръвното налягане.

Страшно много мечтая за второ дете и дано мечтите ми се сбъднат!

А вие майчета на недоносени дечица, обичайте ги, бъдете силни и вярвайте!!!!

Банер

Консултация с психолог

Михаела Виденова - клиничен психолог Михаела Виденова
клиничен психолог
Консултация с психолог
ПРИЕМНО ВРЕМЕ
четвъртък от 18:30 до 20:00 ч
след предварително записване на
mvidenova@premature-bg.com