Шепа живот - малката Мади е родена само 250 грама

Ще ви разкажем една история за надеждата, вярата и в крайна сметка чудото на волята за живот. Това не е история като всяка друга, това е историята на най-малкото геройче, до което сме се докосвали някога.

Стела и съпругът й живеят от дълги години в Германия. След година и половина опити за забременяване се насочват към лапароскопско изследване за проходимост на тръбите. В крайна сметка се оказва, че причината за трудностите е запушване на фалопиевите тръби. Така се насочват към инвитро клиника в Улм, Германия. Следват месеци лечение на щитовидната Речник жлеза и след това стимулации за ИКСИ процедура. И така през януари 2017 Стела разбира щастливата новина, че в утробата си има 2 ембриона. Две мънички точици щастие. Бременността се случва от първия път и радостта е голяма.

"Щастливка - на тази възраст (39 години) от първия път заченах."

Но за съжаление в 5 г.с. започнали проблемите. Обилно кървене, след което загубва едното бебе. Поредица от проблеми превръщат бременността в истински кошмар - малка матка, проблеми с плацентата, малко околоплодни води, риск от тромбоза, Речник резус фактор, високо кръвно налягане. И така през два дни се налага посещение при лекаря, заради кръвното налягане. След 18 г.с., след два поредни прегледа, доктора казва едни и същи размери на бебето и тогава Стела осъзнава, че нещо се случва с бебето й.

Кървенето продължава и така през юни 2017 отива при гинеколога си с кръвно 255/150. Той я изпраща вкъщи, като увеличава дозата на лекарствата, защото не можело да се направи нищо, тъй като болницата била подготвена само за бебета над 29 г.с. Така след една кошмарна нощ, на следващия ден кръвното продължава да се покачва и Стела и мъжът й започват трескаво да търсят друга болница, където да потърсят помощ. Така се насочват към Университетска болница в Улм.

"След обстоен преглед се събраха всички лекари и главния на родилно при мен. Казаха ми, че има опасност за живота и на двете ни, и ако искам това дете трябва да остана в болницата, и че тежи около 400 грама. Всеки ден главния лекар лично идваше да ме преглежда и се смееше на дъщеря ми, защото или се криеше или трепереше поради факта, че няма много място. Сложиха ми системи кортизон за затваряне на дробчетата й. Не трябваше да лежа по гръб, защото бебче ми притискаше Речник вена кава и така до нея не достигаше пълноценно кръвоснабдяване. В същото време трябваше да лежа по гръб, защото акушерките не можеха да я открият, за да чуват сърчицето й...и ми се наложи да лежа няколко дена по гръб до заветната събота 24.06.2017, когато главния лекар ми направи видеозон и каза: Мисля, че днес е най-добрия ден това дете да дойде на бял свят. Попитах го колко тежи и той каза около 300 грама."

Започват изследвания и подготовка за раждането. Лекарите обясняват, че се налага да срежат матката Т-образно, понеже бебето е много малко и се опасяват да не го наранят. Ако не оцелее, ще трябва да продължат с опитите за забременяване след една година.
"Аз вече си имам дете и не искам друго!" - им казва Стела със свито сърце.

"Много плаках и се молех за детето си...акушерките и сестрите бяха много мили, бършеха ми сълзите и ме галеха, за да се успокоя. Бяха неистови болки заради упойката, но стисках зъби и ръмжах само и само детето ми да е добре. Съпругът ми беше до мен през цялото време галеше ме и ме успокояваше. След 15 минути чух слабо гласче... все едно мишле църка. "ТЯ БЕШЕ ЖИВА! Жива е!". След половин час лекарите и акушерките отиват в стаята на Стела, заедно с кувьоза.

Интересен факт и повод за размисъл по отношение на българската действителност и немската грижа за недоносените деца и техните семейства е следното - присъствието им с таткото всеки ден в интензивното отделение е задължително. Тъй като живеят на 50 км от болницата, държавата осигурява безплатно жилище на 100 метра от болницата до изписването на бебето. Жилището се заплаща от здравната каса. Майката има право да се храни 2 пъти на ден в болницата по време на престоя на бебето.

Около 15 часа след раждането малката Мадисан получава кървене на дробчетата.

"Беше много критично какво ще се случи с нея. След седмица борба от нейна страна и от страна на лекарите успяха да спрат кървенето. Трябваше ни около месец, за да достигнем заветните 300 грама... минахме през много кръвопреливания, системи, всеки ден по няколко пъти вземане на кръв...пред очите ми много пъти на детето ми почти му е спирало сърчицето и дишането. Но винаги се събираше целият персонал сестри, лекари, и веднага правеха всичко необходимо, за да я спасят. Имаше тетрадка в която ежедневно на всеки половин час или при сривове се описваше всичко в нея и имах достъп да прочета какво пише и какво се е случвало с детето ми, когато съм отсъствала."

Грижите за малката Мади, които описва Стела, ни стъписват и изумяват. Имаме още много какво да подобрим в грижата, както за малките пациенти, така и за техните родители.

"Когато отивах при нея, сестрата, която беше отговорна за Мади винаги се представяше и започваше да ми разказва какво се е случило откакто е на смяна, ако съм била притеснена, винаги лично лекарите са идвали при мен, за да ми обяснят и успокоят. След раждането, в интензивното веднага ми изпратиха психолог, който аз отказах, защото знаех какво може да се случи с бебчето ми, както в лош аспект, така и в хубав... въпреки това, психоложката всеки ден идваше при мен... ей така, между другото да си поговорим и така до края на престоя ни в болницата. При първата ни среща ми подари книжка, която да попълвам и описвам всекидневно какво е състоянието на Мади и какво се случва с нея. Като килограми, сантиметри, първа среща с баба, дядо, кога е гушната за първи път, кога и е махната сондата за храна и т.н. Когато Мади стана 400 грама беше задължително аз да поема грижата за нея, когато съм в интензивното. В самото начало ми позволяваха да си сложа ръката на главичката и крачетата й и така, когато беше около 400 грама, сестрите бяха първите 2-3 седмици до мен за да ме обучат как да я обгрижвам."

Около 2 месеца след раждането на Мади вече е възможно за родителите да я взимат върху гърдите си, което е задължително, както за майката, така и за таткото.

"Детето да чувства, че сме до нея и че я обичаме. Първоначално минимум по 1 час, а ако нямаше сривове в дишането и състоянието й... колкото издържам да стоим в една позиция. След това я държах почти целия ден.... къпахме я заедно със сестрата... всичко заедно правехме."

Малката Мади получава Речник рехабилитация всеки ден, както за моториката, така и за дишането. Детето е родено в 24 гестационна седмица. По думите на майка й Стела, в документите й има записани 24 различни диагнози. Но тя е истински герой и се бори с всички сили за правото си на живот. 4 месеца и половина остава в интензивния сектор, след това месец и половина в сектора за новородени.

"Не искаха да я пускат, но аз настоях. Останах 1 седмица в болницата заедно с нея в самостоятелна стая, където ме учеха как да й давам медикаментите, курс за спасяване, ако се наложи и т.н. В болницата беше задължително присъствието на родителите всекидневно, физиотерапия, безплатни курсове и подаръци след изписването на детето как да се справяме, безплатно кенгуру-грижа курсове, които се прилагат, както в интензивно така и при новородените, психолог и всичко свързано със социалната дейност."

На 01.12.2017 изписват Мади като тя трябва да се следи с монитор, докато е вкъщи и да получава кофеин. В последните няколко дни Мади вече няма нужда и от тях. Тя е вече на 8 коригирани и 11 реални месеца. И в момента е цели 4700 грама.

След изписването веднъж в седмицата изпращат сестра вкъщи, която да дава насоки и помощ на родителите. Ако семейството не може да си набави кофеин - им се предоставя от болницата. До 2019 година им се полага рехабилитация 2 пъти в седмицата по 45 минути и 1 път час и половина масаж и игра седмично.

Малката Мади е истинско чудо - родена едва 250 грама и 23 сантиметра в 24 гестационна седмица. Можете ли да си представите това? Буквално шепа живот! Но изумява всички със силата си и с всички трудности, които успява да преодолее.

"Благодарна съм на всички главни лекари и акушерките от родилно за огромната грижа към мен всекидневно. Благодарна съм на всички лекари, сестри, терапевти, социален сектор и обслужващ персонал от интензивно отделение, както и от отделението за новородени! Огромен поклон пред тях! Те не бяха само лекари, сестри и т.н. те бяха и нашите ангели...човеци с главно Ч... борят се за децата ни все едно са техни. Водя Мадисан периодично при тях, защото те се интересуват от нея и я обичат. Лекарите от родилна зала през целия ни престой всяка седмица се интересуваше за състоянието на детето ми. Нямам думи - всички са с огромни сърца! Както казвам на лекарите "Мади колкото е моя толкова е и ваша" И знам, че винаги мога да разчитам на тях!"

На родителите на недоносени деца искам да кажа:

 "Вярвайте в децата си! В тези крехки телца се крият истински борци, важното е да им се даде шанс!"

Банер

Консултация с психолог

Михаела Виденова - клиничен психолог Михаела Виденова
клиничен психолог
Консултация с психолог
ПРИЕМНО ВРЕМЕ
четвъртък от 18:30 до 20:00 ч
след предварително записване на
mvidenova@premature-bg.com