Една от целите на хилядолетието е намаляване на детската смъртност с 2/3 за периода 1990-2015 год. Неонаталната смъртност е отговорна за около 50% от смъртността до 5 годишна възраст и 2/3 от смъртността в първата година.

Най-честите причини за неонатална смъртност са:

1. инфекциите,

2. недоносеността и

3. асфиксията при раждането.

Плодът и новороденото са много податливи спрямо инфекции. Основните рискови фактори за неонатални инфекции могат да бъдат систематизирани в три големи групи:

1. Речник Интраутеринни – лошо хранене, лоши Речник пренатални грижи, употреба наркотици, множество аборти.

2. Речник Интрапартални – преждевременно пукнат околоплоден мехур повече от 12-18 часа, Речник фебрилитет при майката, продължително или трудно раждане, преждевременнно раждане, инфекция на пикочни пътища у майката, колонизация с гр. В стрептококи, без проведена профилактика.

3. Неонатални – ниско тегло при раждането, Речник асфиксия при раждането, мъжки пол и други.

В зависимост от момента на заразяване инфекциите биват:

1. Вродени инфекции – причиняват се от възбудители, които преминават в плода през плацентата при инфекция у майката, при проникване на инфекция от родовите пътища при пукнат околоплоден мехур или инфектиране на плода при преминаването му през родовите пътища.

2. Придобити инфекции – при тях инфектирането става след раждането. Те се срещат 10 пъти по-често и честотата им зависи от престоя в неонатологичното отделение, необходимост от инвазивно лечение, начин на хранене и други.

Най-честите бактериални причинители на неонатални инфекции са: Esch. coli, Group B Streptococcus, Listeria monocytogenes.

В зависимост от възрастта на изява на инфекцията, неонаталните инфекции се разделят на две групи:

1. С ранно начало: изява от раждането до 7 ден след раждането.

2. С късно начало: изява от 7 ден до 30 ден след раждането.

Новородените, с данни за бактериална инфекция, най-често имат неспецифични симптоми със засягането на множество органи и системи. Много по-рядко се наблюдава локализиране на инфекцията със симптоми характерни за засегнатия орган.

Начални симптоми на неонатална инфекция:

1. Общи – Речник хипотермия /под 36 С/, хипертермия / над 37,5 С/, нестабилна терморегулация, „не се справя добре”, оток.

2. Речник Гастроинтестинална система – повръщане, диария, балониран корем, хепатоспленомегалия /увеличен черен дроб и слезка/.

3. Дихателна система – смущения в дишането, учестено, затруднено Речник дишане, апноични паузи, ноздрено дишане, пъшкане, цианоза.

4. Отделителна система – олигурия /намалено количество отделена Речник урина/.

5. Сърдечносъдова система – бледост, студена, марморирана кожа, студени крайници, тахикардия /учестен пулс/, Речник брадикардия /забавен пулс/, ниско артериално налягане.

6. Нервна система – повишена раздразнителност, изписквания, вялост, унесеност, тремор, гърчове, напрегната Речник фонтанела.

Придобитите неонатални инфекции биват:

1. Локализирани – кожа и видими лигавици, бели дробове, Речник гастроинтестинален тракт, кости, стави и др.

2. Системни – Речник сепсис, Речник септикопиемия.

Инфекции на кожата

Най-чест етиологичен причинител е Staph. aureus.Той причинява Речник пустулозни, Речник булозни промени по кожата, абсцеси и Речник флегмони. Лечението се провежда с локално приложение на багрила и антибиотици, както и парентерална /мускулно или венозно/ терапия с антибиотици според причинителя и АБ-грамата.

Инфекции на пъпа и пъпната раничка

При стрептококова инфекция е налице подмокряне на пъпния остатък или пъпната раничка с минимални възпалителни прояви от страна на околните тъкани – катарален Речник омфалит.

При стафилококова инфекция ексудатът/секретът/ е гноен – супуративен омфалит. Когато инфекцията се разпространява към околните тъкани – Речник флегмон, има опасност от генерализиране на инфекцията.

Лечението се провежда промивки с кислородна вода, локално приложение на антибактериални средства: Bactroban, Gentamycin и други. Задължително е парентералното приложение на антибиотици, според предполагаемия или изолиран причинител.

Речник Пневмония у новороденото

Най-чест причинител е стептококи гр. В , но също и Грам /-/отр. микроорганизми.

Заболяването протича тежко с клиника на Речник респираторен дистрес синдром, дихателна недостатъчност с начало през втория ден и по-често след 72-я час.

Диагнозата се поставя чрез клинично наблюдение, рентгеногафия на бял дроб, кръвни и микробиологични изследвания.

Лечението включва: общи грижи/поставяне в кувьоз, температурен комфорт/, кислородотерапия, апаратна вентилация, Речник парентерално хранене, комбинирана антибиотична терапия, Речник пасивна имунотерапия, витамини и др.

Некротизиращ Речник ентероколит /НЕК/

Некротизиращия ентероколит е най-честото придобито заболяване на гастро-интестиналния тракт (стомашно-чревен) у новороденото, изискващо спешно лечение. В 90% от случаите се наблюдава при недоносените новородени. Некротизиращия ентероколит е заболяване с многофакторна етиология: недоносеност, депресивно състояние, инфекция, незрялост на локалния Речник имунитет, неправилно хранене и редица други. Основна причина за развитието му е инфекция, поразяваща стомашно-чревния тракт. Клиничното протичане на заболяването е в четири стадия с общи изяви и такива от страна на стомашно-чревния тракт.

I стадий – отпуснатост, апнеи, температурна нестабилност, брадикардия. Повръщане, остатъчно стомашно съдържимо, балониране на корема.

II стадий – добавя се диария, често кървава, болезненост и напрегнатост на корема, смутена чревна перисталтика.

III стадий – шок.

IV стадий – перфорация на Речник черво с признаци на Речник перитонит.

В повечето случаи при правилно поведение, заболяването се ограничава, но е възможно и Речник фулминантно/свръхостро/ протичане, с чревна перфорация и перитонит в рамките на 12 часа. Диагностични критерии за НЕК: анамнеза /недоносеност, възраст 3-15дни, изкуствено Речник ентерално хранене и др./, симптоми от страна на ГИТ и рентгенографии в динамика.


Лечение:

  • преустановяване на ентералното хранене,
  • трайна стомашна сонда за евакуация на стомашното съдържимо, - преминава се към тотално парентерално хранене,
  • поддържане на водно-електролитния баланс,
  • вливат се прясна плазма, при необходимост тромбоцитна маса.
  • срещу инфекцията се започва незабавно комбинация от ширикоспектърни антибиотици с продължителност на курса при неусложнен ход на заболяването 10-14 дни. При данни за перитонит е показано хирургично лечение.

Прогнозата е сериозна и зависи от своевременното и правилно лечение.

Сепсис у новороденото

Сепсисът у новороденото е генерализирана бактериална инфекция през първия месец от живота. Наблюдава се при 1 до 8 случая на 1000 раждания, като най-висока е честотата му при недоносените бебета/особено при много ниско тегло при раждането/. Всяко болно новородено трябва да се смята, че е изложено на риск от сепсис и възможно най-бързо след вземане на микробиологични култури е необходимо да се започне съответно антибиотично лечение. Последиците от нелекуван сепсис са унищожителни. Голямо е разнообразието на микроорганизмите, които причиняват Речник неонатален сепсис /НС/. Значителна роля играят и непатогенните за възрастни микроорганизми, които поселяват кожата, лигавиците на майката и обслужващия персонал.

Най-чести причинители са: стрептококи група Б, Коагулазо /+/пол. стафилокок, Грам /-/отр. микроорганизми и редица други.

 

В зависимост от началото на заболяването, различаваме:

1. С ранно начало – в първите 72 часа след раждането. В тези случаи се приема, че заразяването е станало вътреутробно или по време на раждането.

2. С късно начало – обикновено след 7-я ден, при което инфектирането е станало след раждането. Честотата му е по-висока, сравнена с ранния неонатален сепсис и по-често са засегнати недоносените деца.

Клиничната изява е различна при ранния и късен неонатален сепсис.

Ранен неонатален сепсис – започва бурно, обикновено с респираторен дистрес и бързо прогресиране до шок.

Късен неонатален сепсис – постепенно начало, бързо генерализиране на проявите и оформяне на огнищни поражения / Речник менингит, Речник остеоартрит, пневмония, уроинфекция и др./.

Диагнозата се поставя въз основа на:

CRP /маркер за инфекция, повишените му стойности са показателни както за инфекция, така и за ефекта от лечението/. Показатели за включването на множество органи и системи:

Лечението е комплексно и e: етиологично/с антибиотици/; патогенетично/поддържащо/ лечение.

Антибиотичната терапия се започва в пълен обем дори при съмнение за сепсис, след вземане на микробиологичните изследвания. До получаване на резултатите терапията е насочена срещу най-вероятния причинител. Най-често при ранен неонатален сепсис се назначава комбинацията: Ампицилин + Гентамицин/Амикацин/, тъй като двата антибиотика действат на над 90% от възможните причинители. Основни причинители на късния НС са Staph. epidermidis и Staph. aureus. В тези случаи се използува Ванкомицин в комбинация с аминогликозид. След изолиране на причинителя се назначават антибиотици съобразно чувствителността му. Продължителността на антибактериалната терапия при неонатален сепсис е минимум 7-10 дни, до негативиране на хемокултурата. Ако съмненията не се потвърдят клинически и с микробиологичните изследвания е уместно антибиотиците да се спрат на 3-5 ден, за да се предотврати създаването на резистентни щамове.

Пасивна имунотерапия – особено подходяща при недоносени деца. Прилага се Имуновенин в течение на няколко дни. При стафилококова инфекция е показана антистафилококова плазма и стафовенин.

Лечебен ефект при неонатален сепсис има обменното кръвопреливане. То има своите показания, предимства, очакван терапевтичен резултат и нежелани ефекти.

Поддържащо лечение: детето се поставя в кувьоз, на мониторен контрол и клинично наблюдение на основните жизнени функции. При нужда се започва кислородотерапия или апаратна вентилация. Целта е стабилизиране на циркулацията и лечение на шока. Включват се медикаменти, подпомагащи сърдечната функция – Допамин, прелива се Хуман серум Речник албумин, плазма. Корекция на флуидите, електролитите, глюкозата и Речник хематологичните разстройства. Нестабилното новородено обикновено има нужда от прекратяване на ентералното хранене. С преодоляване на шока и нормализиране на чревното кръвоснабдяване е показано захранване по възможност с кърма.

Редица фактори предопределят високата, спрямо възрастните, възприемчивост на новороденото и особено преждевременно роденото дете. Това изисква особено внимание, клинично, лабораторно и микробиологично мониториране на рисковите новородени и своевременна и съвременна терапевтична намеса.

Д-р Таня Праматарова - неонатолог
ННО - МБАЛ „ Д-р Ив. Селимински"
гр. Сливен

Снимка: интернет

K2_PUBLISHED_IN Статии

Казвам се Владислава, на 35 години съм от София. Майка съм на две дъщери и двете недоносени. Как и защо по-голямата, сега вече почти на 17 г., се роди в 8-ия месец, не знам и до днес. Бях само на 18 години и нямаше толкова много информация както сега, за да знам какво значи отглеждане на недоносено. Мария моята голяма дъщеря се появи на 27 януари 1995г., след една напълно безпроблемна бременност. Цял месец преди термина, който беше в края на февруари. Тогава нямаше платени прегледи, единствено в районната поликлиника се следеше бременността. Нищо не показваше, че има проблеми.

Имах Речник анемия, но тя си е наследствена и си приемах нужните лекарства. Имаше право само на 2 прегледа с ехограф единия за установяване на сърдечна дейност на плода, другия в началото на деветия месец за предлежанието на бебето и евентуално определяне на пола му. Е, аз втория го пропуснах. Спомените ми са малко замъглени от времето, единствения силен спомен от тогава ми е - незнанието какво става, не бях подготвена, нямаше литература по въпроса, нямаше интернет. Започна се на 26 януари сутринта с леки болки в кръста, цялата ми фамилия страда от бъбреци и си мислех, че това е поредната криза. Търпя на болка и не виждах нищо смущаващо в състоянието ми. Нямах личен лекар, нямаше и начин да се обадиш на някой доктор за съвет. Привечер болките, станаха много силни, имаше и леко прокървяване,било е тапата/обаче кой да знае за това/, аз уплашена от състоянието си, помолих съпруга ми, да отидем до баба ми с такси. Надявах се на нейния опит, като раждала жена, да ми каже какво става. В момента в който ме видя, баба ми веднага поиска да отидем в най-близката болница.

Отново с такси стигнахме до Втора градска болница и там ме приеха в спешен кабинет. Помня много ясно всичките манипулации извършени само от акушерка, без доктор до нея. Не знам защо тя реши, че раждането не може да бъде спряно. Нямах обичайните контракции, тоест само кръста и гърба ме свивах, но корема оставаше сравнително отпуснат. Казах, че остава още месец до термина, разкритието беше само 3 см, но въпреки това, направиха ми клизма, остъргаха ми окосмяването на пубиса и ми забодоха системата. Сега вече съм информирана, но тогава нямах никаква представа какво правят с мен. Приемането ми беше към 21-21.30 вечерта, родих чак на другия ден в 10.10. Цяла нощ се вливаха системи, сложиха апарат за тоновете на бебето, но разкритието до сутринта беше 7 см. Няма как пукнаха и водите към 9 сутринта и аз доста омаломощена и без никакви напъни, със 7см разкритие родих първото си дете - цели 2.360 гр. и 47 см.

Тя не проплака веднага и тогава вече разбрах, че нещо не е наред, слава богу след 2-3 минути Речник реанимация, тя си пое въздух и проплака. Аз въпреки малкото тегло на бебето, имах нужда от шевове, защото тя беше изкарана доста насилствено. Никой нищо отново не ми обясни. Тя беше в стаята с кувьозите, точно до моята стая. Беше ни спестено да сме заедно в стая с други бебета. В моята стая имаше още 3 жени, всички майки на недоносени деца. Черпехме информация една от друга и слава богу всички тези мъници бяха добре. Стоях в болницата цели 27 дена, но поне можех да виждам малката, всеки ден по 4-5 пъти.

Беше в кувьооз 10 дена, като първите 3 беше с кислородна маска. Стряскащо беше, защото маската беше по-голяма от лицето и. После още 20 дена останахме заедно в болницата за да наддаде тегло. Много злоядо дете се оказа и все още е такава, в първите 10 дена и даваха АМ или кърма със спринцовка, която бавно изцеждаха в лъжичка, която подпираше езика и. В резултата на което тя така и не се научи да суче. Пробивах по-голями дупки на биберона на шишето и после, защото тя беше свикнала само да гълта, без да полага усилия да суче. Живи, здрави изписаха я 2.300 гр на 27-я ден и после цели 4 месеца удържах да е само на кърма, въпреки че не сучеше. Отгледах я съвсем нормално, тоест захраних я с кисело мляко на 4-я месец и т.н. Тогава такава беше доктрината и така казваха педиатрите. Сега е нормален и буен тинейджър и никога с нищо не е изоставала от другите деца.

Втората ми дъщеря се роди в 32-33 г.с. Разликата от двете бременности и раждания е огромна. Бях вече информирана за всичко, знаех какво и как да направя, но пак тесногръдието на лекарския персонал ме направи майка на недоносено бебе. Този път имах много проблемна бременност. В годините преди да забременея се установиха доста проблеми с яйчниците ми и това бебе беше шок за всичките лекуващи ме лекари. Въпреки всичките им прогнози забременях и то по естествен път. Още от началото поради нередовния ми цикъл, бременността се определяше само по ехографските изследвания. В третия месец лежах 10 дена в болница след силен кръвоизлив, но малката героиня някак оцеля и то не благодарения на лекарите. Имах скъсена шийка на матката, ниско прилежание още тогава на плода, което запушваше цервикалния канал, регулярни и силни контракции. Все пак с голям стоицизъм и шепи лекарства плода нарастваше, плашеха ме с какви ли не болести включително и Даун, пожелах амниоцентеза и тя беше отрицателна. Не посмяха да сложат серклаж и така добутах до 7-мия месец. Бях в болница отново заради силни контракции за 7 дена. Изписаха ме, леко закрепили положението. Гледах да не се товаря, лежах но все пак трябваше да работя макар и от къщи пред компютъра. Имах си контракции, но след приемането на лекарства, те се успокояваха. Една вечер оправяхме апартамента където щяхме да посрещнем новороденото бебе, не съм се товарила, легнах си рано, отново с контракции с мисълта, че на другия ден явно пак ще трябва да постъпя в болница, защото почнаха да зачестяват тези "кризи".

Сутринта обаче положението беше неудържимо за 15 минутки от ставането ми контракциите зачестиха и станаха болезнени. Най-близката болница е Шейново,никога не съм я посещавала, обаче аз изплашена не на шега, исках само да се добера до място където могат да ми обърнат внимание. Делничен ден, трафика ужасен, изключено беше да се доберем до Майчин дом, където лежах преди или до доктора ми който е в другия край на София. В 8.45 влезнахме в Шейново. Бъдещия татко блед и неподготвен, тотално се беше панирал, изгониха го навън. Намерих спешния кабинет и набързо споделих оплакванията си. Последва следния разговор:
- В кой месец сте? - пита акушерката, в 7-мия отговарям аз.

- Кога беше последната ви менструация? аз чинно отговарям и почвам да обяснявам, как това няма нищо общо при мен. Тя обаче смята на кръглото календарче и не ме слуша, аз продължавам да обяснявам за какво става дума, нямам обаче грам изследване или епикриза в мен, не съм и очаквала така да стане. Обяснявам какво ми е било лечението и моля само да ми поставят поне система с магнезий, докато успеят да ми донесат документите или поне дойде моя лекар да говори с тях.

В този момент акушерката най после сметна, че ако се ръководи от моята последна менструация, термина ми би бил след седмица-две и нададе кански вик за санитар и количка. Тук вече нямах никаква дума, никой не пожела да ме изслуша, аз понечих да си тръгна, но къде ти в такова състояние. Обявиха ме за паникьосана родилка и край. Качиха ме на 2-рия етаж и спукаха водите, контракциите вече бяха много болезнени. Направо на родилната маса и след 5 минутки, в които аз се опъвах като магаре и не желаех да раждам преди да са извикали неонатолог и само 2 напъна се роди и втората ми дъщеря. В 9.15 на 14 декември 2005, 1980гр и 43 см. И тя не изплака веднага, разхвърчаха се чак тогава за неонатолог, когато видяха колко е малка. Проплака след 3 минути борба с нея, апгар на първата минута - 3. Идваше ми да крещя - аз казах ли ви, че бебето е малко!?!

След пословичното висене в коридора ме закараха в стаята. В 13.00 благоволиха да ми кажат следното нещо - "Намерете телефона на Клиниката по неонатология в Университетската детска болница, вашето бебе е там, аз повече сведения не мога да дам." Изпаднах в шок. Намерих телефона и разговора не беше лек. Не даваха никаква надежда. След една кошмарен ден в стая с още 6 жени които се радваха на бебета си и безсънна нощ, още на следващия ден си тръгнах въпреки всякакви протести. Видях дъщеря си чак на 10-я ден и то за 3 минутки. Беше 30 дена на командно Речник дишане. 2 дози сърфактант и вливаха, но тя не дишаше пълноценно. Имаше Речник пневмония от опитите да диша срещу апарата. 7 антибиотика и тегло от 1450 грама. На 31 ден я извадиха от кувиоза и я преведоха в 1-ва градска за до-отглеждане там още 14 дена за да се стабилизира.

Прибрахме си я в къщи на 46 ден от раждането 2.280 грама. Последваха куп рехабилитации и прегледи, малко късно започна да сяда и да се обръща, но на първата си година проходи и настигна нормално родените си връстници. Имаше разширени мозъчни стомахчета, на два пъти и преливаха кръв заради анемия, имаше и съмнения за Речник ретинопатия, които бяха отхвърлени. Ваксините по мое настояване, бяха отложени след навършване на годинка. За съжаление не бях запазила много кърма и съвсем малко я кърмих, но след изчетените безброй материали, този път захраних след навършване на 6 коригирани месеца. Сега тя е едно най-обикновено дете, развива се заедно с връстниците си и по нищо не личи, че старта в живота и бе много по-труден.

K2_PUBLISHED_IN Вашите истории


Банер

Семеен Център "Малки чудеса"

комплексна подкрепа с грижа за
ранното детско развитие

Семеен Център Малки Чудеса

гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4 и 5 | тел. 0887 545 446