Нуждата от преразглеждане на структурата на неонаталната интензивна грижа

Нуждата от преразглеждане на структурата на неонаталната интензивна грижа

Фондация „Нашите недоносени деца“ заедно с Eвропейската фондация за грижа за новородените/EFCNI/ призовават към хармонизиране на стандартите в грижата за преждевременно родени деца в Европа. Качеството на грижата, получена от родителите и техните недоносени бебета оказва пряко влияние върху детската смъртност и процента увреждания. Неонатолозите, както и представители на неправителствени организации подчертават необходимостта от подобряване на превенцията и рехабилитацията. Родителите трябва да бъдат по-добре информирани и подкрепяни преди, по време на и след престоя в болница на техните бебета.

Общата работа на неправителствените организации от целия свят, успява да синтезира 10 стъпки за подобряване превенцията на преждевременно родени, интензивната грижа и следболнично проследяване.

  • Обществено възприемане и признание
    за да бъдат видяни най-после липсите в обгрижването
  • Широкообхватни кампании
    за да се осигури информиране на всички бъдещи родители
  • Квалифицирана информация за родителите
    родителите трябва да знаят какво да очакват, как да се грижат за децата си, за какви проблеми да внимават и кои профилактични прегледи да посещават
  • Национални политически планове за действие
    превенция от преждевременно раждане и ранна интервенция за недоносените
  • Сертифицирана подготовка и обучение на специалисти
    за да се осигури оптимално обгрижване на бременните жени както и на недоносените и новородените бебета
  • Запазване на контакта между родителите и детето
    защото е неоспоримо човешко право
  • Осигуряване на специална следболнична помощ
    за да се осигури оптимално развитие на новородени и недоносени деца
  • Подкрепа от държавата
    за всички родители на недоносени или болни новородени деца
  • Единен европейски регистър за преждевременни раждания
    като основа за научни изследвания с цел превенция
  • Право на здраве за всички
    за да може всяко новородено дете в България, Европа и по света да получи успешен старт

Статистика

В световен мащаб 15 млн бебета се раждат преждевременно всяка година, а само в Европа са 500 000. В България недоносените са 9.1% за 2011 г. по данни от националния регистър. Недоносените живородени са 5941 при раждаемост 70 846. Недоносеността е една от основните причини за неонатална смъртност – 1 млн бебета годишно умират, защото се раждат прекалено рано. 75 % от тях могат да бъдат спасени.

Възможни решения

По време на бременността майките трябва да бъдат информирани за възможните рискови фактори като преждевременно раждане, което може да доведе до множество здравословни проблеми. Недоносените бебета е по-вероятно да развият хронични проблеми като респираторни заболявания, диабет и сърдечно-съдови заболявания и увреждания като церебрална парализа, проблеми със слуха или зрението, поведенчески дефицит и дефицит по отношение на възможностите за обучение.

Около 40% от преждевременно родените преди 32 гестационна седмица от бременността бебета развиват бронхопулмонална дисплазия (БПД). Възможните последствия в дългосрочен план са повишен риск от смъртност и хронични проблеми с дихателните пътища.

За превенцията от заболявания е много важно доброто проследяване след изписването. Епикризата трябва да бъде предадена на личния лекар, а личните лекари трябва да са по-запознати с проблемите на недоносените и тяхното проследяване. Оптималния вариант е детето да бъде проследявано от неонатолог, но към момента това не е законово уредено. В Европа и по света родителите биват обучавани и тренирани да се грижат за техните недоносени бебета в неонатологията и у дома, назначава им се социален работник и децата задължително посещават рехабилитация.

Само няколко държави в Европа имат такава политика до момента. Само ограничен брой държави имат яснота как да се справят с бебетата и техните родители в случай на преждевременно раждане.

Недоносените бебета не са просто по-малки пациенти.

Подобрената информираност на родителите и стандартите за грижи обаче не са достатъчни. Болниците трябва да преосмислят начините да изградят и възстановят техните неонатални интензивни отделения.
Силке Мадер, председател на изпълнителният съвет на Европейската фондация за грижа за новородените EFCNI, отбелязва:

Незрелите недоносени деца се нуждаят от пространство, тишина, спокойствие и най-вече от присъствието на техните родители

За пълноценното развитие на недоносеното бебе, както и за психологическия комфорт на родителите е от изключително значение семейството да е в основата на грижите за новороденото.

„Поради тази причина проектът „Грижа за утрешния ден“ на EFCNI съдържа препоръки също и за структурирането на неонатологичните отделения“, обяснява Силке Мадер. Например специфичните мерки за защита от светлина и шум трябва да бъдат поставени под внимание във всяко неонатологично отделение, тъй като това е от съществено значение за развитието на най-малките и най-уязвимите бебета. Стресът оказва ключово влияние върху развитието на мозъка на недоносеното бебе, а светлината и шумът биха могли да бъдат причина за това.

  • Трябва да има достатъчно пространство между кувьозите и медицинските устройства за кенгуру грижата, за контакта кожа до кожа, където всяко бебе се поставя върху гръдния кош на неговите родители. Това подпомага друга част от развитието на бебето като чувство за допир и мирис. На родителите трябва да бъде посдигурено достатъчно пространство да останат с децата си, за да им помогнат да преодолеят първоначалните трудности.
  • Като приоритет в организацията на работа на неонатологичните екипи трябва да се постави необходимостта от достатъчно специалисти по здравни грижи, които да имат възможност да обърнат достатъчно внимание не само на новороденото но и на родителите. Връзката на родителите с детето в голяма част от неонатологичните звена не се осъществява поради все още нерегламентирани протоколи на поведение. Деликатният подход към детето и родителите е основно задължение на персонала, защото е известно, че преждевременно родените деца са твърде рискови.
  • Проблемите за максимално щадяща политика по отношение на новороденото налагат сериозна ревизия:1. внедряване на протоколи за обезболяване
    2. осигуряване на тъмно помещение, което помага за подобряване организацията на съня
    3. орфеотерапията по време на бодърствуване
    4. ранната кинезитерапия
    5. контакът кожа с кожа през периодите на специалните и интензивни грижи
    6. ранното лечение със сърфактант и бързо дезинтубиране и обдишване чрез СРАР.Всичко това може да се постигне, чрез общи усилия.
  • Друг важен аспект е работното състояние на екипа за интензивни грижи, което трябва непрекъснато да бъде проверявано.Ако здравните екипи могат да вършат работатата си с повече удовлетвореност и с по-малко стрес, грешките в терапията могат да бъдат намалени, а ефективността да се увеличи. Работно място с холистична подредба, лесно достъпни уреди и инструменти и подобрени хигиенни условия, осигурени посредством по-малко преплитащи се кабели и повече пространство улесняват ситуацията. Ситуацията може да бъде подобрена и чрез място за уединение за членовете на екипа за интензивни грижи.