Раждане в : 28 г.с.
Размер на бебето : 1050 грама и 37 см.
Болничен престой : 2 месеца и 4 дни
Причината за преждевременното раждане : Преекламсия
Възраст на детето в момента : 2 г. и 9 м.
Усложнения в следствие на недоносеността : Направена операция на мега уретери, късоглед астигматизъм на едното око
Послание към останалите родители : Вярвайте в децата си, те са силни и жадни за живот!
Какво смятате, че трябва да се промени в българските болници и неонатологична грижа? : На първо място добра консултация на майката, какво й се случва, какво трябва да направи и какво не! Да се осигури достъп на родителите до недоносеното им бебе.
Казвам се Силвия и също родих преждевременно. Забременях планувано и много бързо по естествен начин. През 2-3ти месец от бременността имах неразположения като гадене и повръщане, но бързо преминаха. В началото на шестия месец започна да ми се повишава кръвното налягане, следяхме го една седмица, но не спадаше и ме приеха в АГ болница, където също с никакви медикаменти не можаха да овладеят ситуацията. Важното беше, че бебето се развиваше добре. Изписаха ме с лекарства и домашно лечение, стоях само с апарата за кръвно и записвах едни и същи данни на листа – ефект от лекарствата все нямаше. На контролния преглед само след 9 дни се установи, че плода изостава с 2 седмици и ме изпратиха за спешен прием в Майчин дом. Приеха ме веднага, след 2 дни започнаха да отслабват тоновете на бебето и ме преместиха в предродилна зала – беше много страшно, незнаех какво се случва, какво да очаквам. Там останах ден и половина докато решиха да направят спешно секцио. Няма да забравя никога думите на лекаря, който ми съобщи, че се налага да извадят бебето, а аз го попитах какъв е шанса да оцелее-отговорът беше „50 на 50 да стане човек“. Ужас! Ужас! Ужас! Денят беше 1 Март 2010 г. часът 17:20 – това съобщиха в операционната при изваждането на бебето, но аз не чух да плаче. И все пак казаха, че имам момиче и ми сложиха гривна и че била изплакала, но аз не съм я чула. И така се появи нашето мъниче 1050 грама и 37 см. Един час след раждането я бяха показали на мъжа ми и той ми я описа – много, много малка, с тъмна коса, шапчица и памперс. На следващия ден имах право да я видя, стоях пред вратата на Неонатологията и ме беше страх да вляза, страх да не видя празен кувьоза. Но се стегнах и отидох да я видя – не знам как да опиша гледката, много страшно, апарати, звуци на апарати, системи, апаратни вентилации, опитвах се да разчета какво пише по картона й, но нищо не разбирах и въпреки гледката аз й се усмихвах. Никаго не съм плакала като влизах при нея. Лекарите не смееха да ни кажат нищо, просто първите дни са си критични. Изписаха ме, излязох си сама с чантата. В следващите 5 седмици не я виждах, защото имаше забрана заради епидемия морбили. Ходех всеки ден да получавам сведения, колко грама е наддала и кой антибиотик са й спрели, колко мляко е изяла. За първи път я докоснах когато беше на 45 дни и тежеше 1750 грама. Беше с нисък хемоглобин. Последва кръвопреливане, което й се отрази добре и след дългите 2 месеца и 4 дни я изписаха 2250 грама и 49 см. Нямаше по-щастливи от нас!
Сега дъщеря ни е на 2 г. и 9 м. и е много, ама много палава и умна.
Желаем на всички Вас много здраве и късмет!