Когато разбрах, че съм бременна, колкото и дълго време да мечтаех за този миг, отново се оказах неподготвена. В комбинация с болестта на нашето време – интернет и прекомерното количество информация, аз не спирах да попивам всичко за бременността, раждането, майчинството, кърменето и т.н.
Бях прочела тонове литература, исках да се чувствам подготвена, когато малкото човече се появи на бял свят. Заливаше ме всякаква информация и аз непрестанно мислех дали всичко ще е наред с бременността, дали бебето ще бъде здраво, какви изследвания трябва да направя и пр., и пр. Исках всичко да бъде изрядно. Биохимични скрининги, фетални морфологии, токсоплазмози и какво ли не.
Прочетох всичко, което може да се прочете, но нито веднъж не отделих време на преждевременното раждане и недоносените бебета. Това очаквах най-малко да ми се случи, защото имах сравнително лека бременост, без сериозни проблеми, контракции и т.н.
Но винаги се случва точно това, което най-малко очакваме.
Бременността си напредваше и ставаше все по-трудно и по-тежко. Вече не можех да спя нормално, тежеше ми бебето, задушавах се, спях с 3 възглавници под себе си, почти в седнало положение и отново имах усещането, че някой ми е стъпал на врата. Приеха ме в болница с високо кръвно и албуминбелтък, който се синтезира в черния дроб и представлява около 60% от общия белтък в кръвта. Кръвното ми беше 130 на 90, според мен не беше нещо особено, но не и според гинеколожката ми.
Състоянието ми рязко започна да се влошава и въпреки всички системи и лекарства, с които бях натъпкана, кръвното ми се вдигаше още повече.
След две седмици неуспешни опити да нормализират състоянието ми, една сутрин (25. 06. 2010 г.), съвсем неочаквано за мен , дежурната лекарка каза че ме вкарват в операционната.
Не мога да опиша ужаса, който преживях тогава…
… знаех, че има риск да се стигне до тук, но не го бяхме коментирали като сериозна възможност. Тогава бях в 32 г.с. Докато се усетя се започнаха приготовленията за секцио, катетри, ехографи и т.н., вече бях на операционната и лекарите си говореха, че не е трябвало да се стига до тук…
От този момент вече ми се губят моменти. Събудих се от зверски болки, някой крещеше името ми, имах чувството, че ме режат в момента, едва успявах да отворя очи, питайки как е бебето…
1440 гр. е, хипотрофна…
… това ме накара да се събудя моментално. 1440 гр.?! Как е възможно изобщо? Как се оказахме в тази ситуация? Жива ли е? Какво означава хипотрофна? Диша ли? Изплака ли? Ще живее ли? Има ли й нещо? Какво да очаквам? Искам да я видя, моля ви, искам да я видя…
Проследете историята тук