Силата на вярата

Силата на вярата

В коя гестационна седмица се роди Вашето бебе: 28 г.с.
С какви размери се роди Вашето бебе: 900 гр 39 см.
Колко време престоя Вашето бебе в болница: 3 месеца
Каква беше причината за преждевременното раждане: инфекция
На каква възраст е в момента Вашето бебе: 7 месеца

Бебето Ви има ли някакви усложнения в следствие на своята недоносеност:ретинопатия и бронхопулмонална дисплазия

Какво е Вашето послание към останалите родители на недоносени деца: Да вярват в силата и устрема на нашите недоносени деца в борбата си за живот. Да не се разколебават и за секунда .

Какво смятате, че трябва да се промени в българските болници и неонатологична грижа: Трябва изцяло нова концепция в болницитe. Повече информираност на родителите. Проследяване на вече родените недоносени деца от специалисти-невролози, офталмолози, пулмолози, кинезитерапевти….Клиничните пътеки в тази насока липсват!

Имах тежка бременност след 2 спонтанни аборта (в 6 и в 3 месец). Родих сина си Петър Саваков в 28 г.с. в АГ Русе. Беше само 900 гр. и 39 см. Интубиран сложен на апаратно дишане за 3 дни. След това започна да диша сам. Само му подаваха кислород с тръбичка в кувьоза, но на четвъртия ден казаха, че видели засенчване на лявата половина на белия дроб и той не можел да диша сам. Имал бронхопулмонална дисплазия. И така започна нашият „АД“.

Разрешаваха ни да го виждаме 2-3 пъти в седмицата. Повече от месец чувах само „Мноооого лош бял дроб, многоо незряло дете. Дано се откачи до годинка от тази кислородозависимост“. Никаква подкрепа, дори напротив. Когато им казвах, че чувствам в душата си, че всичко ще се оправи ме гледаха, като луда. Имаше 2 лекарки, които бяха по-положително настроени, за което им благодаря! И така дойде време за очен преглед и казаха, че всичко е наред.. Но мен все нещо ме глождеше. Помолих за второ мнение и се оказа, че има риск. Започнахме да търсим вариант за транспортиране във Варна, но там не ни искаха!!!

Тогава ни преместиха в болница в София. Поставиха ни диагноза ретинопатия на двете очи. Наблюдаваха ни всяка седмица, но подобрението беше минимално и се наложи да ни направят лазар. През цялото това време се борехме и с дишането. Там лекарите бяха невероятно добри. И като специалисти, и като хора. Имат много съвременно мислене. Борят се не само за живота на децата, но и се стремят да има най-малко увреждания!

На втората седмица Петър дишаше сам. Лазерът беше успешен! През цялото време с баща му не сме се съмнявали , че изходът ще е добър! Най-накрая след 3 месеца престой в болницата ни изписаха и се прибрахме в къщи! И до ден днешен ходим на прегледи в тази болница. Неврологът ,очната лекарка: д-р Димитрова, д-р Масларска, ортопедът. Всички за изумени от добрите резултати! Нямаме никакви усложнения – напълно здрави сме!

Разказвам нашата история, за да знаят и други родители, че чудеса стават! Само трябва да повярваш! Благодаря на всички добри лекари ,които спасиха живота и здравето на сина ни!

Каква е Вашата препоръка към нас: Все така да давате гласност на проблемите на недоносените деца и техните родители!!