Вече ви разказах всичко за раждането и престоя в болницата на Софи. Но знам, че много майки се сблъскват със следният въпрос: „Възможно ли е да кърмя недоносеното си бебе?”. За съжаление в повечето български болници отговорът на този въпрос е: „Не, не е възможно. Веднага вземете медикаменти за спиране на лактацията.” Това обаче съвсем не е така. И в тази категория „Лични истории за кърменето” ще ви покажа колко много майки са успели да кърмят своите недоносени бебета. А сега ще ви разкажа и нашата история.
След като ми направиха секциото и нямах никаква представа ще имам ли бебе или не, кърменето беше последното нещо, за което мислех. Бях в тежко състояние и няколко дни се опитваха да ме стабилизират. През това време аз се молех да не ми слезе кърмата точно сега, защото не можех да се надигна, а какво остава да се справя И с това ново и непознато за мен събитие. Стана точно така. Кърмата ми слезе на шестия ден (тогава не знаех, че колкото по-рано започне стимулацията, толкова повече кърма ще има за бебето). До тогава аз малко се бях поосъзнала, бях впрегнала съпругът ми да разузнае какво се прави в такива ситуации, да ми донесе книги, да ми донесе помпа за кърма. Тогава дойдоха и лекарите, чиято първа реакция беше – хапчета за спиране на кърмата. Ама как хапчета?! Та това означаваше да призная, че детето ми няма да оцелее. Отказах категорично.
Вече бях получила кърмата и започнах да се изцеждам. В отделението получих подкрепа единствено от една сестра, която ми показа какво да правя, каза ми да се изцеждам на 3 часа, дори и през нощта и не спираше да ми вдъхва кураж през цялото време.
След като се прибрах вкъщи, продължих с изцеждането. Замених помпата от родилното (тип спринцовка – няма по-ужасно нещо), с механична помпа. В началото изцеждах по няколко капки, след това станаха 10-15-20-30 мл. Стигнах до 60 мл и това беше най-много, което успявах да изцедя. Въпреки усилията ми, въпреки това, че се тъпчех с всякакви чайове, ядки, жито и изобщо всичко, което се знае, че увеличава кърмата. Изцеждах се по 8-10 пъти в денонощие, през нощта 1-2 пъти, но уви – това беше всичко.
В отделението не искаха да приемат кърмата ми, хранеха я с адаптирано мляко за недоносени. Всичко отиваше в мивката, защото нямах и добра камера, за да замръзявам. Но не се отказах.
През цялото време получавах съвети от консултантките по кърмене Мария Масларова Айла и Елсе.
С думи не мога да опиша надеждата, която ми вдъхваха двете и цялата безценна информация, която ми предоставяха. Ако не бяха те, едва ли щях да продължа да поддържам лактацията си, защото количествата и без това бяха мизерни.
Най-накрая изписаха Софи. Разбира се, че първото нещо, което опитах бе да я кърмя. Разбира се, че не се получи. Опита ми претърпя пълен провал. Тя започна да плаче силно, да се извива назад, все едно се опитвам да й пробутам някаква отрова. Тя плаче и аз заедно с нея.
Така започнах да й давам изцедена кърма и да дохранвам с адаптирано мляко за недоносени. Същевременно не спирах да опитвам на всяко хранене, но всеки опит приключваше със сълзи. Минах през хранене с лъжичка или спринцовка, исках да опитам от специалните сонди, които се закрепят на гърдата, но не открих. Купих специални беберони, наподобяващи максимално зърното. Силиконови зърна. Спазвах купища правила за хранене с шише… Често взимах Софи върху гърдите си, както ме съветваха консултантките – кожа до кожа. И нищо.
Накрая се отказах. Примирих се, че ще я храня с изцедена кърма. Преминах и през чувството на самообвинение, самосъжаление и дори се депресирах, че съм лоша майка, която не успява да даде на детето си това, което е най-добро за него. Но благодарение на близките си хора, както и на консултанткитте, форума и т.н., най-накрая приех, че не съм се провалила като майка, направила съм каквото мога и просто трябва да приема нещата такива, каквито са.
Мина известно време, в което аз изобщо не предлагах на Софи да суче. И така до един слънчев ден, в който тя беше в едно много мило и весело настроение. Реших просто ей така, да опитам. Шишето стоеше до мен, нямаше да има драми този път, нямаше да настоявам. Само проба и толкова. И чудо! Тя засука. Веднага. Все едно го е правила винаги. При това го правеше с удоволствие. Аз бях на седмото небе от щастие.
Така се започнаха мъките с разранени зърна. Но изобщо не ме интересуваше, бях щастлива. Малко по малко и двете се научихме какво трябва да правим, разраняванията ми минаха и кърменето се превърна в едно неповторимо изживяване. А кърмата ми започна да се увеличава. Имахме дни, в които имахме само едно или две хранения с адаптирано мляко, което на фона на количествата, които изцеждах преди това, си беше истински успех. Убедих се, че по-добра помпа от бебето не съществува.
Софи се будеше често нощем, но с кърменето заспиваше толкова лесно. Почти завидях на майките, които кърмеха от самото начало – та те имаха универсално средство за успокояване на бебето, което работи във всички ситуации. Както не искаше да суче, Софи чак се пристрасти към мен. Искаше да суче постоянно и по всяко време. Аз разбира се не отказвах. И двете бяхме доволни и щастливи.
След това ни приеха в болница, тя беше с пневмонияостро или хронично възпаление на белите дробове, при което са засегнати алвеолити и/или интерстициума.. Спря да се храни, не искаше да погледне шишето, беше много зле. Но слава Богу не отказваше да суче. Именно това ни спаси от тотална дехидратация и недохранване, тя стоеше залепена за мен. Очевидно сученето й носеше успокоение и аз бях безкрайно щастлива, че успях да предложа това успокоение на детето си.
И така се кърмихме до единадесетият месец на Софи, когато тя съвсем сама се отби сама, за мое огромно съжаление. Аз исках да кърмя по-дълго, но след като тя вече не желаеше, сметнах че това си е естествения ход на нещата. Сбогувахме се с кърменето, с малко носталгия, но преди всичко удовлетворение, че въпреки всичко успяхме.