В коя гестационна седмица се роди Вашето бебе: 26г.с. + 6 дни
С какви размери се роди Вашето бебе: 684 грама
Колко време престоя Вашето бебе в болница: 106 дена
Каква беше причината за преждевременното раждане: преекламсия , натравяне на бремеността
В коя болница родихте Вашето бебе: Университетска болница, Лейден , Холандия
На каква възраст е в момента Вашето бебе: 6 месеца реални
Какво е Вашето послание към останалите родители на недоносени деца: Съвета ми към майките е просто да вярват в своите деца, те ще ви се отблагодарят подобаващо.
Каква е Вашата препоръка към нас: Повече гластност, агитация, кампании , борете се за тези деца!
Здравейте! Искам да разкажа историята на моята Карин , която в корема на мама беше послушно и игриво дете . За съжаление това твърдение по-късно беше опровергано !
От начало: В деня когато видях двете чертички бях със смесени чувства , щастлива и леко притеснена относно лекарите тук (бел.ред. Лейден, Холендия). Не бях чувала суперлативи за тях, но въпреки това живеем тук и нашето дете ще се роди тук. Същият ден се обадихме на личния лекар за потвърждение на бременността, насрочиха ми час за ехограф 9 седмици по- късно.
Щастливият момент настъпи – видяхме Карин, всичко беше наред, освен че ми откриха повишено кръвно налягане. Започнаха постоянни ходения до болницата и следене на кръвното, както и пиех хапчета, разбира се, междувременно ходих на работа. Дойде моментът да разберем пола (20 г. с.). Разбира се аз бях добре и детето се развиваше добре. Прегледите при интерниста продължаваха по 5 минути, но имаше такива. Преглед с ехограф не! Тук, в Холандия, има правило- ако до 20 г.с. всичко е наред няма какво да се случи, ехограф се прави в 30 г.с. и 40 г.с. раждане.
Е да, но моят корем не растеше, информация за бебето нямах, прегледите не бяха старателни. Само ”как си? ”, “добре съм”.
Една вечер не спах от болки в корема, отидохме до бърза помощ, прегледаха ме, едвам откриха Карин, но я намериха. Според специалистите всичко беше наред. След 3 дни имах предварително насрочена среща с гинеколог, който ме посрещна с думите ”Я легни, да видим какво се случва. Прочетох електронното ти досие. Била си в бърза помощ.” Аз щастлива! Най-накрая ехограф и ще погледнат бебето, е да ама не.
Като видях посърналото лице на специалиста ми стана ясно, че новините няма да са добри. Оказа се, че се започва нещо за което нито бях подготвена, нито знаех нещо , нито сам предполагала че е възможно да родиш толкова рано. (лоша информираност и моя незаинтересованост може би ). Каза че детето е 600 гр. и плацентата не изпомпва достатъчно кръв, нужна за бебето. Каза да извикам приятеля си. Извиках го и докато дойде той, лекарят беше подготвил документи за болницата в Лейден, която е на 30 км. от Хага, където живеем. Събрах багажа и веднага тръгнахме.
Лежах една седмица там, приятеля ми с мен, в самостоятелна стая. Лечение с магнезий, никакво ставане, системи 3-4 и без промяна. Кръвното не пада. Оказа се, че лекарство за подхранване на плацентата нямало и докогато детето издържи вътре до тогава. Седмица след това същата вечер със същите болки , падане на тоновете, 7 професора и доценти в моята стая с 2 избора.
Дали да се грижат за мен и да оставят детето да си отиде след 2 дни или го вадят и ако има много поражения го оставят само да си отиде без да се грижат за него или лъч надежда, че ще е добре и ще е нормално дете. Понеделник-11.08.2014г. в 19:24 часа моята силна Карин се роди 684 гр., 32 см., розово и силно бебе. Според професора бебето беше жадно за въздух. Първа самостоятелна глътка въздух- добър знак. Тати с нас, плътно в операционната зала. Видя я първи, даде и името Карин, малко снимки и в кувьоза.
Видях я късно вечерта. Милото ми, едно вързопче! Не видях нищо, освен кабели и маркучи – плаках и пак, и пак, само плачех. Трябваше да се стегна заради детето и заради кърмата. Исках да я кърмя и успях с много усилия и хапчета успях да я закърмя. Само 4 месеца, но успях. След седмица ме изписаха и се прибрах – сама – излезнах с бебе, а се връщам без ! Всеки ден по 60 км. ходих и се връщах, седях при нея по цял ден, гушках я, вадеха я от кувьоза заедно със всички инвюзи и тръбички. Всички изследвания бяха добре.
Всеки ден така. Прибирам се, гледам от вкъщи (имаше камера в кувьоза), тя плаче и аз плача, нея я бодат мен ме боли. Палила съм колата в 22 часа и съм ходила при нея не мога да издържа. Така живеехме всички, чакахме Карин да расте, докато една сутрин се обадиха, че през нощта след нашето обаждане се е разболяла.
Стигнах за 15 мин., а тя лежеше упоена и отново окичена с антибиотици- 4 вида, спряна храна, само венозно. Детето ми отново се бори, една крачка напред, една назад . Молех се и не исках да слушам докторите и как не искат да се ангажират с даването на надежда, която чаках във всяка дума. След 4 дни Карин започна да се подобрява, отново я гушнах. Всичко започна да се нарежда, дишането също, дойде и моментът в който я преместиха и в нашия град. Ходихме, гушкахме се. Започнаха и уроците с шишето.
Когато наближи времето за изписване, искаха да я изпишат със сонда. Нее, Карин се справя и няма нужда от сонда, просто повече търпение и почивки. За щастие мина всичко и тя се справи и с шишето. Взехме си я вкъщи без сонда. За съжаление кърмата ми спря. Явно всичко си оказа влияние. До преди дни Карин пиеше НЕНАТАЛ, но вече е с мляко за ”големи” НУТРИЛОН 1 : ) Расте щастливо и усмихнато дете. Не забелязвам нищо обезпокоително за сега. Ушите и очите са добре и се развива като 6 месечно бебе. С храната изостава, но ще навакса, доста лакома е .