Даниел се роди само 580 грама

Даниел се роди само 580 грама

Забременях нормално, на четвъртия месец от решението да имаме дете. Минах през редовните прегледи кръвни изследвания, ехографи, фетална морфология направих и амниоцинтеза, защото бях на 39 години. Всичко беше в норми.

До 5 месец лекарката ме гледаше на монитор, в 6 и 7 само слушаше звуци. На мен ми е първо дете и не знам дали е нормално, доверих се изцяло на това, че има дълга практика и ми е препоръчана от личната ми лекарка. В средата на седмия месец по случайност разбрах, че съм вдигнала кръвно. Нямаше признаци или да съм се чувствала зле, напротив чувствах се в отлично здраве. Обадих се на лекарката която ме следи и тя ми предписа хапчета.

В началото на осмия месец отидох на редовен контролен преглед. В момента, в който ме сложи на видеозона пожълтя, пребледня и веднага ме прати в Майчин дом.

Приеха ме по спешност.

10 дни ми вливаха системи и следяха тоновете на бебето. Питаха ме не съм ли забелязала, че не расте. А съм 180 см винаги съм била слаба и сега бях качила 10 кг. Не знам колко голям трябва да ми е корема за моите сантиметри!

На 12 ми казаха, че днес ще имаме Рожден ден и ме вкараха за секцио.

Малкият се роди 580 гр. и 35 см.

Показаха ми го и веднага в кувьоз. Аз стоях 2 дни в реанимация. После ме изведоха и ми го показаха в сектора за тежки случаи. Не бях на себе си. Все още с кръвно 220 и при гледката на една шепа кокали целият червен …. се почувствах най-нещастното същество… можех да го виждам всеки ден преди да ме изпишат. После веднъж седмично докато го хранеха със сонда.

Трябва да кажа, че ме посъветваха да не спирам кърмата и при първа възможност почнах да им нося и даже да го храня сама.

Сили получавах при всеки поглед който имах с него, когато беше буден.

Иначе психическата мъка, тъга и болка бяха огромни. Всяко посещение в 12 за информация беше преодоляване на ново ниво на психоза.

След 2 месеца го изписаха като беше много неочаквано за мен и пореден шок.

С излизането от болницата се започнаха търсене на неонатолог, който да го следи, и педиатър, който да дава направления. Имаше вродена ингвинална херния, хипоспадия и дермоидна киста при окото.

Правихме прегледи за ДЦП, правихме рехабилитация, очни прегледи, уролози.

Рехабилитацията прави вкъщи.

Терапевтката, която ни препоръча д-р Масларска бе изключителна жена. А и беше зимен период опасността от вируси голяма и с посещенията у дома взехме добро решение.

Сега е здрав, надявам се и да е така следващите 100 години, защото първата година и половина от живота си понесе повече от много хора за цял живот.