Медицината напредва с невероятни темпове и грижата за недоносените бебета е едно от най-значителните й постижения. До скоро оцеляването на дете родено с тегло под 1000 грама е било почти невъзможно. Неслучайно се водят толкова полемики за това кое бебе да се счита за живородено. С годините и подобряването на болничните грижи, теглото и седмиците, които са критерии дали се касае за аборт или раждане вървят надолу. Днес, дори бебе родено с тегло от 500 грама се счита за живородено, ако има каквито и да е признаци на живот. Нещо, което до скоро е било немислимо.
Няма смисъл да се заблуждаваме – недоносените наистина са деца в риск. Те се раждат с недоразвити органи и системи, което не им позволява да се адаптират към живот във външна среда. Именно поради тази причина е измислен кувьозът (или т.нар. инкубатор) – той имитира условията в майчината утроба.
Процентът на оцелелите недоносени бебета все повече расте, но за съжаление някои от тях остават с някаква степен на увреждане. Въпреки това вероятността вашето недоносено бебе да е живо и здраво е твърде висока. Смята се, че само 10 % от преждевременно родените бебета и 20 % от тези с тегло под 1500 гр. получават сериозни увреждания. Рискът от увреждания е много по-голям за родените между 23 и 25 г.с. или тези, които са с тегло под 800 гр. и въпреки това повече от половината от оцелелите деца се справят добре.
Според статистиката, повече от 2 на всеки 3 недоносени бебета стават напълно нормални деца, а останалите получат леки до средни увреждания. IQ -то (коефициент на интелигентност) често е нормален, макар че според някои данни недоносените са в по-голям риск от проблеми с ученето.
През първите две години недоносените се развиват спрямо коригираната си възраст, т.е. се очаква да са малко по-назад в развитието си от децата, с които са на еднаква рождена възраст. Ако детето се е родило с екстремно ниско тегло и/или е било със сериозни здравословни проблеми и дълъг период на адаптация и болничен престой, твърде вероятно е да се развива дори и с известно забавяне от коригираната възраст.
Възможно е да се проявят някои невромускулни аномалии. Дори да се вземе предвид коригираната възраст, възможно е те да изгубят по-късно от доносените някои първични рефлекси (например да сграбчват и да стискат). Възможно е мускулният тонус да не е нормален, което може да доведе или до прекалена отпуснатост или прекалена стегнатост (вдървеност), пръстите може да са изпънати в шпиц. При доносените бебета това определено е притеснително, но при недоносените е възможно да бъде просто етап. Във всеки случай е добре да се проследяват от специалисти, а рехабилитацията е повече от задължителна.
Сравнително бавното развитие при недоносените бебета е редно да се очаква. Те имат така да се каже, твърде много извинителни бележки за това. Но ако все пак ви се струва, че детето изобщо не се развива, не реагира на дразнители и т.н., задължително се обърнете към специалисти. Няколко мнения никога не са излишни. Не забравяйте, че вие сте с детето си всеки ден и вие сте най-добрият ориентир за лекарят! Педиатърът вижда детето веднъж месечно, а вие сте с него 24 часа в денонощието без почивка. Не подценявайте майчината си интуиция. По-добре напразна тревога, отколкото закъсняла намеса. Най-вероятно всичко ще бъде наред, но и вие ще се успокоите след преценката на специалист. Но дори и да бъде установен някакъв проблем, в по-голямата част от случаите ранната диагностика е гаранция за успешно лечение и максимално подобряване на качеството на живот на вашето дете.