Всичко започна септември 2009 година, когато лежах за задържане в „Майчин дом“ – София. Според лекарите всичко беше наред, когато ме изписаха.
През цялата бременност се пазех толкова много, че дори още в 5 г.с започнах да излизам в болнични. И така на 5 октомври 2009 г., изведнъж в 14 ч. започна страшно силен кръвоизлив. Обадих се на Спешна помощ и на наблюдаващата ме гинеколожка. Тя каза да предам на спешния екип да ме карат в „Майчин Дом“. Много се радвам, че всичко се случи там! Настаниха ме в предродилна зала. За мое съжаление беше същата лекарка която ме прие и предния път. Тогава тя извика още няколко лекари да се посъветва с тях какво да прави, понеже „не го видяли „това“ предния път“!? Малко преди 20 ч. тя ми каза, че всичко е наред и ще ме задържат до термина. Съгласих се разбира се, започнах да звъня на роднини, за да ги успокоя. Тогава се сменяха докторите и дойде да ме види д-р Хранов. Само ме погледна, а след 5 минути дойдоха да ме вземат за спешно секцио.
Така в 20,51 ч. се роди Валерий. Само 900 грама и 40 см. Беше едно малко лилаво същество, което даже не може да си поеме само въздух, взеха го веднага в неонатология. След това беше на 100% апаратно дишанеобмяна на кислород и въглероден диоксид в алвеолите (външно дишане) или между кръвта в капилярите и клетките на организма (вътрешно дишане) и на всевъзможни антибиотици и лекарства, за да го стабилизират. На 10.10 той започна да диша сам, но през това време теглото му спадна до 690 грама. Позволяваха ми да го виждам само вторник, а сведение имаше всеки ден, на тях само исках да чуя че е качил поне 10 грама, а за него това беше голямо усилие.
Така минаха 2 месеца, изписаха го 11.12.2009 г., 2,150 гр.
Естествено, после бяхме два месеца на рехабилитациякомплекс от медикосоциални средства, насочени към възстановяване на застрашените от инвалидизация лица. Цели се възвръщане на физическите, психичните, професионалните и социалните възможности на болния.. Слава богу, той няма увреждания. Вече е на 1 година и 8 месеца, научи се да ходи сам, имаме си зъбки и лудеем на воля, само да има кой да ни гони 🙂
Искам да кажа, че просто трябва да мислите само за хубави неща, не си мислете,че ще ви кажат най-лошото, вярвайте в бебчетата си.
С уважение мама Мила и тати Минчо