Проучването измерва шума в болничните зали и самостоятелните стаи.
Често преждевременно родените бебета прекарват първите си седмици в неонатални интензивни отделения, където в най-добрия случай, се очаква да са предпазени от силни шумове. Изследователи от Университета по медицина „Сейнт Луис“ във Вашингтон са установили, че често бебетата са подложени на по-високи нива на шум от тези, смятани за безопасни, от Американската педиатрична академия.
Изследователите също така установили, че бебетата не са достатъчно излагани на благоприятни за тях звуци като човешка реч и музика, които спомагат за ранното развитие на детето. В периода на изследването те откриват, че в самостоятелните стаи бебетата се сблъскват с по-дълги периоди на тишина, отколкото тези които са поставени в стая с няколко кувьоза. Много от звуците са механични и доста по-различни от ползотворния звук на човешкия глас. Проучването е публикувано в Журнала на педиатрия.
„Знаем, че подлагането на бебетата – недоносените и родените на термин, на някои звуци, може да бъде полезно.„, казва авторката Боби Пинеда, доцент по Трудотерапия и Педиатрия.
„Но звуците не идват сами. Когато родителите говорят на новороденото си, те често го държат и милват, всичко това води до здравословното развитие на бебето.“
В предишно изследване на Пинеда, тя открива, че в сравнение с бебетата в отворени болнични зали, тези в самостоятелните стаи имат по-слабо развити говорни функции на две годинки. Именно заради това, работейки с д-р Брадли Л. Шлагър, д-р Ърнест и Джейн Щайн, професор по неврология и директора на отдела по Детска неврология и неврология на развитието, екипът на Пинеда се фокусира върху звуците.
Много неща могат да повлияят на развитието на говора при преждевременно родените бебета, но Пинеда и колегите й смятат, че самостоятелните стаи са прекалено тихи, особено когато родителите не могат да посещават детето.
Екипът използва дигитални устройства за обработка на езика, за да съумеят да уловят всички звуци, присъстващи в обкръжението на детето.
Устройствата са окачени над леглата на 58 преждевременно родени бебета в Детската болница „Свети Луис“. 33 от тях са били в болнична зала и 25 в самостоятелна стая. Устройствата са поставени близо до главите на бебетата, за да уловят възможно най-достоверно всички шумове.
Изследователите установяват, че средното ниво на шума е малко под 59 децибела, като пиковите нива достигат почти 87 децибела. Американската академия по педиатрия препоръчва да се избягват нива над 45 децибела, но Пинеда обяснява, че това би било трудно начинание.
„Често шумовете идват от медицинското оборудване, което е жизненоважно за детето“, казва тя.
Пинеда споделя, че през последните няколко години децибелите на алармите в отделенията са намалели. Алармите са тези, които информират сестрите, че бебето има нужда от внимание. Те вече не са толкова силни, както през изминали години, а някои даже изпълняват песнички.
„Апаратната вентилация, от друга страна, издава много шум, но е жизненоважна за бебетата с дихателни проблеми“, казва Пинеда.
Вентилаторът е животоспасяващ, но създава много неестествен шум в критичния период, когато се развива слуховата система.
Екипът на Пинеда открива, че колкото повече наближава датата на термина, бебетата се сблъскват с все по-малко шум, което може да бъде обяснено с факта, че в тази фаза те нямат такава належаща нужда от машини и медицинско оборудване. Излагането на човешки говор също се увеличава с времето, но Пинеда подчертава, че то е прекалено краткотрайно, само 30-35 минути за период от 16 часа. Учените установяват още, че бебетата в самостоятелните стаи са подложени на средно два часа повече тишина.
Изследователите стартират пилотно проучване за оценка на звуци и други стимули, които биха подпомогнали преждевременно родените бебета в борбата им през първите няколко седмици извън утробата.
Те се съсредоточават върху ангажирането на родителите в осигуряването на правилните сензорни стимули за бебетата си, поради факта, че участието на родителите е важна част от развитието на самото дете.
Проучването подчертава, че децата са подложени на повече говор, когато родителите им присъстват, което означава, че родителите имат огромно въздействие върху обстановката в отделенията, а в резултат и върху развитието на детето.
„Интервенцията при всяко дете е различна, в зависимост от това какви медицински затруднения се наблюдават, както и колко недоносено е бебето.“, споделя Пинеда.
Ако бебето е родено два месеца и половина преди датата на термин, се препоръчва контактът кожа до кожа и говорене на детето. Когато то наближи датата на термина, в която е трябвало да се роди, то може да бъде добре повлияно от движение и гушкане за по-дълги периоди, а в допълнение да му се чете, говори, да чува музика и други шумове. Чрез информиране на родителите да правят тези неща, лекарите не само стимулират бебето, а и възстановяват връзката между детето и родителя.
„Вярваме че това също може да допринесе за по-пълноценно развитие на детето в дългосрочен план.“
Пинеда споделя, че следващата стъпка за екипа ще бъде да оцени ефектите от сетивните въздействия на родителите върху техните преждевременно родени деца.
Източник: https://eurekalert.org
Превод: Катерина Маринова