Раждането като физиологичен процес продължава да е най-късият, но и най-опасен период от живота на човека, обременен със заболеваемост и смъртност
Преминавайки през меките родови пътища и най-вече през костния тазов пръстен, плодът е подложен на силно механично въздействие, което изисква от него наличието на много добри компенсаторни резерви. При данни за страдание на плода /обект на акушер-гинеколозите: слаби или бурни движения на плода, промени в сърдечната дейност на плода и други/, той /плодът/ не е в състояние да се справи с тежките изпитания на раждането. В тези случаи има риск за неговия живот, здраве и неврологично развитие.
След раждането настъпват няколко периода, които се считат за физиологични /нормални/
I. Период на повишена реактивност – продължителност 15-30 /максимум 60/ минути
Характеризира се с будно състояние, висока възприемчивост към дразнения: потрепвания, гримаси, резки очни движения, немотивиран рязко започващ и завършващ плач, спонтанни движения. Налице е повишено слюнкоотделяне, по-висока сърдечна честота /до 180уд./мин./, учестено дишанеобмяна на кислород и въглероден диоксид в алвеолите (външно дишане) или между кръвта в капилярите и клетките на организма (вътрешно дишане) /около 60/мин./, понижаване на телесната температура.
Постепенно детето изпада във втората фаза.
II. Период на намалена активност – период на сън
Продължителност от 30 минути до 2-3 часа. Характеризира се с понижен мускулен тонус, подтиснати рефлекси, забавяне на сърдечната честота до норма, дишането също, може да стане повърхностно. Налице са стряскания по време на сън, след което бързо се унася.
III. Период на повишена реактивност
Това е втори период на висока активност с продължителност от 2 до 6 часа. Налице са тахикардия /ускорена сърдечна дейност/, резки промени в тонуса, хиперсаливацияповишено слюноотделяне, повишена секреция на слюнчените жлези. /отделя обилно слюнка/, повръщане на погълнати околоплодни води, отделя мекониумтъмно зелени изпражнения, които новороденото отделя през първите 2-3 дни след раждането. /първите изпражнения на новороденото/, отговаря на външни и вътрешни дразнители, нерегулярно дишане, може и апноични паузи /период на спиране на дишането/.
С това приключва ранната адаптация, характерна както за доносени, така и за недоносени новородени. След това детето става по-стабилно и може да бъде закърмено.
През ранния неонаталеннеонатален период – период на новороденото (от раждането до края на 1-ия месец) период у новороденото се наблюдават редица прояви, които са израз на адаптацията му към екстаутеринните условия на живот.
Те се наричат физиологични адаптационни прояви, защото имат бързопреходен характер, не водят до нарушения в общото състояние, липсва необходимост от лечение и се наблюдават при голям брой новородени.
При така наречените „рискови новородени” /те ще бъдат обект на друго изложение/ тези безобидни адаптационни прояви могат да се изявят по-тежко, да траят по-дълго, да надхвърлят границите на физиологичното и да наложат лечение.
Vernix caseosa
Отлагането му по кожата на плода започва още от 5 лунарен месец. Предполага се, че той е продукт на секреторната дейност на плода, а също така, че произхожда от обменните процеси на клетките на повърхностния кожен слой. Счита се, че vernix caseosa предпазва плода от мацерация по време на вътреутробното развитие. Има и данни за противовъзпалителните му свойства, но те са противоречиви. След раждането при доносени деца той се установява най-често по гърба и гънки /аксиларни и ингвинални/. Недоносените са почти изцяло покрити с него, а при преносените липсва. Нормално има сивкавобял цвят, но може да бъде жълтеникаво или зеленикаво оцветен, което е патология. Отстраняването му от кожата и гънките се извършва още при първия тоалет / с тампон напоен със стерилна мазнина/. Задържането му предизвиква мацерация /разраняване/ поради окисляване на мастните киселини.
Erytema neonatorum
Това е физиологично зачервяване на кожата в първите два-три дни, последвано от финно залющване. Дължи се на разширяването на повърхностните капиляри, в резултат от дразненето от сухия въздух и пелените. Достатъчно е омазняването на кожата с бебешко олио за предотвратяването на сухотата й и задълбочаване на залющването.
Erytema toxicum neonatorum
Това е макуло-папулозен обрив по лицето, тялото и крайниците на новороденото, демонстриран към 2-3 денонощие. Представя се от бледа централна зона и периферно зачервяване, проминира/изпъква/ над нивото на кожата. Често в центъра се оформя везикула /мехурче/, която при наслояване на вторична стафилококова инфекция може да премине в пиодермия /бактериална кожна инфекция, налагаща локално, често и антибиотично лечение/.
Касае се за алергична реакция в резултат на високото белтъчно съдържание на майчината коластра. Обривът най-често изчезва след третия ден, когато коластрата се заменя със зряла кърма. Последната е със значително по-нисък белтъчен състав. В повечето случаи лечение не се налага. Когато обривът е обилен, се прилагат противоалергични средства – Ca gluconici 10% per os, Urbason i.m или i.v.
Физиологична жълтеницаиктер - жълто оцветяване на кожата, склерите и лигавиците вследствие повишаване нивото на серумния билирубин и отлагането му в тъканите
Това е най-честата жълтеница в първите няколко дни от живота при здрави новородени деца. Дължи се на усилено разрушаване на феталните еритроцити и преходен дефицит на специфичен чернодробен ензим за преработка на билирубина /образува се при разграждането на еритроцитите и съответно хемоглобина/.
Клиничната изява е иктержълтеница - жълто оцветяване на кожата, склерите и лигавиците вследствие повишаване нивото на серумния билирубин и отлагането му в тъканите. /жълтеница/, която се изявява след първото денонощие, усилва се постепенно при добро общо състояние на новороденото. Изпражненията са нормално оцветени, урината е светла, липсва анемиямалокръвие – недостиг на червени кръвни телца и/или хемоглобин в кръвта и увеличение на черен дроб и слезка. Стойностите на билирубина в кръвта най-често не надвишават 200 ммол/л при доносени и 240 ммол/л при недоносени новородени.
Избледняването на иктера и нормализирането на кръвния билирубинбилирубинът представлява един от междинните продукти на разграждане на хемоглобина става не по-късно от края на първата седмица при доносени и третата седмица при недоносени. Лечение не се налага. Евентуално прием през устата на 5% глюкоза.
Жълтеница от майчина кърма
Тя е сравнителна честа. Дължи се на повишено количество на определени вещества /прегнандиол и ненаситени мастни киселини/ в майчиното мляко. Те понижават активността на специфичния чернодробен ензим, който преработва билирубина.
Протича подобно на физиологичната жълтеница, но е с по-късно начал о- към края на първата седмица – и продължава няколко седмици, дори месеци. Препоръчва се спиране на кърменето за 2-3 дни, което служи като диагностичен тест: жълтеницата намалява. След това кърменето отново продължава.
Comedones neonatorum /millia/
Представляват малки, бели леко надигнати възелчета /предимно по носа/, които изчезват спонтанно след 2-3та седмица. Дължат се на хормонално обусловена хиперсекреция на мастните жлези. Когато тези комедони се инфектират, състоянието се означава като неонатално акне. Необходимо е обработка на кожата с антисептични пудри.
Miliaria crystallina
Усилената секреция на потните жлези предизвиква появата на ситни мехурчета, изпълнени с бистра течност.Най-често са локализирани по челото и вратлето. Наблюдават се предимно при доносени деца, при висока околна температура и влажност.