Анатомо – физиологична характеристика на новороденото. Д-р Т. Праматарова

Анатомо – физиологична характеристика на новороденото. Д-р Т. Праматарова

Организмът на новороденото притежава редица съществени анатомични и физиологични особености, които го отличават много от организма на голямото дете и възрастния и го правят особено уязвим и лабилен през неонаталния период.

В зависимост от гестационната възраст /независимо от теглото/ новородените се подразделят на:

1. Недоносени – под 37г.с. /259 дни/

2. Доносени – 38-42г.с. /259-293 дни/

3. Преносени – над 42 пълни г.с. /294 дни/

Според теглото при раждане /независимо то гестационната възраст/ те се разделят в три групи:

1. С ниско тегло – под 2500г /5-15% от живородените/

2. С много ниско тегло – под 1500г /0,8-1,5% от живородените/

3. С екстремно /изключително/ ниско тегло – под 1000г /0,3-0,6% от живородените/

В зависимост от корелацията между гестационна възраст /ГВ/ и теглото при раждане /ТР/, новородените се определят като:

1. Еутрофични – тегло между 10 и 90 персантил

2. Хипотрофични /малки за гестационната възраст/ – тегло под 10 персантил

3. Хипертрофични /големи за гестационната възраст/ – тегло над 90 персантил

В практиката най-често има корелация между гестационна възраст и тегло при раждане, но не са редки случаите, когато по гестационна възраст детето е доносено, а е с ниско тегло. Състоянието се нарича пренатална хипотрофия. Причините за ниското тегло могат да бъдат от страна на майката или плода.

Освен по тези и някой други чисто количествени параметри, доносеното и зряло новородено има редица важни анатомо-физиологични характеристики, които го определят като такова и го отличават от недоносените и незрели деца.

Определянето на гестационната възраст и класифицирането на новородените има важни последици за тях:

а/ непосредствени – хранене, температурен режим, клинични проблеми.

б/ далечни – неврологичното развитие.

В това изложение ще се спрем на анатомо-физиологичните и биологични особености при доносени новородени.

Анатомични особености

1. Телесна маса и ръст – два показателя за оценка развитието и зрелостта на новороденото. Те зависят от редица фактори като: генетични, конституционални, пол, паритет, възраст и режим на хранене на майката, срок на бременността, социално икономически условия, интоксикационни влияния и други.

Теглото на доносено еутрофично новородено варира от 2500 – 4500 г и е най-често около 3300-3600 г. Ръстът – в границите между 47-54 см, като най-често е 50+/-1 см. Родените с тегло над 4500 г се наричат „гиганти”.

2. Глава – новороденото има относително голяма глава. Тя е ¼ от дължината на тялото. Обиколката й е средно около 34-35см, с 2-4 см по-голяма от тази на гръдния кош. Лицевата част на черепа е малка. Костите са твърди, но шевовете не са сраснали, което улеснява конфигурацията на главата по време на раждането. Голямата/предна/ фонтанела е отворена с размери 2/2 см /с индивидуални разлики/ и ромбовидна форма. Патология е хлътнала или напрегната фонтанела. Окципиталната/малка/ фонтанела обикновено е затворена. При недоносени новородени тя е отворена. Ушите на доносеното новородено са с добре оформени ушни миди и са отлепени от главата, докато при недоносените е обратно.

3. Крайниците са относително къси -1/3 от общата дължина, почти без разлика между долни и горни крайници, флектирани /свити/ в лакътните и коленните стави и приближени до тялото.

4. Кожата е гладка и розова, с добър тургор и еластичност, покрита с нежни косъмчета – лануго /по-обилно при недоносените/. Мастните жлези са по-добре развити от потните. Кожата е и орган на дишането, тя има голяма отделителна и регенераторна способност. Доброто и кръвоснабдяване и ниският локален имунитет я правят лесна входна врата за инфекции. Нейният рецепторен апарат за температура, допир и болка е добре развит. Обикновено в първите 1-2 часа след раждането се наблюдава акроцианоза по длани и стъпала. Тя се дължи на недостатъчност на периферната циркулация и хипотермия. При недоносени подобни прояви могат да се регистрират до 4-5-я ден.

5. Подкожна мастна тъкан – добре развита при еутрофичното и хипертрофично новородено и редуцирана при недоносени, тъй като най-голямото и отлагане става през последния триместър на бременността. Съдържа повече палмитинова и стеаринова киселина, отколкото олеинова и затова е по-плътна.

6. Ноктите – меки са и излизат извън нокътното ложе при родените в термин. Тяхното развитие завършва към 7-8 лунарен месец. При деца родени преди термин, растежът на ноктите не е приключил.

7. Лигавиците – нежни, богато кръвоснабдени, но бедни на еластична тъкан и сухи, поради оскъдния брой жлези в тях.

8. Мускулната система съставлява 23% от телесната маса. Тя е недобре развита с преобладаваща интерстициална тъкан и тънки влакна, особено на крайниците. Непосредствено след раждането се наблюдава краткотрайна хипотония, заменена от физиологичен хипертонус, който е налице до 3-4 месец и е свързан с особеностите на ЦНС.

9. Костите – меки, еластични, съдържат много вода, малко плътни вещества и са богато кръвоснабдени. Образуването на хрущялния скелет постнатално започва след 2-я месец. При раждането рентгенологично се доказват ядра на вкостяване в os calcaneus, os talus, os cuboideum, os capitatum. Установяването им е признак за зрелостта на плода.

10. Дихателна система – анатомичните особености на гръдния кош /хоризонтален ход на ребрата, слабо развита интеркостална мускулатура и висок стоеж на диафрагмата/ обуславят косто-диафрагмален тип на дишане с честота 40-60/мин. Новороденото диша само през носа, чийто хоани са тесни, с богато кръвоснабдена лигавица.

Преминаването към екстаутеринен начин на живот е свързано с установяване на белодробната вентилация. Важни условия за това са:

• зрелостта на белодробната тъкан.

• наличие на достатъчно сърфактант, чието нормално образуване и натрупване завършва към 32-34г.с.

• освобождаването на белия дроб от изпълващата го антенатално течност, което се извършва по време на родовия акт и в първите часове след него.

• снижаване на парциалното налягане на кислорода след клампиране на пъпната връв.

• тактилни и температурни дразнения и други.

След появата на първата инспирация /вдишване/ се формира функционалния резидуален обем /остатъчен обем/ и белият дроб се разгъва почти изцяло. Дишането остава повърхностно и характерът му се влияе от пола, теглото и състоянието на детето.

Забавената резорбция на белодробната течност обуславя задържане на тахипнея /учестено дишане/ до 24-48-я час.

Липсата на сърфактант /при недоносени/ предизвиква белодробни ателектази и развитие на хиалинномембранна болест /ХМБ/. В тези и други случаи, ангажиращи белодробния паренхим, съдовото съпротивление след раждането остава високо, а това се отразява на сърдечната функция.

11. Сърдечно-съдова система

Сърцето на новороденото е относително голямо, почти хоризонтално разположено, с ударен обем 18-20 мл и пулсова честота 120-160/мин. Кръвното налягане е с ниски стойности: 40-80 ммНg, обусловено от редица анатомични и функционални особености в преходния период.

След раждането настъпва прекратяване на фето-плацентарния кръвоток и функционално затваряне на феталните шънтове. Персистиране на високо белодробно съдово съпротивление /ателектаза, аспирация на околоплодни води, ХМБ и др./, създава условия за шънтиране на кръвта, което при незрели деца най-често касае кръвоток през артериалния канал. Неблагоприятен ефект за неговото затваряне има и повишената активност на простагландин Е.

12. Кръвотворна система

Кръвотворенето след раждането запазва ембрионалния си характер с огнища на екстрамедуларна хемопоеза. То е с подчертана неустойчивост спрямо външни фактори и голяма регенераторна способност. В първите дни след раждането настъпва физиологична хемолиза /разграждане/ на еритроцитите, чийто брой и съдържание на хемоглобин намаляват. Започва заместването на HbF с HbA. В този период се регистрира физиологична хипопротромбинемия /чернодробна незрялост и намален синтез на витамин К/.

От 4-я ден диференциалната бяла кръвна картина е с преобладаваща лимфоцитоза. Високите стойности на еритроцити, хемоглобин и хематокрит клинически се изявяват с плетора, което най-често се дължи на забавено прерязване на пъпната връв или дехидратация. Ниското протромбиново време /при недоносени/ обуславя склонност към хеморагични прояви /кървене/. Свързано е със забавения синтез на факторите на протромбиновия комплекс /имат отношение към кръвосъсирването/. Общият белтък и белтъчните фракции зависят от нивото им у майката и активната роля на плацентата. Плодът синтезира сам албумини и гамаглобулини.

13. Храносмилателна система

Тя функционира още вътреутробно, но има незавършено развитие и намалени функционални възможности постнатално. Стомашно-чревният тракт се отличава със значителна пропускливост и ниска ензимна активност. В първите 24-48часа той е стерилен /асептична фаза/, след което контаминацията му зависи от вида на приеманата храна /при естествено хранене – B. bifidum, при изкуствено хранене – B.coli/. Чернодробната активност е снижена. Това се отразява на билирубиновата обмяна /иктер/, влошава защитните и дезинтоксикационни функции.

Устната кухина е малка, езикът е най-мощният мускулен орган. Вродени са сукателния и гълтателен рефлекс. Поради малката вместимост на стомаха и освобождаването му от храна за 2-2,5 часа се налагат чести хранения /7 пъти дневно/. Широката кардия и аерофагията водят до регургитация и по лесно повръщане. При незрелите деца се наблюдава забавено изпразване на стомаха, поради което често има остатъчно стомашно съдържимо. Образуваният още вътреутробно мекониум се отделя веднага след раждането, най-късно до 24-я час. Липсата му налага да се изключат аномалии по хода на стомашно-чревния тракт.

14. Пикочно-полова система

Бъбреците са относително големи, ниско разположени и имат достатъчен брой гломерули /2 милиона/. Пикочният мехур е с вместимост 50-80 мл и съдържа урина още вътреутробно. Снижената филтрационна и концентрационна способност на бъбрека обуславят отделянето на светла урина с ниско относително тегло /1008-1013/. Усилена е реабсорбцията на соли /натрий/, а това води до склонност към отоци. Екскрецията на азота е намалена.

Завършен е десцензусът на тестикулите, което често не се установява при недоносените. Налице е физиологична фимоза. При момичетата белег на зрялост е припокриването на малките лабии и клитора от големите, докато при недоносените вулвата «зее».

Въпреки функционалната си незрялост бъбрекът на здраво новородено при физиологични условия е в състояние да осигури постоянен състав на вътрешната среда на организма.

15. Нервна система

Главният мозък е относително голям /350-400г/, с тънка кора, набелязани големи бразди и добре представени ядра. Стволовите структури, гръбначният мозък и вегетативната нервна система са със завършен строеж и функционална зрялост. Постнатално ЦНС продължава да се развива, като преобладава подкорието /кората е слабо диференцирана/. Не е завършена миелинизацията на пирамидните пътища, но добре са представени екстрапирамидните. Подчертана е повишената ранимост на ЦНС /хипоксия, родови травми/, лесно възникват възбудни и задръжни процеси, има склонност към генерализация с повишена гърчова готовност. Във връзка с незрелостта са физиологичната мускулна хипертония и наличието на рефлекси, характерни за неонаталния период / рефлекс на Моро, автоматично ходене, пълзене и др./, които при по тежките степени на недоносеност са несъвършенни или липсват. Сетивните функции – вкус, обоняние, осезание са добре развити. Детето чува още от първите дни. Зрението се развива постепенно, като в началото има перцепция за светлина. При недоносените има изоставане в тази насока.

Биологични особености

Те са резултат на несъвършенството на обменните процеси, ензимните системи, хормоналната регулация и общата реактивност.

1. Хидролабилност

Хидролабилността в периода на новороденото е свързана с високото съдържание на извънклетъчна вода, особеностите на бъбречната функция, хипернатриемията. Допълнително се намесват хормонални и ензимни фактори, регулиращи водно-солевата обмяна. Повишеният внос на течности и солеви разтвори води бързо до развитието на отоци. В обратния случай се наблюдава дехидратация.

2. Термолабилност

Термолабилността се дължи на незрялостта на централния контрол от хипоталамуса. Вътреутробно фетусът произвежда топлина, а плацентата се явява регулатор на обмяната й. Постнатално детето продуцира топлина по химичен път, а я губи по физичен. Повишеното топлоотделяне зависи от температурата и влажността на околната среда, слабото развитие на подкожната мастна тъкан /при недоносени и хипотрофични новородени/, относително по-голямата телесна повърхност. Новороденото притежава механизми за запазване и увеличаване на топлопродукцията при екстремални условия:

• флексионно положение на крайниците – намалява загубите чрез радиация.

• периферна вазоконстрикция – тъканна изолация.

• повишена мускулна активност.

• Разграждане на кафявата мастна тъкан чрез окисляване на мастните киселини и директно освобождаване на топлина.

По- късно съзряващите в структурно и функционално отношение температурни анализатори при недоносените, допринасят за изключителната им термолабилност.

3. Трофолабилност

Трофолабилността е обусловена от функционалното пренатоварване на храносмилателната система, ниската ензимна активност и лабилност на междинната обмяна на веществата. Бърза загуба на тегло, състояния на хипогликемия /при недохранване/ или кетоацидоза при пълен глад се коригират , когато новороденото получава достатъчно количество балансирана храна. Осигуряването на необходимия калораж и положителен азотен баланс са гаранция за добър тегловен прираст.

4. Имунологична хипореактивност

Интранатално фетусът е защитен до голяма степен от инфекции, поради бариерната функция на плацентата. След раждането клетъчният и хуморален имунитет са инсуфициентни. Ниската локална защита и наличието на входни врати /пъп, кожа/ повишават риска от възникване на инфекции със склонност към генерализиране.

Трансплацентарно се осъществява пренос само на Ig G от майката, които предпазват новороденото. Доказването на Ig M в първите 2-3 дни след раждането е указател за вътреутробно антигенно дразнене на плода и вероятна вродена инфекция.

При неусложнено раждане и нормални условия на отглеждане доносеното новородено притежава достатъчно ефективни защитни механизми срещу инфекциите. Съществената разлика между него и възрастния организъм е в антигенната му невинност – липсата на развита памет за различни антигенни стимули.

Д-р Таня Праматарова – неонатолог
ННО – МБАЛ „ Д-р Ив. Селимински“
гр. Сливен

 

Етикети:, , , , , , , , ,