Кога и как сгреших, за да се стигне до тук?!….

Кога и как сгреших, за да се стигне до тук?!….

Сега, почти 2 години след преждевременното раждане на моят син, мога да разкажа обективно какво се случи. Забременях някак бързо и неочаквано след като се преместих да живея на семейни начала с приятеля ми. Всички бяхме много щастливи. Аз, той, неговите родители, моите родители особено, защото и сестра ми се сдоби с дъщеричка докато още бях бременна. Всичко беше прекрасно, почти лека бременност, с едно прокървяване в трети месец. Ходех на работа, чувствах се като преди, като изключим, че от всякаква храна ми се гадеше и ми причиняваха киселини и почти не се хранех. И така всичко до последния ден, в който бях на работа – четвъртък 10.09.2009 г. От понеделник излизах в заслужен отпуск бременност и раждане и бързах да предам всичко от работата на заместничката си. Бях доста поуморена, но и в еуфория, очакваше ме ново начало, исках всичко да приключа на чисто и да започна „новия си живот“ с очакваното дете. Но… плановете не се осъществяват, както ги планираш. Вечерта бях доста уморена. Легнах си рано със задължителните киселини след вечеря. Не можех да си намеря място в леглото от умора в краката и гърба. Около 1 часа сутринта много ми се доповръща от киселините и като успях да стигна до банята водите ми изтекоха. Не знаех какво да правя, беше още толкова рано да родя. Та аз дори не бях излязла в болнични?!? Нищо не ме болеше и бях някак спокойна. Казах си, че ще отида в родилното, сигурно ще ме прегледат и ще ме оставят за наблюдение. Тръгнахме с приятеля ми и сестра ми към УМБАЛ “ Св. Георги“ в Пловдив. Там ме приеха веднага, но не за задържане, а за раждане. Акушерката дори се опита да ми се скара защо не си нося багаж за раждане, но видяла притеснението в очите ми, се отказа да ми „чете задължителното конско“.
В 6.05 часа на 11.09.2009 г. се роди моят син. Изплака и аз бях много щастлива. Роди се в 33 г.с. 2060 кг., 43 см. Малко, сладко, розово същество с тънки ръчички и крачето като клечки за зъби. В този момент на щастие не знаех,че след няколко минути ще ми го вземат, за да го сложат в кувьоз на кислородно дишане, защото белите му дробчета са недоразвити. До обяд не знаех какво става с детето ми. Чувствах единствено щастие, защото съм родила. Когато на обяд доцентката ми каза, че не гарантира за живота му, че състоянието му е много тежко, целият свят се срина изведнъж за мен.

Не мога да опиша с думи какво е да излезеш от родилното отделение без детето си, с цветя в ръка, сякаш всичко е наред, а самата ти да знаеш, че нищо не е. Да се питаш защо ти си цяла, здрава и изглеждаш сякаш никога не си раждала, че се чувстваш физически перфектно, а твоето малко детенце лежи в една стая, в една „стъклена кошарка “ с много тръбички по него и ти дори не можеш да го докоснеш?! Как и кога сгреших, за да се стигне до тук?

След около 40 дни, малко преди достигане реалната дата на термина ми, го изписаха. Малкият ми красавец беше вече 2300 г. Е, нищо че краченцата му стигаха до средата на ританките, а ръкавчетата нагъвахме по два пъти! Имаше голяма щръкнала коса и силен глас. Нямаше начин да не го чуят всички, когато е гладен.
Всичко, което преживяхме с баща му през тези дни се надявам да остане в миналото. Всичко , на което бе подложено това малко същество, нека е единствено в живота му. И до ден днешен се притеснявам за всичко, свързано със здравето и развитието му, въпреки че се развива прекрасно и Слава на Бога няма никакви увреждания. Вярвам,че така е трябвало да стане за мой житейски урок. Господ ми запази детенцето, сега аз ще бдя над щастието му и ще го защитавам с живота си!


Мили родители на недоносени дечица, мен ме спаси вярата и любовта и подкрепата на бащата на детето ми. Това беше най-важно в трудните дни след раждането.


Благодаря на лекарите от неонатологията в УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив, за професионалното им отношение, за това, че спасиха живота на моя син.
Вечно ще съм им благодарна!

 

 

Снимка: интернет

Етикети:, , ,