Мила майко,
Знам, че не така си искала да бъде. През всички онези месеци, изпълнени с мечти, за това как ще изглежда майчинството, никога не си очаквала то да изглежда така. Знам от опит – и аз бях майка на недоносено дете.
Мислеше си, че ще прекарате тези първи ценни дни сгушени в леглото, притискайки бебето си към твоята кожа. Щеше да следиш за „гладните“ му сигнали, да храниш при поискване и да се възхищаваш на мъничкото човече, което лежи на гърдите ти. Когато дойде време за сън, да го повиеш нежно и да го сложиш в креватчето, само на ръка разстояние от теб.
Вместо това гледаш как твоето сладко бебе спи в кувьоз. Кабели стърчат от тялото му. Пищят монитори.
Разстоянието от болничната стая до интензивното отделение ти изглежда километрично. Може би белегът ти от цезаровото сечение боли при всяко движение. Може би чувстваш разтяганията, разкъсванията и възпалението след вагинално раждане. Или може би си била изписана преди бебето и сърцето ти се къса всяка вечер, когато трябва да се прибереш вкъщи. Сякаш оставяш там част от себе си.
Иска ми се да седна до теб и да чуя твоята история. Но тъй като не мога, бих искала да ти изпратя малко любов и насърчение.
Ти си добра майка. И ще се справиш с това.
Ще откриеш сила, за която дори не си подозирала, че притежаваш. Ще научиш новата терминология, ще разговаряш с лекарите и ще взимаш решения. Ще правиш снимки и ще се радваш и на най-малките победи – наддадени 30 грама. Сладките ви моменти ще изглеждат различно от тези на всички останали, но въпреки това ще си бъдат ваши и хубави.
Ще откриеш също и слабостта си. Понякога ще се разпадаш и това е нормално. Позволи на някой друг да бъде силен вместо теб – съпруга ти, родител, роднина, приятел, медицинската сестра. Позволи си да скърбиш за това, че нещата не са се случили по начина по който си си представяла. Но докато се справяш с всички тези емоции и се приспособяваш към новото си „нормално“, недей да забравяш, че също така си и майка.
Ще намерите начин за сближаване, който е уникален за вашата ситуация. Може би ще докоснеш мъничките палци на бебето през кувьоза и ще се насладиш на нежната топлина от допира ви кожа в кожа. Може би ще изцедиш малко кърма, като любов в течна форма. Може би ще му прошепнеш тайни думи, ще изпееш приспивна песен или просто ще повтаряш на бебето си, че го обичаш, отново и отново. В този голям, непознат свят, гласът ти е нещо, което то познава още от утробата.
Всеки жест, колкото и малък да е, е израз на твоята любов. Дори и да не можеш да бъдеш до твоето бебе, ти все още си тази, която го е носила в себе си. Без значение колко малко контакти имате, нищо не може да промени факта, че ти си неговата майка.
Знам, че не искаш нищо друго, освен да се грижиш за бебето си. Но медицинския екип в интензивното отделение са едни от най-бдителните хора с големи сърца, които някога ще срещнеш.Твоето бебе е в добри ръце. Трябва да си сигурна, че полагаш достатъчно грижи за себе си. Взимай редовно обезболяващите си лекарства. Яж. Вземи си душ. Излез малко на свеж въздух. Наспи се. Имаш нужда от това – физически и емоционално.
В най-трудните моменти не забравяй, че не си сама. Семейството и приятелите ти са до теб. Отвъд семейството ти, си заобиколена и от общност от други родители на недоносени деца. Има дори месец посветен на осведомеността за недоносените деца – това е септември.
Всяко бебе има различна история. Но няма конкуренция за това, кое бебе е най-здраво или на кое му е най-трудно. Това е една от скритите красоти на интензивното отделение за новородени. Всички просто искат бебето им да е здраво. Независимо дали споделяш преживяванията си с другите родители на недоносени деца или ги пазиш за себе си, другите родители са до теб. Те разбират. Както и всички останали майки на недоносени деца, които са били там преди теб.
С цялата ми подкрепа,
Майка на недоносено дете.
Превод: Симона Димова
Източник: https://www.mother.ly/