Учени установиха, че музиката от флейта помага за развитието на мозъка на недоносените бебета

Учени установиха, че музиката от флейта помага за развитието на мозъка на недоносените бебета

Ново проучване от Швейцария показва, че музиката може да направи много повече от това да успокоява сетивата – всъщност изследването казва, че  оркестрираната музика може да помогне за засилване на неврологичното развитие на недоносените бебета.

В Швейцария, както и в повечето индустриални страни, близо 1% от децата се раждат екстремно недоносени, т.е. преди 32-та седмица на бременността, което представлява около 800 деца годишно.

Въпреки че напредъкът в неонаталната медицина сега им дава добър шанс за оцеляване, тези деца все още са изложени на висок риск от развитие на невропсихологични разстройства. 

За да помогнат на мозъка на тези крехки новородени да се развие възможно най-добре, въпреки стресиращата среда на интензивните отделения, изследователи от Женевския университет (UNIGE) и Университетските болници на Женева (HUG) предлагат оригинално решение: музика, написана специално за тях – и първите резултати, публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS) в Съединените щати, са изненадващи: медицинските изображения разкриват, че неврологичните връзки на недоносени деца, които са слушали тази музика, и по-специално неврологичната мрежа, която участва в много сензорни и когнитивни функции, се развива значително по-добре.

Всяка година неонатологичното отделение в Университетската болница на Женева посреща 80 деца, родени твърде рано – между 24 и 32 седмици от бременността, тоест почти четири месеца преди датата на термина. По-голямата част ще оцелеят, но половината по-късно ще развият различни неврологични нарушения, включително затруднения в обучението, вниманието или емоционални разстройства.

„При раждането, мозъкът на тези бебета е все още незрял. Следователно развитието на мозъка трябва да продължи в отделението за интензивно лечение, в кувьоз, при много различни условия, от тези в утробата на майката“, обяснява Петра Хюпи, професор от Медицинския факултет на Женевския университет и ръководител на отдел за развитие и растеж на Университетската болница в Женева. „Мозъчната незрялост, съчетана с тревожна сетивна среда, обяснява защо невронните мрежи не се развиват нормално.“

Женевските изследователи започнали проучванията от практическа идея: тъй като неврологичните дефицити на недоносените деца се дължат, поне отчасти, на неочаквани и стресови стимули, както и на липса на такива, адаптирани към тяхното състояние, средата им трябва да бъде обогатена чрез въвеждане на подходящи и структурирани стимули. Тъй като слуховата система функционира рано, музиката изглеждаше добър вариант. Но коя музика?

„За щастие, се срещнахме с композитора Андреас Воленвайдер, който вече беше провел музикални проекти с рискови групи и прояви голям интерес към създаването на музика, подходяща за недоносени деца“, казва Хюпи.

Лара Лордиер, доктор по невронауки и изследовател в Медицинския факултет на Женевския университет и Университетската болница в Женева, описва процеса на създаване на музика.

„Важно беше тези музикални стимули да са свързани със състоянието на бебето“, казва Лордиер. „Искахме да структурираме деня с приятни стимули в подходящи моменти: музика, която да съпътства тяхното пробуждане, музика, която да придружава заспиването им и музика, която да взаимодейства по време на фазите на събуждане.“

За да избере инструменти, подходящи за тези много малки пациенти, Воленвайдер свири на различни инструменти на бебетата, в присъствието на медицинска сестра, специализирана в грижите за подкрепа на развитието.

„Инструментът, който предизвика най-много реакции, беше флейтата на индийските любители на змии (пуджи)“, спомня си Лара Лордиер. „Много развълнувани деца се успокоиха почти мигновено – вниманието им беше привлечено от музиката!“ По този начин композиторът е написал три музикални композиции по осем минути, с елементи от пуджи, арфа и камбани.

Изследването е проведено чрез двойно-сляпо изпитване с група недоносени бебета, които слушали музиката, контролна група на недоносени деца и контролна група от родени на термин, за да се оцени дали мозъчното развитие на недоносени деца, които слушат музиката би било по-сходно с това на доносените бебета. Учените използват функционален ЯМР в покой и при трите групи.

Без музика, недоносените бебета обикновено имат по-лоша функционална свързаност между мозъчните области, отколкото доносените, потвърждавайки отрицателния ефект на преждевременното раждане. „Най-засегнатата мрежа е тази, която открива информация и оценява нейната значимост в определен момент и след това осъществява връзката с другите мозъчни мрежи, които трябва да действат. Тази мрежа е от съществено значение  както за учене и изпълнение на познавателни задачи, така и за социални връзки или регулиране на емоциите“, казва Лара Лордиер. 

В интензивното отделение децата са претоварени от стимули, несвързани със състоянието им: вратите се отварят и затварят, алармите се задействат и пр. За разлика от бебето, което е доносено и адаптира ритъма си към този на майката, недоносеното бебе в интензивното отделение трудно може да развие връзката между значението на стимула в конкретен контекст. От друга страна, невронните мрежи на деца, които са слушали музиката на Андреас Волнвайдер, са значително подобрени: функционалната свързаност между различните невронни мрежи е увеличена, което води до организацията им подобно на тази тази на доносените бебета.

Първите деца, участвали в проекта, вече са на 6 години, възраст, на която започват да се откриват  когнитивни проблеми. Учените отново ще се срещнат с младите си пациенти, за да направят пълна когнитивна и социално-емоционална оценка и да наблюдават дали положителните резултати, измерени през първите седмици от живота им, са се съхранили.

 Източник: https://www.goodnewsnetwork.org/