Бях на почивка, когато в 23 г.с. без всякакви признаци, започнах да раждам. Закараха ме в странна болница, на часове разстояние от дома. Захванах се здраво с ръце и крака за болничното легло, надявайки се това да спре раждането.
Не исках да виждам все още бебето си, защото не исках да го гледам как умира.
Когато докторът ми каза да напъвам, крещях от дъното на душата си „Не! Няма да го родя днес!“
Но, родих.
В родилната зала беше тихо. След дълги, мъчителни минути на реанимациявъзвръщане към живот, съживяване - съвкупност от специфични мероприятия за поддържане на някои от основните жизнени функции или за корекция на техните остри нарушения, чухме тъничко измяукане – признак на живот.
Гледахме мъничкото ни дете – Джаксън, който нямаше и 500 гр., борейки се да диша.
Гледахме го как се бори със сепсиса и как издържа поне шест кръвопреливания. Имаше сериозни проблеми с очите, сърцето и белите дробове.
Според лекарите имаше 4% шанс да оздравее.
По време на 93-дневния ни престой в интензивното неонатологично отделение, открих много неща за себе си – най-вече, че притежавах сили и надежда. Ако можех да върна времето до деня, в който Джакс се роди, бих си казала следното:
- Можеш да се адаптираш много по-лесно, отколкото предполагаш. Може би обичаш да правиш планове и да зачеркваш задачите от листа. Но, преждевременното раждане ще захвърли всичко това. Ще научиш какво означава буквално да се вземе решение на мига. Ще се научиш просто да бъдеш с хората, които обичаш, вместо да се тревожиш какво ще се случи.
- Трудно е да приемеш помощ, но се нуждаеш от нея. Трудно ще ти е да пристъпваш от крак на крак. Няма да можеш да се фокусираш върху нищо друго, освен върху така скъпоценния баланс между живота и смъртта. Моравата пред къщата ти няма да бъде окосена и дори ще забравиш да ядеш. Когато семейството и приятелите ти донесат храна, разхождат кучето или събират пари, за да си платиш сметките, не дрънкай глупости и не се засрамвай, а просто кажи – благодаря. Огромен товар ще падне от раменете ти. Не си сама. Ще станеш по-склонна да приемаш и да даваш помощ.
- Ще се дразниш, когато хората ти казват „Все пак трябва да си щастлива, че е жив!“ Когато чуеш това, ще ти се прииска да замълчиш. Хората се опитват да се фокусират върху позитивното, но ти знаеш, че чуваш тези думи от хора, които никога не са били на твое място. Ще осъзнаеш, че не всеки трябва да е преминал през това.
- Ще повярваш в ангелите-пазители. Дори и да не си била духовна личност преди това, ще повярваш в ангелите-пазители на детето си. Наука, технологии и умения – всички играят съществена роля в спасяване живота на Джакс, но ще има дни, в които ще усетиш тяхното присъствие. Не игнорирай тези моменти – просто отвори себе си и повярвай. Ще виждаш своите ангели всеки ден сред лъчите на слънцето.
- Понякога най-силни се оказват хората, за които най-малко очакваш, че са такива. Джакс ще доказва това отново и отново. Погледни това малко бебенце, тежащо половин килограм и виж как размахва ръчички, мърда главичка и мръщи чело. Виж неговата битка! И повече няма да се съмняваш в човешките възможности.
Изтоник: themighty.com
Превод: Татяна Христова