COVID-19 повиши осведомеността сред широката общественост за това колко травматично е да бъдеш интубиран пациент в интензивно отделение или да имаш близък човек в това тежко положение. Но какво, ако този любим човек, който е интубиран, е вашето новородено бебе – най-малкият и крехък пациент, който можете да си представите?
Сега, когато всички разбират колко е трудна интензивната грижа за пациента и колко е травмиращо за семейството му, се надяваме да има и по-голяма осведоменост за това какво означава интензивното лечение на новороденото бебе и какво може да се направи в посока подкрепа на психичното здраве на неговите родители и семейството.
През 2020 г. британската организация Leo Neonatal, управлявана от Лоти Кинг, майка на близнаци родени с екстремно ниско тегло, планира да проведе втората по рода си седмица на неонтологична осведоменост за психичното здраве. Неонатологичните звена се обединяват, за да направят отделенията по-малко травматично място за родителите и се обръща към психичното им здраве.
Все повече се признава, че има специфични психологически проблеми, които са общи за родителите на недоносени бебета. В книгата си „Първа глътка въздух“, публикувана миналата година от Пан Макмилан, тя изследва тази тема и разказва собствената си история за следродилната депресия и тревожност през петте месеца, в които синът й прекарва в неонатологично отделение.
Болниците съвсем от скоро започват да разбират нуждата от специализирана психологическа подкрепа за родителите, на бебетата, чийто живот е в техните ръце. За съжаление не всяка болница и не всяко неонатологично отделение разполага с психолог. И не само, все още е далечно дори самото разбиране за нуждата от подкрепа при следродилна депресия и тревожност; липса на привързаност; чувство на вина; хипер-безпокойство; посттравматично стресово разстройство (ПСР).
Депресия и тревожност
Първо нека да поговорим за постоянната паника, която всеки родител изпитва, особено, когато бебето е в неонатологично отделение, за травмата от това, че детето ви е подложено на безброй неприятни медицински процедури. Нормално е да изпитвате неприятни чувства и емоции, които могат да останат „неизказани“, а това да доведе до чувство на силна изолация.
Ребека Чилвърс, водещ психолог в болницата Гай и Сейнт Томас в Лондон, подчертава: „Важно е да помогнете на родителите да разберат, че те не „полудяват“ и не „губят ума си“, а реакциите им са разбираеми в контекста на обстоятелствата.“
Липса на привързаност
Раздяла на майка и бебето е основна причина за липсата на привързаност между тях и поражда тежка постнатална депресия и тревожност. Бебето, покрито с кабели и обгрижвано от „непознати“ лекари, те кара да чувстваш сякаш „Почти все едно не е твоето бебе“, споделя майка на недоносено бебе.
В неонатологичното звено родителите са лишени от личен живот и и уединение по време на интимните моменти с бебето. Майките на здрави бебета могат да се учат как да се грижат за децата си у дома. А майките на преждевременно родените бебета се учат и правят грешки публично. Може да се чувстват твърде неловко да пеят на бебето си, защото някой може да ги чуе.
Неонатологичното звено е един различен свят със собствени, строги правила, малко като училище. Трябва да получите разрешение да видите бебето си, да го погалите, да му говорите, да го погушкате, да го нахраните. Трудно е да не се сравнявате с други родители, които сякаш се справят по-добре.
Чувство на вина
Майките на недоносени бебета често изпитват вина. Страхуват се, че са направили нещо „нередно“ по време на бременността, което е причинило преждевременното раждане, въпреки че рационално знаят, че нямат никаква вина. Може да изпитват вина, че не могат да се справят с отглеждането на толкова малко и крехко бебе, или че не може да се справят с отглеждането на бебе с поставена диагноза.
Хипер-безпокойство
Безпокойството около това бебето да бъде в „безопасност“ може да доведе до хипербдителност или дори да предизвика обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), като страховете най-често са фокусирани върху хигиената поради болничната култура.
Всеки родител се тревожи за своето бебе, но когато то е много болно, чувството се умножава многократно. Дори понякога може да се превърне и в нещо по-голямо, в параноя. Преди да докоснете бебето си в неонатологичното отделение, трябва да измиете и дезинфектирате ръцете си старателно, и така десетки дни, хиляди пъти, докато накрая попаднете в капана на крайните притеснения относно безопасността на бебето.
Посттравматично стресово разстройство (ПТСР)
За много семейства изписването на недоносено бебе е съпроводено със страхове за това как ще се справят в грижите без лекарска подкрепа.
Травмата от преживяното в неонатологичното отделение оставя своя отпечатък. Не е изненадващо, че родителите често да се чувстват преследвани от случилото се.
Самата миризма на дезинфектант за ръце или посещение в болница може да събуди мощни и болезнени спомени. Някои родители дори може да изпитват по-интензивни проблясъци, като например да си представят, че чуват звуков сигнал на болнични монитори. Лоти, основател на #NICUMHAW, описва, ситуация в която видяла линейка с пуснати светлини и започнала да се поти, да плаче, да хипервентилира и в крайна сметка получила паник атака.
Ако престоят на вашето бебе в неонатологичното отделение се е отразил върху психичното ви здраве, знайте, че това е естествено и често срещано, и е нормално да потърсите психологическа подкрепа. Лоти е провела терапия, която й е помогнала: „Разбира се, все още изпитвам безпокойство, продължавам да скърбя и изпитвам вина … и съм сигурна, че психичното ми здраве винаги ще се нуждае от подкрепа, защото твърде много преживяхме, за да го забравим. Но съм добре и приемам случилото се.“
Колкото повече говорим за нуждата от психологическа подкрепа на родителите в неонатологичните отделения, толкова по-голям е шансът съвсем скоро те да започнат да я получават там.
Източник: https://themighty.com/
Снимка: https://themighty.com/