111 дни в неонатология

111 дни в неонатология

Казвам се Ани* и живея в Швейцария. Бях 38-годишна, когато забременях с близнаци и въпреки стресовата работа, бременността ми беше прекрасна. Тук се работи до последно и въпреки рисковата бременност нямах възможност за болничен. Имах отпуска през ноември и последния ден отидох на контролен преглед… Тогава се оказа, че маточната ми шийка е само 2 см. Постъпих в болница за седмица и ми сложиха песар (спирала). За съжаление, откриха порок на сърцето на едното от еднояйчните близначета (Тетралогия на Фало).

Много страдах, не осъзнавах проблемите и дори вярвах, че има някаква грешка.
Изписаха ме вкъщи и аз бях много щастлива, но след 2 седмици получих контракции.
Влязох по спешност в болница и се оказа, че околоплодният ми мехур се е спукал и ще трябва да ме оперират, а бях само в 24-та гестационна седмица.
Биха ми инжекция, за да се развият белите дробчета на децата и на 18.12. направиха секцио.
До последно се надявах, че ще износя в мен бебетата…, но се наложи да приема факта, че ще се родят много по-рано.

Моите деца се родиха преждевременно на 18.12… 600 и 590 гр. 

bliznaci-6587993

Докторите казаха, че имат шанс да оцелеят.  Останаха ми надеждата и вярата.

Бяха толкова мънички и крехки, а ние толкова ги обикнахме!

Малките ми герои приличаха на извънземни зайци!
И да… те са герои!
Бяхме 111 дни в неонатология.
В интензивното отделение – около 2 месеца.

Като цяло… главният проблем беше сърцето на едното бебе ,тъй като беше много малък, за да го оперират. Първо трябваше да качи килограми (най-добре 5 кг.).
Нашите молитви бяха чути и децата се справяха много добре.

Имаше и тежки моменти… интубации при едното бебе.

Като цяло, децата се бориха и се справиха прекрасно!

117628120_1178402715847362_8964604482072242395_n-5253824

Отдавна са вкъщи…
Гледаме си ги и сме много щастливи!

Единият близнак вече премина операцията на сърцето, която беше успешна и вече се възстановява.

Искам да кажа на всички родители нещо много важно! Мили Родители… знам, че е шок за вас, но трябва да се успокоите (доколкото можете).
Детето ви има нужда от вашата любов и вяра!
То или те трябва да усещат, че са желани и много обичани!
И те ще се борят, за да са с вас.
За тях това е маратон….

И наистина, имат нужда от много любов, търпение и грижовност.

Настоявайте за кенгуру-грижи… много са важни и за детето …и за вас самите.

Тук нямаше проблем с кенгуру-грижата, въпреки коронавируса.
Дори правиха тест на едното бебе, който беше негативен.

Специално за милите майки – изразявайте как се чувствате пред вашите близки. Търсете позитивни страни във всяка ситуация.

Вярвайте в детето си!

Трудностите минават и бъдете силни.

*Името е променено с цел запазване на личното пространство на майката.