Ужасявам се, че станах майка, без да зная какво може да се случи с ума ми, след като родя.
Следродилната психоза ме потопи в тъмнина, която ме накара да виждам демони, летящи около дома ми, които заплашваха да убият бебето ми.
Бързо заживях с това, което нарекох моя „тъмен непознат“, който ме следваше из къщата, изпълвайки това, което трябваше да бъдат ценни моменти с дъщеря ми, с изтощаващ страх. Той гледаше всеки мой ход и ми напомняше, че е тук, а аз и бебето ми сме в немислима опасност.
Беше истински ад.
Въпреки това, гледайки назад към това отминало време като някой, който сега е добре, най-ужасяващото беше, че не знаех за болестта.
Казват, всяко зло за добро. За да има светлина, трябва да има и тъмнина; така работи Вселената. Обаче аз (наивно) мислех, че това универсално правило няма да се прилага, когато става дума за света на майчинството, че от всички сфери в обществото, до които този закон се докосва и в които прониква, светостта на майчинството е имунизирана.
Майчинството може да бъде предизвикателство, да. Майчинството може да бъде уморително, да. Но майчинството не може да бъде тъмно или да хвърля сянка върху най-зловещото. Със сигурност не може да има грозна страна в това да бъдеш майка? За съжаление, когато станах майка, научих от първа ръка, че майчинството в никакъв случай не е имунизирано срещу този закон. Връчиха ми карта, в която съжителстваха това, за което винаги съм искала и мечтала (красиво момиченце), заедно с това ужасяващото психично състояние – следродилната психоза.
Това ме разтърси до сърцевината, тъй като преди да стана майка, бях изключително оптимистичен човек, чиято „чаша“ беше винаги наполовина пълна. Не бях имала психична болест и живеех щастлив и здравословен живот със съпруг, когото обожавах. Винаги бях искала да бъда майка и мислех, че ще го постигна. Мислех, че въпреки безсънните нощи, безкрайните смени на пелени и цялата история с раждането, които трябва да се преминат, преживяването ще бъде най-вече вълшебно, забавно и утвърждаващо живота.
Не ме разбирайте погрешно, беше и продължава да бъде всички тези прекрасни неща в изобилие. За мен обаче негативните последици от преживяването се разпростряха извън безсънните нощи и навлязоха в свят с тъмнина, толкова изпиваща душата, че често се питах дали някога ще намеря изход.
Кръвта ми се вледенява при мисълта, че встъпих в периода на майчинството без да зная за психичното ми здраве като майка и какво може да се случи с ума ми, след като родя. И още повече, ако бях получила същото количество информация, която да ме ограмоти за психичното ми здраве, като майката, както бях получила информация за физическото ми здраве, бих разпознала предупредителните знаци на болестта по-рано. По-рано щях да получа помощ. И загубените скъпоценни моменти с дъщеря ми биха били по-малко.
Това осъзнаване е най-ужасяващото. И затова е жизненоважно да започнем да хвърляме светлина върху по-тъмните страни на майчинството. Трябва да дадем сила на жените да говорят и да споделят своя опит, колкото и да е ужасяващ той.
Трябва да гарантираме, че всяка жена, която влиза в майчинство, знае как да се грижи и за психичното си здраве, като майка, и за физическото си здраве.
Докато не направим това, ние действаме в ущърб на жените по целия свят и със сигурност това е по-тъмната страна на майчинството, на която всички ние трябва да обърнем внимание. Това е по-тъмната страна на майчинството, от която всички трябва да се плашим.
Оливия е автор на бестселъра „Щураци“ и основател на Движението на Всяка Мама.
Източник: https://www.postpartum.net
Превод за Фондация „Нашите недоносени деца“: Гергана Гугуманова