Проучвания показват, че музикалната терапия в неонатологично интензивно отделение може да помогне на бебетата да се приберат по-рано вкъщи. Експерти във Флорида са развили практиката и сега тя се разширява.
През вековете приспивните песнички са помагали на децата да заспиват по-бързо. Но само в последните няколко десетилетия проучвания показват как тези бавни и прости мелодии могат да променят живота на преждевременно родените бебета.
Рич Моътс – ръководител на програмата за музикална терапия към АдвентХелт Орландо,споделя, че бебетата в неонатологично интензивно отделение са уникални пациенти.
Тя казва, че: „Коремът на майката е най-добре защитената зона за тях, но когато се раждат по-рано те не са подготвени да се сблъскат със света. За това светлините, звуците, докосванията по различно време и ученето как да се хранят са неща, за които не се замисляме, но могат да стресират тези малки бебета.“ Когато бебето е стресирано това може да увреди мозъка му.
Лечение произхождащо от Флорида
Джейн Стендли води музикалната терапевтична програма към Щатския Университет във Флорида и се счита за пионер при използването на терапията в неонатологичното интензивно отделение. Тя започва да експериментира с програмата преди 20 години след като разбира, че децата родени преждевременно имат 50% по-голям шанс да имат нужда от специално обучение когато пораснат.
„Неврологичната система на ембрионите се развива през последното тримесечие от бременността, за това на децата, които са родени три месеца по-рано, им се налага да развият мозъчните си функции в неонаталното интезивно отделение“, обяснява Стендли. Тези условия могат да доведат до неравномерно дишанеобмяна на кислород и въглероден диоксид в алвеолите (външно дишане) или между кръвта в капилярите и клетките на организма (вътрешно дишане) и сърдечен ритъм. Дупченето и вземането на проби за медицински изследвания може да предизвика асоциация на докосване с болка в мозъка на бебето. Да се хранят от захранваща тръба за дълъг период от време може да намали инстинкта на бебетата да се хранят сами.
За това Стендли и отбор учени от университета са изследвали дали музиката може да помогне.
„Първото ни проучване, в което използвахме музика да буферира дразнещите звуци от апаратурата в отделението, ни показа, че бебетата могат да бъдат изписани до 2 седмици по-рано“ – казва тя.
През годините Стендли прави повече проучвания за терапията и дори помага за разработването на сертифициран биберон познат като Биберон с активиране на песничка за стимулиране на храненето. Последващи изследвания показват по-ранни изписвания на пациентите.
Кувьозна музикалната терапия в действие
Стендли казва че музикалната терапия в неонаталното интезивно отделение се е развила главоломно в последните 5 – 10 години. Много болници в страната са вкарали този метод на лечение и наемат музикални терапевти със специални сертификати за работа с тези бебета.
През 2005 година учените от Флоридския университет заедно с лекари от болницата в Талахаси стартират националната музикално-терапевтична програма за бебета и деца, която Стендли ръководи.
В програмата се обучавaт стотици терапевти от цял свят, включително и Кели Холдън – музикален терапевт от АдвентХелт Орландо.
Показвайки опита си, тя наскоро направи терапевтична сесия с бебе момиченце в интензивното отделение на болницата. Клиничният израз на това, което Холдън използва, е мултимодално неврологично усилване.
„Това е дълга фраза за включване на различни режими на стимулация на бебето, за да му помогне в научаването как да се справи с потенциално по-големи стресови ситуации“ – Холдън обяснява. НИО музикална терапия се прилага в гестационната възраст на детето или в периода, в който са щели да бъдат в корема на майката, ако не са били родени по-рано. Много рано родени бебета могат да понесат само тананикане и обикновено трябват да бъдат оставени в кувьоза.
Това малко момиченце е в болницата от няколко седмици и успява да получи повече стимулации. Холдъндържи бебето в ръце докато ръководителят ѝ Рич Моътс свири на китара.
След кратък период на тананикане, Холдън и Моътс започват да пеят, което добавя сложност и предразполага за развитие на езика. След като преминават през редица преспивни песни, включително „Twinkle, Twinkle Little Star,“ „The Lion Sleeps Tonight“ и „Baa Baa Black Sheep“, терапевтът проверяваа на бебешкия монитор дали има промяна в някой от нейните жизнени показатели. Ако има промяна, значи момиченцето е притеснено. Те също така наблюдават езикът на тялото ѝ.
„Можете да видите намръщено лице, могат също така да се изчервят“, казва Холдън. „Могат да опънат ръчичка и да направят движение като „Стоп! Това е прекалено.“
Изглежда, че бебето успешно реагира на терапията, за това Холдън добавя още един стимулант: докосване. Леко погалва главичката на момиченцето, продължава по ръчичките и гръдния кош във внимателно координирана последователност, която е научила в училище.
Холдън забелязва, че лицето на пациента почервенява и решава да премахне докосването от лечението.
„Някои бебета не преминават през целия процес и това е окей“, казва тя. „Ако не успяват да толерират даден стимул, ние ще им дадем повече време да се успокоят.“
Дори пеенето може да бъде прекален стимул след време. Терапевтът забелязва, че гръбнакът на момиченцето се извива назад и решава да се върне към тананикане.
Има смисъл от обучението
Джейн Стендли споделя, че прекаленото стимулиране с музика може да увреди мозъка и за това трябва терапевтът да има правилно обучение.
„Различно е от това някой доброволец да каже „Аз ще отида в НИО и ще свиря на харпа за бебетата, защото музиката е красива и със сигурност ще ги успокои“, казва тя. „Всяко бебе се развива в различни степени и музиката трябва да бъде прилагана индивидуално и това се потвърждава от изследванията.“
Може да не е в бюджета на всяка болница да наеме музикален терапевт на пълен работен ден. Но Стендли твърди, че помагането в прибирането на бебетата по-рано в домовете им спестява много разходи на болницата.
Тя пресмята, че пациенти, които са почти накрая на престоя си в НИО струват на болницата около 3000 долара на ден.
„Това е доста голямо спестяване на средства, но най-голямата полза е, че бебетата могат да се приберат две седмици по-рано в дома им и да живеят в по-нормална обстановка.“
Да пренесем НИО музикалната терапия вкъщи
Скоро станалата майка Ашли Престон от Гейнсвил очаква с нетърпение този ден. Нейният син Картър е роден тази година три месеца по-рано и тежи само паунд и половина.
Прекарва първите няколко седмици от живота си закачен за дихателни машини, почти немърдащ.
Картър започва да получава музикална терапия когато е безопасно за него. Престон казва, че е видяла промени в детето си.
„Беше много спокоен и това помогна за нивото на кислорода, тоест нуждите му от апаратурата намаляваха когато беше на музикална терапия“, казва тя.
„Той много добре реагира на терапията, за това когато е притеснен включвам музикалната кутия, намираща се в стаята му. .“
Престон казва, че не само Картър има полза.
„Помогна и на мен, защото когато беше в осцилатор не можех да го взема в ръце,“ казва тя. „Но знаех, че мога да му пусна музика и терапевтите идваха да ми покажат как да му тананикам, за да мога да се свържа с него.“ Картър вече тежи малко повече от четири паунда и е почти на същата възраст като 9-месечно бебе. Майка му казва, че ще продължи да използва музика като се прибере вкъщи.
Ученето на семействата да поддържат ползата от музикалната терапия след изписване е показателно как тя се развива.
Флоридския университет и болницата в Талахаси наскоро получиха субсидия да наемат музикален терапевт, който да посещава пациенти в домовете им през шестте месеца след изписване от НИО.
Джейн Стендли казва, че въпреки, че бебетата са пораснали в НИО, моментът в който те бъдат изписани, са с умствената дейност на новородени.
„Обикновено те са раздразнителни, коремчетата могат да поемат само малко храна, спят за кратък период и родителите се изморяват,“ казва тя.
Терапевтът ще научи родителите техники от музикалната терапия, за да могат да се справят с навиците им при ядене и спане в прехода към живеенето у дома. Дори ще научат братятата и сестрите как да се държат с новия крехък член на семейството.
Стендли казва, че това доказва че Флорида е лидер в НИО музикалната терапия:
„Ние сме лидери през последните 20 години и искаме да останем начело.“
Източник и снимки: https://wusfnews.wusf.usf.edu
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Елена Стефанова