Великобритания.
„Нашият малък войн“, казва майката на бебе, което се е преборило с инфекция от E-coli, сепсисобща гнойна инфекция, при която в кръвообращението навлизат микроорганизми. Може да бъде първична или вторична – усложнение на съществуващо гнойно огнище, напр. фурункул, карбункул и др. Протича с висока температура, интоксикация, увеличен черен дроб и слезка, левкоцитоза... и Covid, родено едва 765 грама.
Шери Мъри била бременна в 25-та гестационна седмица, когато на 1 декември ражда Арчи, който тежи само 765 грама. На пет седмици Арчи е имал инфекция с E-coli, която е довела до сепсис, а седмица по-късно родителите му разбрали, че резултатът ми е положителен от тест за Covid-19.
„Трябваше да бъде в изолация за 10 дни, което за нас беше „цяла вечност“, споделя майката. Арчи не е можел да диша, когато се е родил, разказва г-жа Мъри. Със съпругът й Робърт Едуардс, на 21 години, са били „толкова уплашени“, тъй като медиците „са му помахгали в продължение на 40 минути“. Родителите му не могли да го докоснат в продължение на четири дни, но г-жа Мъри казва, че когато за пръв път е имала възможност да го хване за ръчичка, това бил „най-вълшебният момент, който е изживяла“.
Оттогава 21-годишният мъж от Колн в Ланкашър прекарва всеки ден в общата болница в Бърнли, където неонаталните медицински сестри са помогнали толкова много на малкия герой.
Г-жа Мъри разказва, че е била „опустошена“, когато Арчи бил диагностициран с коронавирус: „убиецът вирусинфекциозен агент, който се размножава само вътреклетъчно поваля дори най-здравите хора, а бебчето ми е толкова малко“, споделя тя.
„Това абсолютно ме ужаси“, добавя тя. Г-жа Мъри казва, когато вечем ожела да подържи Арчи отново след 10-те му дни в изолация, „се е почувствала, сякаш най-накрая самата тя диша“.
Сега Арчи тежи 1,36 кг и се справя „по-добре от всякога“, казва майка му. Родителите му имат право да го посещават в болницата, но поотделно, заради пандемията.
Той е кръстен Арчи Тери Марсел Едуардс – Тери на името на покойния си дядо и Марсел, защото това означава „малък войн“. Г-жа Мъри казва, че семейството и приятелите са я подкрепяли, дори и в най-лошите й дни.
„Чувствам, че мога да избухна от щастие и че толкова се гордея с него“, каза тя.
„Думите не биха могли да опишат нетърпението ми да се прибере у дома.“
Превод за Фондация „Нашите недоносени деца“: Теодора Стефанова
Източник и снимки: https://www.bbc.com/