ПО СВЕТА – поглед към Ирландия.
Майка, родила недоносени близнаци в разгара на пандемията, се застъпва за „по-добри грижи за майките и новородените чрез Здравения алианс за неонатални грижи в Ирландия“. Жената Рейчъл О Бърн, О Тул, ражда близнаците си Езра и Ейвъри през май в Националната родилна клиника. Били й позволени само 15 минути на ден с бебетата й, според указанията за правата на посетителите в болницата по това време.
Неонатологичните грижи в Ирландия от години са познати с това, че поставят на фокус семейно-ориентираната грижа за недоносените и болни бебетата. Родителите са третирани не просто като посетители, а като основна и незаменима част от грижите за бебетата, съобразно всички световни препоръки. Условията в ирландските болници през април и май 2020 обаче са различни от всичко, на което някога е била свидетел страната, а безпрецедентните обстоятелства около Covid-19 поставят майките на недоносени бебета в ситуация, в която имат право да виждат новородените си недоносени бебета само за 15 минути на ден.
От Националната родилна клиника коментират пред изданието The Echo, че ограниченията за посетителите са били премахнати през юни, след като ситуацията с Covid-19 се е изяснила малко повече.
Рейчъл разказва колко разстроена е била от това, че партньорът й не е бил допуснат при нея за раждането.
„След като бебетата бяха прегледани, ни позволиха да направим няколко бързи снимки преди да ги отведат в интензивното отделение. След това помолиха партньорът ми да си тръгне, а аз бях отведена към послеродовото отделение. Бях сложена в стая с 5 жени. Всички те имаха бебетата си, заедно с тях. Когато някое бебе започваше да плаче, аз започвах да плача заедно с него. Исках децата си близо до мен. На сутринта отидох да ги търся в интензивното отделение. Казаха ми, че имам два часа на разположение. Не ми позволиха да ги гушна. Партньорът ми не беше допуснат при нас. Изминаха 4 дни, преди да ми позволят да ги гушкам поотделно и 9 дни, преди да мога да ги взема заедно. След това се наложи да ги разделят отново, защото отново имаха нужда от подпомагане на дишането.“
Проф. Д-р Шейн Хигинс, директор на Националната родилна клиника, сподели:
„Ние много добре осъзнаваме, че налагането на ограничения за посетители умножава страданието и мъката на тези родители, особено тези, които имат бебета, нуждаещи се от интензивни грижи. Пандемията, особено по време на първата вълна, постави специфични предизвикателства пред нас. Опитвахме се да запазим всички необходими специалисти, които се грижат за най-уязвимите новородени. Постоянно преглеждаме наличните насоки и наблюдаваме вътрешни и международни събития. Веднага след като процентите на инфекция намаляха и беше безопасно да се направи това през юни, неограниченото посещение в отделението за интензивно лечение за новородени беше възстановено за родители, за чиито бебета се полагаха грижи там. Неограниченото посещение за родители остава в сила през цялата втора вълна.“
Това не е първото преждевременно раждане на Рейчъл. Дъщеря й Зива е родена на 27 седмици през 2014 г. по време на „близо тримесечен престой в неонатологичното отделение и многократно постъпване в болница след това“.
Невъзможността да прегърнеш децата си в най-ранните дни е твърде болезнена. Рейчъл споделя, че това затруднява създаването на привързаност, освен това „ кенгуру-грижите / контакт кожа до кожа с техните родители, особено с майка им, е единственото безболезнено докосване за тези бебета.“
„Бъркотия от началото до края“ – така Рейчъл определя цялата си бременност.
„Знаехме, че спадам към рискова група, поради моята медицинска история.“ След срещи с нейния проследяващ лекар, всеки ден след 24 седмици се считал за бонус.
Рейчъл имала нужда от медицинско лечение преди раждането поради ужасяващ хипермезис (тежка форма на повръщане по време на бременността). Стара гръбначна травма, която имала, се влошила около 19 г.с.
При поредното посещение в болницата в средата на април научила, че няма право на придружител. „Бях разстроена от това колко силно исках партньорът ми да бъде с мен, майка ми или просто някой.“ Рейчъл казва, че е прекарала 47 дни в болницата. Шест месеца след това била диагностицирана с посттравматично стресово разстройство и следродилна депресия, „което е изключително често за родителите на недоносени бебета.“
„Неонатологичното отделение е достатъчно голямо изпитание и без тези допълнителни ограничения. Едва през юли партньорът ми отново успя да види близнаците.“
„Решението за 15 минути, в които да гушкаш и да говориш на бебето си на ден не се основава на научни доказателства. Болниците взимаха тези решения самостоятелно.“
Официалното становище на Здравния алианс за неонатални грижи в Ирландия поставя въпроса за изключителното значение на това родителите никога да не се считат за обикновени посетители на своите недоносени бебета, докато те са в болницата. Родителите са партньори на медицинския екип в грижите за бебето.
„Имах преждевременно родено бебе в 25 гестационна седмица, трудно е да се налага да вървя по този път.“ Рейчъл преживя трудно случилото се. Това засяга всяка майка. Когато написахме това изявление, много семейства ни казаха, че нямат сили да зададат тези въпроси и се чувстват напълно безпомощни. Имаше майка, чието бебе за съжаление не успява да се пребори. А тя успява да го види само за 15 минути, преди да си отиде от този свят. За да бъдем честни, подобни неща се случват в целия свят. В момента нещата са организирани много по-добре, но лечението трябва да се съсредоточи както върху бебето, така и върху семейството му. “
Превод Вероника Иванова
Адаптирана от екип на Фондация „Нашите недоносени деца“
Източник и снимка: https://www.echo.ie